ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№509 16.03.2018год. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд Първогражданско
отделение
Шестнадесети март………………….две хиляди и осемнадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ДАРИНА КОСТОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова
гр.д.№1896 по
описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците В.И.С.,
ЕГН ********** и Лиляна Любенова Славкова, ЕГН ********** *** чрез адв. Н.И. –
съдебен адрес:*** са предявили иск против Д.М.И., ЕГН ********** *** за осъждане
на последния да им заплати следните суми: 1.
52 290лв., представляваща полагащ се дял съобразно притежавани от
ищците идеални части, от реализирания от ответника доход вследствие на отдаване
под наем на отделни обекти в съсобствения им недвижим имот на хотелски начала
през летните периоди от 01.06. до 01.10 на годините 2013г.; 2014г.; 2015г.;
2016г.;2017г.; 2. сумата от 2000лв.,
представляваща полагащият се на ищците дял съобразно притежаваните от тях
идеални части, от реализирания от ответника доход вследствие на отдаване на
обекти в съсобствения им недвижим имот под наем като магазини през летните
периоди от 01.06. до 01.10 на годините 2013,2014,2015,2016,2017г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума считано от подаването
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 3.сумата от 39 240лв., представляваща сбор от дължимо
обезщетение за еднолично ползване от страна на ответника на собствения им
недвижим имот, равно на средномесечния пазарен наем, съобразно притежаваните от
нас идеални части за периодите: от 18.12.2012г.; от 01.10.2013г. до
01.06.2014г., от 01.10.2014г. до 01.06.2015г.; от 01.10.2015г. до 01.06.2016г.;
от 01.10.2016г. до 01.06.2017г. о от 01.10.2017г. до 18.12.2017г. При условията
на евентуалност, ако не се уважат предявените искове, ищците претендират иск за
заплащане на обезщетение за еднолично ползване от страна на ответника на
съсобствения недвижим имот в размер на средномесечния пазарен наем за
периодите: от 01.06.2013г. до 01.10.2013г.; от 01.06.2014г. до 01.10.2014г.; от
01.06.2015г. до 01.10.2015г.; от 01.06.2016г. до 01.10.2016г.; от 01.06.2017г.
до 01.10.2017г. равно на сумата от 19 620лв.
Претендират се и направените по делото разноски.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Дял Първи на Част
Втора на ГПК следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на
делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия,
посочени в този законов текст. Преписи от
исковата молба на основание чл.131 от ГПК са изпратени на ответника, на който е
указано да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му
съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от
книжата по делото, ответникът е получил препис от исковата молба и в срок е
депозирал отговор на исковата молба. При това положение книжата по настоящото
дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно.
При проверка на допустимостта на
предявения иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.140 от ГПК съдът констатира
следното: Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност на
чл.104, т.3 и чл.105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа
инстанция, който е и съд по постоянния адрес на ответника. Исковете са подадени
от активно легитимирани лица, които твърдят нарушение на права Искът е насочен
срещу лице, за което се твърди, че дължи наем от ползване на съсобствен
недвижим имот. При това положение предявеният иск е допустим.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,
че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание-
на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищците твърдят, че с ответника
притежават в съсобственост следните недвижими имоти: ½ ид. част от
приземен етаж със застроена площ от 202,50кв.м., който приземен етаж бил общ за
две сгради, построени на калкан, находящи се в поземлени имоти с идентификатор
67800.502.366 и идентификатор 67800.502.365. Освен това били съсобственици на
цялата сграда в имот с идентификатор 67800.502.365, изградена над гореописания
приземен етаж. Същата била с предназначение жилищна с идентификатор
67800.502.365.1 и над приземния етаж се състоял от четири жилищна етажа.
Съсобствеността им възникнала по
силата на Нотариален акт за замяна от 10.12.2008г., №612, том IV, рег.№3949, дело № 555 от 2008г.
