№ 453
гр. Тетевен, 22.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100481 по описа за 2024 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба вх. № 2720 от 15.04.2025 г. на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, чрез юрк. П. с която моли съда на основание чл. 248 от ГПК да измени
решението си, в частта с разноските, като присъди такива в по-малък размер.
На тези основания молят да бъде постановено определение, с което да се измени
решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК с писмен отговор вх. № 3072 от 29.04.2025 г.
насрещната страна С. Й., чрез адв. В. е изразила становище, че искането следва да бъде
оставено без уважение. Твърди се, че първоинстанционният съдебен състав правилно е
определил размера на присъдените разноски, съгласно практиката на Върховния касационен
съд.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед
нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за
разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
В конкретния случай, в хода на производството са претендирани съдебни разноски,
сред които и за адвокатско възнаграждение от адв. В. по предявен от С. Й. – установителен
иск за прогласяване на нищожност на договор за кредит, алтернативно на отделни негови
клаузи срещу „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19. Съда приема, че претенцията за разноски за осъществено
процесуално представителство е основателна. Разпоредбата на чл. 2. ал. 5 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в случая е приложима, тъй като в
производството е налице съединяване на два или повече отделни искове.
От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно
съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор.
Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита
1
на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по
граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на
предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от
обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Под материален интерес се
има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално
възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при
определяне на отговорността за разноски. Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което
приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г.
относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от
член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните
субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят
до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на
вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената
минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да
бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата,
която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се
противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички
минали или бъдещи последици.
Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна
уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение
в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.
101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с
приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д.
№ 1990/2023 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г.
на II т. о. на ВКС. По настоящото дело, предвид конкретната фактическа и правна сложност
на същото, както и с проведените пет, от които четири същински съдебни заседания, с
активното участие на адвоката, в полза на адв. В. съдът е уважил адвокатско
възнаграждение в размер от 1000 лева. Като ориентир за определяне на адвокатското
възнаграждение съдът е взел предвид размерите, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС
за Възнагражденията за адвокатска работа, /съгласно Определение № 50015 от 16.02.2024 г.
по ч.т.д. № 1908/2022 г., на ВКС II т.о, Определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч.т.д. №
757/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС,
I т.о. и др. на ВКС/, но тъй като последната е приета от съсловна организация, което
съгласно цитираното решение на СЕС, национална правна уредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, затова и съдебният
2
състав не следва да се съобразява с определеното в нея, а същата следва да служи
единствено като ориентир, при определяне на размер на адвокатското възнаграждение.
Предвид разпоредбата на чл. 633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности е
задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, затова и настоящия
съдебен състав се е съобразил с цитираното решение на СЕС, в подкрепа на което са и
Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2023 г., Определение №
211/10.05.2024 г., постановено по ч.т.д. № 1378/2023 г., Определение № 174/26.04.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 560/2021 г. на ІІІ ГО на ВКС. Именно в тази насока се е придържал
и съдебният състав при анали размера на претендираният адвокатски хонорар. За
претендиран иск в размер на 9702.00 лева Наредба № 1/2004 г. на ВАС за Възнагражденията
за адвокатска работа и по конкретно чл. 7. ал. 2, т. 2 предвижда адвокатско възнаграждение в
размер на 1270.20 лева. Претендираният от адв. В. е в размер на 20 % по-малък от
предвиденият в наредбата, затова и съдебният състав е приел същия за справедлив.
В мотивите по постановеното съдебно решение, съдът е уважил ищцовата претенция
като е постановил в мотивите си на стр. 10, абзац 4 - нищожността на определена договорна
клауза не влече нищожност на договора изцяло. В тази връзка потребителят следва да върне
по договора за кредит единствено чистата сума, получена по договора за кредит, която е в
размер на 7 800 лева. От приетото по делото експертно заключение бе установено, че от
длъжниците по Договора за кредит е заплатена сума в общ размер на 6 506.83 лева, т.е. за
плащане по договора остава сума в размер на 1 293.17 лева. Както и на стр. 11, абзац 2 е
посочено, че с изричното обявяване на нищожността на клаузата силата на пресъдено нещо
обхваща и последиците т. е. недължимостта на сумата от 9 702.01 лева (½ от 19 404.01 лева,
от които главница в размер на 8 055.82 лева, със законна лихва в размер на 6 365.85 лева за
периода 09.08.2016 г. - 14.02.2024 г., 3 399.61 лева, неолихвяеми вземания, такси по ТЧСИ в
размер на 484.20 лева, такса за изпълнение на парично вземане в размер на 1 557.53 лева,
дължими към 14.02.2024г.), претендирани от нея в хода на ИД № 20168800400536 по описа
на ЧСИ Румен Димитров, рег. № 880, район на действие ОС-Ловеч и единствено
дължимостта на сумата от 1 293.17 лева, представляваща остатък от дължимата главница.
Което само по себе си е пълно уважаване на иска. Установителния иск е оставен без
разглеждане не поради неоснователност, или недоказаност, а предвид факта, че най-тежкият
порок, а именно нищожността обхваща и последиците т. е. недължимостта на сумата от 9
702.01 лева (½ от 19 404.01 лева, от които главница в размер на 8 055.82 лева, със законна
лихва в размер на 6 365.85 лева за периода 09.08.2016 г. - 14.02.2024 г., 3 399.61 лева,
неолихвяеми вземания, такси по ТЧСИ в размер на 484.20 лева, такса за изпълнение на
парично вземане в размер на 1 557.53 лева, дължими към 14.02.2024г.), без да е необходимо
съдът да се произнася с отделен диспозитив за недължимостта на сумите, изрично посочени
в мотивите на съдебното решение като такива. Що се касае до останалите разноски, като
депозит за вещо лице и заплатена държавна такса, то същите са реално сторени и предвид
изложените мотиви не следва да бъдат редуцирани.
В тази връзка, настоящият съдебен състав, намира за правилен и справедлив
определения размер на присъдените съдебни разноски в полза на С. В. Й. в общ размер на
1 838.08 лева.
Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, чрез
юрк. П., за изменение на Решение № 67 от 24.03.2025 г. по гр. дело 481/2024 г. по описа на
РС - Тетевен в частта за разноските.
3
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Определението е неразделна част от Решение № 67 от 24.03.2025 г. по настоящото
дело.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4