РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Попово, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20243520100020 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на С. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
**** чрез адв. З. Б. – АК-Т., с адрес за кореспонденция: гр. ******, СРЕЩУ: *******,
представляванa от П. Н. П..
Излагат се твърдения, че ищцата С. Д. П. е земеделски производител, който обработва
земеделска земя в землището на с. ****. За стопанската година 2022/2023 г. тя е имала засети
53,420 дка пшеница, включително 34,230 дка в масив №8, разпределен съгласно проект за
комасация и Заповед № РД-04-156/02.08.2022 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – Т..
На 20.07.2023 г., около 15:00 часа, при оглед на масива си, ищцата установила, че , по
двете му дължини, са ожънати две ивици пшеница – едната с площ 3,290 дка (470 м дължина
и 7 м ширина), а другата – 4,700 дка (470 м дължина и 10 м ширина), или общо 8,000 дка.
Съседните масиви са били разпределени на ЗКПУ „Калакоч-92“
Ищцата подала жалба в полицията, като разследващите са установили, че ивиците са
ожънати от механизатори на ответната кооперацията по разпореждане на председателя й,
който твърдял, че ожънатото е от техни парцели (№ 164020, 164021, 164027), но според
ищцата тези ивици попадали в нейния масив, а не в земите на кооперацията.
Ищцата твърди, че разходите й за обработка и отглеждане на пшеницата възлизат на
271,63 лв./дка, или общо 2 173.04 лв. за 8 дка., a пропуснатите ползи от добив 700 кг/дка при
цена 0,43 лв./кг били в размер на 2 408 лв. общо.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да се осъди ответната страна да заплати на ищцата обезщетение в размер на 2 408 лв.,
представляваща левовата равностойност на прибраната продукция от пшеница от две
засегнати ивици с обща площ 8 дка, а при условието на евентуалност се моли ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 2 173,04 лв., представляващо
паричната равностойност на общо направените разходи за производство на пшеница,
включващи наемането на земеделска земя, обработката, засяването, извършването на всички
агро-технически мероприятия, които са свързани с производство и добива й
Претендира се законната лихва, както и деловодни разноски
В законоустановения срок, ответникът е депозирала писмен отговор, в който изразява
1
становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.
Ответникът категорично отрича твърденията, че кооперацията или нейните служители
са извършили неправомерно ожънване на площи, обработвани от ищцата.
Твърди, се че проверките, извършени от полицията по повод подадената от ищцата
жалба, не са установили действия, с които кооперацията да е увредила площите, които
ищцата обработва, или да е присвоила ожънатото зърно.
Излага се, че дори и да се приеме, че е налице неправомерно поведение от страна на
кооперацията, ответникът оспорва размера на претендираните вреди и по двата иска.
Възразява срещу представените изчисления от ищцата, като ги смята за необосновани и
несъответстващи на действителните разходи и пропуснати ползи.
В съдебно заседание, ищецът С. Д. П., редовно призована, се явява лично и с
пълномощника си адв. З. Б. от АК – Т.. Процесуалния представител на страната поддържа
исковата молба. Представя подробни писмени бележки, в които са изложени аргументи в
подкрепа на предявените претенции.
Ответникът ЗКПУ „*****“, с. К., редовно призован, не изпраща представител, като е
депозирана писмена молба от адв. А. Н., пълномощник на кооперацията, в която заявява, че
не се противопоставя на даване ход на делото в тяхно отсъствие и моли да бъде прието
заключението на вещото лице.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 55 от ЗЗД:
По иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже правото си на ползване на
процесния масив за стопанската 2022/2023 г.; Наличието на засети култури от твърдения вид;
Факта на ожънване на процесните ивици от ответната страна; Размерът на претенцията си, с
която сума твърди, че ответната страна се е обогатила, а ищцата е обедняла, както и
причинно-следствена връзка между посочените.
Ответникът следва да докаже, че е прибрал земеделската продукция от процесния имот
на валидно правно основание.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е земеделски
производител и за стопанската 2022/2023 г. е ползвала масив № 8 в землището на с. К., общ.
