№ 158
гр. П., 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря В. Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101541 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл. ГПК.
Ищцата – С. К. М., с адрес в с. П., общ. П., ул. „М.“ № 51, ЕГН **********,
твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 19.08.2023 г. в гр. Б., при което
тя е приела неговото фамилно име. Заявява, че имат едно общо дете, което е малолетно
– Т. Т.ова М., ЕГН **********. Сочи, че семейното им жилище представлява
апартамент, намиращ се в гр. Б., ул. „14-ти п.“ № 4, ет. 1, ап. 1, който е собственост на
майката на ответника. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, тъй
като между нея и съпруга й вече не съществуват взаимоотношенията, присъщи на един
брачен съюз, като понастоящем двамата са и във фактическа раздяла. Смята, че
състоянието на брачната връзка е по вина на ответника, а провиненията му се
изразяват в обиди, унижения, физически посегателства и изблици на необоснована
ревност. Иска постановяване на съдебно решение, с което: гражданският брак да бъде
прекратен с развод, по вина на съпруга; да й бъде предоставено упражняването на
родителските права спрямо детето и при нея да бъде определено местоживеенето на
същото, а на бащата да бъде формиран режим на лични контакти и той да бъде осъден
да заплаща месечна издръжка за бъдеще време от 650 лв. Изтъква, че няма претенции
за ползването на семейното жилище, тъй като нейните жилищни нужди и тези на
детето са задоволени с жилището на родителите й, находящо се на горевизирания
адрес. Желае да възстанови предбрачната си фамилия – „М.“. Настоява за присъждане
1
на съдебни разноски.
Ответникът – Т. М. М., с адрес в гр. Б., ул. „14-ти п.“ № 4, ет. 1, ап. 1, ЕГН
**********, изразява становище, че: бракът му с ищцата наистина е разстроен по
непоправим начин, за което вина носи тя, поради неоснователни страхове за здравето й
и за това на детето им, лошо отношение към неговата майка и безпричинна ревност;
родителските права спрямо детето следва да му бъдат предоставени за упражняване,
както и местоживеенето на детето да бъде при него, а на майката да се определи
режим на лични отношения и същата бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за
бъдеще време от 400 лв.; необходимо е ползването на семейното жилище да бъде
предоставено на него. Претендира съдебно-деловодни разходи.
Съдът приема следното:
1. Относно правната квалификация на предявените искове:
Предмет на разглеждане са искови претенции по:
- чл. 49, ал. 1 СК – за прекратяването на брака между ищцата и ответника,
поради дълбоко и непоправимо разстройство, с искане по чл. 49, ал. 3 СК – за
произнасяне по брачната вина;
- чл. 53 СК – за фамилното име на съпругата след развода;
- чл. 59, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 143 СК – за местоживеенето,
родителските права, личните отношения и издръжката за бъдеще време на детето,
родено от брака, и
- чл. 56, ал. 1 СК – за ползването на семейното жилище.
2. Относно прекратяването на брака:
За да бъде уважен искът по чл. 49, ал. 1 СК, е нужно да се констатира, че между
страните съществува брачна връзка, която е дълбоко и непоправимо разстроена.
Видно е от представеното с поправената първоначална искова молба копие на
удостоверение за съпруг и родствени връзки, издадено от Общинска администрация –
гр. П. на името на ищцата, че тя и ответникът са в граждански брак, като не се спори,
че сключването му е станало на посочените по-горе дата и място. Съгласно
обсъжданото писмено доказателство, страните по делото са родители на малолетното
дете Т. Т.ова М., родена на **** г.
От съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели (В. М., М. М.,
К. М. и С. Ч.), които няма причини да не бъдат кредитирани в тези им части, както и
от приложените копия на съдебни актове по гр. д. № 1257/24 г. на Районен съд – гр. П.
(заповед за незабавна защита, протокол от открито заседание, проведено на 08.01.2025
г., решение и заповед за защита), а също и от приетите разпечатки от електронна
кореспонденция между страните, става ясно, че:
- Първоначално семейният живот на съпрузите е започнал нормално, но
2
скоро след сключването на брака взаимоотношенията им са се променили в
отрицателна посока.
- Проблемите в коментирания аспект са били породени от разногласия по
битови въпроси – готвене и чистене в семейното жилище, начин на осъществяване на
грижите за детето, взаимни обвинения в извънбрачни връзки. По тези поводи
съпрузите често са си отправяли забележки, които всеки от тях е приемал за
неоснователни.
- Липсват категорични доказателствени данни за обоснованост на
подозренията в брачни изневери.
- Така създалото се напрежение между ищцата и ответника е било
съпътствано и от моменти на ескалация, както следва:
= В началото на месец януари на 2024 г. между ищцата и свидетелката
М. М., която е майка на ответника, възникнал скандал, тъй като първата не разрешила
на втората да вземе на ръце детето, защото се опасявала, че може да го зарази с
болест, предвид непосредственото прибиране на М. от кукерски събор, което силно
обидило същата. За този случай позицията на ищцата пък е, че свидетелката М. и
ответникът са упражнили върху нея физическо насилие (душене и удряне на няколко
шамара), след което са я заключили в стая от семейното жилище. Свидетелката М. и
ответникът, в първоначален разговор със свидетелите В. и К. М.и, които са родителите
на ищцата, са отрекли да са имали такова поведение, но в друг разговор, проведен
няколко месеца по-късно, признали, че свидетелката М. е хванала ищцата за шията, а
ответникът временно я е заключил в стая от апартамента, „за да се успокои“.
= На 21.03.2024 г., когато е било тържеството по повод кръщенето на
детето, между ищцата и ответника възникнала нова разправия, тъй като тя смятала, че
в хода на тържеството вече е дошло време детето да бъде сложено да спи, докато той
не бил съгласен и настоявал гостите още да се порадват на детето.
= На 01.06.2024 г., когато е бил рожденият ден на ищцата, свидетелят
М. попитал ответника дали й е купил подарък, на което той отговорил, че не е длъжен
да почита нейните празници. Впоследствие между ищцата и ответника отново се
породило разногласие за времето за сън на детето, при което ответникът взел детето от
ръцете на ищцата, а тя се разплакала.
= На 03.08.2024 г. пак имало скандал между ищцата и ответника,
който бил породен от различните им виждания дали да бъде закупен подарък за
свидетеля М., във връзка с рождения му ден, който бил няколко дни по-рано. Пред
свидетелите В. и К. М.и ищцата разказала, че по тази причина е била обект на
физическо насилие от страна на ответника, което той отрича. За тези прояви (силно
хващане за ръката, влачене за косата, хващане за гушата и душене, блъскане на главата
в хладилника, удари през лицето, ритник в челюстта, крещене „с гняв“) са издадени
цитираните вече съдебни актове по гр. д. № 1257/24 г. на Районен съд – гр. П.. С
3
решението по това дело е била уважена молбата за защита по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН,
подадена от ищцата срещу ответника, и е била издадена заповед за защита по чл. 15,
ал. 8 от с. з. В тази връзка на ответника са били наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
3, т. 4 и т. 5 ЗЗДН, сред които забрана за приближаване на ищцата и на жилището,
което обитава в с. П., общ. П., на разстояние от 30 метра, забрана за осъществяване на
контакт с ищцата и определяне на временно местоживеене на детето при ищцата,
всички за срок от 18 месеца, считано от 12.08.2024 г. За безспорен между страните е
отделен фактът, че към момента на приключване на съдебното дирене по сегашното
дело визираното съдебно решение не е влязло в законна сила, поради въззивното му
обжалване.
- Ищцата и ответникът са разделени от 03.08.2024 г. и оттогава двамата
практически не осъществяват никакви контакти и не са правили опити за
възстановяване на съвместния семеен живот.
Липсват категорични сведения с конкретен характер за поддържаните
физически прояви на агресия от страна на ответника към ищцата, които да са
верифицирани по сигурен начин от събраните доказателствени източници. Както беше
отбелязано, решението по делото за домашно насилие не е окончателно и се обжалва
по въззивен ред. Гласните доказателства, събрани в хода на настоящото съдебно
дирене, не могат да послужат за фактическа констатация, че ответникът е автор на
сочените физически посегателства спрямо ищцата. Тук свидетелите М.и пресъздават
разказите на самата ищца, които не намират никаква подкрепа в други доказателства
от обективно естество. Изключение в тази насока прави само заключването на ищцата
от ответника, станало през месец януари на 2024 г., което той впоследствие е признал
пред свидетелите М.и.
Гореописаната фактология създава достатъчна опора, за да мотивира
заключението, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Влошените
отношения между съпрузите, довели както до тяхната раздяла, така и до липсата на
контакти помежду им през период, продължаващ вече повече от 9 месеца, показват по
един ясен и недвусмислен начин само и единствено формалното съществуване на
брачната връзка.
