Р Е Ш Е Н И Е
№ /09.12.2016 год.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТ И
ТРЕТИ НОЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря А.И. и в присъствието на прокурора ……………….. като разгледа
докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1486 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.250 от ГПК.
Производството е по искане за
допълване на Решение № 462/08.042016 год. по гр. дело № 1486/2014 год. по описа
на ВОС.
Производството е с правно основание чл.31
ал.2 от ЗС.
Постъпила е искова молба от Л. Ж.Д. *** против К.П.Н. с ЕГН:**********
и Д.Ц.З. с ЕГН:********** постоянен адрес ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.31 ал.2 от ЗС с цена на иска 17 400 лева.
В исковата си молба ищцата твърди, че
единствен наследник на Ж.Д.Д., който приживе е сключил договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран
в Нот. акт №10/2005г., вх.рег. № 188 н.д. № 10/2009 год.на Г.И. нотариус с район на действие
РС-Варна, № 213 на НК, с който договор е прехвърлил на ответниците само 5/6
идеални части от недвижим имот, Апартамент № 20 находящ се в гр.Варна ж.к.
Младост бл.102 вх.Г ет.7, срещу задължението ответниците да полагат за него
грижи и да му дават издръжка ежедневно и непрекъснато да смъртта му.
Моли съда на основание чл.31 ал.2 от
ЗС да осъди ответниците да й заплатят сумата от 17 400 лв. представляваща
обезщетение за това, че ищцата е лишена от правото на ползва общата вещ
съобразно притежаваната от нея идеална част за периода 27.06.2010 год. до
24.01.2011 год.., както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата редовно
призова явява се лично и се представлява от процесуален представител по
пълномощие, който поддържа исковете.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответниците по делото, с който оспорват предявения иск.
В съдебно заседание ответниците
редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Постъпила е молба от
процесуалния им представител, с който изразяват становище по същество, с който
молят съда да отхвърли искът. Претендира разноски по делото.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищцата Л.Ж.Д. с ЕГН:********** е наследник по
закон на Ж.Д.Д. с ЕГН:********** б.ж. на гр.Варна, поч.
на 27.06.2010 год. за което е съставен акт за смърт № 359/28.06.2010 год., като
негова низходяща видно от представеното Удостоверение за наследници №
968/03.12.2010 год.
Друг негов наследник по закон, като
негов син И.Ж.Д. б.ж. на Варна, е починал преди
наследодателя на ищцата на 04.02.2010 год., за което е съставен акт за смърт №
335/23.02.2010 год. на Община Варна.
С договор № 10532 от 20.07.1988 год.
за продажба на недвижим държавен имот Ж.Д.Д. и С.Х.Д. са придобили от държавна чрез
възмездна сделка следния недвижим имот: Апартамент находящ се в гр.Варна
ж.к.Г.Петлешев бл.102, вх.3, ет.7 ап.20 състоящ се от две стаи, кухня , баня –
тоалет, коридор, балкон и изба, със застроена площ 61,06 кв.м., прилежащо
избено помещение с площ 2,14 кв. метра, и 1,4321 % идеални части от общите
части при съседи на жилището , тр.площ, ап.19, коридор, ап.21, на избеното
помещение, кв.улица, изба № 11, коридор, коридор.
С.Х.Д. е починала на 29.06.2002 год. за
което е съставен смъртен акт № ІІІ-327/30.06.20002 год.
С.Х.Д. и Ж.Д.Д. са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен със смъртта на С.Х.Д..
С.Х.Д. не е майка на ищцата Л.Ж.Д. /Удостоверение за раждане издадено
въз основа на акт за раждане № 3043/14.08.1970 год. на Община Варна.
Лицето С.Х.Д. е направила своя съпруг и наследник
Ж.Д.Д., свой наследник по оставеното от нея
универсално собственоръчно завещание обявено с Протокол от 08.08.2002 год. на
Нотариус Р.Т. с рег. № 184 на НК., което е вписано в
АП- на 12.08.2002 год. том.ІХ № 294, регистър 10701 дело № 7337.
С Нотариален акт № 10/2005г., том. І,
вх.рег № 188 н.д. № 10/2009 год. на Г.И.
нотариус с район на действие РС-Варна, № 213 на НК, вписан в СП-Варна, с Вх.
рег. № 1040/24.01.2005 год. акт. № 194, том.ІІІ дело № 721 наследодателят на
ищцата Ж.Д.Д. е прехвърлил на ответницата К.П.Н.
5/6 идеални части от следния свой собствен недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ
находящ се в гр.Варна ж.к.”Младост” бл.102 вх.3 ет.7 апартамент 20, по плана на
ПУП І-ви,м.р. състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалет, коридор, балкон и
изба, със застроена площ 61,06 кв.м. с принадлежащо избено помещение с полезна
площ 2.14 кв.м. както и 1,4321 процента идеални части от общите части на
сградата при съответните граници,срещу задължението на К.П.Н. да поеме
гледането и издръжката на Ж.Д.Д., като му осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водил до сега, докато е жив.
Актуалното състояние на процесния имот
съгласно одобрения със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 год. на Изпълнителния
Директор на АГКК план е: Жилище
апартамент с идентификатор 10135.3512.35.1.20, с административен адрес гр.Варна
Младост бл.102, вх.3, ет.7 ап.20 находящ се н сграда № 1 разположена в поземлен
имот с идентификатор № 10135.3512.35, с площ 61,06 кв.м., с прилежащи части от
1,4321% идеални части от ОЧС и изба с площ 2,14 кв. метра, при съседи на
самостоятелния обект на същия етаж: иден. № 10135.35.12.35.1.19,
10135.35.12.35.1.21, под обекта иден. № 10135.35.12.35.1.17, над обекта иден.№
10135.35.12.35.1.123
Ответницата К.П.Н. е съпруга на
ответника Д.Ц.З., с когото са сключили граждански брак на 31.05.1986 год. за
което е съставен акт за граждански брак № 0976/31.05.1986 год. на Община Варна.
От заключението на вещото лице Д.М.
съдът установи, че средния пазарен размер на месечен наем за процесния двустаен
апартамент за периода от 21.03.2005 год. до 21.03.2013 год. е както следва – за
2005 год. -310 лева, за 2006 год.-376 лева, за 2007 год. 430 лева, за 2008 год.
– 480 лева, за 2009 год. 480 лева, за 2010 год. 480 лева, за 2011 год. 430
лева, за 2012 год. 430 лева, за 2013 год. 450 лева.
Наемната цена за процесния двустаен
апартамент за периода от 21.01.2005 год. до 21.03.2013 год., в случай, че е бил
отдаван под наем за този период е в размер на 42 080 лева. числената стойност
на наема за този период е: 42 080 лв.
Размерът на законната лихва върху
просрочената дължима сума е: 443,45 лв., или общо размерът на дължимата сума на
ищцата, съобразно квота 1/6 ид.ч. за периода от 27.06.2010 год. до 21.03.2013 год.
възлиза на: 2 851,45лв., словом: две хиляди осемстотин петдесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки).
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства,
които кредитира. Съдът кредитира заключението на вещите лица, като обективни и
компетентни. Съдът кредитира заключението на в.л. Д.М. по отношение на
пазарната наемна цена за процесния период.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е иск с правно основание чл. 31
ал.2 от ЗС
Предявения иск е се явява
неоснователен и недоказан.
Предявения иск е особен случай на
неоснователно обедняване, с който се иска от ищцата ответниците да й заплатят
сумата от 17 400 лв. представляваща обезщетение за това, че ищцата е лишена от
правото на ползва общата вещ съобразно притежаваната от нея идеална част за
периода от откриване на наследството 27.06.2010 год. до дата на депозиране на
исковата молба 24.11.2011 год., както и законната лихва върху сумата, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Право на обезщетение за ищцата
възниква, когато придобие качеството на съсобственик в общата вещ и то само в
случай, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците,
но от деня на писменото поискване.
Правото на собственост върху идеална
част от процесния имот ищцата придобива по наследство
след смъртта на нейния наследодател Ж.Д.Д. б.ж. на гр.Варна, поч.
на 27.06.2010 год. с отриване на наследството. До този момент тя е нямала
качеството на съсобственик на процесния имот.
След смърта на своя наследодател
придобива по наследство 1/6 идеална част от имота. Съобразно заключението на
вещото лице Д.М. приспадащото се за ищцата, обезщетение съобразно притежаваната
от нея идеална част, за 2010 год. 480 лева е 80 лева, но само за последните
шест месеца на годината или 40 лева, за 2011 год. 68,50 лева, за 2012 год.
71,66 лева, за 2013 год. 75,00 лева.
С исковата молба депозирана с Вх. №
1914/24.01.2011 год., може да се приеме, че ответниците са поканени писмено за
й представят ползването на 1/6 идеална част от имота, но това е края на
претендирания за обезщетение период.
По делото безспорно е установено, че
за претендирания период само ответниците са ползвали имота лично.
За претендирания период, за да
възникне право на обезщетение за ищцата е следвало да покани писмено
ответниците да й предоставят право на ползване. Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на
обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата.
/Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 7/2012 г., ОСГК, докладчик съдията И.П./.
Доказателства в тази насока не са
събрани, фактът че ищцата е отправила писмена покана остана недоказан. В тежест
на ищцата е да докаже този факт. С оглед процесуалното бездействие на ищцата,
факта на писмената покана поради, не е доказан,
а за ответниците не е възникнало задължение за заплащане на
обезщетението, съответно за ищцата право на претендира обезщетение, за това че
е лишена от правото да ползва общата вещ съобразно правата си на съсобственик.
По отношение на разноските.
С оглед изхода от делото съдът следва
да присъди в тежест на ищцата да заплати на ответниците направените разноски
разноските по делото, съобразно отхвърления иск.
С постановеното решение №
462/08.04.2016 год. по настоящото дело съдът е присъдил в тежест на да заплатят
по сметка на Окръжен съд гр.Варна разноските по делото, за които ищцата е освободена
в размер на 1 720,17 лева.
В производството ответниците са
представили доказателства за платени разноски в размер на 300 лева, адвокатско
възнаграждение.
Цената на иска с правно основание
чл.87 ал.3 от ЗЗД е в размер на 34 500 лева, за 5/6 ид.
части от имота съобразно представената данъчна оценка. Цената на иска с правно
основание чл.31 ал.2 от ЗС е в размер на 17 400 лева, поради и което съдът
следва да присъди в тежест на ищцата да заплати на ответниците разноски за
адвокат защитник в размер на 101,55 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение № 462/08.04.2016 год.
по гр.дело № 1486/2014 год. по описа на ВОС, като :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН предявения иск от Л. Ж.Д. с ЕГН:********** *** против К.П.Н. с ЕГН:********** и Д.Ц.З.
с ЕГН:********** постоянен адрес *** с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, с
който се иска съда да осъди ответниците да й заплатят сумата от 17 400
лева, представляваща обезщетение за това, че ищцата е лишена от правото на
ползва общата вещ съобразно притежаваната от нея идеална част, а именно :
АПАРТАМЕНТ находящ се в гр.Варна ж.к.”Младост” бл.102 вх.3 ет.7 апартамент 20 ,
представляващ жилище апартамент е с идентификатор 10135.3512.35.1.20, за
периода от 27.06.2010 год. до 24.01.2011 год., както и законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Л. Ж.Д. с ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Н.
и Д.Ц.З. направените по делото разноските в размер на 101,55 лева.
Решението подлежи на обжалване
двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: