№ 310
гр. Враца, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Борис К. Динев
Мира Р. Джонева
при участието на секретаря Г.а Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело №
20251400500479 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано в по въззивна жалба на Г. Б. М., ЕГН: ********** чрез адвокат Т.
Н. срещу Решение № 290/31.08.2025 г. на Районен съд-Бяла Слатина по гр. д. №
550/2024 г., постановено в производство по чл. 439 вр. с чл. 124 ГПК, с което
решение съдът е отхвърлил предявения иск.
Съдът е приел от фактическа страна, че след проведено заповедно
производство Г. Б. М. бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД суми в размер: 454,44 лв. главница по договор за кредит за покупка на стоки
№ CREX-***/12.03.2009; сумата от 110,76 лв. - възнаградителна лихва за периода
от 05.02.2010 г. до 04.03.2011 г.; сумата от 78,69 лв. - мораторна лихва за периода от
05.03.2010 до 14.10.2011, ведно със законната лихва от 10.11.2011 до
окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 125
лв. Установено е, че по повод вземането е образувано изпълнително дело №
994/2012 по описа на ЧСИ В. Й. с рег. № *** въз основа на молба на взискателя
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (по-долу само „БНП Париба“). Установил
е релевантните за спора изпълнителни действия по това дело, а именно – изпратено
уведомление за насрочен на 16.01.2013 г. опис, запорно съобщение от 19.07.2013 г.
за налагане на запор върху трудово и всяко друго възнаграждение,
конституирането на настоящия жалбоподател като взискател по делото и
връченото на длъжника уведомление от 03.08.2016 г. за конституирането на
дружеството като взискател по делото поради прехвърляне на вземането,
последващите две молби от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (по-долу само
„Кредит инкасо“) за извършване на справки в ТП на НОИ – от 28.09.2016 г. и от
02.01.2018, както и още две молби за справки в регистрите на БНБ – от 03.05.2019
г. и от 05.02.2021 г.
1
С решението районният съд е приел, че от влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 29.11.2011, въз основа на която е издаден и ИЛ от 01.12.2011 г. –
актът, с който вземането е установено, е започнала да тече нова 5-годишна давност
за погасяването му. Позовава се на ТР 2/26.06.2015 г. по т.д. 2/2013 на ОСГТК на
ВКС, съгласно което давност за образувани изпълнителна дела тече от 26.06.2015.
Изложил е, че предприемане на всяко изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ прекъсва давността. Подробно са изложени
разликите между перемпцията и давността и между правния ефект на тези правни
институти. Установил е, че на 20.05.2016 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
е поискало да бъде конституирано като взискател по изп. д. № 994/2012 г. и е
упълномощило ЧСИ с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Съдът е приел, че с посоченото
действие давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като се е позовал
на т. 10 от ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. Пак съобразявайки мотивите от
тълкувателното решение, съдът е изложил аргументация за това, че с
последващите присъединяването на кредитора действия – молби от 28.09.2016 г. и
от 02.01.2018 г. – давността не е била прекъсната, тъй като с тях се е искало да се
извършват справки в ТП на НОИ и това не представляват действия по изпълнение,
действия по избиране на определен изпълнителен способ. Следващото прекъсване
на давността според районния съд се е осъществило на 03.05.2019 г. с подадената
от взискателя молба за извършване на справка в регистрите на БНБ за наличие на
банкови сметки на М. и искане да се наложи запор върху тях, както и със
следващото такова искане от 05.02.2021 г.
На следващо място, първоинстанционният съд е констатирал, че давност не е
текла в периода от 15.05.2019 г. до 03.07.2020 г. поради изгубване
правоспособността на ЧСИ В. Й., както и от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. – в
периода на обявеното в страната на извънредно положение. Тоест за посочените
периоди давността била спряна.
Коментирал е, че признанието на задължението е ирелевантно за предмета на
спора, тъй като всички извършени действия са в периода преди да започне давност
да тече.
С оглед всичко изложено съдът е приел, че давността е прекъсвана
многократно поради проактивното поведение на взискателя в хода на
изпълнителното дело – веднъж на 20.05.2016 г., втори път на 03.05.2019 г. и след
това – на 05.02.2021 г. Калкулирана към датата на депозиране на исковата молба –
16.04.2024 г., а и към датата на приключване на устните състезания по делото –
15.04.2025 г., погасителната давност не била изтекла.
