РЕШЕНИЕ
№
.................
гр.****, 06.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV Г състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ПОПК.
Членове: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЯНА ФИЛИПОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПопК.гражданско дело №
982 по описа за 2007 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 192, ал. 2 от ГПК
/отм./.
Образувано е по почин на съда, постановил
решението от 01.02.2016 г., след като служебно е констатирал, че е допуснал
очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото,
като погрешно е вписал в него починала страна –В.П.Д. –лично и в качеството му
на ЕТ с фирма „Е.-В.Д.“, въпреки, че в хода на процеса е констатирал, на
основание чл.120 ГПК /отм./, настъпило в хода на процеса правоприемство
между починалата страна В.П.Д. и наследниците му по закон: Н.К.Д., Л.В.Д. и П.В.Д...
Въззивницата С.Т. изразява
становище, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка, а за
недопустимост на решението от 01.02.2016 г.
Въззиваемите страни Н.Д., Л.Д., П.Д.,
Д.П., ЕТ „Л.Д.“, ЕТ „П.Д.“, „Б.И.“ ООД, „Б. БГ И.“
ООД, изразяват становище, че е налице очевидна фактическа грешка в решението,
която следва да бъде поправена по реда на чл.192, ал.2 ГПК /отм./
Останалите страни не вземат становище по
инициираното от съда производство по чл.192, ал.2 ГПК /отм./.
Съдът намира, че в конкретния случай е налице
допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението от 01.02.2016 г. по следните съображения:
По смисъла на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./
очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска
воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.
Видно от определение, постановено в закрито
заседание на 10.10.2014 г., съдът е констатирал, на
основание чл.120 ГПК /отм./, настъпило в хода на процеса правоприемство
между починалата страна В.П.Д. и наследниците му по закон: Н.К.Д., Л.В.Д. и П.В.Д..
С определение от съдебно заседание на 24.10.2014 г. съдът е постановил
починалата страна В.Д. да бъде заличен от списъка за призоваване. В
противоречие на волята на съда, адресат на решението да бъдат наследниците на
починалата страна В.П.Д., в диспозитива на решението
е вписана починалата страна-лично и в качеството й на ЕТ с фирма „Е.-В.Д.“.
Това разминаване между действително формираната от съда воля досежно участието като страни по делото на горепосочените
наследници на В.Д., / като качеството им на правоприемници по чл.120 ГПК /отм./
на починалата страна е наред с отделното им качество на страни и на
самостоятелно основание/ и отразяването в диспозитива
на решението на заличената починала страна В.Д., представлява по своята правна
същност очевидна фактическа грешка. Тази грешка, установена служебно от съда
следва да бъде поправена именно по реда на чл.192, ал.2 ГПК /отм./ вр. §2, ал.1 ГПК.
Така мотивиран Софийският районен съд,
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на решение № 984/01.02.2016г. по гр. д. № 982/2007г. по описа на СГС, IV състав, като вместо отразеното
в диспозитива:
ОБЕЗСИЛВА решение на СРС, 40 състав от 23.03.2006г., постановено по гр.дело № 1199/2002г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК /отм./, предявен от Н.В.Т. и С.В.Т. срещу В.П.Д. и З.П.Д. – за установяване нищожността на съдебната спогодба
за делба по протокол от
18.02.1975г. по гр.дело №
862/1975г. по описа на СРС-Благоевски район.
ВРЪЩА, като недопустима, исковата молба в частта на предявения иск
с правно основание
чл.97,ал.1 от ГПК /отм./ от Н.В.Т. и С.В.Т. срещу В.П.Д. и
З.П.Д., с предмет –установяване
нищожността на съдебната спогодба за делба по
протокол от 18.02.1975г. по гр.дело № 862/1975г. по описа на
СРС-Благоевски район, на основание чл.224,ал.1 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта на тази
искова претенция.
ОСТАВЯ В
СИЛА решение на
СРС, 40 състав от 23.03.2006г., постановено
по гр.дело № 1199/2002г. ,
с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове, както следва:
1/ иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Н.В.Т. и С.В.Т. срещу В.П.Д. - лично и в качеството му на
ЕТ с фирма „Е.-В.Д.“, З.П.Д., Н.К.Д., Л.В.Д.-П.- лично и в качеството й на ЕТ с фирма „Л.-Л.Д.“, Д.Г.П., В.А.К., П.В.Д.- лично
и в качеството му на ЕТ с фирма „П.Д.“, „Б.И.“ ООД
и „Б.Б.И.“ ООД , с предмет ревандикацията
на следния недвижим имот: вторият надпартерен етаж от жилищната
сграда, находяща се в гр.****, ул.“****“
№ 11, построена в УПИ VІІІ-14 от
кв.334 по плана на гр.****, м.“Ц.“,
заедно с прилежащите му идеални части
от общите части на сградата
и дворното място, въз основа на
претендирано от ищците право на
собственост на основание наследяване от С.В.Д.-Т. и възстановяване по реда на
ЗВСОНИ и искове с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК /отм./, предявени от Н.В.Т. и С.В.Т. ***, Държавата,
представлявана от М. на Р.Р. и Б., Л.Т.Т. и Г.А.П., /съгласно допуснатото във въззивното производство уточнение на ИМ за ответника Областен
управител и изменение по реда на
чл.116,ал.1 от ГПК/отм./ на първоначално предявените искове по чл.108 от ЗС/, с предмет- признаване за установено правото
на собственост на ищците върху
гореописания недвижим имот на основание
наследяване от С.В.Д.-Т. и реституция по ЗВСОНИ, 2/ искове с правно основание чл.97,ал.4 от ГПК /отм./, предявени от Н.В.Т. и С.В.Т. срещу В.П.Д., З.П.Д., Държавата, представлявана от М. на Р.Р. и Б., /съгласно уточнението, допуснато във въззивното производство/ и С.О. – за установяване на извършени от П.В.Д., починал през 1973г. престъпни обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл.316, вр. с чл.308, ал.1 от НК, по чл.316,вр. с чл.309,ал.1 от НК
и по чл.316, вр. с
чл.309,ал.1 от НК, а именно: престъпни обстоятелства, реализирани от П.В.Д. по гр.дело
№ 1759/1970г., представляващи представяне
по делото на неистински документи
от отчуждителната преписка на С.Д.-Т.: декларация по преписка
№ 5666/ 1948г., неавтентично писмо
от 1935г. и други документи, използване на документи за
погиналата втора къща в гореописаното дворно място, издадена
през 1933г., а не по действащия план
на гр.****, съставени от него
преписи от завещания, без тези завещания да съществуват, и в резултат на които
престъпни действия умишлено е създал невярна представа по посоченото гр.дело,
че цялата процесна сграда на ул.“****“ № 11 е била собственост на общите наследодатели
Х. Д. и В.П.Д., след като е
знаел, че те не са
собственици на сградата, да се чете:
ОБЕЗСИЛВА
решение
на СРС, 40 състав от 23.03.2006г.,
постановено по гр.дело № 1199/2002г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК
/отм./, предявен от Н.В.Т. и С.В.Т. срещу Н.К.Д., Л.В.Д. и П.В.Д. /тримата като
правоприемници на починалата страна В.П.Д./ и З.П.Д. – за установяване
нищожността на съдебната спогодба за делба по протокол от 18.02.1975г. по
гр.дело № 862/1975г. по описа на СРС-Благоевски
район.
ВРЪЩА, като недопустима, исковата молба в частта на предявения иск
с правно основание
чл.97,ал.1 от ГПК /отм./ от Н.В.Т. и С.В.Т. срещу Н.К.Д.,
Л.В.Д. и П.В.Д. /тримата като
правоприемници на починалата страна В.П.Д./ и З.П.Д.,
с предмет –установяване нищожността на съдебната спогодба за делба по
протокол от 18.02.1975г. по гр.дело № 862/1975г. по описа на
СРС-Благоевски район, на основание чл.224,ал.1 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта на тази
искова претенция.
ОСТАВЯ В
СИЛА решение на
СРС, 40 състав от 23.03.2006г., постановено
по гр.дело № 1199/2002г. ,
с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове, както следва:
1/ иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Н.В.Т. и С.В.Т. срещу Н.К.Д., Л.В.Д.-П. и П.В.Д. / и тримата като правоприемници по чл.120 ГПК /отм./ на починалата страна
В.Д. и в качество им
страни и на самостоятелно основание/, З.П.Д., ЕТ
с фирма „Е.-В.Д.“, ЕТ с фирма
„Л.-Л.Д.“, Д.Г.П., В.А.К., ЕТ
с фирма „П.Д.“, „Б.И.“ ООД и „Б.Б.И.“ ООД, с предмет ревандикацията на следния недвижим
имот: вторият надпартерен етаж от жилищната сграда,
находяща се в гр.****, ул.“****“ № 11, построена в УПИ VІІІ-14 от кв.334
по плана на гр.****, м.“Ц.“,
заедно с прилежащите му идеални части
от общите части на сградата
и дворното място, въз основа на
претендирано от ищците право на
собственост на основание наследяване от С.В.Д.-Т. и възстановяване по реда на
ЗВСОНИ и искове с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК /отм./, предявени от Н.В.Т. и С.В.Т. ***, Държавата,
представлявана от М. на Р.Р. и Б., Л.Т.Т. и Г.А.П., /съгласно допуснатото във въззивното производство уточнение на ИМ за ответника Областен
управител и изменение по реда на
чл.116,ал.1 от ГПК/отм./ на първоначално предявените искове по чл.108 от ЗС/, с предмет- признаване за установено правото
на собственост на ищците върху
гореописания недвижим имот на основание
наследяване от С.В.Д.-Т. и реституция по ЗВСОНИ, 2/ искове с правно основание чл.97,ал.4 от ГПК /отм./, предявени от Н.В.Т. и С.В.Т. срещу Н.К. Д., Л.В.Д.-П. и П.В.Д. / и тримата като правоприемници по чл.120 ГПК /отм./ на починалата страна
В.Д. и в качество им
страни и на самостоятелно основание/,
З.П.Д., Държавата, представлявана от М. на Р.Р. и Б., /съгласно уточнението, допуснато във въззивното производство/ и С.О. – за установяване на извършени от П.В.Д., починал през 1973г. престъпни обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл.316, вр. с чл.308, ал.1 от НК, по чл.316,вр. с чл.309,ал.1 от НК
и по чл.316, вр. с
чл.309,ал.1 от НК, а именно: престъпни обстоятелства, реализирани от П.В.Д. по гр.дело
№ 1759/1970г., представляващи представяне
по делото на неистински документи
от отчуждителната преписка на С.Д.-Т.: декларация по преписка
№ 5666/ 1948г., неавтентично писмо
от 1935г. и други документи, използване на документи за
погиналата втора къща в гореописаното дворно място, издадена
през 1933г., а не по действащия план
на гр.****, съставени от него
преписи от завещания, без тези завещания да съществуват, и в резултат на които
престъпни действия умишлено е създал невярна представа по посоченото гр.дело,
че цялата процесна сграда на ул.“****“ № 11 е била собственост на общите наследодатели
Х. Д. и В.П.Д., след като е
знаел, че те не са
собственици на сградата
Решението подлежи на обжалване пред ВКС по
реда, по който подлежи на обжалване въззивното
решение от 01.02.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.