Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 145
гр.
Перник, 04.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Мария Христова
С
участието на секретаря А.М., като разгледа административно дело № 231/2022 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодек АПК/, във
вр. с чл. 175, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на Д.Д.М., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1158-000339/21.05.2022 г., издадена от К.И.В. –
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, с която на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство № ********* до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
В
жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и неправилно приложение на закона. Искането към съда е
да го отмени.
В
съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат И.М. ***, която поддържа жалбата, като подробни съображения за
незаконосъобразността на процесния акт развива в представените писмени бележки.
Претендира присъждане на съдебни разноски, съобразно приложения по делото списък
по чл. 80 от ГПК.
В
съдебно заседание ответният административен орган – младши автоконтрольор към
ОДМВР – Перник – К.И.В., редовно призован, не се явява, представлява се чрез
процесуалния си представител юрисконсултВ. с пълномощно по делото, която
изразява становище за правилност и законосъобразност на процесната заповед, а
жалбата срещу нея счита за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000339/21.05.2022 г., издадена от
младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, на
жалбоподателя Д.Д.М., на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка, временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността
, но не повече от 18 месеца за това, че на 21.05.2022 г. в 18:50 ч., в
качеството му на водач на лек автомобил марка „***“, с рег. № РК***ВТ,
собственост на С.И.Д., след като бил спрян за проверка от контролните органи на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник е отказал да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000 № ARNJ-0006“.
Нарушението е било квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП.
За
така установеното административно нарушение младши автоконтрольор при ОДМВР –
Перник е съставил АУАН серия GA № 402094/21.05.2022 г., в който е отразил, че на 21.05.2022 г. жалбоподателя е управлявал лек автомобил
марка „***“, с рег. № РК***ВТ, чужда собственост в гр. Перник по ул. „Видин“ с
посока на движение ул. „Граово“ към ул. „Самоков“, като при извършена полицейска
проверка, водача Д.М. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества и техните аналози с техническо средство – „Дрегер Дръг тест 5000“ № ARNJ 0006. На водача е издаден талон за изследване
с банков № 075430. За извършеното деяние на жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка – отнемане свидетелство за управление на
моторно превозно средство № *********, за което К.И.В. – младши автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник е издал ЗППАМ №
22-1158-000339/21.05.2022 г., която е предмет на съдебен контрол в настоящото
производство.
По
делото, освен процесната заповед за прилагане на принудителна административна
мярка ведно с разписка за връчването й на жалбоподателя с дата 30.05.2022г., са
приети: АУАН серия GA № 402094/21.05.2022 г., Талон за
изследване № 075430/21.05.22г., Протокол № 313р-7957/21.05.22г. за извършване
на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, видно от който жалбоподателя е отказал да бъде
тестван, както и Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР –
Перник за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – Перник, които да налагат
принудителни административни мерки по ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
за определяне на служби за контрол по ЗДвП, издадена от министъра на МВР.
При
така установените факти, които не са спорни между страните, настоящият състав
от правна страна намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния
акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на
издалия го орган, спазена ли е изискуемата от закона форма, спазени ли са
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на индивидуалния
административен акт на така посочените основания, като не се ограничава само с
основанията посочени от оспорващия.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорения по
съдебен ред административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата
от закона форма.
Съгласно чл. 172, ал.
1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото са представени и приети като доказателства за материалната
компетентност на издателя на оспорения административен акт – Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. за определяне на служби за контрол по ЗДвП, издадена
от министъра на МВР и Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР –
Перник за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – Перник, които да налагат
принудителни административни мерки по този закон, съобразно тяхната
компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник. Сред тези лица са и
младши автоконтрольорите от СПП в ООП при ОДМВР – Перник, каквато длъжност е
заемал и издателя на процесната заповед, съгласно приложеното по делото /л. 24/
Удостоверение УРИ № 313р-11184/13.07.2022г. Същият се явява материално и
териториално компетентен административен орган. Предвид изложеното следва
обоснования извод, че процесният акт за налагане на ПАМ е издаден от
компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички
законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП.
В производството по издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Относно съответствието на
оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл. 171, ал.
1, б. "б" от ЗДвП /изм. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 година – редакция към момента на нарушението/ за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
При тази законова регламентация и с
оглед конкретиката на настоящия казус, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е отказът на водача на МПС да бъде
проверен с техническо средство или тест, изследван с доказателствен анализатор
или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсилогично
лабораторно изследване. Т.е. достатъчно е водачът на МПС да откаже една от
двете проверки: с техническо средство или чрез даване на кръвна проба. Нарушението на водача следва да е констатирано
със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
В случая е съставен АУАН серия GА, № 402094 от 21.05.2022 година, от който се
установява, че жалбоподателя е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Издаден му
е и талон за медицинско изследване, в който е вписано изрично, че лицето
отказва проба за наркотични вещества.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че в случая материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ са
били налице.
Относно съответствието на заповедта с
целта на закона съдът намира следното:
Съгласно чл. 171, ал.
1, т. 1, б. "б" от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия
период, за който се налага временното отнемане на СУМПС е до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в
АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и
правните основания за издаването му. Съгласно чл. 172, ал.
1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от
оправомощено от него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при
определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна
самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за
който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай
не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността
на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой
ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в съответствие с целите на
закона, което е едно от основанията по чл. 146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не
следва да гадае или тълкува съображенията на административния орган, те следва
да бъдат изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват
и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това,
административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.
Съдът намира, че така установената
липса на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение и предпоставя
отмяната на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, направеното
искане от процесуалния представител на жалбоподателят за присъждане на съдебни
разноски е основателно, поради което ответникът ОДМВР - Перник следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, от които 10
/десет/ лева платена държавна такса и 500 /петстотин/ лева платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1158-000339 от 21.05.2022 година,
издадена от младши автоконтрольор в
сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Перник, с която на основание чл. 171, ал.
1, т. 1, б. "б" от ЗДвП, на Д.Д.М., с ЕГН **********,***,
е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи Перник да заплати на Д.Д.М., с ЕГН : **********
направените по делото съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/
лева.
Решението на основание чл. 172, ал.
5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/