РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. ***, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20254230200382 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Д. М. Д. от гр.*** е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К,
№ ***, издаден от ОДМВР - ***, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с
чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / и на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева.В жалбата се
твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, в подкрепа на което се излагат подробни
съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР - ***, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 29.03.2021 г., в 09:51 часа, на Главен път І-4, км. 93+300, в посока на движение
към гр.*** (на територията на община ***), бил установен и заснет с автоматизирано
техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „***” с рег. № ***.Автоматизираното
техническо средство отчело, че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс от 3 км/ч
е 79 км/ч при ограничение на скоростта от 60 км/час за извън населено място, въведено с
пътен знак В 26.В последствие била направена справка в програмата за регистрация на
автомобили в Република България, от която било установено, че автомобилът е собственост
на жалб.Д. М. Д..За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение от ОД
МВР ***, бил издаден електронен фиш, серия К, № ***, с който за извършено нарушение на
чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 на жалб.Д., на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2
1
от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 50.00лева.Така издаденият електронен
фиш бил изпратен за връчване на жалб.Д. и му бил връчен на 21.09.2025 г.От приложената
към административно-наказателната преписка справка се установява, че посоченият по-горе
автомобил е собственост и регистриран на жалб.Д. М. Д..След връчване на фиша
собственика на автомобила, не е депозирал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с която да е
декларирал, че процесният автомобил на инкриминираната дата е бил управляван от друго
лице.От получената от ОПУ – *** справка се установява, че при км 93+300 на Главен път І-
4/Е-772 има ограничение на скоростта от 60км/час, въведено с пътен знак В26, монтиран при
км. 93+069 в посока на движение към гр.***, което важи до км. 93+846 за направлението
към ***.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
серия К, № ***, издаден от ОДМВР – ***, с приложен към него снимков материал; Писмо за
съответствие на одобрения тип средства за измерване на скоростта; Протокол от проверка №
77-С-ИСИС/22.10.2020 г. на Български институт по метрология; Протокол за използване на
техническо средство от 29.03.2021 г. с приложен към него снимков материал; Преглед на
фиш; Ръководство на потребителя на ARH CAM S1 - извлечение; Справка за собственост на
лек автомобил „***” с рег. № ***; Справка от АПИ - ОПУ – *** за действието на знак В26
при км. 93+300 и Разписка за връчване на ел.фиш.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 21.09.2025 г.Жалбата е
заведена в деловодството на ОД МВР – *** на 03.10.25 г., тоест в законоустановения срок,
поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на чл.21, ал.2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП: “Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак”.Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП гласи следното: “При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: Извън населено място: Категория A – 80; Категория B – 90;
Категории C, D – 80; Категории B+E, C+E, D+E – 70”.
С ЕФ на осн. чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на жалб. Д.е наложено
наказание глоба в размер от 50.00лева.Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП: „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
2
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи”.Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП гласи следното: “Водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Явява се негов
процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалвания
ел.фишВ жалбата към съда се отпрява молба да отмени обжалваният ел.фиш като
неправилен и незаконосъобразен, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.
С жалбата и в съдебно засединие се излага довода, че е настъпила погасителна
давност на осн. чл.80, ал.1, т.5 във вр. с чл.80, ал.3 от НК.
Съдът споделя така изложения довод по следните съображения.Давността е период от
време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на
едно субективно право не го упражнява, то се погасява.Давността бива два вида– давност за
преследване и давност за изпълнение.Според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г.
на ВАС и ВКС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а не – преклузивни.Те определят
т.нар. преследвателска давност, т.е. периода от време, през който следва да бъде наложено
наказание на нарушителя за извършеното от него административно
нарушение.Преследвателската давност при налагане на наказание с електронния фиш (ЕФ)
не е изрично уредена.ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките
на АУАН и на НП, но който не може да бъде приравнен нито на АУАН, нито на
НП.Доколкото обаче правомощието на държавата да реализира административно-
наказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде
неограничено във времето, то следва да се приеме, че с оглед препращащата норма на чл. 11
от ЗАНН в случая с електронните фишове по аналогия намира приложение чл.80, ал.1, т.5 от
НК.Следователно от довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок за
издаване на електронния фиш.В настоящия казус, следва да се има предвид, че ел. фиш е
издаден.След като бъде издаден ел.фиш, то същият следва да бъде връчен на нарушителя с
оглед влизането му в сила.В закона обаче няма предвиден срок, в който следва да бъде
връчен посоченият акт.В тази връзка актуален е въпросът за абсолютната давност, която
представлява срок, след изтичането на който, независимо от всички спирания и
прекъсвания, се изключва наказателното преследване на нарушителя.Доколкото в ЗАНН
липсва уредба, която да урежда и абсолютната давност, то с оглед изричното препращане на
чл.11 от ЗАНН по отношение и на нея следва да намерят приложение разпоредбите на
общата част на НК.В съдебната практика се приема, че при това производство намира
приложение чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал. 1, т. 5 от НК.Следователно, независимо от спирането
или прекъсването на давността, административно-наказателното преследване следва да се
3
изключи, ако са изтекли четири години и половина от момента на извършване на
нарушението и няма влязъл в сила акт, с който да бъде наложено административно
наказание.Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК общата давност за преследване е 3 години.Тя
започва да тече от деня на извършване на нарушението и се прекъсва с всяко действие,
насочено към преследване на нарушителя /например самото издаване на електронен фиш,
опит последният да бъде връчен и други/.За електронния фиш намира приложение
абсолютната преследвателна давност по чл.81, ал.3 от НК.В този случай независимо от
спирането или прекъсването на обикновената давност, както вече бе посочено по-горе, ако е
изтекъл срок от 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението, електронният фиш
следва да се отмени.Това важи дори и да е образувано съдебно производство по
обжалване.Ако докато тече производството и преди да е приключило с влязъл в сила съдебен
акт, изтече абсолютната давност - 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението,
водачът се освобождава от отговорност на основание изтекла абсолютна погасителна
давност, съгласно чл. 81, ал.3 НК.В настоящият казус нарушението е било извършено на
29.03.21 г. и абсолютната давност към момента е изтекла, тъй като това се е случило на
29.09.25 г.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че следва да се постанови решение, с което
обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.Съгласно нормата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК.Препратката е изрична и касае именно
въпроса, свързан с присъждането на разноските в процеса.Т.е. този ред се прилага и от РС, и
от Адм. съд, действащи като въззивна и, съответно, като касационна инстанция.А при липса
на конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера, вкл. възможността за
пропорционално присъждане на разноски, на основание чл.144 от АПК са приложими
правилата на ГПК, а не на НПК.С оглед гореизложеното се налага изводът, че по отношение
на въпроса, свързан с присъждането на разноски, административнонаказателното
производство следва логиката и нормите на АПК, респективно – ГПК, по силата на
препращащите норми на чл.63д, ал.1 от ЗАНН и чл.144 от АПК.По делото са приложени
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, от които се установява, че е
заплатено договорно възнаграждение в размер на 500.00 лева.С оглед изхода на делото, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К, № ***, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД МВР - ***, с
който на Д. М. Д., ЕГН **********, от гр.***, ул.“***“ № ***, за нарушение на чл.21, ал.2
4
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - *** да
заплати на Д. М. Д., ЕГН **********, от гр.***, ул.“***“ № ***, сумата от 500.00 /
петстотин / лв., съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.*** в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5