Решение по дело №6154/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 125
Дата: 18 януари 2024 г.
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20232120106154
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Бургас, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120106154 по описа за 2023 година

Делото е образувано по повод исковата молба на Д. А. Б., от гр. Бургас, против
„Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. София, с която моли да бъде прието
за установено, че, поради изтекла през периодите 26.05.2014-27.05.2019 год. или
30.01.2015-30.01.2020 год., ищецът не дължи на ответника следните суми: 1250 лева –
частично предявено задължение от 3105,26 лева по договор за издаване на кредитна
карта от 24.01.2008 год., обезщетение за забава върху главницата, начиная от
03.04.2013 год. до окончателното й изплащане, както и 25 лева – деловодни разноски,
съгл. издадения на 26.05.2014 год. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2643/2014 год. на
БсРС, които суми са предмет на висящото изп. д. № 662/2020 год. на ЧСИ рег. № **.
Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил иска като неоснователен, тъй като счита, че вземанията по изпълнителния
лист не са погасени по давност – твърди, че след образуване на първото изпълнително
дело – № 1021/2014 год. на ЧСИ рег. № **, са поискани и са извършвани изпълнителни
действия, прекъсващи както срока по чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК, така и погасителната
давност за сумите; погасителна давност не е текла до 26.06.2015 год., когато е
постановено Тълкувателно решение № 3/2020 год. на ВКС; впоследствие, на
21.04.2020 год., е образувано новото, понастоящем висящо, изпълнително дело – №
662/2020 год., по което също регулярно са искани и предприемани действия, а и следва
1
да бъде съобразено и спирането на сроковете, съгласно ЗМДВИПОРНСПП.
В писмения си отговор ответникът е въвел възражение за недопустимост на
иска в частта му за отричани по дължимост суми, които надвишават размера на
вземанията по цитирания изпълнителен лист. Това възражение съдът намира за
неоснователно, тъй като в петитума на исковата молба спорните вземания са ясно
индивидуализирани и те отговорят изцяло на сумите по изпълнителния лист, издаден
по ч. гр. д. № 2643/2014 год. на БсРС.
Ответникът не е ангажирал доказателства; претендира присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от писмените доказателства по делото, възоснова Заповед за изпълнение
№ 1608/04.04.2014 год. по ч. гр. д. № 2643/2014 год. на БсРС, на 26.05.2014 год. е
издаден изпълнителен лист, с който Д. А. Б. е осъден да заплати на „Еос Матрикс“
ЕООД следните суми: 1250 лева – частично предявено задължение от 3105,26 лева по
договор за издаване на кредитна карта от 24.01.2008 год., обезщетение за забава върху
главницата, начиная от 03.04.2013 год. до окончателното й изплащане, както и 25 лева
– деловодни разноски.
За принудителното събиране на посочените вземания е било образувано изп. д.
№ 2014**0401021 год. на ЧСИ рег. № **. Видно от извършеното от ЧСИ отбелязване
върху изпълнителния лист, последното изпълнително действие е било предприето на
30.01.2015 год., а производството е било прекратено поради настъпила перемпция (чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК) на 16.04.2020 год., влязло в сила на 01.05. с. г.
По молба на кредитора-ответник от 21.04.2020 год. за събиране на същите
вземания е било образувано изп. д. № 662/2020 год. на ЧСИ рег. № **, понастоящем
висящо.
Ищецът отрича дължимостта на процесните парични вземания, като се
позовава на 5-годишна погасителна давност, изтекла от датата на издаване на
изпълнителния лист – 26.05.2014 год., до 27.05.2019 год. В условие на евентуалност
ищецът твърди, че същата 5-год. давност е изтекла и от датата на последното
извършено изпълнително действие по прекратеното изпълнително дело – 30.01.2015
год.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
иск за неоснователен. По отношение спорните парични вземания приложение намира
общата 5-годишна давност – чл. 110, ЗЗД. Според задължителните указания на ВКС по
правилното прилагане на закона – т. 10 от 2/2013-2012-ОСГТК, погасителна давност
2
започва да тече от датата, на която взискателят е поискал или съдебният изпълнител
служебно е предприел извършване на последното валидно изпълнително действие.
Ответникът-взискател носи тежестта за установяване, че през периода на висящност на
двете изпълнителни дела са предприети изпълнителни действия през такива периоди от
време, които изключват изтичане на погасителната давност за паричните притезания.
През периода на висящност на изп. д. № 1021/2014 год. погасителна давност не е текла
поради съобразяване със задължителните указания на ВС в Постановление № 3/1980
год. – те са действали към момента на образуване на изп. д. № 1021/2014 год. на ЧСИ
рег. № ** и не могат да бъдат игнорирани за процесния минал период, тъй като
обявяването на този акт за изгубил сила с тълкувателното решение на ВКС няма
обратно действие. Според цитираното постановление, през периода на висящност на
изпълнителното производство давност не тече (вж. Решение № 68 от 24.04.2013 год. по
т. д. № 78/2012 год. на II ТО на ВКС). Това правно разрешение е променено едва с
приемане на т. 10 от ТР 2/26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС – в този смисъл е Решение
№ 170/17.09.2018 год. по гр. д. № 2382/2017 год. на IV ГО на ВКС, постановено по чл.
290, ГПК. Давността е започнала да тече от постановяване на ТР 2/26.06.2015 год. (до
тази дата не е настъпила перемпция и изпълнителното дело е било висящо), но до
датата на образуване на новото изп. дело на 21.04.2020 год. не е изтекъл 5-годишният
срок. Образуването на това дело е прекъснало давността, тъй като в молбата си до ЧСИ
взискателят е направил искания за предприемане на изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ – налагане на запор на новооткритата банкова
сметка и насрочване на опис върху движими вещи.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и фактът, че 5-годишната
давност не е можела да изтече на 26.06.2020 год., тъй като срокът й е бил спрян за
периода на действие на извънредното положение, съгл. чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИПОРНСПП.
Изложеното мотивира съда да приеме, че искът е неоснователен, поради което
той следва да бъде отхвърлен.
Въпреки неоснователността на иска, молбата на ответника за присъждане на
деловодни разноски следва да бъде оставена без уважение, тъй като делото не съдържа
доказателства за направен от посочената страна паричен разход във връзка с правната
й защита в настоящия съдебен процес (чл. 78, ал. 3, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК, за
3
приемане за установено, че, поради изтекла погасителна давност през периодите
26.05.2014-27.05.2019 год. или 30.01.2015-30.01.2020 год., ищецът Д. А. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, ул. ***, не дължи на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ****, следните суми: 1250
лева – частично предявено задължение от 3105,26 лева по договор за издаване на
кредитна карта от 24.01.2008 год., обезщетение за забава върху главницата, начиная от
03.04.2013 год. до окончателното й изплащане, както и 25 лева – деловодни разноски,
съгл. издадения на 26.05.2014 год. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2643/2014 год. на
БсРС, които суми са предмет на висящото изп. д. № 662/2020 год. на ЧСИ рег. № **.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 3, ГПК на
ответника „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. София, за осъждане на
ищеца Д. А. Б., от гр. Бургас, да му заплати деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4