на нотариус Надежда Маркова, сключен между нас и бившата съпруга на ответника,
по силата на който ищците и прехвърлили собствен недвижим имот, находящ се в
гр. Бургас, а тя им прехвърлила ½ ид. част от гореописания недвижим
имот, притежаван от нея с ответника в режим на СИО, ведно с 1/2ид.ч. от правото
на строеж върху имота, върху който била построена сградата и ведно с ½
ид.ч. от намиращото се в сградата обзавеждане.
След придобиване от страна на
имота по силата на гореописания нотариален акт за замяна ответникът завел дело
срещу бившата си съпруга за трансформация на имущество поради влагането на
извънбрачни средства при придобиването му по време на брака. По въпросното дело
като заинтересована страна били конституирани и ищците. Правният спор бил решен
окончателно с влязло в сила Решение № 157/16.01.2014г. По силата на Решението
ответникът бил признат за изключителен собственик на 60 724 от 99 956
идеални части от гореописаната сграда с идентификатор 67800.502.365.1.
Останалите 39 232 ид. ч. от недвижимия имот били приети за съсобствени
между ответника и бившата му съпруга в режим на СИО. Следователно тя като техен
праводател по силата на договора за замяна им е прехвърлила ½ ид. част
от останалите 39 232ид.ч. от недвижимия имот, или 19616 ид.ч., което
представлявало 19, 624% ид.ч. от собствеността на недвижимия имот.
След придобиването от ищците на
идеални части от недвижимия имот многократно правили опити да влязат във
владение, но безуспешно. През 2010г. с нотариално заверено пълномощно от
17.08.2010г. упълномощили лицето Красимир Деков да влезе във владение.
Последният правел многократни опити да получи достъп до съсобствения им имот,
но ответникът М. не го допускал, заявявайки, че имотът бил само негов.
На 03.10.2011г. връчили на
ответника нотариална покана, с която отново заявили желанието си да бъдат
допуснати до владение на полагащата им се част от съсобствения недвижим имот,
както и уведомили ответника, че им дължи обезщетение за лишаване от ползването
му. Заявяват, че към настоящия момент, въпреки категоричното признаване на
собствеността им, ответникът не ги допускал във владение на съсобствения им
имот
От момента на придобиването от
страна на ищците на собствеността ответникът го отдавал под наем на хотелски
начала. При направена справка в сайтовете на различни туроператори се
установявало, че ответникът го отдава под наем като хотел „Орхидея“. Правело
впечатление, че последният се състоял от две сгради, които били построени на калкан
в два отделни недвижими имота с идентификатори 67800.502.366 и 67800.502.365.
Сградата изградена в другия недвижим имот с идентификатор 67800.502.366, която
сграда била разположена върху приземния етаж, който бил общ за двете сгради, се
притежавал в съсобственост от брата на ответника. Въпросният хотел разполагал с
поне 8 стаи, 8 студия. Според информация на свидетели, приземният етаж бил
обособен като магазини и също се отдавал под наем.
През летните сезони, както и за
периода от 2012-2017г.ищците пребивавали почти постоянно в гр. Созопол. Опитите
им да влязат във фактическа власт на притежаваните от тях идеални части били
неуспешни. При посещения в имота забелязали, че ответникът го използва целия и
същият бил зает с пълен капацитет. Поради това и подавали сигнали по електронен
път до Национална агенция по приходите. Подадените сигнали потвърдили пред
органите Агенцията. Не били уведомени за крайния резултат от проверките и дали
изобщо били извършвани такива.
Ищците конкретизират исковите си
претенции. Едната представлявала сбор от полагащия им се дял от доходите,
реализирани от ответника от отдаването под наем на хотелски начала на
съсобствения недвижим имот за летните сезони /от 01.06 до 30.09/ на годините
2013, 2014, 2015, 2016 и 2017г. Печалбата била изчислена на база обявени цени
от ответника за отдаване под наем на отделните обекти от съсобствения им
недвижим имот в различни интернет сайтовете, като се вземала предвид
най-ниската предложена цена, както и не са отчели разликата в цените в отдаване
под наем на обекти с различно ниво на оборудване. Подробно са описани в
исковата молба. Общата сума, която се получавала от отдаване под наем на една
стая за летния сезон при пълно
настаняване, била в размер на 6355лв. Следователно сумата, формирана от отдаване
под наем на четири двойни стаи за един летен сезон била 25 420лв.
Полагащият се дял на ищците,
съответен на притежаваните от тях идеални части бил в размер на 4 829лв.
за един летен сезон. От полагащия им се дял следвало да се приспаднат
нормативно признати разходи, в това число и такси, разходи за електроенергия,
вода, консумативи и др, който определили на 20%. Така за отдаване на четири
стаи за един летен сезон след приспадане на разходите възлизала сума в размер
на 3863лв.
По същия начин изчислената сума
за отдаване под наем на четири студия за един летен сезон възлизала на
4 888лв. За отдаване на един апартамент сумата била изчислена на 1707.
Така обобщено за един летен сезон общата сума била в размер на 10 458лв.,
а за пет летни сезона възлизала на 52 290лв.
Ответникът на следващо място
дължал и полагащия се дял от реализирания от него доход вследствие на
отдаването под наем на различните обекти от съсобствения им недвижим имот
съобразно предвидената законова давност от 5 години назад, считано от момента
на входиране на настоящата искова молба – 15.12.2017г. Следователно полагащия
се дял бил за периода от 15.12.2012г. до 15.12.2017г. Във въпросния период
влизали летните сезони за годините 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017г. След като за
един летен сезон полагащият се дял от отдаване под наем на обектите в
съсобствения им недвижим имот съобразно притежаваните от тях идеални части
възлизал на сумата от 10 458лв., то за 5 летни сезона полагащия се дял
възлизал на 52 290лв. Върху тази сума ищците претендирали и лихвата,
считано от края на всеки летен сезон – 01.10 до датата на подаване на исковата молба
– 18.12.2017г., съобразено с максималния тригодишен давностен срок за
обезщетение за забава. Общият размер лихва бил 7041лв.
Извън периодите, за които желаели
да им бъде заплатен полагащия им се дял от реализирания доход, претендирали
ответника да им заплати обезщетение за еднолично ползване от негова страна на
съсосбтвения им недвижим имот, равно на средномесечния пазарен наем от
03.10.2011г. – датата на връчване на нотариалната покана до 01.12.2017г.
съобразено с давностните срокове периодът на претенцията бил от 18.12.2012г. до
18.12.2017г. от въпросния период следвало да се изключат летните месеци, за
които се търси обезщетение по реда на чл. 30, ал.3 от ЗС. Общият брой месеци за
периода възлизали на 40. Средномесечният наем за недвижим имот с параметрите,
обзавеждането локацията, фактическото състояние на съсобствения им имот за
претендирания период, варирало в диапазона от 4000 лв. до 6 000лв. Ищците
заявяват за 5000лв. Полагащото им се обезщетение съобразно дела им било в
размер на 981лв. месечно. За процесните периоди от 40месеца възлизало на
39 240лв. върху тази сума се претендира и обезщетение за забава в размер
на 7901лв. за периода от 18.12.2014г. до 18.12.2017г.
Също така ищците претендират и
сумата от 2000лв., представляваща полагащия им се дял, съобразно притежаваните
от ищците дялове от реализирания от ответника доход вследствие на отдаване на
обекти в съсобствения им недвижим имот под наем като магазини през летните
периоди от 01.06 до 01.10 на годините 2013, 2014, 2015, 2016, 2017г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Предявените искове са с правно основание в чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 30,
ал. 3 от ЗС.
