№ 448
гр. Стара Загора, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20245530103169 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр.чл. 52 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът Д. Г., чрез адв. Кр. К.-АК Стара Загора, твърди в исковата си
молба, че е бил пациент на ответника Университетска многопрофилна
болница за активно лечение /УМБАЛ/ „Пълмед“ ООД, гр. Пловдив. За първи
път бил приет на лечение на 06.10.2016г. в отделение по ортопедия и
травматология с окончателна диагноза „коксартрозис синистра“. В това
отделение му били извършени на 4 пъти оперативни процедури „операция
разделяне на ставна капсула, лигамент, хрущял - тазобедрена става“, за което
били издадени епикризи от 12.10.2016г., 21.12.2016г., 18.05.2017г. и
02.11.2017г. Тъй като състоянието на ищеца не се подобрило, след извършване
на тези процедури, на същия била препоръчана операция -тотална смяна на
тазобедрена става. Операцията била извършена в същото отделение на
болницата на 22.03.2018г., за което била издадена епикриза от 30.03.2018г. За
извършената операция ищецът заплатил сумите 3320 лв., представляваща
авансово плащане за тазобедрена ендопротеза, съгласно фактура №
**********/23.03.2018г., 200 лв. - за избор на лекар за тазобедрено
ендопротезиране, съгласно фактура № *********/20.03.2018г., и 100 лв. за
допълнително медицинско обслужване, съгласно фактура №
1
*********/20.03.2018г.
В следоперативния период ищецът спазвал предписанията на лекарския
екип, болките отшумели, и успял да се възстанови до степен да се движи
самостоятелно, без помощни средства, извършвал разходки от порядъка на
около километър и изкачвал стълби, макар и с известно усилие.
Това състояние продължило до около 18:00 ч. на 11.05.2023г.
/четвъртък/, когато при придвижване в дома си в гр. Стара Загора - от стола до
хладилника, ищецът усетил внезапна слабост в левия крак, където била
извършена операцията. Кракът му буквално омекнал и само благодарение на
здравия си десен крак успял плавно да се свлече на пода. Полежал няколко
минути и установил, че левия му крак от кръста надолу не изпълнява волеви
команди и движения и това било придружено със силна болка. Тъй като
мобилният му телефон бил в джоба набрал номера на мобилния телефон на д-
р Н. И. от ортопедичното отделение на УМБАЛ „Пълмед“ ООД. Лекарят му
обяснил, че трябва възможно най – бързо да отиде в болницата, за да се
установи проблема и да се вземат съответните мерки. В този момент ищецът
бил сам в жилището си, а близките му в гр. София. На другия ден -
12.05.2023г. /петък/, сутринта в 06:30 часа, съпругата му успяла да го закара в
отделението, където бил настанен. На направените в 07:54 ч. рентгенови
снимки се установило счупване на ставата в металната част, което довело до
разделянето й. При това състояние, единственото решение на проблема било
подмяната на счупената става с нова. След като престоял в болницата в събота
и неделя, в понеделник на 15.05.2023г., ищецът трябвало да напусне, защото
му било обяснено, че болницата не разполага с необходимите специалисти и
инструментариум, за да бъде извършена нова смяна на ставата, като бил
пренасочен за лечение към болница „Пирогов“ в гр. София.
Още същия ден ищецът бил транспортиран и настанен в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, с диагноза „усложнение от механичен произход след
вътрешно фиксиране с протезно устройство на костите на крайник“. На
19.05.2023г. му била извършена операция по повторна смяна на ставата, като
на 01.06.2023г. бил изписан. За извършената операция в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД той заплатил сумите 4 080 лв., представляваща
доплащане за медицинско изделие, съгласно фактура №
**********/25.05.2023г., 1 200 лв. за настаняване в клиниката по ортопедия,
2
съгласно фактура № **********/01.06.2023г. и 147 лв. за лекарства, съгласно
рецепта и фискален бон от 01.06.2023г.
Преди поставяне на ставата в отделението по ортопедия и
травматология от ответника УМБАЛ „Пълмед“ ООД през 2018г., ищецът
получил уверението на лекарския екип, че изкуствената става, която ще му
бъде поставена е с изключително високо качество и практически доживотна
гаранция. Ищецът не е имал познанията да прецени каква става трябва да му
бъде поставена и поради поставянето на упойка по време на операцията, не
знаел каква става му била сложена. При тези обстоятелства, той напълно се
доверил на преценката на екипа, извършил операцията. В резултат на
извършената тотална смяна на тазобедрена става през 2018г. и последвалото
счупване на поставената изкуствена става през 2023г., ищецът претърпял
имуществени и неимуществени вреди.
Имуществените вреди били на обща стойност 9 268 лв., като тази
стойност била формирана от следните суми: 3 320 лв., представляваща
авансово плащане за тазобедрена ендопротеза, съгласно фактура №
**********/23.03.2018г., изд. от УМБАЛ „Пълмед“ ООД; 200 лв. за избор на
лекар за тазобедрено ендопротезиране, съгласно фактура №
*********/20.03.2018г., изд. от УМБАЛ „Пълмед“ ООД; 100 лв. - за
допълнително медицинско обслужване, съгласно фактура №
*********/20.03.2018г., изд. от УМБАЛ „Пълмед“ ООД; 100 лв. за снабдяване
с медицинска документация копие на история на заболяването от УМБАЛ
"ПЪЛМЕД" ООД, съгласно фактура № **********/01.11.2023г., изд. от
УМБАЛ „Пълмед“ ООД; 4 080 лв., представляваща доплащане за медицинско
изделие, съгласно фактура № **********/25.05.2023г., изд. от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов” ЕАД; 1 200 лв. - за настаняване в клиниката по ортопедия,
съгласно фактура № **********/01.06.2023г., изд. от УМБАЛСМ
,.Н.И.Пирогов“ ЕАД; 147 лв. за лекарства, съгласно рецепта; 121 лв. за
снабдяване с медицинска документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД,
съгласно фактура № **********/10.11.2023г.
Всички гореописани финансови разходи били в пряка и непосредствена
връзка с двукратната смяна на тазобедрената става на ищеца.
Освен имуществени вреди, ищецът претърпял и неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, загуба на подвижност за период от около
3
година и продължителен стрес от преживяното, който стрес бил наличен и
към настоящия момент. Болките и загубата на подвижност започнали
внезапно от момента на счупването на ставата - 11.05.2023г., около 18:00 часа.
Поради разделянето на ставата в тялото, всяко движение предизвиквало остра
болка, поради което достигането му до болничните заведения - първо в
Пловдив, а после в София, не е можело да се осъществява самостоятелно, а
само с помощта на придружител. Втората операция в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД била изключителна тежка, продължила с часове и е била
свързана със значителна кръвозагуба и необходимост от набавяне на банки с
кръв, което било осъществено от неговите близки. След операцията ищецът
бил настанен в реанимационно отделение, а впоследствие и в клиниката по
ортопедия на болницата. През целия описан период той е бил в лежащо
положение и под постоянен медицински контрол за неговото състояние, тъй
като се получил значителен оток в оперирания крак. След изписването му от
болницата ищецът преживял дълъг възстановителен период в домашна среда,
като особено трудни били първите месеци, през които е можел да става и да
стига до тоалетната само с помощта на съпругата си В. Г., която се грижила за
него. Едва след началото на 2024г. започнал да добива увереност в оперирания
крак и да се придвижва самостоятелно в дома си, а по-късно и да излиза
навън. Към настоящия момент ищецът можел да сяда и да става, да изминавал
пеш кратко разстояние от около 100-150 метра и с усилие преодолявал
стълбите в блока, в който живеел, за да стигне до асансьора. Макар че в
някаква степен подвижността и мобилността му били възстановени, той не
можел да достигне нивото отпреди първата операция, когато е имал болки в
ставата основно при сядане и ставане, но е можел да върви дълго и да
преодолява включително пресечен терен. Не можел да достигне и нивото си
на подвижност и мобилност и след първата операция, когато е можел да
извършва по-дълги разходки от сега и усилията му за преодоляване на стълби
са били по-малки.
Извън гореописаните проблеми с подвижността, ищецът изпитвал
посттравматичен стрес от това да не се счупи отново ставата. Тази мисъл
пораждала у него страх да остава сам в жилището за дълъг период от време
или да се придвижва сам, без присъствието на придружител. Поради това, той
бил принуден да планира и да съобразява своите действия с възможностите на
близките си.
4
Гореописаните болки и страдания, загуба на подвижност, дълъг
възстановителен период и продължителен стрес от преживяното
представлявали неимуществени вреди за ищеца, които били в пряка и
непосредствена връзка с двукратната смяна на тазобедрената му става. Счита
за справедлив размер за обезщетяването на вредите сумата от 50 000 лв.
Тъй като описаните имуществени и неимуществени вреди били
непосредствен резултат от първоначалната смяна на ставата, последвалото
счупване на същата и повторната й смяна, счита, че е налице хипотезата на чл.
49 от ЗЗД. В конкретния случай, ответната болница УМБАЛ „Пълмед“ ООД,
която била юридическо лице и търговско дружество, възложила на
медицински екип, който работел по трудовото или гражданско
правоотношение с болницата, извършването на определена работа -
медицинска операция на пациент за смяна на става, и по повод тази извършена
работа - сменената тазобедрена става, впоследствие възникнало увреждане -
счупване на ставата, претърпени болки и страдания от повторната смяна, за
което били направени финансови разходи.
При така описаните обстоятелства, от страна на ищеца било изпратено
заявление-покана за доброволно уреждане на отношенията с ответната
болница с обратна разписка, връчена на 12.06.2024г., но до настоящия момент
нямало никакъв отговор или реакция на поканата. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, за ищеца бил налице правен интерес от
предявяване на осъдителни искове срещу УМБАЛ „Пълмед“ ООД за
заплащане на обезщетения за претърпени и описани по-горе имуществени и
неимуществени вреди.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Пълмед“ ООД
да му заплати:
1/ Сумата 9 268 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, във връзка с болничен престой за първоначална смяна на
лява тазобедрена става, последвалото счупване на същата на 11.05.2023г. в гр.
Стара Загора и повторната й смяна, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на настъпване на увреждането, която е и датата на
счупването на ставата 11.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ Сумата 10 000 лв. - частичен иск от 50 000 лв., представляваща
5
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, загуба
на подвижност, дълъг възстановителен период и продължителен стрес от
преживяното, във връзка със счупване на изкуствена лява тазобедрена става
на 11.05.2023г. в гр. Стара Загора и повторната й смяна, ведно със законната
лихва върху гази сума, считано от датата на настъпване на увреждането, която
е и датата на счупването на ставата 11.05.2023г. до окончателното изплащане
на сумите.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът УМБАЛ „Пълмед“ ООД, гр. Пловдив, чрез
представителя си юрисконсулт Е.Б., в депозирания писмен отговор взема
становище за недопустимост на иска, като наведените доводи касаят
нередовност на исковата молба.
Отделно, счита исковата претенция за неоснователна. Оспорва
наведените твърдения за настъпили вреди, за противоправно поведение на
служители на ответното дружество, както и за наличието на причинно-
следствената връзка между евентуално настъпилите вреди и действия на
служителите на УМБАЛ „Пълмед“.
Алтернативно, оспорва претендирания размер за обезщетение като
прекомерен.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, като счита, че с действията си, респективно бездействията си,
изразяващи се в неспазването на лекарски предписания, е допринесъл за
настъпилите вреди. Предвид характера на настъпилите вреди - “счупване на
поставената тазобедрена става” се касаело за някакъв вид механично
въздействие върху ставата, което категорично опровергавало, че случилото се
е било в резултат на действия на служители на лечебното заведение по време
на извършване на операцията.
Твърди, че по време на лечението на пациента е била поставена
диагноза, точно съответстваща на симптомите, установени при анамнезата,
които болният споделил с лекуващия екип. Подбрани били, и пълно и
своевременно изпълнени, всички задължителни медицински манипулации,
заложени в действащите нормативни актове, националния рамков договор и
правилата за добра медицинска практика, които съответствали на поставената
диагноза. Поради изложеното не било налице противоправно поведение от
6
страна на лицата, изпълнявали работата в процесния случай от името и по
възлагане от лечебното заведение, което да обуславя претендираната
гражданска отговорност. При изпълнение на задълженията си служителите на
лечебното заведение са действали съгласно приложимото законодателство и
били предоставили адекватна, своевременна и качествена медицинска помощ
при зачитане правата на пациента. Преди извършване на оперативната
интервенция пациента бил подписал информирано съгласие за извършването
, с което оперативния риск от интервенцията бил преминал в отговорност на
пациента.
Счита, че по случая няма никакви данни относно осъществяване на
фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД. Не било налице противоправно
поведение на медицинския персонал на УМБАЛ „Пълмед“ при извършване на
оперативната интервенция. Липсвала причинно-следствена връзка между
извършване на оперативната интервенция за смяна на тазобедрената става и
твърдените от ищеца имуществени и неимушествени вреди. Настъпилите
вреди били вследствие на случайно събитие - счупване на ставата поради
някакво външно механично въздействие или поради действия/бездействия на
самия пациент (ищец).
В случая, ищцовото твърдение, че на 11.05.2023г., при придвижване в
дома си в гр. Стара Загора - от стола до хладилника, усетил слабост и паднал,
било недоказано. Подобно счупване на металната част на импланта изисквало
високоенергийни сили и нямало как да настъпи от само себе си без върху
импланта да бъде оказано външно въздействие. Ищецът сам твърдял в
исковата молба, че болките след операцията, извършена на 22.03.2018г. били
отшумели и той успял да се възстанови, движил се е самостоятелно, без
помощни средства и дори изкачвал стълби. На 11.05.2023г., пак по твърдения в
исковата молба, било установено счупване на тазобедрената става в металната
част, което счупване нямало нищо общо с извършената оперативна
интервенция за поставяне на самата изкуствена става. Дори и самия ищец не
излагал претенции за качеството на оперативната интервенция.
От исковата молба не ставало ясно кои и какви били увреждащите
действия и от страна на кои служители на лечебното заведение, от които той
твърдял, че били произтекли вредите.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД за
7
предявяване на иска, предвид датата на извършване на самата оперативна
интервенция за поставяне на изкуствената тазобедрена става - 22.03.2018г.
Счита, че за вземания от непозволено увреждане давността почвала да тече от
откриването на дееца. А деецът в този случаи (съответните служители на
УМБАЛ „Пълмед“) е бил известен на ищеца към момента на извършване на
увреждането (оперативната интервенция).
От исковата молба не ставало ясно кое точно според ищеца било
увреждащото деяние, от което били произтекли имуществените и
неимуществените вреди, които претендира. Счита, че описаните имуществени
и неимуществени последици не се намират в пряка причинно-следствена
връзка с извършване на оперативната интервенция за поставяне на
тазобедрената става, извършена в УМБАЛ „Пълмед“ на 22.03.2018г.
При извършване на оперативната интервенция били спазени
приложимите нормативни актове, националния рамков договор, вкл.
съответните медицински стандарти и правилата за добра медицинска
практика и изискванията на съответната КП, по която бил приет и лекуван
пациента. Доколкото се излагали оплаквания относно качеството на
медицинското изделие, нямало как УМБАЛ „Пълмед“ ООД да носел
отговорност за качеството на изделието и пациента е следвало да насочил
претенциите си към производителя.
Подробно излага доводи относно неоснователността на иска, като
описва хода на лечението по извършената на 22.03.2018г. оперативна
интервенция - тотална смяна на лява тазобедрена става. Твърди, че изцяло
били спазени нужните предоперативни прегледи и подготовка, като пациентът
бил информиран за същността на операцията и всички възможни рискове от
нея, за което подписал декларация за информирано съгласие, което било част
от История на заболяването ИЗ №7087 от 2018г.
Оперативната интервенция (тазобедрено ендопротезиране) на пациента
била извършена на 22.03.2018г., при строго спазване на всички принципи и
правила на добрата медицинска практика. Следоперативния период протекъл
гладко, без усложнения, затруднения и дискомфорт за пациента. Той бил
изписан вертикализиран, напълно подвижен, без нужда от помощни средства.
Впоследствие възникнало увреждане - счупване на поставената тазобедрената
става на 11.05.2023г., (около 5 години след извършване на операцията) като
8
неоснователно се претендира отговорност от УМБАЛ „Пълмед“ по чл. 49 от
ЗЗД. Предприетите от страна на медицинския персонал действия по време на
лечението на пациента в лечебното заведение били в съответствие с
медицинското законодателство, вкл. правилата за добра медицинска практика
и приложимите медицински стандарти. Счита, че настъпилото счупване било
в резултат на случайно събитие и/или по вина на самия пациент (ищец).
Моли съда да отхвърли предявения иск. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
По делото е конституирано трето лице помагач на страната на
ответника - Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, гр. София, което,
чрез пълномощника си юрк. К., е депозирало писмено становище с вх. №
33077/18.11.2024г., с което навеждат доводи за недопустимост, алтернативно,
за неоснователност на исковете.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощника си, който поддържа изцяло предявената искова молба.
Ответникът се представлява от упълномощения си представител, който
пледира за отхвърляне на исковата молба, като неоснователна и недоказана.
Третото – лице помагач не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
По делото не се спори, че ищецът, вследствие поставена диагноза
„коксартрозис синистра“, е постъпвал четири пъти за лечение в Отделение по
ортопедия и травматология към УМБАЛ „Пълмед“ ООД гр. Пловдив, както
следва: на 06.10.2016г., на 15.12.2016г., на 12.05.2017г., на 27.10.2017г., като на
сочените дати са му извършени 4 оперативни процедури „операция разделяне
на ставна капсула, лигамент, хрущял - тазобедрена става“.
На 20.03.2018г. ищецът отново постъпва в същото болнично заведение,
в същото отделение, където на 22.03.2018г. му е осъществена операция –
подмяна на лява тазобедрена става с изкуствена. На 30.03.2018г. ищецът е
изписан в добро общо състояние, след изкаран гладък следоперативен период,
без усложнения – видно от епикриза, издадена от лекуващ лекар и Началник
Отделение по „Ортопедия и травматология“ към ответната болница. В
9
епикризата е дадено предписание пациентът „да спазва указания режим“, като
са назначени и дати за контролни прегледи – 09.04.2018г. и 16.04.2018г.
За смяната на тазобедрената става ищецът е платил сумата от 3320 лв.,
за което има издадена фактура № **********/23.03.2018г., представена по
делото, ведно с преводно нареждане. Представени са също ф-ра №
72004/20.03.2018г., с фискален бон, за заплатена сума от 200 лв. – за избор на
лекар; ф-ра № 72022/20.03.2018г., с фискален бон, за заплатена сума от 100 лв.
– за допълнително медицинско обслужване.
Видно от епикриза от 01.06.2023г., на 15.05.2023г. ищецът, по повод
оплаквания от болки в лява тазобедрена става постъпва в „Първа клиника по
ортопедия и травматология“ към УМБАЛСМ „Пирогов“ – гр. София, където
му е поставена диагноза: „Усложнение от механичен произход след вътрешно
фиксиране с протезно устройство на костите на крайник Z96.6 Наличие на
ортопедични импланти на стави“. На 19.05.2023г. на ищеца е извършена
операция на лявата става, като е изписан с подобрено общо и локално
състояние, на 01.06.2023г.
За престоя си в болничното заведение и извършената операция в гр.
София, ищецът твърди, че е направил разходи, за които представя: ф-ра №
**********/25.05.2023г., с фискален бон, за заплатена сума от 4080 лв. – за
медицинско изделие; ф-ра № **********/01.06.2023г., с фискален бон, за
заплатена сума от 1 200 лв. – за самостоятелна стая; рецепта с фискален бон,
за заплатена сума от 147.05 лв. – за предписано лекарство; ф-ра №
**********/01.11.2023г., с преводно нареждане, за заплатена сума от 100 лв. –
за копие на мед.документи; ф-ра № **********/10.11.2023г., с фискален бон,
за заплатена сума от 121 лв. – за снабдяване с мед.документи от лечебното
заведение.
Със заявление – покана, адресирана до УМБАЛ „Пълмед“ ООД – гр.
Пловдив, ищецът е поискал от ответника да му заплати направените във
връзка с повторната смяна на лява тазобедрена става разходи в общ размер
9047 лв., както и обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки, страдания, стрес, загуба на подвижност, причинени от счупването на
ставата, в размер на 50 000 лв. Поканата е редовно връчена на 02.06.2024г.
Безспорно е, че към датата на осъществената операция в УМБАЛ
„Пълмед“ ООД – гр. Пловдив – смяна на лява тазобедрена става на ищеца,
10
през 2018г., ответното дружество е имало сключена валидна застраховка
„Професионална отговорност“ с третото лице – помагач по делото „ЗД
Евроинс“ АД гр. София – по ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА №
181700100000403 /представена по делото/, като няма спор, че събитието е
настъпило в срока на застрахователното покритие с третото лице помагач по
делото.
По делото е назначена съдебно – медицинска експертиза, чието
заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено.
Видно от същото, осъществената на 22.03.2018г. операция на ищеца в
ответното болнично заведение за подмяна на лява тазобедрена става е била с
цел да подобри здравословното състояние на Д. Г., който преди това е имал 4
неуспешни оперативни процедури. Операцията е извършена съобразно
приложимите медицински стандарти. На 11.05.2023г. е настъпило счупване на
поставената изкуствена става, което счупване е било в шийката – в горната
част на протезата. Вследствие на счупването, на 19.05.2023г. е извършена
повторна смяна на счупената става. В съдебно заседание вещото лице изказва
предположение, като причина за счупването, евентуален дефект на
поставения имплант. В тази връзка, по инициатива на ответника, са постъпили
от представителя на производителя „Smith § Nephew Orthopaedics AG“ –
Швейцария – „ЕКОС МЕДИКА“ ООД – София, копия от Декларация за
съответствие на продукти и сертификати на ЕО за качеството, конструкцията,
проведените изпитвания и др. на ортопедични импланти.
По поделото са събрани и гласни доказателства.
Видно от показанията на изслушания, по реда на чл. 25 от ГПК,
свидетел д- р Н. Ц. /специалист по ортопедия и травматология, с 24 годишен
стаж/, същият през м.май 2023г. е работел в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД
гр. София и е извършил повторната операция за смяна на поставена преди
това изкуствена тазобедрената става на ищеца. Смяната се е наложила поради
счупване на изкуствената става. Операцията продължила около 4 часа, била е
изключително тежка и травматична, с голяма кръвозагуба. По време на
операцията д-р Ц. не е установил увреди на тъканите, вследствие на
предходната операция, което предполага извършена по правилата предходна
операция. Ставата е била счупена в така наречената шийка на бедреното
стебло на протезата, като ставата е била поставена в правилна позиция и
11
идеално интегрирана към костта на пациента. За този извод свидетелят
изхожда от факта, че е бил счупен импланта, а не костта. Д-р Ц. твърди, че е
работел и продължава да работи с изделията на швейцарската фирма
производител на поставения на ищеца имплант, като счита изделията им за
висококачествени. Изброява факторите, които влияят на преживяемостта на
импланта и продължителността на използването на изкуствената става:
промяната и качеството на костната структура на пациента; наличието на
съпътстващи заболявания; позиционирането в костта на импланта и неговото
качество.
Св. В. Г. е съпруга на ищеца, която разказва за целия период от датата
на първата операция до последващата подмяна на изкуствената става на Д. Г..
Твърди, че няколко месеца след операцията през 2018г. ищецът изцяло се
възстановил. През м. май 2023г., докато била на гости на дъщеря си,
свидетелката е получила телефонно обаждане от ищеца, че „най – вероятно му
е счупена тазобедрената става отново, защото както е бил в кухнята, изведнъж
е изгубил опора на левия си крак и успял да се задържи с другия си крак на
земята.“. Това наложило свидетелката преждевременно и спешно да се
прибере вкъщи, за да подготви нещата за незабавното отпътуване и
хоспитализиране на съпруга й в УМБАЛ „Пълмед“ ООД - Пловдив, след
направената вече уговорка с лекуващия д-р И.. Твърди, че съпруга й не е имал
никаква чувствителност на левия крак, не е можел да го управлява, което
направило много трудно предвижването му. При приема му в болницата, и
след направените изследвания, се установило, че тазобедрената става е
счупена в самата метална част, която свързвала крака с таза. Тъй като в
болничното заведение не са разполагали с нужната специализирана
медицинска техника, с която счупената част от ставата да бъде извадена, на
ищеца било предложено да остане в отделението през почивните дни – събота
и неделя, докато реши къде да се насочи. Впоследствие, ищецът бил приет в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – София, където ставата му била сменена.
Свидетелката твърди, че операцията минала тежко, с кръвопреливане, като се
е чувствал зле - физически и психически. След прибирането си вкъщи, ищецът
прекарал на легло около пет месеца, като състоянието му налагало
провеждането на масажи и процедури. На ищеца му е било трудно да се
обслужва сам, което изисквало непрекъсна помощ от страна на съпругата му.
„До ден днешен той е с бастун. Изпитва голяма трудност да влиза в кола, това
12
вече му е психическа травма…“, „…Сам може да върви от едната стая до
другата…“, “…страхува се е да е сам…“, „…чака някой да го обуе…“, не смее
да излезе от стаята, без да е придружен от свидетелката.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, като тези на св.
Г. са преценени, съобр. изискването на чл. 172 от ГПК.
Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът стига до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в чл.49
от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е
безвиновна по своя характер следва да се установи, че вредите са причинени
от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по повод
нейното изпълнение. Същевременно, трябва да са налице и общите
предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно
чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното физическо
лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда;
противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието
и настъпилото увреждане. При защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на
преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че
липсва такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и
неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че през м.март 2018г. на ищеца Д. Г. е била осъществена подмяна
на лява тазобедрена става с изкуствена, като операцията е била извършена от
медицински специалисти в ответната болница УМБАЛ „Пълмед“ ООД –
Пловдив. На 11.05.2023г. поставената изкуствена става, в областта на така
наречената шийка на бедреното стебло, се чупи, вследствие на което на
19.05.2023г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – София, ищецът е претърпял
повторна операция – смяна на изкуствената става.
По делото липсват данни, от които да се изведе, че ищецът е
допринесъл за счупването на ставата, каквото е бланкетното възражение на
третото лице помагач за съпричиняване.
13
Медицинската помощ е правно регламентирана дейност. Съгласно чл.
80 от Закона за здравето качеството й се основава на медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и
Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.
5, точка 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по
дентална медицина. В чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения е визирано,
че дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти,
които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти
за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата
на пациента; медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра
на здравеопазването. Добрата медицинска практика изисква всеки пациент да
получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да се
съблюдават всички гарантирани му права. Съобразно принципа на
адекватните очаквания при наличие на здравословен проблем, по повод на
който пациент се обръща за помощ към лекар, специалистът следва да
предложи и осъществи лечение, съответно на медицинските стандарти и
добрите практики, да спазва прокламираните в чл. 86 от Закона за здравето
права на пациента.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, не може да се направи несъмнен извод за действие или
бездействие на лицата, извършили операцията през м. март 2018г. за подмяна
на лява тазобедрена става на Д. Г. с изкуствена, което да е в противоречие с
утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за
осъществяване на медицинската помощ, с медицински стандарти в
съответната област и Правилата за добра медицинска практика. Не се
установяват нарушения на чл. 81 от Закона за здравето, включващи
своевременност и достатъчност на медицинската помощ; спазване на правата
на пациентите (например правото на информирано съгласие или на
безопасност на лечението), както и неспазване на етичните изисквания при
упражняване на медицинската професия, залегнали в Кодекса за
професионална етика на българските лекари. Деянията, които противоречат на
посочените изисквания, могат да се изразяват в различни действия или
бездействия – неправилно лечение, неправилна диагноза, погрешно
извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно
наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, ненавременно
14
предприемане на лечение и други.
Липсват данни поставената изкуствена става на ищеца да е била
некачествена, респ. да е била произведена от некачествен производител, в
несъответствие с медицинските стандарти и изисквания. Напротив,
представени са сертификати, удостоверяващи спазени всички необходими
изисквания за качество, изпитване, проби, и др. при производството на
импланти от фирмата производител, от която е и поставения на ищеца
имплант. Липсват доказателства относно установено действие или
бездействие от страна на медицинските специалисти в ответното болнично
заведение, извършили оперативната интервенция, които да са в нарушение на
утвърдените медицински стандарти за качество на оказваната помощ,
Правилата за добра медицинска практика, както и причинна връзка между
действия или бездействия на медицинските специалисти и настъпилото на
11.05.2023г. счупване на изкуствената става.
С оглед на изложеното, съдът приема, че по делото не са доказани, при
условията на кумулативност, предпоставките по чл. 49 от ЗЗД за ангажиране
на отговорността на лечебното заведение-ответник.Ето защо, предявеният иск
с правно основание чл. 49, във връзка с чл.45, вр. чл. 52 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е неоснователен и
недоказан, и подлежи на отхвърляне.
Предвид акцесорността на иска за присъждане на законната лихва, и с
оглед неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлен и
акцесорния иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД за присъждане на
законната лихва, считано от датата на увреждането.
С оглед изхода на спора, и на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски – сумата от 232 лв. /за
заплатено възнаграждение на вещо лице от 177 лв.,за платена ДТ за съд.
удостоверение от 5 лв., за реално платени разноски за свидетел от 50 лв./.
На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. Чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за
плащането на правната помощ, на ответника са дължими и разноски за юриск.
възнаграждение в размер на 200 лв., платими от ищеца.
15
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Г. Г., ЕГН **********, от гр.
*************, против „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ПЪЛМЕД“ ООД, ЕИК *********, с
адрес гр. Пловдив, ул. Перущица № 1А, представлявано от Йордан Пелев, иск
с правно осн. чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД, за сумата от 9 268 лв .,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, във връзка с
болничен престой за подмяна на тазобедрена става с изкуствена и
последвалото счупване на 11.05.2023г., както и за сумата 10 000 лв.,
представляваща частичен иск от общата сума от 50 000 лв., за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, загуба на подвижност,
стрес, във връзка с настъпилото на 11.05.2023г. счупване на изкуствена
тазобедрена става и повторната й смяна, ведно с иска с правно осн. чл. 86,
ал.1, вр.чл. 84, ал.3 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху сумите,
считано от датата на увреждането до датата на изплащането, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., с п.а., да заплати на „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ПЪЛМЕД“
ООД, ЕИК *********, с п.а., сумата в общ размер 432 лв., за направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването.
Делото е разгледано и решено с участието на трето лице – помагач на
страната на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр. София,
ЕИК *********, гр. София, бул. Х.фор Колумб № 43.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
16