Ето защо и процесното брачно правоотношение подлежи на прекратяване с
развод.
3. Относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
На основание чл. 49, ал. 3 СК и предвид направеното изрично искане от
страните, трябва да бъде разгледан и въпросът за брачната вина.
Когато съдът е сезиран с искане за произнасяне по вината за разстройството на
брака, той е длъжен да прецени поведението и на двамата съпрузи и може да приеме,
че вина имат и двамата или дори съпругът, който е поискал произнасянето в тази
4
насока (вж. Решение № 160 от 14.05.2014 г. по гр. д. № 5764/2013 г., IV г. о. на ВКС и
Решение № 189 от 07.10.2015 г. по гр. д. № 7400/2015 г., III г. о. на ВКС).
Ако и двамата съпрузи са виновни, не е необходимо вината им да е еднаква, като
и при различната й степен бракът ще бъде дълбоко разстроен по вина и на двамата
(вж. т. 15 от Постановление № 1/57 г. на Пленума на ВС и Решение № 262334 от
12.07.2022 г. по в. гр. д. № 4997/2021 г. на Софийския градски съд).
Изяснените обстоятелства, предизвикали дълбокото и непоправимо
разстройство на брака между страните по делото, са база за констатацията, че вина за
състоянието на брачната връзка имат и двамата съпрузи. Никой от тях не е взел мерки
за изясняване на отношенията им, не е предприел опит за преодоляване на
възникналите проблеми и не е положил старание за постигане на разбирателство.
Не е опора за друг извод проявата на ответника от месец януари на 2024 г., при
която той е заключил ищцата в една от стаите на семейното жилище. Вярно е, че
такова поведение е силно укоримо както от правна, така и от морална гледна точка, но
и в този случай се касае за поредно ескалиране на влошените лични отношения между
съпрузите, които датират от по-рано, и не тези действия на ответника са поставили
началото на влошаването им. Следователно няма как да се приеме, че обсъжданото
поведение на съпруга е причината за дълбокото и непоправимо разстройство на
гражданския брак.
Аналогично е положението и с доводите на ищцата за упражнено физическо
насилие спрямо нея от ответника, за което се води делото помежду за домашно
насилие. От една страна, това съдебно производство все още не е финализирано с
окончателен съдебен акт. От друга страна, очевидно е, че и тази ситуацията между
съпрузите не е причина за влошените им брачни отношения, доколкото началото на
влошаването им датира от доста по-рано.
4. Относно фамилното име на съпругата:
Преди брака ищцата е носила фамилното име „М.“, за което не се спори между
страните, като при сключването му, по реда на чл. 12, изр. 1, предл. 2 СК, е приела
фамилията на ответника.
Предвид категоричната воля на ищцовата страна и по аргумент от чл. 53 СК,
нужно е да бъде възстановена нейната предбрачна фамилия.
5. Относно родителските права спрямо роденото от брака дете, което не е
навършило пълнолетие, неговото местоживеене, личните му отношения с другия
родител и неговата издръжка за бъдеще време:
Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо
ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен
важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на
5
Върховния съд (ППВС), които запазват своята актуалност и при действието на
сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на
ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал.
4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе
предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса
при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.
Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение
№ 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в
съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото
охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният
облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и
възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му,
възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия
на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти,
формиращи спецификата на казуса.
Поначало и при равни други условия, ако става дума за дете от женски пол,
което е на ниска възраст, майката се явява по-пригодният родител за отглеждането му
от чисто биологична гледна точка (вж. т. II, б. „е“ и б. „ж“ от цитираното ППВС,
както и Решение № 54 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о. на ВКС,
Решение № 39 от 09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 80
от 03.08.2020 г. по гр. д. № 3922/2019 г., III г. о. на ВКС и Решение № 68 от 24.06.2021
г. по гр. д. № 2117/2020 г., III г. о. на ВКС).
Правилната проекция на тези принципни положения в разглеждания случай
предполага отчитането им през призмата на маркираните по-горе писмени и гласни
доказателства, както и на фона на останалите доказателствени източници, относими
към проблемите по чл. 59, ал. 2 СК, които включват: изслушването на двамата
родители по чл. 59, ал. 6 СК; социалните доклади от Дирекциите „Социално
подпомагане“ в гр. П. и в гр. Б.; доклада от Центъра за обществена подкрепа – гр. П.;
медицинската документация за детето; писмените консултации на родителите с
психолози; документите за материалните им възможности.
Анализът на очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават
съществени противоречия по коментираните въпроси, дава основание за фактическите
констатации, че:
- Касае се за малолетно дете от женски пол, което е на 1 година и 5 месеца,
в нормално здравословно състояние.
- Родителите са в силно влошени лични отношения, което води до
нарушена комуникация дори и по въпросите, отнасящи се до самото дете. Няма обаче
абсолютно никакви данни някой от тях да е с отклонения в психологически аспект,
които да обуславят дефицит на родителски капацитет.
6
- До фактическата раздяла на ищцата и на ответника грижи по
отглеждането на детето са полагали и двамата, като цялото семейство е живяло заедно
в семейното жилище в гр. Б..
- От раздялата на родителите, продължаваща вече близо 10 месеца, детето
се отглежда от майката, в жилище на нейните родители, представляващо 2-етажна
къща в с. П., общ. П., ул. „М.“ № 51. Подпомагана от своите родители, които живеят в
същата къща, ищцата успява правилно да задоволява всички базисни потребности на
детето. Ответникът пък продължава да ползва семейното жилище в гр. Б., където
съжителства с майка си, на чиято подкрепа може да разтича и за грижи относно
детето. По повод привременните мерки за лични контакти на ответника с детето,
определени по сегашното дело, същият веднага е ангажирал и апартамент под наем в
гр. П..
- И в трите жилища са създадени нормални битови условия, които
позволяват отглеждането на детето.
- За периода от издаването на заповедта за незабавна защита (12.08.2024 г.)
по гр. д. № 1257/24 г. на Районен съд – гр. П. до частичната й отмяна (на 08.01.2025 г.),
при условията на чл. 19, ал. 1 ЗЗДН, е съществувала забрана по чл. 18, ал. 2 във вр. с
чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 от с. з. за контакти на ответника и с детето. След отмяната на тези
мерки обаче между тях се провеждат срещи както в Центъра за обществена подкрепа –
гр. П., така и извън него (в рамките на привременните мерки, постановени от
настоящия съдебен състав), които протичат напълно нормално (безпроблемно).
- И майката, и бащата са трудово ангажирани, като първата сега е в отпуск
за отглеждане на детето, получавайки обезщетение от държавното общество
осигуряване в размер на 780 лв. месечно, докато месечният трудов доход на бащата е
около 4 500 лв.
- По повод социалното обкръжение и на двамата родители не се констатира
някой от тях да е част от лоша социална среда, която да влияе или да би могла да
повлияе отрицателно на самото дете.
- И ищцата, и ответникът изразяват категорично желание да упражняват
родителските права спрямо детето и то да живее при тях.
Гореизложеното, преценено на базата на критериите, от които е детерминирано
решаването на спора за родителските права, мотивира извода, че и двамата родители
притежават добър родителски капацитет и са еднакво мотивирани да се грижат за
благосъстоянието на детето. И майката, и бащата имат потенциал за осигуряването на
стабилна среда, в която то да бъде отглеждано и възпитавано. Майката обаче има
известна преднина, произтичаща от факта, че детето е момиче на много ниска възраст
и тя пряко го отглежда още от раждането, като няма никакви разумни причини да се
правят промените по този повод, искани от ответника. Затова ищцата трябва да
упражнява родителските права по отношение на детето и при нея следва да бъде
7
местоживеенето му, на сегашния й адрес в с. П., общ. П..
На основание чл. 59, ал. 2, предл. 4 СК, на бащата, като родител, на когото не се
предоставят за упражняване на родителските права спрямо детето, е необходимо да
бъде формиран режим на лични контакти.
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата
си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на
ВКС). Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към
предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на
ВКС). Самите цели на личните отношения са свързани с постигане на възможност
детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители
(вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение
№ 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС). При разрешаването на
въпроса какъв е адекватният режим на лични отношения между детето и родителя, на
когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът не е обвързан от
исканията и предложенията на родителите, защото и тук приоритетен е интересът на
детето (вж. Решение № 218 от 03.12.2019 г. по гр. д. № 763/2019 г., III г. о. на ВКС ).
Утвърдените принципни правни постановки, маркирани в предходния абзац,
пренесени на плоскостта на фактическите положения, изяснени по делото и
включващи възрастта на детето, опциите на бащата да ползва жилища в гр. П. и в гр.
Б., съхранената им емоционална връзка, както и възможността той да получава
подкрепа от своята майка, са основа за определяне на режима на лични контакти по
следния начин:
- За период от 6 месеца, считано от влизане в сила на настоящото съдебно
решение – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето 09:30 ч. до 18:00
ч. на съответния ден, без преспиване.
- След изтичане на 6 месеца, считано от влизане в сила на настоящото
съдебното решение, както следва:
= от 17:00 ч. на всеки първи и трети петък от месеца до 18:00 ч. в
неделя на същата седмица, с преспиване;
= 20 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с
майката, а при липса на такова – в периодите от 10:00 ч. на 01 юли до 18:00 ч. на 10
юли и от 10:00 ч. на 22 август до 18:00 ч. на 31 август на съответната календарна
година;
= за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23
декември до 18:00 ч на 28 декември, с преспиване;
= за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28
декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспиване;
8
= за Великденските празници, в четна година – от 10:00 ч. на Велики
(Разпети) петък до 18:00 ч. на Светли понеделник (понеделник след неделята на
Възкресение), с преспиване;
= за рождения ден на детето (27 ноември), в нечетна година – по
споразумение с майката, а при липса на такова – от 17:00 ч. на предходния ден до
17:00 ч. на следващия ден, с преспиване;
- При осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да
взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.
Във връзка с издръжката на детето за бъдеще време е нужно най-напред да се
съобрази, че:
- Всеки родител е задължен, според своите възможности и материално
положение, да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето си (чл.
143, ал. 1 СК).
- Родителите дължат издръжка на своите деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (чл. 143, ал. 2 СК).
- Определянето на размера на издръжката поначало е детерминирано от
нуждите на лицето, което има право да я получи, и от възможностите на субекта, който
я дължи (чл. 142, ал. 1 СК). Нуждите на оправомощения са предопределени от
неговата възраст, образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за
случая, а възможностите на задълженото лице – от неговите доходи, имотното
състояние и квалификация (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на
Пленума на ВС).
- Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си
деца, на отчитане подлежат материалните възможности както на бащата, така и на
майката, като се съобразяват и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото
детето фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г.,
ІІІ г.о. на ВКС).
- При изследване на възможностите за даване на издръжка трябва да се
преценяват още и задълженията на родителите за издръжка и към други правоимащи,
измежду онези, попадащи в редовете, описани в чл. 141 СК.
- При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка
от една четвърт от минималната работна заплата, установена за страната (чл. 142, ал. 2
СК). С Постановление № 359 от 23.10.2024 г. на Министерския съвет на Република
България, обнародвано в бр. 90 от 25.10.2024 г. на ДВ, сегашният размер на
минималната работна заплата (считано от 01.01.2025 г.) е 1 077 лв., при което
минималната издръжка на едно дете е 269,25 лв. (1/4 от 1 077 лв.).
При формиране на конкретния размер на издръжката, която следва да бъде
доставяна на детето Т. М., трябва да бъдат взети предвид: неговата възраст;
произтичащите от нея текущи нужди, които месечната издръжка е призвана да
9
удовлетворява; липсата на конкретни данни за по-особени потребности, изискващи по-
високо финансово обезпечаване, които да са с ежемесечен характер; изяснените
материални възможности на родителите; фактът, че те са в активна трудоспособна
възраст (майката е на 26 години, а бащата – на 31 години), без данни за здравословни
проблеми; отсъствието на техни алиментни задължения към други субекти.
Изяснените фактически и правни положения създават база да се приеме, че
месечната издръжка, която бащата трябва и може без никакви особени затруднения да
предоставя на детето, следва да се фиксира на сумата от 450 лв.
По отношение на началния момент, от който се дължи издръжката, е налице
произнасяне в Тълкувателно решение № 11 от 03.03.1969 г. по гр. д. № 7/1969 г.,
ОСГК на ВС, в което прието, че релевантната дата е влизането в сила на решението за
развод, а при обжалването му за родителските права – от деня на влизане в сила на
решението за предоставяне упражняването на тези права на единия от родителите.
Такова разбиране е закрепено и в т. 17 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на
Пленума на ВС. То е възприето и в по-новата практика на Върховния касационен съд
(вж. например Решение № 383 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1883/2009 г., IІІ г. о.).
Предшестващите периоди са покрити от други правила – чл. 149 СК и чл. 323, ал. 1
ГПК, като в случая са постановени привременни мерки, важащи и към сегашния
момент, в чийто обхват е включена и издръжка за бъдеще време на детето.
6. Относно ползването на семейното жилище:
Между страните няма спор по отношение на посочените по-горе обстоятелства
за индивидуализацията на семейното им жилище, неговата собственост и ползването
му. Същевременно вече беше изяснено, че ищцата и детето не живеят в него, а
жилищните потребности на самото дете са напълно удовлетворени с жилището на
родителите на ищцата, което тя неограничено може да ползва в с. П., общ. П..
Затова и при условията на чл. 56, ал. 1 СК, ползването на семейното жилище
трябва да бъде предоставено на ответника.
7. Относно дължимите държавни такси и съдебните разноски по делото:
По реда на чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, е нужно да бъде определена окончателна такса по иска за развод
в размер на 50 лв., която е внесена от страните по първоначалната и на по насрещната
искови молби (2 х 25 лв.).
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът дължи
таксата, свързана с издръжката, присъдена в полза на детето, чиято величина е 648 лв.
Тъй като вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи, съгласно
законовото правило на чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК, съдебни разноски не могат да бъдат
присъждани.
10
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД, поради дълбоко и непоправимо разстройство,
гражданския брак между С. К. М., с адрес в с. П., общ. П., ул. „М.“ № 51, ЕГН
********** и Т. М. М., с адрес в гр. Б., ул. „14-ти п.“ № 4, ет. 1, ап. 1, ЕГН
**********, който те са сключили на 19.08.2023 г. в гр. Б..
ПОСТАНОВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат и двамата съпрузи.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на съпругата С. К. М., ЕГН
********** – „М.“.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Т. Т.ова М., ЕГН **********, на майката С. К. М., ЕГН **********, като
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на посоченото дете при майката, на адрес й в с. П., общ.
П., ул. „М.“ № 51.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между детето Т. Т.ова М., ЕГН
********** и бащата Т. М. М., с адрес в гр. Б., ул. „14-ти п.“ № 4, ет. 1, ап. 1, ЕГН
**********, в следния формат:
- За период от 6 месеца, считано от влизане в сила на настоящото съдебно
решение – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето 09:30 ч. до 18:00
ч. на съответния ден, без преспиване.
- След изтичане на 6 месеца, считано от влизане в сила на настоящото
съдебното решение, както следва:
= от 17:00 ч. на всеки първи и трети петък от месеца до 18:00 ч. в
неделя на същата седмица, с преспиване;
= 20 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с
майката, а при липса на такова – в периодите от 10:00 ч. на 01 юли до 18:00 ч. на 10
юли и от 10:00 ч. на 22 август до 18:00 ч. на 31 август на съответната календарна
година;
= за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23 декември
до 18:00 ч на 28 декември, с преспиване;
= за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28
11
декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспиване;
= за Великденските празници, в четна година – от 10:00 ч. на Велики
(Разпети) петък до 18:00 ч. на Светли понеделник (понеделник след неделята на
Възкресение), с преспиване;
= за рождения ден на детето (27 ноември), в нечетна година – по
споразумение с майката, а при липса на такова – от 17:00 ч. на предходния ден до
17:00 ч. на следващия ден, с преспиване;
- При осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да
взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.
ОСЪЖДА бащата Т. М. М., с адрес в гр. Б., ул. „14-ти п.“ № 4, ет. 1, ап. 1, ЕГН
**********, да заплаща на детето Т. Т.ова М., ЕГН **********, представлявано от
майката С. К. М., с адрес в с. П., общ. П., ул. „М.“ № 51, ЕГН **********, месечна
издръжка от 450 лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение в
частта му, касаеща упражняването на родителските права по отношение на детето, до
настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над така уважената му част до неговия пълен заявен размер от 650 лв.
ПРЕДОСТАВЯ на съпруга Т. М. М., ЕГН **********, ползването на
семейното жилище, представляващо апартамент в гр. Б., ул. „14-ти п.“ № 4, ет. 1, ап.
1.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на
50 лв., която е внесена от страните, при депозирането на първоначалната и на
насрещната искови молби.
ОСЪЖДА ответника Т. М. М., с адрес в гр. Б., ул. „14-ти п.“ № 4, ет. 1, ап. 1,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната
сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 648 лв. – държавна такса, дължима във
връзка с издръжката за бъдеще време, присъдена в полза на детето Т. Т.ова М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12