С тези мотиви съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124 ГПК за
признаване на установено, че Г. М. не дължи сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 01.12.2011 г. по гр.д. № 907/2011 г. по описа на РС-Бяла
Слатина. Присъдил е в полза на ответника разноски в общ размер от 136 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 5980/19.09.2025 г., в
която се излагат доводи за незаконосъобразност на решението. Жалбоподателят се
оплаква, че по силата на сключения с ПНБ Париба договор се е задължил да
изплаща кредит с главница от 680 лв. на вноски за срок до 04.03.2011 г., а от
справка в Централния кредитен регистър било установено, че задължението му е в
размер на 1313,75 лв. Кредит инкасо предложило на длъжника споразумение да
заплати само остатъка от дълга в размер на 454,44 лв., но не ставало ясно каква
сума по договора е изплатил ищецът, нито от кога кредитът е станал предсрочно
изискуем. Твърди, че до запорното съобщение от 19.07.2013 г. не са извършвани
2
никакви изпълнителни действия, както и че въпреки издаденото запорно
съобщение, няма доказателства същото да е връчено на работодател или банка,
предвид което и с него не са извършени реално изпълнителни действия. Твърди се,
че длъжникът не е уведомяван за извършена от БНП Париба към Кредит инкасо
цесия и няма доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за прехвърляне
на вземането, който факт не е отчетен от първоинстанционния съд. Излага, че
поисканите справки за наличие на трудови договори на длъжника и за справки в
регистрите на БНБ за налични банкови сметки също не съставляват изпълнителни
действия. Намира, че последното изпълнително действие, извършено от ЧСИ В. Й.,
е на 20.05.2016 г. – конституирането на Кредит инкасо като взискател по делото.
Казва, че от 2016 г. до 05.02.2021 г. няма извършени изпълнителни действия. На
05.02.2021 г. взискателят бил поискал от ЧСИ Ц. Н. с рег. № *** да извърши
справка в регистрите на БНБ за наличие на валидни банкови сметки на длъжника,
но това не било реално изпълнително действие, а ЧСИ отговорил, че не
съществувало образувано изпълнително дело с номер 5692/2020 г. Счита, че
единственото образувано дело е с това с № 994/2012 г. на ЧСИ В. Й., но нямало
данни какви действия са предприети по него, нито за датата на последно
извършенотo изпълнително действие. Жалбоподателят намира, че изводът на
районния съд, че с молбата от 05.02.2021 г. давността е прекъсната, е
незаконосъобразен. Молбата била за извършване на справка, а не за извършване на
изпълнително действие по принудително изпълнение на вземането, каквото било
изискването на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Позовава се на ТР 2/2015 по т.д 2/2013 г. ОСГТК
на ВКС, като обобщава, че по изпълнително дело № 994/2012 г. има общо три
изпълнителни действия за принудително изпълнение, извършени от ЧСИ В. Й. –
налагане на запор на трудово възнаграждение, за което няма данни да е получено,
насрочване на опис без данни, че е извършен, и молба от новия взискател за
конституирането му като взискател. Всички останали действия, извършвани от
ЧСИ-та, били проверки по депозирани молби от взискател за наличие на трудови
договори и банкови сметки. Твърди, че изп.д. 994/2012 г. е прекратено, образувано
друго изп.д. под № 5692/2020 г. при ЧСИ Н. нямало, а при ЧСИ М. Н. делото било
вече прекратено. Въз основа на тези аргументи смята, че вземането е погасено по
давност и моли решението да бъде отменено, като иска въззивният съд да
постанови друго, с което признае за установено, че по отношение на Кредит
Инкасо Инвестмънт ЕАД Г. Б. М. не дължи сумата от 1313,76 лв., тъй като сумата
произтича от договорни отношения с друго лице и цесията не му била съобщена.
Моли да му се присъдят разноски.
От въззиваемата страна Кредит инкасо е постъпил отговор № 6554/20.10.2025
г., в който се излагат аргументи за неоснователност на жалбата. Намира, че съдът
правилно е установил началния момент на давността – 26.06.2015 г., тъй като ТР
2/2015 по т.д. 2/2013 ОСГТК следвало да се прилага във времето след
постановяването му и погасителна давност не е текла относно вземанията, за които
е имало висящо изпълнително производство по изп. дело 994/2012 г. по описа на
ЧСИ В. Й.. Казва, че с издаване на изпълнителния лист заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК е влязла в сила – 10.11.2011 г., давността за вземането е била
прекъсната и е започнала да тече нова давност. После давността била прекъсвана
на първо място с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, с която
първоначалният взискател е възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ В.
