Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 423 06.02.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11610 по описа на съда за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Н.П.Б., ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът
имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответницата като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. П, бул”М.”№ .., ап. , имала
качеството на клиент на топлинна енергия, а като такава била длъжна да заплаща
месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението
си в срок, дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед
сключения при общи условия договор за покупко -
продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач,
доставило топлинна енергия на стойност
277,11 лв. през периода 01.11.2013 г. – 30.04.2016 г, която не била платена.
Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 61,28 лв. - обезщетение за
забава за периода 02.01.2014 г. – 26.04.2017 г. Ответницата не изпълнила задълженията
си да погаси горните суми, поради което срещу нея било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по
частно гр. дело № 6250/2017 г. на ПРС, XIX гр. с-в, била издадена заповед №
3759/28.04.2017 г. по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо
75 лева. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът подал възражение за недължимост на вземанията, поради което за ищеца се породил
правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Твърди се, че след образуване на
заповедното производство, на 22.06.2017 г. ответницата извършила плащане на
част от дължимите суми, поради което в настоящия процес се претендира за
установяване на непогасената разлика, а именно – 166,05 лева – главница за периода 01.12.2014 г. – 30.04.2016 г. и 27,04 лева – обезщетение за забава за
периода 02.02.2015 г. – 26.04.2017 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 27.04.2017 г.
до погасяването. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от ответницата, макар исковата молба и приложенията към нея, ведно с
уточнението, да са редовно връчени. В съдебно заседание не се явява, не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 6250/2017 г. на ПРС, XIX гр. с-в, вземанията по
настоящото производство са част от тези по заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл.
414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият исков процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
За основателност на претенциите,
дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, като докаже, че ответникът има качеството на клиент на топлинна
енергия, както и изправността си - че през процесния
период е доставял
договореното количество и качество топлинна енергия, но въпреки осъщественото топлоподаване, съответната услуга не е била
заплатена в определените срокове. По акцесорния иск - в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главния дълг и факта на настъпване на уговорения
ден за изпълнение на паричното задължение.
При установяване
на горното от ищеца, ответникът следва да докаже, че е платил
задълженията си.
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия,
като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което
в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните.
Според чл.
153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Ответникът
не е оспорила, че е собственик на процесния имот. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е
длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.
По делото е представен препис – извлечение от сметка на
ответника за процесния период, в която е отразено, че
задълженията са за консумирана топлинна енергия за сградна инсталация.
В проведеното съдебно заседание, ищецът заявява, че след
подаване на исковата молба в съда, с няколко плащания – на 22.06.2017 г.,
15.08.2017 г. и 11.09.2017 г., ответницата е заплатила претендираните
от нея суми за главни и акцесорни вземания, без разноските. Моли се да бъде
постановено решение, с което претенциите да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след
като съобрази изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на
исковете, които са от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на
вземанията, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени,
доколкото кредиторът се счита за удовлетворен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца, тъй като ответницата е дала повод за образуване на
делото, а исковете се отхвърлят поради плащане в хода на процеса. Направено е
искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.39/, както и доказателства за
сторени такива в размер на 25 лева и 75 лева – съответно платени ДТ в
заповедното и настоящото производство. За последното не се претендира юрк. възнаграждение, а това за ч.гр.д. следва да бъде определено
на сумата от 50 лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност, което е
дължимо от ответницата на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
ЕИК ********* против Н.П.Б., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че Н.П.Б. дължи следните суми: 166,05 лева – главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия, за периода 01.12.2014 г. – 30.04.2016 г. и 27,04 лева – обезщетение за забава за
периода 02.02.2015 г. – 26.04.2017 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 27.04.2017 г.
до погасяването, за които суми, като част от вземания в по – висок размер, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3759/28.04.2017
г. по ч.гр.д. № 6250/2017 г. на ПРС, XIX
гр.с., като погасени чрез плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА Н.П.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата от общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.
№ 6250/2017 г. на ПРС, XIX гр.с. и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП