№ 2033
гр. Пловдив, 26.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502049 по описа за 2022 година
Производство по чл.275,ал.1 във вр.с чл.413,ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД-гр.София, чрез
пълномощника си юриск. Р.И. против Разпореждане, обективирано в Заповед
за изпълнение № 5062/ 12.07.2022г. по ч.гр.д.№ 9540/ 2022г. по описа на ПРС
– ХIV гр.с., в частта , в която е отхвърлено заявление за издаване на ЗИ по
чл.410 ГПК против длъжника В. АТ. ИСКР. относно вземането за лихва за
забава в размер на 138,49 лева, дължима от 16.03.2020г. до 05.01.2022г. По
изложени съображения в жалбата се иска отмяна на разпореждането на
заповедния съд в обжалваната му част и уважаване на искането за издаване на
ЗИ.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в срока по чл.275, ал.1 ГПК,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Със заявлението е поискано издаване на ЗИ по чл.410 ГПК за главница в
размер на 4 427,64 лв, договорно възнаграждение в размер на 1988,06 лв,
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1 208,31
лв, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 3 504 лв, както и
лихва за забава в размер на 138,49 лв за периода 16.03.2020г. – 05.01.2022г.,
последната претенция предмет на висящия спор пред въззивната инстанция.
1
В тази част претенцията по заявлението за присъждане на лихва за забава е
била оставена без движение и с уточняваща молба от 04.07.2022г. заявителят
е посочил, че е начислено обезщетение за забава ОЛП + 10% върху цялата
вноска/ включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и
възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги/, както и
договорна лихва по кредита върху усвоената и непогасена на падежа главница
, съгласно ОУ. Претенцията е детайлизирана : претендирана лихва върху
вземането за главница – 55,10 лв, претендирана лихва върху вземането за
договорно възнаграждение – 24,74 лв, начислена лихва върху вземането за
услуга Фаст – 15.04. лв, начислена лихва върху вземането за услуга Фаст –
а43,61 лв.
С издадената ЗИ заповедният съд е уважил исканията по заявлението
относно претендираните - главницата в размер на 4427,64 лв – дължима по
договор за потребителския кредит, сключен при ОУ, както и за договорно
възнаграждение в размер на 1988,06лв за периода 15.01.2021г – 05.01.2022г.;
248,05 лв – законна лихва за периода 05.01.2022г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението, като и припадащите се суми за
разноски по съразмерност. Отхвърлено е заявлението освен за процесната по
настоящата частна жалба сума за лихва за забава в общ размер от 138, 49 лв,
така и за претендираното възнаграждение за закупена услуга Фаст в размера
от 1208,31 лв, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 3 504,19
лв, както и за законна лихва върху възнагражденията за допълнителни услуги
за 46,72 лв и 135,48 лв.
Заповедният съд е изложил мотиви по отношение на отхвърлената част от
претендираната лихва за забава върху главницата, претендираната лихва за
забава върху възнаградителната лихва, както и претендираната лихва за
забава и законната лихва върху допълнителните услуги.
С настоящата частна жалба оплакването в отхвърлената част на заявлението
относно лихвата за забава в общия й размер от 138,49 лв се свързва с доводи
само досежно лихвата за забава за договорното възнаграждение /
възнаградителната лихва/ , в каквато насока се оспорва наличието на
анатоцизъм, позовавайки се на характера на договореното възнаграждение
като представляващо цената за ползване на отпуснатата парична сума.
Заповедният съд е мотивирал всички детайлизирани пера по претендираната
2
лихва за забава / върху главницата, възнаградителната лихва/договорното
възнаграждение/, както и върху допълнителните услуги/ . По отношение на
характера на възнаградителната лихва /договорното възнаграждение/ като вид
лихва, дължима върху главницата по кредита след настъпването на нейния
падеж / изцяло или частично / е правилно е прието, че представлява
обезщетение за забавено изпълнение, което не може да превишава размера,
определен в чл.33, ал.2 ГПК, с позоваване на т.2 ТР 3/2017г. на ОСГТК на
ВКС, както и възприетата практика на ПОС/ в.ч.гр.д.№ 2363/21г., в.ч.гр.д.
№2361/21г, в.ч.гр.д.№ 1567/21г., в.ч.гр.д. № 684/21г., в.ч.гр.д.№786/21г.;
в.ч.гр.д. №920/21г. , в.ч.гр.д. №681/2021г. , в.ч.гр.д.3232/2020г , в.ч.гр.д.
№3230/20г. и други /. В този смисъл приетото е в съответствие с практиката
на ПОС, която по в.ч.гр.д.№ 3230/20г. на настоящия въззивен състав се
основава на практика на ВКС, обективирана в Решение по т.д.№ 1504/2018г.
на II ГО. По отношение на поддържаната с настоящата частна жалба
претенция за лихва за забава върху възнаградителната лихва освен това е
мотивирано в съответствие с уточняващата молба на заявителя, че върху нея
е била начислена законна лихва след настъпване на падежа, като върху
главницата е начислявано обезщетение в размер на 51 %, а върху останалите
вземания – 10 %, при посочено пропорционалното разделяне на общото
задължение между тези вземания не са били конкретизирани по размери при
определен размер на обезщетението за забава върху главницата 5 пъти по-
високо. Констатацията е в съответствие с уточняващата молба на заявителя в
насока на това, че наред със законната лихва върху просрочените задължения
кредиторът начислява лихва в размер на договорения лихвен процент от 41 %
върху главницата, при което реално прилагания лихвен процент за лихвата за
забава върху главницата възлиза на 51.00% , при заобикаляне забраната по
чл.33, ал.2 ЗПК.
Освен това от въззивния състав настоящия случай следва да се отбележи, че
видно от процесния ДПК от 17.02.2020г е определен ГПР от 49,05 % ,
съответно което представлява само цифрова величина, без яснота относно
вида и броя на допусканията относно бъдещите и настоящи разходи, което е
самостоятелно основание за направа на обоснован извод относно наличие на
клауза с неравноправен характер съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП
поради нарушение на императивна правна норма по чл.10, ал.1 ЗПК относно
изискването за яснота и разбираем начин при формулиране на клаузите,
3
създаващи задължения за потребителя с оглед икономическата обосновка и
цената на ползвания финансов ресурс, предоставен от кредитодателя.
Независимо от това обаче за жалбоподателят следва да отчете, че в
настоящия случай на заявителя са присъдени освен претендираната главница,
така и акцесорни вземания за лихви – възнаградителна / договорна/ и законна
лихва.
С оглед на горните съображения жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение, а разпореждането в обжалваната му
част следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение №
5062/ 12.07.2022г. по ч.гр.д.№ 9540/ 2022г. по описа на ПРС – ХIV гр.с., в
частта , в която е отхвърлено заявлението от 29.06.2022г. на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против
длъжника В. АТ. ИСКР. от гр.Пловдив относно вземането за лихва за забава в
размер на 138,49 лева, дължима от 16.03.2020г. до 05.01.2022г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4