Р
Е Ш Е Н И Е
№
260560 /18.12.2020г.
гр. Перник, 18.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на десети декември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03304 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, срещу К.С.А., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът, в качеството му на наследник на
процесния недвижим имот, дължи на ищцовото дружество сумата от 885,49 лева, представляваща
7/16 от общата стойност в размер на 2023,98 лева за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „”, бл., ап.,
от които: главница в размер на 835,00 лева, представляваща 7/16 от главницата в
размер на 1908,58 лева за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 50,49 лева, представляваща
½ от законната лихва за забава в размер на 115,40 лева за периода от
09.07.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01401/2020г. по описа на Районен съд
– гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410
от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Твърди се, че облигационноправните взаимоотношения между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се
уреждат по силата на приети и одобрени общи условия, поради което не е
необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител. Сочи се, че от
страна на ответника е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид
неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна
енергия.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът не е
депозирал писмен отговор.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените положителни установителни искове и пледира за решение, съобразено с
доказателствения материал по делото.
Представителя
на ответника пледира за решение, с което предявените кумулативно съединени
установителни искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, предвид обстоятелството,
че ответникът е направил надлежен отказ от наследство на своя наследодател.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 778
от 27.02.2020г. по ч. гр. д. № 01401 по описа за 2020г.
на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК последния е оспорил
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо
за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството,
че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК
едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира предявените
искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с проекта
на доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в съдебно заседание от 10.12.2020г.
За доказване на твърдяното облигационно
отношение между страните, ищецът е ангажирал писмени доказателства, в т. ч.:
заверено копие на Декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена и подписана от трето за
делото лице, заверено копие на договор за продажба на държавен имот от
07.04.1977г. и два броя удостоверения за наследници, от които се установява, че
процесния имот е бил придобит от С.Р.А. и В.Г.А. - наследодатели на ответника.
От представеното от страна на ответника и
неоспорено от страните заверено копие на Удостоверение № 8502/2018г. се
установява, че по отношение на ответника е налице отказ от наследството на С.Р.А.
и В.Г.А., вписан в специалната книга при ПРС под № 178/03.12.2008г.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът не е доказал, че ответникът К.С.А. е собственик или носител на вещно
право на ползване на процесния недвижим имот
за процесния период. Напротив – по делото се установи, че по отношение на
ответника е вписан надлежен отказ от наследство на наследодателите му,
притежавали процесния недвижим имот, което сочи на липса
на пасивна материалноправна легитимация на ответника. Липсата на тази
първа задължителна положителна предпоставка за уважаване на исковете, а именно:
наличието на облигационна връзка между страните, води до липса на необходимост
от изследване на въпроса, досежно основателността на исковете по размер.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на
разноски има само ответника. Същия, обаче, не е доказал такива, респ. не следва
да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К.С.А.,
с адрес: ***, с които се иска
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът, в
качеството му на наследник на процесния недвижим имот, дължи на ищцовото
дружество сумата от 885,49 лева, представляваща 7/16 от общата стойност в
размер на 2023,98 лева за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за апартамент, находящ се в гр., ул. „”, бл., ап., от които: главница в
размер на 835,00 лева, представляваща 7/16 от главницата в размер на 1908,58
лева за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 50,49 лева, представляваща
½ от законната лихва за забава в размер на 115,40 лева за периода от
09.07.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01401/2020г. по описа на Районен
съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.
410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 01401/2020г.
по описа на ПРС, да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: