№ 2148
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502395 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК: *********,
против Определение № 7975 от 22.07.2022 г., постановено по гр. д. № 3650 по
описа на Районен съд – Пловдив за 2021 г., с което е оставена без уважение
подадената от жалбоподателя молба с вх. № 42002/26.05.2022 г. за изменение
на Решение № 1462 от 02.05.2022 г., постановено по същото дело, в частта му
за разноските. В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на
определението. Поддържа се, че доколкото предявеният в условията на
евентуалност иск е изцяло уважен, то в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени всички направени от него разноски в първоинстанционното
производство. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното
определение и постановяване на ново, с което постановеното по делото
решение да бъде изменено в частта за разноските.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба
от П. В. В., ЕГН: **********.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от
„КРЕДИТ ИНС“ АД против П. В. В. по реда на чл. 422 ГПК искове за
установяване на задължения на ответника към ищцовото дружество за
следните суми: 1833,33 лева – главница по договор за потребителски кредит
1
„Екстра“ от 25.09.2019 г.; 264 лева – договорна лихва за периода 25.11.2019 г.
– 25.09.2020 г.; 151,04 лева – обезщетение за забава за периода 26.11.2019 г. –
15.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда –19.10.2020 г., до окончателното
погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 261034 от 20.10.2020 г. по ч.гр.д. № 13532 по описа на РС –
Пловдив за 2020 г. В условията на евентуалност, в случай че не се установи
наличие на валидно облигационно отношение, ищцовото дружество е
предявило против ответника иск за заплащане на сумата от 1689,33 лева –
получена без основание, ведно със законната лихва от постъпване на исковата
молба в съда – 24.02.2021 г., до окончателното погасяване. С постановеното
по делото Решение № 1462 от 02.05.2022 г. първоинстанционният съд е
отхвърлил предявените установителни искове, а е уважил предявеният в
условията на евентуалност осъдителен иск. По отношение на разноските
съдът е приел, че с оглед изхода на спора право на разноски имат и двете
страни: в полза на ищеца е присъдил разноски сумата от 67,57 лв. – държавна
такса за уважения осъдителен иск, сумата от 85,80 лв. – разноски за
съдебносчетоводна експертиза, и сумата от 180,19 лв. – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, а в полза на ответника: сумата от 114,20 лв. –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 248, ал. 1
ГПК ищцовото дружество е подало молба за изменение на така постановеното
решение в частта за разноските, като с оглед уважаването на евентуалната
претенция е поискало присъждане в негова полза на сторените разноски в
цялост съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 748,36
лв. и оставяне без уважение на искането на ответника за присъждане на
разноски.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставил молбата
без уважение, районният съд е приел, че не е налице основание за изменение
на решението в частта за разноските, доколкото главните искове са
отхвърлени като неоснователни, а разноски са направени и с оглед на тях.
Настоящият състав на съда намира така постановеното определение за
правилно. Отговорността за направените от страните разноски по делото е в
пряка зависимост от изхода на спора. Това общо процесуално правило е
приложимо за всички случаи, в това число и за хипотезата на обективно
съединени искове, независимо от начина на съединяването им. След като
производството по никой от съединените искове не е било прекратено и след
като страните са осъществили защита по тях, то на същите се дължат
разноските, направени във връзка с всеки от съединените искове, съобразно
изхода на спора. В този смисъл е Определение № 29 от 21.01.2022 г. на ВКС
по ч.т.д. № 691/2021 г., II т.о., ТК. В случая всички предявени от ищеца
искове са разгледани, като както се посочи по-горе, установителните искове
са отхвърлени, а е уважен евентуалният осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При този изход на спора, правилен е изводът на райнния съд,
че разноските на страните следва да бъдат определени по съразмерност. Не се
2
установи от страна на първоинстанционния съд да е била допусната грешка
при изчисляване на дължимите разноски, а и в жалбата не се съдържат
оплаквания в тази насока.
Изложеното по-горе налага извода за неоснователност на частната
жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното определение –
да се потвърди.
В настоящото производство не следва да бъдат присъждани
извършените от жалбоподателя разноски както с оглед на неоснователността
на подадената жалба, а също така и с оглед несамостоятелния характер на
производството по чл. 248 ГПК, в което по правило не се носи отговорност за
разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7975 от 22.07.2022 г., постановено
по гр. д. № 3650 по описа на Районен съд – Пловдив за 2021 г., с което е
оставена без уважение подадената от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК: *********,
молба с вх. № 42002/26.05.2022 г. за изменение на Решение № 1462 от
02.05.2022 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3