Ответникът чрез процесуалния си представител
взема отношение по исковата молба. Оспорва иска по основание и размер. На първо
място твърди, че процесният договор за замяна бил нищожен поради симулация.
Налице била явна неравноценност на насрещните престации. Срещу прехвърлената от
ищците застроена площ от 93,06кв.м. те получавали половината от цяла сграда или
301,185кв.м. Също така ищците получавали собственост върху обект, годен за
осъществяване на стопанска дейност – отдаване под наем на туристи, каквато
замененият апартамент нямала.
Също така съгласно клаузите по
договора ищците получавали и половината от обзавеждането в тази сграда. В
същото време предавали апартамент, който се нуждаел от значителен ремонт и
обзавеждане.
На следващо място ищците поемали
задължение да заместят заменителката Людмила Иванова в задължението й по
договора за кредит, посочен в Нотариалния акт за замяна като сключен с
„Булбанк“ АД, като обаче нито бил посочен номер на кредита, нито датата на
неговото сключване. Поради това и договорът за замяна частично се явявал без
предмет.
На следващо място се посочва, че полученият
в замяна апартамент бил обременен с ипотека в полза на ОББ, вписана на
12.11.2008г., т.е. преди датата на процесната замяна – 10.12.2008г.
Симулация личала и в т.III от договора. Страните се
уговаряли неравноценността на заменените престации да се компенсира с плащане
на пари в брой, каквото плащане, противно на изявленията им в Нотариалния акт
ищците не били извършили и съответно заменителката Иванова не била получила. Тя
не получила както сумата от 27 000лв. към момента на подписване на
Нотариалния акт за замяна, така и не получила сумата от 43 000лв. или
22 000евро, които по силата на договора е следвало да получи.
На следващо място в отговора на
исковата молба се излагат още становища за наличие на симулация в договора за
заем.
Също така договорът за замяна бил
нищожен и поради противоречие с добрите нрави.
Неоснователни били претенциите на
ищците по чл. 30, ал. 3 от ЗС за получени от ответника наеми на съсобствения
имот. Заявява, че съсобственият имот не бил отдаван под наем от ответника.
Последният сам експлоатирал имота, като предоставял туристически услуги сам,
работейки в имота, без да го отдава под наем. А ако се приемело обратното, то
ответникът оспорва размера на реализираните ползи.
Неоснователна била и претенцията,
предявена като обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот по
реда на чл.31, ал. 2 от ЗС. Излагат се доводи в тази връзка.
На последно в отговора на
исковата молба се прави и възражение за прихващане. Ответникът погасил изцяло
всички вземания на банката по договор за кредит с „Уникредит Булбанк“ АД от
2005г., за задълженията по който ответниците са поели задължения за плащане по
т. V от договора за замяна. Видно от бракоразводното
решение № XII-1203 от
21.07.2008г. на БРС по гр.д.№750/2008г., в чиито мотиви изрично било
констатирано, че ответникът И. от м. февруари 2008г. покривал всички кредити и
консумативите за цялата сграда – както по взетия от „Булбанк“ кредит, така и
към близки на вече бившите съпрузи. Всички плащания по кредита от м.февруари
2008г. насетне до окончателното плащане били извършвани само и единствено от
него при условията на фактическа раздяла и в този смисъл от този момент до
погасяване на кредита ответникът заплатил на банката общо сумата от
287 309,61лв. В случай, че се приемело, че договорът за замяна бил
действителен, то тогава ответникът търсел от ищците половината от тази сума в
размер на 143 654,81лв.
През 2011г. по инициатива на
ответника било образувано производството по гр.д.№489/2011г. по описа на БОС по
чл. 124 от ГПК за приемане на установено спрямо Людмила Иванова и настоящите
ищци, че ответникът е изключителен собственик на недвижимия имот. С крайния
съдебен акт настоящите ищци и Иванова били осъдени да заплатят сумата от
6218лв. разноски, която сума не му била заплатена. В този смисъл прави
възражение за прихващане за сумата от 4 145,33лв., представляваща размер
на задълженията за обезщетяване на направените от него разноски, дължимо от
ищците, със сумите, предмет на предявените в настоящото производство искове.
Прави и възражение за прихващане
и по още една самостоятелна линия. Ищците придобили идеални части от процесната
сграда в гр. Созопол с договора за замяна от 10.12.2008г. Самата сграда била
окончателно въведена в експлоатация с Удостоверение № 33 от 25.05.2009г. на
Главния архитект на Община Созопол, т.е. половин година по-късно след замяната.
Общият размер на разноските, които направил за въвеждането на сградата в
експлоатация била около 5000лв. Съгласно договора за замяна ищците следвало да
заплатят половината от разходите, съставляващи по своето естество тежести,
свързани със собствеността по смисъла на чл.30 от ЗС.
По възраженията за прихващане
съдът ще се произнесе в крайния си съдебен акт, тъй като те са възражения по
основателността на иска.
Тежестта на доказване принадлежи
на ищците, които следва да докажат, че са съсобственици в имота, както и
основанието за това; че ответникът лично се ползва от имота; че е поискал да
ползва вещта; както и размера на търсеното обезщетение. Ответникът следва да
докаже своите възражения.
Страните
заявяват, че сочат доказателства за твърдените от тях факти.
Съдът намира направените от страните
доказателствени искания- за приемане на приложени при предварителната размяна на
книжа писмени доказателства за основателни, тъй като посредством тях те заявяват,
че ще установяват твърдените от тях факти. Основателно е искането на двете
страни за допускане на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза,
вещите лица по които да дадат заключение по поставени в исковата молба и
отговора на същата въпроси. Следва да се издадат и исканите от ищците съдебно
удостоверения след внасяне на необходимата за това държавна такса. Следва да се
допуснат и исканите свидетели от страните – по двама за ищците и за ответника.
Основателно е искането на ответника да бъдат задължени ищците да представят
находящи се в тях документи. Основателно е и искането на ищците да бъдат
задължени трети лица да представят находящи се у тях документи.
По изложените съображения и на основание чл.140 от ГПК
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 23.04.2018год. от 13,00 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
ПРИЕМА приложени към исковата
молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „Румс.Бг“ ЕООД, ЕИК *********; „Съни Турс“ ООД, ЕИК *********; „ДРС-
Травел“ ЕООД, ЕИК *********; „Букинг.Ком /България/“ЕООД, ЕИК ********* и
„Почивка Бг“ ООД, ЕИК ********* да представят находящи се в тях документи
относно сключени договори с Д.М., ЕГН ********** за отдаване под наем на
хотелски начала на хотел „Орхидея“.
ЗАДЪЛЖАВА ищците да представят:
Предварителен договор от 10.12.2008г.; договор за ипотека върху процесния
апартамент , вписан в Служба по вписванията при РС – гр. Бургас
дв.вх.рег.№16393/12.11.2008г., акт №120, том 15, № от описна книга №
13149/12.11.2008г. и съответно договор за кредит, в обезпечение на който била
вписана тази ипотека.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по двама
свидетеля за ищците и за ответника. Разпитът ще се проведе в насроченото
открито съдебно заседание при довеждането им от страните.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от ищците
съдебни удостоверения – лист11 от делото след внасяне на 15лв. по сметка на
БОС.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да даде заключение по
поставените на лист12; 13 и 84 от делото въпроси. НАЗНАЧАВА за вещо лице…инж. Т.Ч.
Задължава страните в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да
внесат депозит в размер на 500лв. , по 250лв. - от ищците и 250лв.- от ответника.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде заключение по
поставените на лист 13 и 84 от делото въпроси. НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.Д. Задължава
страните в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да внесат
депозит в размер на 400лв. , по 200лв. - от
ищците и 200лв.- от ответника.
Определението е окончателно.
Окръжен съдия: