№ 14655
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Частно гражданско дело №
20241110155708 по описа за 2024 година
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020г. на ОСГТК на
ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи от договора за кредит.
По отношение на претенция в размер на 872 лева, представляваща периодична
такса за управление на кредита. В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
– чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с
допълнителни услуги по договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга
очевидно няма. Същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с
усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на
кредитора по договора - да предостави заемната сума. Касае се за възнаграждение по
договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в
годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно
възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна.
По отношение на претенция в размер на 288 лева, представляваща разноски за
връчване на ПДИ. Заявителят не е представил доказателства, водещи до извода, че са
сторени претендираните разноски във връзка с връчването на ПДИ, а доколкото вземането е
насочено срещу потребител, то съгласно чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се представят и
съответните писмени доказателства, от които се твърди че произтича вземането. На друго
основание подобна претенция следва да бъде отхвърлена, доколкото произтича от друг
1
фактически състав, за който не се прилага реда на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно сторени
допълнителни разноски във връзка със събиране на вземането, които не са част от
твърдяното спорното право, предмет на заявлението.
По отношение на претенция в размер на 3 242,48 лева, представляваща
адвокатски хонорар. По делото не са представени договор за правна защита и съдействие
или други писмени доказателства установяващи съществуването на облигационното
правоотношение между заявителя и процесуалния представител, както и размера на
сторените разноски. От приложената фактура № **********/04.09.2024 г. се установява, че
сумата от 2 7002,07 лева без ДДС ( 3242,48 лева с ДДС) е записана като вземане в полза на
"адвокатско съдружие М. и Съдружници", но като описание на стоката/услугата, т.е.
основание е записано, че представлява възнаграждение за извършаването на процесуални
действия срещу длъжника "Дани 63 ЕООД", а настоящият длъжник е физическо лице - З. М.
Е.. Следователно не може да се установи, 1) че съществува договор за процесуална защита и
съдействие, 2) че процесната сума е преминала в патримониума на процесуалния
представител, т.е. че са налице сторени съдебни разноски и 3) че сумата е престирана във
връзка с настоящето производство.
За заявителя остава възможността по чл.415, ал.1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 24 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК с вх. № 293474/18.09.2024 г., подадено от ДРУЖЕСТВО срещу З.
М. Е., ЕГН **********, в ЧАСТТА с която се иска длъжникът да плати сумита от 872 лева,
представляваща периодична такса за управление на кредита; сумата от 288 лева,
представляваща разноски за връчване на ПДИ; сумата от 3 242,48 лева,
представляваща адвокатски хонорар.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2