Й.. След образуване на изпълнителното дело висящността била поддържана от
самия длъжник с внасяне на доброволни суми в размер на 190 лв. в периода
06.11.2013 – 30.01.2014 г. Трайна била практиката, съгласно която признание на
вземането по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуването на
3
задължението, което кореспондира на признатото право. За да е налице признаване
по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД същото трябвало да е направено в рамките на
давностния срок, да е отправено до кредитора и да се отнася до съществуването на
самото задължение. Признанието можело да бъде изразено и с конклудентни
действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника
да потвърди съществуването на вземането, като в случая плащането било
несъмнено едно такова действие.
Неоснователно било възражението за прилагане на 5-годишната давност по
чл. 110 ЗЗД. Същата била прекъсната с встъпването на дружеството като взискател
по делото – 03.08.2016 г. След това в периода от 15.05.2019 г. до 03.07.2020 г.
давността била спряна заради загубата на правоспособност на ЧСИ, както и не е
текла за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. предвид обявеното извънредно
положение в страната. С оглед на това дружеството счита, че от общия срок на
давността по отношение на вземанията следва да се приспаднат общо 68 дни.
На следващо място счита, че давността е прекъсната с подаването на Молба
№ 861/03.02.2021 г., както и Молба № 3205/21.04.2021 г. С тях са отправени
искания за извършване на изпълнителни действия, като кредиторът е поискал да се
приложи определен изпълнителен способ, което само по себе си било достатъчно
да прекъсне давността, независимо дали действия по реализирането му са
предприети от ЧСИ. Излагат се правни съображения относно това, че
бездействието на ЧСИ не може да доведе до санкциониране на кредитора, както и
относно разликата между перемпцията и давността, като се подчертава, че
настъпилата перемпция по изпълнителното дело е без правно значение за
давността, а извършени след настъпила перемпция изпълнителни действия са
годни да прекъснат отново давността. От значение за давността била единствено
кредиторовата активност, респективно – пасивност. По отношение уведомяването
за извършената цесия излага, че дължимостта на вземането не зависи от
установяване на надлежно уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4
ЗЗД. Съдебният изпълнител бил този, който провежда изпълнението и носи
отговорност за действията си, като промяната на страните в изпълнителното
производство не заличава изискуемото право. В този смисъл възраженията на
длъжника по отношение на страните в изпълнителното производство били
относими единствено към действията на съдебния изпълнител по конституиране
на друг взискател, но не и към погасяване на правото, а само последното можело да
е правна последица от уважаване на иска по чл. 439 ГПК. Счита, че
основателността на иска по чл. 439 ГПК може да се свърже само с конкретни
новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на изпълняемото право,
а уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД няма отношение към това. В
допълнение излага, че в качеството си на пълномощник на цедента е уведомил
длъжника за извършената цесия, но уведомлението било върнато на изпращача,
тъй като декларираният от длъжника адрес бил несъществуващ. В този смисъл
неуспешното уведомяване не било по вина на кредитора. Най-накрая казва, че най-
късно уведомяването може да се счита извършено в рамките на съдебното
производство.
В обобщение счита, че давността не е изтекла и моли решението да бъде
потвърдено. Моли да му се присъдят разноски и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на другата страна.
Предоставил е данни за собствена банкова сметка за превеждане на евентуални
разноски и моли съда да укаже на другата страна също да предостави данни за
банкова сметка за разноските.
4
В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. В
писмена защита пълномощника на въззивника излага още веднъж съображения по
същество на спора и моли за отмяна на решението и присъждането на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл.
235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в жалбата и отговора доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място, решението е валидно и допустимо, постановено съобразно
петитума на исковата молба. Предявяването на установителен иск за погасяването
на вземане, за което е издаде изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за
събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което
въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Надлежна
пасивна процесуална легитимация по делото има взискателят, който е придобил
вземането след прехвърлянето, а именно цесионерът - oпределение № 402 от
10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1385/2018 г., II т. о. Искът е насочен срещу
цесионера и настоящ взискател по изпълнително дело – „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД.
Оттук и претенцията подлежи на разглеждане по същество.
Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. По
този иск в тежест на ищеца е било да установи наличие на правен интерес от
търсената защита и твърдените от него положителни факти, а в тежест на
ответника - валидното задължение в претендирания размер, респективно
спирането/прекъсването на давността.
Безспорно е, че против въззивника е издаден изпълнителен лист от 01.12.2011
г. по ч.гр.д. № 907/2011 г. по описа на РС-Бяла Слатина, установяващ вземане на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД против Г. Б. М. с ЕГН: ********** в
размер на 454,44 лв. главница, 110,76 лв. възнаградителна лихва, 78,69 лв.
мораторна лихва, законна лихва считано от 10.11.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 125 лв.
Безспорно е, че по повод посочения изпълнителен лист е образувано изп.д. №
994/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. с рег. № *** към КЧСИ с район на действие ОС-
Враца.
Установява се от писменото доказателство – писмо с изх. № 4524/27.03.2025 г.
на ЧСИ М. Н. и Уведомление от ЧСИ Ц. Н. от 27.03.2025 г., че изпълнително дело
№ 994/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. е образувано въз основа на цитирания
изпълнителен лист по ЧГД № 907/2011 г. от Районен съд - Бяла Слатина против
длъжника Г. Б. М. с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и в
последствие въз основа на договор за цесия е конституиран взискател „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД. През 2020 г. служебният архив на ЧСИ В. Й. е
прехвърлен към ЧСИ Ц. Н., като делото е преобразувано по описа на ЧСИ Ц. Н.
под № 5692/2020 г. Тоест неоснователно е оплакването на въззивника, че
изпълнителното дело по описа на ЧСИ В. Й. е прекратено и друго изпълнително
дело няма.
От представените писмени доказателства – договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г., потвърждение за извършена цесия към
него, пълномощни се установява валидно прехвърляне на вземането по
изпълнителния лист от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД към „Кредит
5
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД. Неуспешно връчване на уведомяването за цесия е
осъществено на 06.06.2016 г., с отбелязване за несъществуващ адрес на длъжника,
но след това длъжникът лично е получил на 04.08.2016 г. уведомлението за
прехвърляне на вземането и конституиране на новия взискател по изпълнителното
дело, видно от обратна разписка (л. 46 от изпълнителното дело). В този смисъл
неоснователни са и възраженията на въззивника, че не е надлежно уведомен за
цесията, тъй като това не е вярно.
От анализа на изпълнителното дело съдът установи релевантните действия по
изпълнението, които имат отношение към правния спор и пресмятане на
давността.
- С молба от 28.05.2012 г. взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
е поискал образуване на изпълнително дело, възлагайки на ЧСИ правата по чл. 18
ЗЧСИ и овластявайки го да извършва всички действия по тази норма с цел
удовлетворяване на вземането;
- След това от страна на ЧСИ са извършени редица справки с цел
установяване имотното състояние на длъжника;
- На 19.07.2013 г. ЧСИ В. Й. е наложил запор върху трудово и всяко друго
възнаграждение на длъжника;
- На 20.05.2016 г. е входирана молба от новия взискател и настоящ въззиваем -
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, с която е поискало да бъде конституиран
като взискател по изпълнителното дело и е упълномощил ЧСИ с правата по чл. 18
ЗЧСИ, като с резолюция ЧСИ е конституирал новия кредитор като взискател;
- С Уведомление № 8889/03.08.2016 г., връчено лично на М. на 04.08.2016 г.,
последният е уведомен за прехвърляне на вземането;
- През 2018 г. отново са извършване справки за имотното състояние и наличие
на договори на длъжника по искане на новия взискател;
- На 03.05.2019 г. взискателят е изискал от ЧСИ Й. да извърши справка в
регистрите на БНБ за наличие на банкови сметки на М., но също така му е
възложил да наложи запор върху тях;
- Същото действие е поискано от взискателя и от ЧСИ Ц. Н. с молба от
05.02.2021 г.
В съгласие с разясненията на т. 10 от ТР № 2/2013 г. и ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС погасителна давност за вземанията не е текла до 26.06.2015 г. А с
оглед изложените фактически констатации за поискани от взискателя и извършени
от ЧСИ изпълнителни действия, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността за
вземането е многократно прекъсвана. Подобно на първостепенния съд, настоящият
състав приема, че давността е прекъсвата с молба от 28.05.2012 г. за образуване на
изпълнително дело, след това с налагането на запор на 19.07.2013 г., с
конституирането на новия взискател на 20.05.2016 г. и с двете молби за извършване
на справки за наличие на банкови сметки и налагане на запор върху тях от
03.05.2019 г. и от 05.02.2021 г. Правилно е твърдението на въззивника, че действия
по извършването на справки и набавянето с документи не прекъсват давността, но
не така стои въпросът с изрично изброените от състава действия по изпълнение,
които са измежду изрично и примерно изброените в мотивите на т. 10 от ТР №
2/2013 г., съгласно което искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ – какъвто е налагането на запор върху банкови сметки – прекъсва
давността. Това е така, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а
обстоятелствата, че длъжникът не разполага със средства и не се е стигнало до
ефективно принудително изпълнение, стоят отвъд волята и възможностите на
6
кредитора да се защити. Предвид изложеното и на основание чл. 117 ЗЗД при всяко
от изброените прекъсвания на давността по отношение на вземането е започвала да
тече нова давност.
Изцяло правилни са изводите на първостепенния съд относно перемпцията,
нейното отношение към давността, както и изводите на съда за спирането на
давността по време на прехвърляне архивите на ЧСИ В. Й. към ЧСИ Ц. Н. и
спирането й по време на ковид. Съдът не намира за необходимо да ги преповтаря,
поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районния съд в
тази част.
От всичко изложено следва, че от последното прекъсване на 05.02.2021 г. до
приключване на устните състезания пред въззивния съд на 26.11.2025 г.
петгодишният срок на давността не е завършил.
Доводите на въззивника, че Г. Б. М. не бил уведомен за цесията и че
кредиторът не си направил труда дори на направи справка и да му намери
постоянния адрес, който той не си бил сменял от 40 години, съдът не намира за
основателни, защото, както се каза и се установи, длъжникът лично е получил
уведомление за прехвърляне на вземането. Всъщност кредиторът може да бъде
определен като добросъвестен и достатъчно активен, възползвал се е от всички
правни механизми, с които разполага, активно да защити интереса си и да
удовлетвори вземането си.
Твърдението на длъжника, че не е разбрал за предприетите изпълнителни
действия и за това какво дължи, за съжаление, не представлява основание за
отписване или погасяване на вземането, защото въззиваемата страна е доказала, че
е извършила достатъчно действия, които прекъсват давността в хода на
изпълнителния процес.
Що се касае до размера на задължението – съдът установи, че към
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция само съобразно
изпълнителното основание задължението възлиза на 1349,82 лв., без да се отчитат
каквито и да било такси, свързани с изпълнителното дело, които са акумулирани.
Предявеният иск е за установяване несъществуването на задължение в по-малък
размер, както и не са депозирани нито твърдения, нито доказателства за каквото и
да било плащане от страна на длъжника, поради което искът се явява
неоснователен изцяло.
За пълнота и доколкото съдът е длъжен да съблюдава приложението на всеки
вид давност, съставът обсъди и приложението на абсолютната погасителна
давност по чл. 112 ЗЗД. Посочената разпоредба е в сила от 2.06.2021 г. Текстът на §
2 от ПЗР на ЗД на ЗЗД, придаващ обратно действие на чл. 112 ЗЗД, е обявен за
противоконституционен с Решение № 4 от 20.04.2021 г. по к. д. № 1/2021 г., т. е.
абсолютната давност започва да тече след 02.06.2021 г. по отношение на
заварените парични вземания срещу физически лица. От изложеното следва, че
абсолютната давност също не е изтекла към настоящия момент.
Предвид изложено искът по чл. 439, ал.1 ГПК се явява неоснователен, а
решението на РС-Бяла Слатина като правилно следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна. Такива са
претендирани в общ размер от 440 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с
чл. 25, ал. 1 и чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ, като следва
да бъдат възложени в тежест на въззивника.
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение 290/31.08.2025 г. на Районен съд - Бяла Слатина
по гр.д. № 550/2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Б. М., ЕГН: ********** да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК: *** разноски за
въззивната инстанция в размер от 440 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8