Попово, съгласно заповед на директора на ОД „Земеделие“ – Т. по чл. 37в ЗСПЗЗ. Безспорно
е също, че през м. юли 2023 г. по време на жътвената кампания е извършено ожънване на
ивици, разположени по границата между масивите № 7 и № 8. Тези обстоятелства се
потвърждават от заключението на вещото лице инж. Т. и свидетелските показания на
механизаторите Н. С. и К. К.
Вещото лице е установило, че южната ивица с площ около 4,5 дка попада в масив № 8,
предоставен за ползване на ищцата, поради което съдът приема за доказано, че е реализирана
жътва на част от масива, който тя е обработвала. Въпреки това, по делото не са ангажирани
достатъчно доказателства относно количеството на добитата продукция от тези площи, нито
нейната стойност. Представените от ищцата товарителници и кантарни бележки не са
индивидуализирани по конкретни имоти и не удостоверяват какъв обем пшеница е бил
произведен и прибран от процесните ивици.
При това положение съдът намира, че макар да е налице доказателство за фактическо
ожънване на част от масива, не е доказано имуществено обогатяване на ответника,
изразяващо се в получаване на конкретно количество земеделска продукция, нито е доказано
съответно обедняване на ищцата в определим размер. Липсата на данни за количеството и
стойността на прибраната продукция прави невъзможно да се приеме, че е настъпило реално
имуществено разместване между страните.
По горните съображения искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 49 от ЗЗД :
Поради отхвърляне на главния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД като неоснователен и недоказан,
са налице вътрешнопроцесуалните предпоставки за разглеждане на предявения при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
2
Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД предвижда отговорност на лицето, което е възложило на
друго лице извършването на работа, за вредите, причинени от последното при или по повод
изпълнението на възложената работа.
За ангажиране на тази отговорност следва да се установи наличие на вреда,
противоправно действие или бездействие на работника или служителя, причинна връзка
между деянието и вредата, както и качеството „възложител“ на ответника. Тази
отговорност е обективна и безвиновна и не се изисква доказване на вина на възложителя, а
достатъчно е вредата да е причинена от лице, на което той е възложил работа.
В конкретния случай ищцата твърди, че вследствие на действия на механизатори,
работещи за ответната кооперация ЗКПУ „*****“, е била ожъната неправомерно земеделска
продукция – площи, засети с пшеница, част от масив № 8 в землището на с. К., като се
претендира обезщетение в размер на 2 173,04 лв., представляващо направени от нея разходи
за отглеждане на културата върху 8 дка.
От заключението на вещото лице инж. Д. Т., както и от свидетелските показания на
механизаторите Светославов и Колев, се установява, че действително е било извършено
ожънване по протежение на границата между масиви № 7 и № 8, като южната ивица с площ
около 4,5 дка попада в масива на ищцата. Вещото лице потвърждава, че тези площи съгласно
данните от кадастралната и ортофото карта са включени в масива, предоставен за ползване
на ищцата, съгласно заповед на директора на ОД „Земеделие“ – Т.. Това обстоятелство сочи,
че именно част от нейната обработваема площ е била неправомерно ожъната.
Съдът приема, че противоправното действие - ожънването на част от масива на ищцата,
е извършено от лица, които са били в договорни отношения с ответната кооперация. Няма
данни тези лица да са действали извън пределите на възложената им работа или в собствен
интерес, поради което е налице основание да се ангажира отговорността на кооперацията
като възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД.
Вредата за ищцата се състои в загубата на извършените от нея производствени разходи
за отглеждане на пшеницата в площта от 4,5 дка, която е била ожъната от работници на
ответника. По делото са представени доказателства за характера и размера на тези разходи –
за оран, сеитба, торове, гориво и други агротехнически дейности /приложение № 1 към
Договор за „Извършване на агротехнически услуги - масив № 8 и масив № 118, култура-
пшеница, които масиви определени съгласно проект за разпределение на масивите за
ползване на земеделските земи, изготвен на основание чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за стопанска
година 2022/2023 за землището на с. К., ЕКАТТЕ 37469, община Попово, област Т. и
съгласно Заповед № РД-04-156/02.08.2022 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие” - гр. Т. по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ/.
От горепосочения договор е видно, че общите разходи за декар, засят с пшеница са в
размер на 180,60 лв., като ищцата не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията
си да е сторила разходи и за арендно плащане досежно процесната обработваема площ.
Причинната връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди е налице,
доколкото с ожънването на площта ищцата е била фактически лишена от възможността да
прибере реколтата или да възстанови направените разходи по обработката на земята.
Независимо от това дали е реализиран добив, самото унищожаване на посева и последвалата
невъзможност за неговото използване представляват пряка имуществена вреда. Вредата е
реална и изразима в пари и е равна на стойността на направените разходи.
По тези съображения съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия
състав на чл. 49 ЗЗД – вреда, противоправно поведение, причинна връзка и възложител.
С оглед площта, за която е доказано неправомерно ожънване – 4,5 дка, размерът на
обезщетението следва да се определи пропорционално на тази площ /180.60 лв. × 4,5 дка =
812.70 лв./. Върху тази сума следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
увреждането – 20.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ето защо съдът намира, че предявеният евентуален иск по чл. 49 ЗЗД е доказан по
основание и частично по размер, поради което следва да бъде уважен до сумата от 812.70
лв., а за разликата до пълния предявен размер от 2 173,04 лв., подлежи на отхвърляне като
недоказан.
По разноските:
По делото ищцата е направила искане за присъждане на разноски и е представила
доказателства за сторени такива в общ размер на 1553,52 лв. от които 600.00 лв. за
3
адвокатско възнаграждение, 857.20 лв. за възнаграждение за вещо лице и държавна такса в
размер на 96,32 лв. Така, с оглед изхода на делото, в полза на ищцата, пропорционално на
уважената част от предявената претенция, следва да бъдат присъдени деловодни разноски в
размер на 581.00 лв.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски, но доказателства в тази
насока не са ангажирани, при което деловодни разходи не следва да му се присъждат.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес: с. ****, срещу ЗКПУ
„*****“, ЕИК *****, със седалище и адрес: с. К., общ. Попово, иск с правно основание чл.
55, ал. 1, от ЗЗД, за СУМАТА от 2 408 лв. /две хиляди четиристотин и осем лева/,
представляваща левовата равностойност на неправомерно ожънатата и прибрана реколта от
пшеница от обща площ 8 дка /осем декара/, в масив № 8, разпределен съгласно проект за
разпределение на масивите за ползване на земеделските земи, съгласно Протокол за
разпределение изготвен на основание чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за стопанска година 2022/2023
за землището на с. К., ЕКАТТЕ 37469, община Попово, област Т. и Заповед № РД-04-
156/02.08.2022 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие” - гр. Т. по чл. 37в, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, ведно със законната лихва върху посочената сума до окончателното й изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗКПУ „*****“, ЕИК *****, да заплати на С. Д. П., ЕГН **********,
СУМАТА ор 812.70 лв. /осемстотин и дванадесет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за направени разходи за отглеждане на пшеница върху
неправомерно ожъната площ от 4,5 дка в масив № 8, разпределен съгласно проект за
разпределение на масивите за ползване на земеделските земи, съгласно Протокол за
разпределение изготвен на основание чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за стопанска година 2022/2023
за землището на с. К., ЕКАТТЕ 37469, община Попово, област Т. и Заповед № РД-04-
156/02.08.2022 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие” - гр. Т. по чл. 37в, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 2 173.04 лв.,
ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗКПУ „*****“, ЕИК *****, да заплати С. Д. П., ЕГН **********,
СУМАТА от 581.00 лв. /петстотин осемдесет и един лева/ - разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Т. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4