РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Карлово, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20255320100222 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, предявен от Е. М. Б., ЕГН: **********, от с. А., обл. П., ул. ***, чрез
пълномощника си адв. К. К., против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***, представлявано от Н. П.,
съдебен адрес: гр. С., ул. *** 6, чрез адвокат Х. М..
Ищцата твърди, че заплатила чрез банкови преводи на „Кредирект“
ЕООД общо 410 лева – 220 лева на 23.08.2021 г. и 190 лева на 07.09.2021 г.
Към тези дати ищцата нямала каквито и да било парични задължения към
ответника, като въпреки това се претендирало заплащането на посочената
сума. Ищцата заплатила сумата, тъй като същата била претендирана от
ответното дружество. Претенцията на ответното дружество била за заплащане
на процесната сума без да се посочва на какво основание същата се дължала
от ищцата. Ето защо плащането било извършено без да има правно основание
за това. Поради тази причина ищцата не можела да посочи по кой договор се
дължи сумата, респективно, да посочи дата, номер и параметри по същия.
Моли съдът да има предвид, че съгласно решение № 29/28.03.2012г.
по гр.д. № 1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата
1
молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание,
ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че
даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание можело
да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То било
твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него
няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато
ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и
посочи какво е то, ищецът можел да репликира, че претендираното основание
е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай
изявлението, че даденото е без основание било правен довод. Нямало пречка
ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно
основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава
претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да
направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в
исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи,
защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното
основание. В исковата молба обаче ищецът не бил длъжен да прави реплики
на още непредявени възражения от ответника.
В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по
договор за потребителски кредит, ищцата твърди, че същият е недействителен
на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата от 410 лева, представляваща сума, получена при начална
липса на основание, с която ответникът се обогатил неоснователно за нейна
сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез адв. М.,
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Твърди, че настоящото производство е недопустимо, защото било
налице злоупотреба с право. Ищцата образувала шест дела срещу „Кредирект"
ЕООД в Районен съд- гр. Карлово – гр. д. № 222/2025 г., гр. д. № 223/2025 г.,
гр. д. № 1880/2024 г., гр. д. № 1881/2024 г., гр. д. № 1280/2024 г. и гр. д. №
1281/2024 г., по които претендирала връщане на платени суми. Едновременно
2
с това между страните имало само един-единствен договор за кредит, по
силата на който потребителят получил 1000 лева главница. Същият бил
сключен на 15.08.2023 г. и бил с краен падеж на погасяване 17.02.2025 г.
По всички описани по-горе дела ищцата претендирала връщане на
отделни суми/вноски, с които погасявала кредита. Общата претенция по
всички шест дела срещу „Кредирект“ ЕООД била в размер на 2084,90 лева.
Общо платената в действителност сума от ищцата на „Кредирект“ ЕООД била
в размер на 1480.90 лева при предоставена главница от 1000 лева.
Исковите молби били съвсем кратки и лаконични, като в разрез с
добросъвестното упражняване на права ищцата не посочвала номер на
договор за кредит или други обстоятелства, а само твърдяла, че е платила
определена сума пари на ответното дружество без основание. Впоследствие
на съда били представени отделни платежни документи по четири от
гореописаните дела и така се стигнало до резултата съдът да осъди
„Кредирект“ ЕООД да върне на ищцата сумата от 1294,90 лева при
положение, че съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи във всеки един
случай да върне чистата стойност на кредита, който е усвоил.
В случая при усвояване на 1000 лева и плащане на 1480,90 лева на
ищцата били присъдени 1294,90 лева само до този момент. В нито едно от
производствата ищцата не сочела, че е плащала по сключен договор за кредит
и всъщност претенциите й представлявали сумите, които е погасявала като
месечни вноски. Напротив, ищцата твърдяла, че не било налице
правоотношение между страните.
До този резултат се достигнало при грубо нарушение на принципа на
чл.3 ГПК. Процесуалното поведение на ищцата целяло неправомерен
резултат, а именно – да се увреди другата страна, като кредиторът бъде осъден
да върне на потребителя дори и главницата, която му е предоставена, а
отделно от това в тежест на кредитодателя да се възложи заплащането на
разноски в прекомерен размер – по всяко едно отделно производство. В
случая тази увреда вече била налице.
Освен изложеното по-горе, исковите молбите били абсолютно
идентични, единствената разлика била в размера на сумите, които се
претендирали за връщане. Въпреки че ищцата имала възможност да получи
защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една
3
искова молба претенциите си за недействителност на договори, тя образувала
6 с целта да се обогати за сметка на кредитора си с по-високия размер на
присъдените в тежест на последния разноски. Това представлявало очевидна
злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и
добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК: „Участващите в
съдебните производства лица и техните представители под страх от
отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни
да изнасят пред съда само истината“. Съобразно установената съдебна
практика съдът бил длъжен служебно да следи дали извършваните пред него
процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която
страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на
поведение, несъобразено с това правило, съдът не следвало да уважава
неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на
ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право
/Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС, III г. о.;
Определение № 52/24.01.2017 по дело № 222/2017 на ВКС, ГК, IV г. о.; К. с/у
Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Шюрмели с/у Германия,
№ 75529/01, 8 юни 2006 г.; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г.,
Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, № 44626/98, 24
март 2005 г.; Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1076/2014 г., III г. о., ГК,; Чирикоста и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември
1995 г., Серия A № 337-A; Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК.; Определение № 636 на П.ския апелативен
съд от 25.11.2015 г. по гр. дело № 596/2015 г./
Към настоящия момент съдилищата масово съблюдавали за спазване
на принципа на чл. 3 ГПК и установявали неговото нарушение при водене на
повече от едно идентични производства, като противодействали на така
извършената злоупотреба, редуцирайки или оставяйки без уважение искането
за присъждане на разноски.
Ответникът изрично се позовава на практиката на СЕС, която дава
указания на националните съдилища в смисъл, че основният критерий, който
съдът следва да прилага при разпределянето на разноските по дела като
настоящото, е именно добросъвестното упражняване на права от страна
потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията
4
му с търговеца /така Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело C-35/22 на
СЕС, Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС/.
Освен като недопустим, ответникът оспорва иска като
неоснователнен. Между ищцата и „Кредирект“ ЕООД бил налице договор за
кредит, по който главницата в размер на 1000 лева била усвоена от
кредитополучателя на датата на сключване на договора, чрез плащане по
банкова сметка, посочена от ищцата. Именно по така сключения договор Е. Б.
връщала предоставения и заем при условията, уговорени между страните. За
доказване на тези факти ответникът представя договора за кредит, лог-файла
към договора, който бил сключен по реда на ЗПФУР и справка за движенията
по същия, от която се виждали плащанията по договора.
Предвид това, платените по договора суми били получени от
„Кредирект“ ЕООД на валидно правно основание и не подлежали на връщане.
Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му
параметри - главница и лихва, били валидно уговорени в изискуемата от
закона форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК,
регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Освен по основание, исковете били неоснователни и по размер. От
представените 2 бр. платежни нареждания се виждало, че „Кредирект“ ЕООД
е върнало суми, платени по процесния договор за кредит, съгласно
постановените Решения по гр. д. № 1280/2024 г. и гр. д. № 1281/2024 г.
Плащанията по процесния договор към настоящия момент са както
следва:
- ищцата получила 1000 лева;
- ищцата върнала 1480.90 лева;
- след това ответното дружество й платило 1112.06 лева съгласно
съдебните решения, по които правото на иск било упражнено при явна
злоупотреба с процесуални права.
Предвид изложеното, не ответното дружество, а ищцата Б. дължала
връщане на суми, платени неоснователно.
Ответникът моли съда да прекрати настоящото производство,
евентуално да отхвърли предявените от Е. М. Б. претенции като
неоснователни. Моли да присъди извършените в хода настоящото
5
производство разноски от ответното дружество. Моли, при евентуално
уважаване на иска, да не присъжда разноски в полза на ищцата, поради
твърдяната злоупотреба с право.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – обезщетение за нещо,
предадено, респективно – получено без основание. Основателността на иска
предполага заплащане на сочената от ищцата сума на ответника, което
обстоятелство следва да бъде установено от нея при условията на пълно и
главно доказване. Ответникът носи тежестта да докаже, че обогатяването не е
лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за
разместване на благата, по силата на която има право да задържи полученото.
Съгласно константната съдебна практика, първата хипотеза на чл. 55,
ал.1 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не
докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че
това основание е нищожно.
В случая ищцата в исковата молба е заявила, че е извършила превод
на сумата от 410 лева по банкова сметка на ответното дружество, както и че
към този момент между нея и ответника не е съществувало облигационно
правоотношение, по което да се дължи тази сума. Извършването на превода се
установява от представеното по делото извлечение от банкова сметка /л.105-
108/, от което е видно, че Е. Б. е заплатила на „Кредирект“ ЕООД общо 410
лева – 220 лева на 23.08.2021 г. и 190 лева на 07.09.2021 г. Плащането се
потвърждава и от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Всъщност ответникът също не оспорва получаването на сумата,
но твърди, че е сторено на валидно основание – плащане по Договор за
потребителски кредит №911737 от 2023 г., който бил единственият сключен
между страните. Вещото лице потвърждава, че между страните няма други
облигационни правоотношения. Твърдението на ответника обаче няма как да
бъде прието като достоверно от съда, при положение, че преводите са
извършени две години преди датата на сключване на договора.
Следователно искът се явява основателен и доказан, тъй като ищцата
6
е установила факта на плащане на сумата от 410 лева на ответника, а
последниятне е посочил и не е доказал основанието, на което тази сума е
получена от него.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищцата се дължат направените по делото разноски в размер на 50.00 лева за
заплатена държавна такса.
От пълномощника на ищцата се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по
чл. 38 ал. 2 от ЗА за присъждането на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представил на ищцата, тъй като цитираната разпоредба
предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна
правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията
по чл. 38 ал. 1 т. 1 - т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски –
съобразно правилата на ГПК.
В случая правната помощ е предоставена по т.2 – ищцата да е
материално затруднено лице. Наличието на това основание не може да бъде
обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение и
ангажирани по него доказателства, поради което същото неоснователно се
навежда от ответника. Преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал.
1 т. 2 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не
предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това
основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е налице.
Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и
процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без
правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на
самата страна или на процесуалния й представител.
Представеният договор за правна помощ е за безплатна такава на
основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА, като към исковата молба е представено и
пълномощно от ищцата за адвоката. Представителната власт не е оспорвана от
страна на упълномощителя – ищцата. В този смисъл не се обосновава извод за
липса на делегираната представителна власт по конкретния спор между
страните, нито че оказаната по него правна помощ е престирана от адвоката
7
безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС / напр., но не само
Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за
2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА
е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест
на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е
договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават
това заявление /които в случая са налице/, съответно непредставянето на
писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства
упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36,
ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто
размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.
Съдът намира намира за основателни доводите на ответника за
злоупотреба с права.
Ищцата не оспорва, че е образувала шест дела срещу „Кредирект“
ЕООД в Районен съд - гр. Карлово – гр. д. № 222/2025 г. /настоящото/, гр. д. №
223/2025 г., гр. д. № 1880/2024 г., гр. д. № 1881/2024 г., гр. д. № 1280/2024 г. и
гр. д. № 1281/2024 г., по всяко от които претендира връщане на платени суми
без основание. Исковите молби са идентични и лаконични, като се различават
единствено по размера на претенцията и датата на плащането. Общото между
тях е и това, че всички искове са уважени, като материалният интерес на
ищцата е съвсем нисък – по-нисък или близък по размер до претендираното от
пълномощника адвокатско възнаграждение от 400 лева
Ищцата изцяло, по своя преценка, макар и да има възможност да
получи защита на правата си в едно производство, като предяви иск за всички
дължими от ответника суми, е образувала шест отделни искови производства.
С тези свои действия тя е увеличила задълженията за разноски по делата – за
държавни такси, експертизи и адвокатски хонорар. Неупражняването правата
си в рамките на едно производство зависи изцяло от волята на ищеца, но не
следва обаче да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в
тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ размера на
разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в
едно производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл.3 ГПК и
да се толерира извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права.
Следва да се посочи, че в случая съдът не би могъл да
8
противодейства на извършената злоупотреба с право посредством служебното
съединяване на дела по реда на чл. 213 ГПК, доколкото същите са заведени
през различни периоди от време и някои от тях вече е приключили.
Съдът намира, че инициираните съдебни производства не са
образувани за удовлетворяване на интереса на ищцата, а с цел генериране на
разноски в полза на пълномощника. Подобно процесуално поведение,
посредством формално упражняване на права, настоящият състав приема за
злоупотреба с права, а не преследване на легитимна цел. То противоречи на
разпоредбата на чл.3 ГПК и задължението за добросъвестност на страните,
участващи в съдебното производство. В съответствие с общия правен
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение, то съдът намира, че адвокатско възнаграждение следва да се
присъди в по-нисък размер от претендирания, а именно – 200 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД „КРЕДИРЕКТ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***,
представлявано от Н. П., съдебен адрес: гр. С., ул. *** 6 да заплати на Е. М. Б.,
ЕГН: **********, от с. А., обл. П., ул. *** сумата от 410 лева, представляваща
сума, получена при начална липса на основание, с която ответното дружество
се е обогатило неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 29.01.2025 г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. ***, представлявано от Н. П., съдебен адрес:
гр. С., ул. *** 6 да заплати на Е. М. Б., ЕГН: **********, от с. А., обл. П., ул.
*** сумата от 50.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. ***, представлявано от Н. П., съдебен адрес:
гр. С., ул. *** 6 да заплати на адвокат К. Й. К., ЕГН: **********, адрес: гр. П.,
ул. *** сумата от 200.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10