Решение по дело №437/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 199
Дата: 25 юни 2024 г.
Съдия: Христина Захариева Марева
Дело: 20232200100437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Сливен, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Елена Г. Х.а
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20232200100437 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Б. А.,
действаща като непълнолетна със съгласието на своята майка - Б. А. А.,
представлявана от адвокат В. Л. АК-Сливен – определен за процесуален
представител с Решение № 3083/01.11.2023г. на Национално бюро за правна
помощ, против Б. А. А., М. Б. Н. и Я. Х. Н., за установяване произхода на
ищцата от баща Х. Я.в Н. с ЕГН **********, починал на 02.09.2023г. в гр. Т..
С протоколно определение от 20.06.2024 г., на основание чл. 210 ГПК
съдът обедини за постановяване на общо решение по тях - настоящото дело с
гр. д. № 440/2023 г., което е образувано по искова молба, подадена от М. Б.
А., чрез нейната майка и законен представител - Б. А. А., представлявана от
адвокат В. Л. АК-Сливен – определен за процесуален представител с Решение
№ 3082/01.11.2023г. на Национално бюро за правна помощ, против Б. А. А.,
М. Б. Н. и Я. Х. Н., за установяване произхода на ищцата от баща Х. Я.в Н. с
ЕГН **********, починал на 02.09.2023г. в гр. Т., поради връзка между
делата и за постановяване на общо решение по тях.
В исковите молби се твърди, че ищцата М. Б. А. е родена на *** г. в гр.
Сливен. Твърди, а ищцата – М. Б. А. – на *** г.. Техни родители се твърди, че
са Х. Я.в Н. - баща и Б. А. А. - майка, с които е живели в гр.Т., местност ”В.”
*, в къща - собственост на Я. Х. Н. - техен дядо по бащина линия. Родителите
1
им живели заедно от 2004 г. Поради това че баща им не ги е припознал, в
свидетелствата им за раждане не е посочено, кой е баща им. От както се
помнят, родителите им живеели заедно на посочения адрес с техните братя и
сестри. Х. Я.в Н. никога не бил оспорвал обстоятелството че е техен баща.
Винаги говорил и се е обръщал към тях като баща, а те съответно се отнасяли
към него като техен родител. По негово желание носят съответно имената М.
и М.. Баща им Х. починал на 02.09.2023г. в гр. Т. след дълго боледуване. След
смъртта му те и майка им – Б., продължили да живеят в къщата на дядо им –
Я..
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на исковите
молби, с които не оспорва предявените искове за установяване произхода на
децата от сина им, като техен баща.
На основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗкД съдът уведоми Дирекция „Социално
подпомагане“ – Т., от чието име са постъпили писмено становище, с което
предявените искове не се оспорват. Представен е социален доклад относно
двете деца – ищци в настоящото производство.
В с. з. ищците се явяват лично и с назначения им особен представител,
който от тяхно име и тяхната майка поддържа молбите за установяване на
произхода на ищците от сина на ответниците като техен баща.
Ответниците се явяват лично и поддържат искане за уважаване на
предявените искове и за установяване на произхода на децата от сина им като
техен баща, съответно като техни внуци, като поддържат и желанието им за
промяна на бащиното и фамилното им имена в съответствие с произхода.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Децата М. Б. А. и М. Б. А. са родени съответно – на *** г. и на *** г.,
като в актовете за раждане не е посочено лице като техен баща нито по
презумпция, основана на сключен граждански брак от майката, нито чрез
припознаване от баща.
Х. Я.в Н., ЕГН ********** е живял в гр. Т. и е починал на *** г. г.,
съгласно акт за смърт № 0053/*** г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – Й. Н. и Н. Н. се
установява, че майката на ищците – М. и М., са живели заедно като съпрузи
2
от 2004 г., малко преди раждането на първото им дете – Я.. Х. и Б. живели
заедно, в разбирателство и обич. Не са се разделяли и приживе Х. никога не е
изразявал съмнения в произхода на децата като свои. Похвалил се сред
близки и познати и почерпил за раждането им. Отглеждал заедно с Б.
всичките си деца, в т. ч. и двете ищци, грижил се за тях и помежду им
съществували синовни отношения. Живели заедно в къща, предоставена им
от ответника – Я. Х. Н., където продължава да живее понастоящем майката на
ищците, заедно с тях и други техни братя и сестри. В отношенията си с
ответниците, ищците били третирани еднозначно и несъмнено като техни
внуци.
От дадените отговори на въпросите, поставени по реда на чл. 176 ГПК
се изяснява, че ответниците са съдействали на Б. като майка на техните
внуци, помагали в отглеждането и възпитанието им.
Показанията на свидетелите и обясненията на ответниците се подкрепят
данните в представения по делото социален доклад, изготвен на основание чл.
15, ал. 6 ЗЗкД.
Липсата на сключен граждански брак и пропуска децата да бъдат
припознати се обяснява с типичното социално отношение към подобни
фактически съжителства, характерно за ромския етнос. Всички останали деца
на майката Б. А. понастоящем са с установен произход от бащата на М. и М. и
син на ответниците – Х. Я.в Н.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира,
че предявените искове, с правна квалификация по чл. 72, ал. 2 вр. чл. 69 СК
следва да бъдат уважени, като се признае за установено по отношение на
наследниците на Х. Я.в Н., че двете деца, от чието име са предявени исковете,
произхождат от него като техен баща.
Децата разполагат с активна процесуална легитимация до изтичане на
три години от навършване на пълнолетието, с оглед на което предявените
искове от двете деца, чийто произход от майката е установен и в актовете им
за раждане за „баща“ е посочено, че е неизвестен, са допустими.
По делото не са заявени възражения, нито са ангажирани доказателства
за това, през периода на зачеване и на двете деца, майката да е имала интимни
контакти или близки отношения с други мъже, което би изключило
3
вероятността да бъдат заченати от Х. Я.в Н., с когото е съжителствала
съпружески, манефистирали интимност и са отглеждали заедно всичките си
деца.
Предвид събраните и неоспорени писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че произходът на децата от Х. Я.в Н. като техен биологичен
баща е установен, като извършването на ДНК – експертиза, след евентуална
ексхумация на неговите останки, би било излишно травмиращо за децата, при
все, че предявените искове не са оспорени от надлежно легитимираните
ответници – нито в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и се поддържа изрично искане
за установяване на заявения произход от баща, респективно – на връзката
между ищците и ответниците като внуци на ответниците.
По убедителен и непротиворечив начин от данните, съдържащи се в
представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и
извършеното от Д „СП“ – Т. проучване при изготвянето на социалния доклад
по ч. 15, ал. 6 ЗЗкД, съдът формира извод за основателност на предявените
искове, като не се установиха факти и обстоятелства, които да разколебават
изграденото в хода на делото и въз основа на представените доказателства
вътрешно убеждение, че двете деца, произхождат от посочения в исковата
молба като техен баща – Х. Я.в Н..
След влизане на решението в законна сила, препис от същото следва да
се изпрати на Община - гр. Т. за отразяване в актовете за раждане на
промените, отнасящи се до техния произход от баща и произтичащите от
това, съгласно чл. 16, ал. 2 във вр. с чл. 13 и чл. 14 ЗГР промени в техните
имена.
На основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК съдът би следвало да се
произнесе по разноските в полза на ищците, но поради липсата на претенция в
такава насока, разноски в тяхна полза не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Сливенски окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Б. Н., ЕГН
********** И Я. Х. Н., ЕГН **********, двамата от гр. Т.: ул. ***, в
качеството им на законни наследници на техния син – Х. Я.В Н., ЕГН
4
**********, б. ж. на гр. Т., поч. на *** г., съгласно акт за смърт № 0057/***
г., съставен в гр. Т., обл. Сливен, че същият е баща по произход на децата:
М. Б. А., ЕГН **********, родена на *** г. от майка – Б. А. А., ЕГН
**********, от гр. Т., ул. „В.“ * и
М. Б. А., ЕГН **********, родена на *** г. от майка – Б. А. А., ЕГН
**********, от гр. Т., ул. „В.“ *,
всички със съдебен адрес: ***, чрез адв. В. Л., АК – Сливен;
ПРОМЕНЯ съответно бащиното и фамилно имена на детето М. Б. А.,
ЕГН **********, съответно на М. Х.А Я.ВА;
ПРОМЕНЯ съответно бащиното и фамилно имена на детето М. Б. А.,
ЕГН **********, съответно на М. Х.А Я.ВА;
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на
длъжностното лице по гражданското състояние при ОБЩИНА-Т. за вписване
на промените в акта за раждане на двете деца.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
5