Определение по дело №486/2020 на Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260158

гр. Пловдив, 01. 12. 2020 г.,

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

          Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                     ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

 

при участието на секретаря Нина Стоянова и на прокурора Ваня Христева, като разгледа докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ, ВЧНД № 486 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава 21 от НПК.

С Определение от 25.09.2020г. по ЧНД № 351/2020г., Старозагорският окръжен съд на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е наложил на осъдения К.И.Ш. едно общо и най-тежко наказание по съдебни актове: по Споразумение от 08.04.2015г. по НОХД №1183/2014г. по описа на Специализирания наказателен съд; Присъда №77/14.04.2016г. по НОХД № 2489/2015г. по описа на Районен съд –  *, влязла в сила на 04.05.2016г. и Присъда №4/04.02.2019г. по НОХД № 97/2018г. по описа на Окръжен съд –  *, влязла в сила на 23.07.2020г., което е лишаване от свобода за срок от 4 години, при първоначален „Строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС.

Приспаднато е на основание чл. 59, ал.1 от НК при изпълнение на така определеното общо наказание, времето на задържане на К.И.Ш. по досъдебното производство по НОХД № 1183/2014г. на СпНС, считано от 12.02.2009г. до 03.05.2009г. по мярка за неотклонение „Задържане под стража“; считано от 03.05.2009г. до 28.09.2009г. по мярка за неотклонение „Домашен арест“; задържането му в * „*“ – *за времето от 06.03.2015г. до 09.03.2015г. и от 03.04.2015г. до 09.04.2015г.

Приспаднато е на основание чл.25, ал.2 и ал.3 от НК от така определеното общо наказание, изцяло изтърпяното наказание „Пробация“ по НОХД №2489/2015г. по описа на РС –  *, както и изтърпяната част от наказанието, по останалите присъди в съвкупността.

Постановено е на основание чл. 68, ал.1 от НК отделно изтърпяване от гореопределеното общо наказание и на наказанието лишаване от свобода за срок от 2 години, наложено с Присъда №111/17.05.2012г. по НОХД № 422/2012г. по описа на РС –  *, влязло в сила на 1.11.2012г., при първоначален „Строг“ режим, на основание чл.57, ал.2, б.“в“ от ЗИНЗС, като е приспадната при изпълнението на наказанието, изтърпяната му част.

Постановено е отделно изтърпяване на наказанието пробация, наложено със Споразумение № 155/04.06.2019г. по НОХД №1901/2018г. по описа на РС –  *, включващо пробационните мерки за срок от по една година– задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител.

От така постановеното определение е останал недоволен осъденият К.Ш., който е подал собственоръчно написани жалби. Според него окръжният съд е нарушил закона, като неправилно и незаконосъобразно е приложил чл.68 от НК, без да се вземе предвид определение по чнд №1183/2016г. на РС –  *, с което на основание чл.25, вр. чл.23 от НК са групирани наказанията му по нохд №422/2012г. и нохд №1183/2014г. в едно общо наказание, като му е бил определен нов изпитателен срок, който е започнал да тече с влизането на съдебния акт в сила на 29.06.2016г., т.е. при извършването на деянието по НОХД №97/2018г. на 23.06.2014г. не е бил нарушен така определения нов изпитателен срок. Затова е иска отмяната на съдебния акт като се извърши ново цялостно групиране на наказанията му с приспадане на времето на задържане.

ОП –  * не е възразила по подадената частна жалба.

В съдебно заседание осъденият Ш. се явява лично и със служебния си защитник – адв. М. П. ***, като молят да бъде преразгледано извършеното групиране на наказанията, с оглед липсата на основание за приложението на чл.68 от НК и наличието на условията за определянето на едно общо най-тежко наказание за всички тях, а не за разпределението им в отделни групи. Също така държат да се вземе под внимание обстоятелството, че по прекратеното досъдебно производство, неправилно му е било отказано приспадане на времето, през което е бил с мярка задържане под стража и под домашен арест. 

Прокурорът предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

        Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК е образувано по предложение на Окръжна прокуратура –  * при наличието на предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК за определяне на общо наказание на осъдения К.И.Ш..

Окръжният съд, обосновано на база събраните по делото доказателства е приел за установено, че осъденият К.И.Ш. е бил осъждан няколкократно, както следва:

1. С Присъда № 111/17.05.2012 г. по НОХД 422/2012 г. на Районен съд –  *, влязла в сила на 01.11.2012 г., за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, извършено на 09.12.2011 г., е осъден на 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е  отложено за срок от 3 години.

2. Със Споразумение от 08.04.2015 г. по НОХД № 1183/2014 г. на Специализиран наказателен съд, влязло в сила на същата дата, за престъпление по чл.321, ал.3, пр. 2, т.2, вр. ал.2 от НК, извършено в периода от началото на м.01.2008 г. до 11.02.2009 г., е осъден на 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 5 години.

От справка на НСС, рег. № И-26983/15.09.2020 г., вх. № 261006/17.09.2020 г. на Окръжен съд -  *, както и от съдебните актове, постановени по ЧНД № 123/2009 г., ЧНД № 330/2009 г. и ЧНД 769/2009 г. – всички по описа на Окръжен съд –  *, е било установено, че в хода на досъдебното производство /№ ЗМ -271/2008 г. на ОД на МВР – Сектор „*“ */, изпратено на 23.01.2014 г.  по компетентност на Специализираната прокуратура в гр. София, където наказателното производство е приключило с горепосоченото споразумение по НОХД № 1183/2014 г., К.И.Ш. е бил задържан, както следва:

- на 12.02.2009 г. в Следствения арест –  *; 

- от 13.02.2009 г. до  03.05.2009 г. по мярка за неотклонение „задържане под стража“ /взета по ЧНД № 123/2009 г., изменена в „домашен арест“ с определение по ЧНД № 330/2009 г., влязло в сила на 03.05.2009 г./;

- от 03.05.2009 г. до 28.09.2009 г. по мярка за неотклонение „домашен арест“ /с определение по ЧНД 769/2009 г., влязло в сила на 28.09.2009 г. е изменена в „подписка“/;

- от 06.03.2015 г. до 09.03.2015 г., когато е бил задържан в * „*“ – *;

- от 03.04.2015 г. до 09.04.2015 г., когато отново е бил задържан в * „*“ – *.

3. С Присъда № 77/14.04.2016 г. по НОХД № 2489/2015 г. на Районен съд –  *, влязла в сила на 04.05.2016 г., за престъпление по чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 07.03.2012 г. – 24.06.2013 г., е осъден на пробация с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години и 10 месеца, с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и десет месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа в рамките на 1 календарна година.

С присъдата е постановено приспадане на основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на наложеното наказание, времето през което К.И.Ш. е бил задържан по ЗМВР и по реда на НПК в хода на наказателното производство, с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 19.12.2014 г. до 03.07.2015 г. и „домашен арест“, считано от 03.07.2015 г. до 02.09.2015 г.

От справка на ГДИН, ОСИН – Пловдив, РСИН –  *, ПЗ  * – вх.№ 260463/26.08.2020 г., се установява, че след извършеното с горепосочената присъда приспадане на основание чл.59, ал.1 от НПК, остатъкът за доизтърпяване от наложеното наказание пробация  - една година и двадесет дни, е изтърпян на 05.07.2017 г.

4. Със Споразумение  № 155/04.06.2019 г. по НОХД № 1901/2018 г. на Районен съд –  *, влязло в сила на същата дата, за престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, извършено на 11.09.2017 г., е осъден на пробация с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година.

От справка на ГДИН, ОСИН – Пловдив, РСИН –  *, ПЗ  * – вх.№ 260463/26.08.2020 г., се установява, че наказанието пробация, наложено с горепосоченото споразумение, не е приведено в изпълнение, тъй като считано от 04.02.2019 г. осъденото лице К.И.Ш. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора –  *. 

5. С Присъда № 4/04.02.2019 г. по НОХД № 97/2018 г. на Окръжен съд –  *, влязла в сила на 23.07.2020 г., за престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е осъден на 4 години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато при изпълнение на наказанието от 4 години лишаване от свобода, времето на предварителното задържане на подсъдимия по взетата спрямо него в хода на наказателното производство по това дело мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 04.02.2019 г. до влизане на присъдата в сила.

С присъдата на основание чл.68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение Присъда № 111/17.05.2012 г. по НОХД 422/2012 г. по описа на Районен съд –  *, влязла в сила на 01.11.2012 г., като е постановено наказанието лишаване от свобода за срок от две години да се изтърпи отделно и при първоначален „строг“ режим.

От справка на Затвора –  *, ЗД № 39/2019 г. от 24.08.2020 г. се установява, че считано от 04.02.2019 г. осъденото лице К.Ш. *** наказанието от 2 години лишаване от свобода, наложено му с Присъда № 111/17.05.2012 г. по НОХД 422/2012 г. по описа на Районен съд –  *, влязла в сила на 01.11.2012 г., като съгласно справката към 04.09.2020 г. от това наказание ще е изтърпял една година и седем месеца, с неизтърпян остатък – пет месеца.

Законосъобразно е преценено от Окръжен съд –  *, че са налице условията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за поисканото от прокуратурата групиране на наказанията на осъдения К.Ш. по горепосочените осъждания, от които последна по ред се явява присъдата по НОХД № 97/2018 г. на ОС –  * в следните групи:

Първа група:

Безспорно престъпленията по НОХД № 1183/2014 г. на СпНС, по НОХД № 2489/2015 г. на РС –  * и по НОХД № 97/2018 г. на ОС –  *, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, като на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание, съответстващо на най-тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода за срок от 4 години, при първоначален „Строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС.

Коректно е съобразено, че не се явява наложително приложението на чл.24 от НК.

Съобразно чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на  така определеното общо наказание е приспаднато времето на задържане на К.И.Ш. в хода на досъдебното производство по НОХД № 1183/2014 г. на СпНС, считано от 12.02.2009 г. до  03.05.2009 г. по мярка за неотклонение „Задържане под стража“; считано от 03.05.2009 г. до 28.09.2009 г. по мярка за неотклонение „Домашен арест“; задържането му в * „*“ – *за времето от 06.03.2015 г. до 09.03.2015 г. и  от 03.04.2015 г. до 09.04.2015 г.

На основание чл.25, ал.2 и ал.3 от НК от така определеното общо наказание следва да бъде приспаднато изцяло изтърпяното наказание пробация, наложено по НОХД № 2489/2015 г. по описа на Районен съд –  *, както и изтърпяната част от наказанието, по останалите присъди в съвкупността.

Втора група:

Противно на доводите на осъденото лице, правилно е съобразено наличието на условията по чл.68, ал.1 от НК, като отделно от гореопределеното общо наказание, следва да бъде търпяно и наказанието от 2 години лишаване от свобода, наложено по НОХД № 422/2012 г. на Районен съд –  *, при първоначален „Строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС. 

Това е така, тъй като престъплението по НОХД № 97/2018 г. по описа на Окръжен съд –  * /явяващо се част от съвкупността по първата група/ е извършено в изпитателния срок на присъдата по НОХД № 422/2012 г. на Районен съд –  *.

Постановеното определение № 1055/13.06.2016г. по ЧНД № 1183/2016г. на РС –  *, с което е наложено едно общо най-тежко наказание по нохд №422/2012г. на РС- * и нохд №1183/2014г. на СпНС от 3 години лишаване от свобода, с отложено изтърпяване за срок от 5 години, както и отделно изтърпяване на наказанието по НОХД №2489/2015г. на РС –  *, влязло в законна сила на 29.06.2016г., няма отношение към направената по-късна преценка за наличието на основанията на чл.68, ал.1 от НК.

И това е така, защото преди това е било извършено на 23.06.2014г. престъплението по НОХД № 97/2018г. на ОС –  *, в рамките на определения до момента изпитателен срок от 3 години по Присъда № 111/17.05.2012г. по НОХД № 422/2012г. на РС –  * в сила от 1.11.2012 г.

В този смисъл при предходното произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по приложението на чл.23-25 от НК по делото все още няма как да стане известно на съда това обстоятелство, за да се вземе предвид и да се обсъди. Затова и няма пречка след новото постановяване на присъда или съдебен акт по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК да се извърши пълно и цялостно групиране на наказанията, ако след влизане в сила на предходния акт по приложението на чл.23-25 от НК се представят доказателства за други осъждания, неизвестни до момента на съда, които се намират в отношение на съвкупност с едно или от останалите наказани деяния, вкл. и при ново осъждане за престъпление което не попада в отношение на съвкупност, като се извърши ново групиране по най-благоприятния за осъдения съчетание[1].

При изпълнение на наказанието по НОХД № 422/2012 г. на Районен съд –  * следва да се приспадне и изтърпяваната част от същото.

Трета група:

Правилно е преценено, че следва отделно да се изтърпи наказанието пробация, наложено по НОХД № 1901/2018 г. на Районен съд –  *, включващо пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година. И това е така, защото престъплението по това дело е извършено след влизане в сила на присъдите по НОХД № 422/2012 г.  /втора група/ и по НОХД № 1183/2014 г. и НОХД № 2489/2015 г. /част от съвкупността по първа група/.

По делото са събрани и доказателства за ДП № 36/2008 г. на ГД „*“–МВР, пр. пр. № 3040/2008 г. на *, от които се установява, че К.И.Ш. е бил привлечен като обвиняем за извършено през периода 01.12.2007 г. – 22.03.2008 г. престъпление по чл.321, ал.2, вр. чл.116, ал.1, т.6, т.7 и т.10, вр. чл.115 от НК, бил е задържан по ЗМВР на 22.03.2008г., с постановление на 23.03.2008г. за срок до 72 часа, считано от предходния ден, както и че спрямо него с Определение от 25.03.2008 г. по НЧД И-52/2008 г. на СГС е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, отменено с Определение от 01.04.2008 г. по ВНЧД № 354/2008 г. на САС и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“. С протоколно определение от 29.07.2008г. по ВЧНД № 801/2008г. на САС мярката е изменена в „Парична гаранция“ от 1000 лева. С Постановление от 12.12.2008 г. на Софийска градска прокуратура, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК наказателното производство по това дело спрямо К.И.Ш. е прекратено, като в седмодневния законов срок, постановлението не е обжалвано или впоследствие отменено по реда на инстанционния контрол.

В тази връзка, обаче незаконосъобразно е преценено в атакуваното определение на Старозагорския окръжен съд, че искането на осъдения К.Ш. за приспадане на времето му на задържане по горепосоченото досъдебно производство е неоснователно, тъй като постановлението, с което е прекратено наказателното производство по същото е влязло в сила преди извършване на което и да е от горепосочените престъпления по делата, за които е осъден с влязла в сила присъда и липсват предпоставките на чл.59, ал.3, вр. чл.23, ал.1 от НК.

За приложението на тази разпоредба, не се изисква преценката да се направи въз основа датата на влизане в сила на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, а спрямо включената в повдигнатото обвинение срещу дадено лице инкриминирана дейност по воденото разследване. Или тя се прилага, когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е прекратено, ако по отношение деянията, включени в това досъдебно производство и при изпълнението на наказание лишаване от свобода или пробация, наложени със съответния съдебен  акт са налице условията на съвкупност по чл.23, ал.1 от НК.

В случая, престъплението по чл.321, ал.2, вр. чл.116, ал.1, т.6, т.7 и т.10, вр. чл.115 от НК по прекратеното наказателно производство е за деяние, извършено от 01.12.2007г. до 22.03.2008 г., докато по НОХД № 1183/2014 г. на СпНС деянието е осъществено от м. 01.2008 г. до 22.03.2009 г., т.е. преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, т.е. при наличието на условията на съвкупност по чл.23, ал.1 от НК.

Затова следва да се измени обжалваното определение в тази му част, като на основание действащата към този момент по-благоприятна редакция на чл.59, ал.2, вр. ал.1, изр.1-во /изм. ДВ., бр. 103/2004г., а не изм. с ДВ., бр.27/10.04.2009г. в частта за зачитането на домашния арест/, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК, от наложеното общо и най-тежко наказание от 4 години „Лишаване от свобода“ по първата група се приспадне допълнително при изпълнението му и времето, през което К.И.Ш. е бил задържан по ЗМВР и с прокурорско постановление до 72 часа, считано от 22.03.2008г., с мерки за неотклонение „Задържане под стража“ от 25.03.2008 г. до 01.04.2008г. и с „Домашен арест“ от 01.04.2008г. до 30.07.2008г. по ДП № 36/2008 г. на ГД „*“– МВР, преписка № 3040/2008 г. на *, като един ден задържане и домашен арест да се зачитат за един ден лишаване от свобода.

В този смисъл атакуваното определение на окръжния съд следва да се измени в частта за приложението на чл.59 от НК, като се приспадне  времето, през което осъденият К.Ш.е бил задържан и под домашен арест по ДП № 36/2008 г. на ГД „*“–МВР, а в останалата му част да се потвърди, като обосновано и законосъобразно.

Предвид на изложеното и на основание чл. 341, ал.1, вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК Пловдивският апелативен съд и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ Определение от 25.09.2020 г., постановено по ЧНД №351/2020 г., по описа на Старозагорския окръжен съд в частта, в която е оставено без уважение искането на осъдения К.И.Ш., като на основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, изр.1-во /изм. ДВ, бр. 103/2004г./, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК от наложеното общо и най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години „Лишаване от свобода“, ПРИСПАДА времето, през което К.И.Ш. е бил задържан по ЗМВР и с прокурорско постановление до 72 часа, с мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ по ДП № 36/2008 г. на ГД „*“–МВР, пр. пр. № 3040/2008 г. на *, считано от 22.03.2008г. до 30.07.2008г. като един ден задържане и домашен арест да се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Потвърждава определението в останалата му част.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                     ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

                                                                 2.