Решение по дело №1413/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 и следващите вр. чл. 190 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на С. П. Н. с [ЕГН] и П. П. И. с [ЕГН], двете от гр. Варна, срещу Заповед № 1852/30.05.2024 г. на Зам. кмета на Община Варна, постановена във връзка с тяхно заявление с вх. № АУ042940ВН/29.04.2024 г., с която заповед е отказано определяне на трасе и прокарване на временен път на основание чл. 190 от ЗУТ през ПИ 10135.5505.72 до собствения на жалбоподателките УПИ IX-1312 кв. 91 по ПУП-ПРЗ на XXVIII микрорайон на гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.55.05.70 по КК на гр. Варна. По естеството на изложените в жалбата доводи, заповедта се оспорва като незаконосъобразна, а обобщено твърденията се свеждат до това, че оспореният отказ е незаконосъобразен тъй като са били налице всички предвидени в разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ЗУТ материални предпоставки за успешното провеждане на такава процедура – липсва съгласие на собствениците на съседния ПИ 10135.5505.72 да се осигурява транспортен достъп до имота им към ул. „Мара Гидик“; лицето на техния имот е на север, към ул. „Места“, където има голяма денивелация от близо 4 м. между нивото на улицата и това на имота, която се преодолява посредством стръмни стъпала, неподходящи да се ползват от хора с намалена подвижност. В тази връзка в жалбата са изложени подробни съображения относно здравословния статус на жалбоподателката С. П. Н., сестра на П. П. И., и на тяхната майка К. Т. Т., като се акцентира, че с решения на ТЕЛК и за двете пожизнено е определена 100% ТНР с необходимост от чужда помощ, т.е. и двете са лица с намалена подвижност. Тежкото здравословно състояние на двете жени затруднява излизането им от дома, съответно - затруднява достъпа им до транспортни и комуникационни съоръжения, а от това – и достъпа им до медицински услуги. Липсата на по-добър достъп до имота не позволява до него да стигат специализирани автомобили като линейка и пожарна. Заявява се, че в конкретния случай е установена нужда по смисъла на чл. 190, ал. 2 от ЗУТ. С жалбата се моли съдът да отмени оспорения административен акт.

В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържат жа;лбата.

Ответникът – Заместник кмета на община Варна, в хода на производството поддържа становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание се оспорва жалбата.

Административен съд – Варна като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване. Оспорването е направено от лица, които са адресати на акта, който е негативен за тях, поради което разполагат с правен интерес да го оспорят. При кумулативното наличие на всички необходими положителни предпоставки и при отсъствието на отрицателни такива, жалбата на С. П. Н. и на П. П. И. срещу заповедта се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред ответника е започнало по повод депозирано в община Варна вх.№ АУ042940ВН/29.04.2024 г. (л. 19 от адм. преписка), изхождащо от С. П. Н. и П. П. И.. Със заявлението е поискано от кмета на общината на основание чл. 190 от ЗУТ да издаде заповед за определяне на трасе за прокарване на временен път през ПИ 10135.5505.72 по КК на гр. Варна до собствения на оспорващите УПИ IX-1312, кв. 91 по ПУП-ПРЗ на XXVIII микрорайон на гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.55.05.70 по КК на гр. Варна. Към искането е приложена и скица-предложение, изготвена от правоспособно лице да извършва дейности по кадастъра. Предвижданията на предложения вариант са достъп до имота на заявителките с административен адрес гр. Варна, ул. „Места“ № 3 да се осъществява през южно разположения ПИ 10135.5505.72, който има лице към ул. „Мара Гидик“; временният път да се изпълни като задънена улица (тупик) с ширина 3,50 м., минаваща по източната граница на обслужващия имот, с което засегнатата площ от същия е 86 кв.м.

Пред органа двете заявителки се легитимират като собственици на ПИ 10135.55.05.70 с административен адрес гр. Варна, ул. „Места“ № 3 ведно с намиращите се в него сгради, с приложени към заявлението Договор за доброволна делба от 12.12.2016г. (л. 24-гръб и л. 25 от адм. преписка), вписан в Агенцията по вписванията /АВ/ под акт № 146, том XII, дело № 4308, дв. вх. рег. № 32046/12.12.2016г., НА за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 154 (л. 29-гръб и л.30 от адм. преписка), т. III, дело № 4272/18.09.1989г., НА за замяна на недвижими имоти № 111, т. LVI, дело № 15309/30.09.1997г. (л. 28-гръб и 29 от преписката) и одобрена от съда спогодба по гр.д. №5479/1953г. от на Сталински народен съд в Протокол от с.з. от 18.06.1953г. (л. 31-гръб от адм. преписка), вписан под акт № 50, том I от 18.06.1953 година.

В искането двете заявителки са посочили, че през последните 50-60 години транспортният достъп до техния ПИ 10135.5505.70 и изградените в него сгради на практика се е осъществявал от улица „Мара Гидик“ през ПИ с ид.10135.5505.72 почти до края на месец януари 2024г., когато ПИ с идентификатор 10135.5505.72 е бил ограден от неговия собственик. Посочено е, че след тези действия на техния съсед единственият достъп до техния имот е откъм ул. „Места“, където има разлика от около 4 м. между нивото на улицата и нивото на имота (денивелация), поради което достъпът се осъществява по пътека със стръмни каменни стъпала.

Искането е обосновано с необходимостта от прилагане на принципите на добро демократично управление на местно ниво, закрепени в Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво, приета от Съвета на Европа, по която Република България е страна.

Като друг аргумент за сезиране на органа с искането за провеждане на процедура по чл. 190 от ЗУТ заявителките са посочили, че С. П. Н. и майка й К. Т. Т., с която живеят заедно, са освидетелствани пожизнено с Експертни решения на ТЕЛК за лица със 100% трайно намалена работоспособност /ТНР/, което ги определя като „хора с намалена подвижност“ по смисъла на § 1, т.1, букви „а“, „б“ и „и“ от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Предвид това същите са напълно лишени от възможност да ползват както достъпна среда, така и достъпен маршрут в урбанизираната територия. В подкрепа на тези твърдения към заявлението са приложени двете Експертни решения на ТЕЛК за освидетелстване на С. П. Н. и на К. Т. Т. със 100% инвалидност съобразно техните водещи диагнози. Същите са представени от ответника ведно с административната преписка (л. 33 и л. 34).

Във връзка с образуваното производство с писмо от 09.05.2024 г. (л. 18 от преписката) ответникът е изискал от кметство Аспарухово да му бъдат представени наличните и влезли в сила ПУП-ПРЗ за кв. 89 в частта за ПИ с идентификатор 10135.5505.70, ПИ 10135.5505.72, ПИ 10135.5505.69, ПИ 10135.5505.68 и ПИ 10135.5505.73.

След събиране на необходимите и относими документи, искането на двете заявителки е разгледано от компетентния общински орган – Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път, назначена със Заповед № 0059/ 12.01.2024 г. и Заповед № 1360/16.04.2024 г. на Кмета на община Варна, на проведеното на 21.05.2024 г. заседание. За резултатите от работата на Комисията е съставен Протокол № 5/21.05.2024 г. (л. 9 – 11 от преписката). Видно от съдържанието му, искането на С. П. Н. и П. П. И. е разгледано като т. 11 от дневния ред. Взето е следното решение: „Не се уважава заявлението. В случая се касае за урегулиран поземлен имот – УПИ IX-1312, кв. 91 по ПУП-ЧИЗРП на 28-ми м.р. на гр. Варна, който има лице на ул. „Места“. Искането не попада в нито една от разпоредбите на чл. 190 от ЗУТ. Да се изготви заповед за отказ за прокарване на временен път до УПИ IX-1312, кв. 91 по ПУП-ЧИЗРП на 28-ми м.р. на гр. Варна на основание чл. 190 от ЗУТ. При невъзможност за ползване на вътрешния двор и на съгласие на всички заинтересувани лица, да се направи искане до Р. А. за допускане на ПУП-ПР и изменение на уличната регулация, като се обособи улица-тупик откъм ул. „Мара Гидик““.

За приетото от общинската Комисия по чл. 190 от ЗУТ решение двете заявителки са надлежно уведомени с писмо рег. № АУ042940ВН_005ВН от 22.05.2024 г. (л. 13 от преписката).

На 30.05.2024 г. ответникът – Заместник кметът на община Варна издал оспорената в настоящото производство Заповед № 1852, в която, съобразявайки решението на общинската Комисия, отказал прокарването на временен път през ПИ 10135.5505.72 до собствения на заявителките УПИ IX-1312, кв. 91 на 28-ми м.р. на гр. Варна. Като основание за постановяване на този резултат органът посочил, че искането не попада в нито една от разпоредбите на чл. 190 от ЗУТ.

След връчване на екземпляр от заповедта на двете заявителки е предприето нейното оспорване по съдебен ред, във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.

За изясняване на релевантните факти съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза. Същата е представена в срок от вещото лице и се кредитира от съда като дадена пълно, компетентно и безпристрастно. В отговора на поставения първи въпрос вещото лице посочва, че е установило, че към настоящия момент действащият за имота на двете жалбоподателки застроителен и регулационен план е одобрен със Заповед №Е-91/ 04.11.1998г. на Кмета на Община Варна, приложен на л.16 и л. 17 от преписката. Същият се отнася за ИЗРП и КЗСП на част от кв.91, 28 м.р., гр. Варна за УПИ VIII-1311, IX-1312 и XI- „за магазин и офиси“. От извършената проверка в район „Аспарухово“ към Община Варна е установено наличие на ИЗРП, без КЗСП. Посочва се, че ПИ, завършващ на 70, собственост на жалбоподателките, попада в УПИ IX-1312. Съгласно регулационния план имотът се обслужва от север – от ул. „ Места“ и има лице към тази улица около 18-19 метра. С действащия за имота застроителен план е предвидено запазване на съществуващите в имота сгради. Експертът сочи, че за 28 м.р. действащата КК е съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-73/23.06.2008 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК, изменена за ПИ:70 със Заповед за изменение на КККР 18- 3271-21.03.2014 г., издадена от началника на СГКК- Варна. Установено е също, че за 28 м.р. на гр. Варна има изработен и приет от ЕСУТ предварителен проект на ПУП-ПРЗ. По тази причина за имотите, попадащи в неговия обхват, се разрабтоват индивидуални ПУП-ове по реда на чл. 133, ал. 1 и ал.2 от ЗУТ. Такъв ПУП-План извадка-ПРЗ има за УПИ Х-72, разположен южно от ПИ:70 на двете жалбоподателки, кв.91,28 м.р., гр. Варна, който план е одобрен със Заповед №Г-356 / 21.08.2023г. като съществуват данни, че същата е оспорена от инициаторките на настоящото съдебно производство, във връзка с което пред Административен съд – Варна има висящо адм. дело № 2251/2023 година. Посочва се в експертизата, че за Община Варна е изработен Общ устройствен план /ОУП/, одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. (за ОУП и Правила към него) и Заповед №РД-14-2197/03.09.2012г. (за специфични правила към ОУП) на МРРБ и обявен в ДВ бр.70/14.09.2012г. Същият предвижда ПИ:70 в устройствена зона „Жс“ (Жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване) с устройствени показатели, както следва: максимална плътност 50%; максимален Кинт.: 2.0; минимално озеленяване 40%; височина за жилищни сгради до 15 метра, а за обществени сгради - до 20 метра.

На Приложение № 2 към СТЕ от експерта е представена извадка от действащия за имота на двете жалбоподателки регулационен план, съгласно Заповед №Е-91 / 04.11.1998г. на Кмета на Община Варна, където с червен цвят е означена уличната регулация на УПИ IX-1312 към улица „Места“, разположена северно от имота. От данните на специализирания кадастър към този план, както и от извършения оглед на място експертът е установил наличие на денивелация между нивото, на което се намира имотът на оспорващите, и нивото на улицата от около 4 метра, която се преодолява с приблизително 19-20 бр. стъпала с ширина от 60 до 90 см. и предпазен метален парапет от север. Стълбището и подпорните зидове, преодоляващи денивелацията, са в габарита на уличната регулация (извън УПИ IX-1312) настоящ ПИ:70. В отговора на поставения Въпрос 2 вещото лице се позовава на разпоредбите на чл. 112 от ЗУТ и на чл. 3 от Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021 г. за определяне изискванията за достъп и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техните изисквания за достъпност до морските плажове и посочва, че съществуващото на място положение за обслужване и достъп до УПИ IX-1312 по Регулационния план от 1998 г. не е съобразен с изискванията на посочените нормативни текстове. Изразено е становище, че доколкото проекто-плана на ПРЗ на 28-ми м.р. на гр. Варна не променя по същество проблема за обслужване на ПИ:70, а предвижда бъдещо застрояване с ограничителни линии, се налага извод, че недостатъците на ИЗРП от 1998г. се прехвърлят и в следващата фаза окончателен проект на предварителения проект за 28 м.р. за УПИ IX-70. В същия смисъл е и отговорът на въпрос 3 – голямата денивелация между нивото на улицата и нивото, на което се намира имотът на оспорващите, както и тясното стълбище от северно разположената ул. „Места“ не могат да осигурят транспортен достъп до техния имот. С оглед ограждането от преди около 1 година на южно разположения ПИ с идентификатор 10135.5505.72 към момента на изготвяне на експертизата до ПИ 10135.5505.70 на жалбоподателките има единствено пешеходен достъп, който се осъществява от стълбището от ул. „Места“ (отговор на въпрос 4).

Експертът посочва в заключението си (въпрос 5), че не му е осигурен достъп до ПИ с идентификатор 10135.5505.72, но от това, което е видял на място от дъното на имота на жалбоподателките, може да каже, че предложеното от двете оспорващи със скицата-предложение трасе за прокарване на временен път през ПИ:72, илюстрирано на Приложение №3 към СТЕ, не засяга налични сгради и постройки в имота, дълготрайни декоративни дървета и такива с историческо значение в Община Варна, съгласно чл.63, ал. 1 от ЗУТ. На 10 см. от източната ограда е изградено електромерно табло, в дъното на трасето, има съществуваща „слива“, която не попада в категорията на „ценна, едроразмерна растителност". Трасето на предложения временен път, към момента е покрито с бетонова настилка.

При извършено проучване в район „Аспарухово“ при Община Варна вещото лице арх. Бр. К. е установил, че за ПИ:72 се процедира ПУП ( План - извадка ПРЗ) за УПИ Х-72 „ за жил. стр.“, кв.91, 28 м.р., който е оспорен от настоящите жалбоподатели, за което се води адм. Дело №2251/2023г. по AC-Варна. Оспорения ПУП е илюстриран на Приложение №4 към СТЕ ( копие от ПУП- ПРЗ за УПИ Х-72). Същият е предвидил устройствена зона „Жс“ (Жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване) с устройствени показатели, както следва: максимална плътност 50%; максимален Кинт.: 2.0; минимално озеленяване 40%; височина на жил. сгр. до 15 метра, ограничителни линии на застрояване на 3 метра от изток, запад и юг и на 6 метра от дъното на имота на север.

Въз основа на горните установявания е обоснован извод, че в конкретния случай е възможно да възникне противоречие между предложеното трасе за временен път през ПИ:72 и бъдещия инвестиционен проект по ПРЗ за УПИ Х-72, в случай, че същият не предвиди стъпаловидна структура на 5 метра от източната граница с Н стреха 15 метра.

От извършеното проучване в район „Аспарухово“ при Община Варна на актуализираният Предварителен проект на ПРЗ на 28 м.р., гр .Варна е установено, че предварителните проучвания по същия за УПИ IX-70 също не създават реални предпоставки за неговото обслужване.

В заключение вещото лице посочва, че предложеният от оспорващите вариант на трасе за прокарване на временен път към ул. „Мара Гидик“, изработен от инж. Л. И., е най-удачен, единствено възможен и икономичен. Посочва, че други варианти не са проучвани и е невъзможно да се предложи друго трасе на временен път с оглед релефните особености на терена.

В съдебно заседания експертът пояснява , че до имота на жалбоподателките има достъп от ул.“Места“. С МПС не може да се влезе в имота, тъй като има денивелация. В.л. заявява, че в наредбата за хората с увреждания има възможност да се предвиди поставяне на асансьор . Този вариант не е искан да бъде разгледан от жалбоподателките и съответно не е разглеждан от ответника. Заявява, че е изпълнено условието на чл.14, ал.4 от ЗУТ , а имено да бъде осигурено лице към път, респ.улица. Улица „Места“ е открита по смисъла на чл.190, ал.1 от ЗУТ.

Видо от материалите по делото, за ПИ с идентификатор 10135.5505.72, разположен южно от имота на двете оспорващи е издадена Заповед № Г-356/21.08.2023г. на заместник –кмета на община Варна, с която е одобрен ПУП план извадка ПРЗ за УПИ Х-72 „за жилищно строителство“, кв.91 по плана на 28-ми м.р., на район „Аспарухово“, гр.Варна. Заповедта е оспорена пред Административен съд – Варна от инициаторите на настоящото съдебно производство С. П. Н. и П. П. И. и от тяхната майка К. Т. Т., във връзка с което е образувано Адм. дело № 2251/2023 г., производството по което не е приключило до постановяване на настоящото решение.

При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е постановена във връзка със заявление вх.№ АУ042940ВН/29.04.2024 г. от двете жалбоподателки Заповед № 1852/30.05.2024 г. на Зам. кмета на Община Варна, с която е отказано да се определи трасе за прокарване на временен път на основание чл. 190 от ЗУТ през ПИ 10135.5505.72 по КК на гр. Варна до собствения на оспорващите УПИ IX-1312, кв. 91 по ПУП-ПРЗ на XXVIII микрорайон на гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.55.05.70 по КК на гр. Варна.

За издаване на заповедта двете жалбоподателки са уведомени чрез адв. М. Д. – надлежно упълномощена да ги представлява както в производството пред органа, така и пред настоящата съдебна инстанция. Видно от приложеното на л. 12 от преписката известие за доставяне, пощенската пратка е получена от пълномощника на 17.06.2024 година. Жалбата срещу заповедта е депозирана в деловодството на ответника по електронен път в 22,50 ч. на 01.07.2024 г., от което следва извод, че оспорването е направено в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Жалбата е допустима за разглеждане.

Съобразно изричната разпоредба на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл. 145, ал. 1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт като провери дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона. На съдебна проверка подлежат само обстоятелствата, послужили като основания за издаване на оспорения акт.

Според чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, компетентен орган по издаването на заповеди в производства по този ред е Кметът на Общината. Процесната заповед е издадена от Д. И. в качеството на заместник-кмет на община Варна. На него с приложената на лист 35 от делото Заповед № 4435 от 20.02.2023 г. кметът на община Варна е предоставил правомощията си по ЗУТ, в т.ч. и правомощията да издава заповеди със съдържание като подложената на съдебен контрол в настоящото производство (виж т. II.1. от заповедта). Последното е достатъчно да се обоснове извод, че административният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в рамките на изрично делегираните му правомощия, каквато делегация е допустима по аргумент от §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с изискването за форма и съдържание по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК. Въпреки лаконичния текст, в заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Отказът за издаване на заповед за определяне на трасе за прокарване на временен път през ПИ с идентификатор 10135.5505.72 до собствения на жалбоподателките ПИ 10135.5505.70 с административен адрес гр. Варна, ул. „Места“ 3 е обоснован с аргумента, че не е налице нито една от предвидените в чл. 190 от ЗУТ хипотези за прокарване на временен път. В конкретния случай именно това е и същността на проверката за законосъобразност на акта – да се установи дали този извод на органа е верен или противоречи на доказателствата.

Между страните няма спор, че административното производство е протекло по реда, разписан в Раздел І, Глава ХІІІ, Част ІV от ЗУТ – "Временни пътища". В жалбата не се съдържат твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, а и при служебната проверка за законосъобразност на административния акт такива не се установиха. Решение № 5-11 по Протокол № 5 от 21.05.2024 г., въз основа на което е издадена оспорената заповед, е взето от легитимен състав на общинската Комисия по чл. 190, чл. 191 и чл. 192 от ЗУТ с оглед представените от ответника Заповед № 0059/12.01.2024 г. и Заповед № 1360/16.04.2024 г. (л. 7 и л. 8 от преписката) Следователно, не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК.

Спорът е за правилното приложение на материалния закон.

Едно от условията за успешно провеждане на процедура по чл. 190 от ЗУТ с издаване на заповед от кмета на общината (ал. 6 на чл. 190 от ЗУТ) е липсата на съгласие на собствениците на обслужващия имот, който в конкретния случай се явява ПИ 10135.5505.72. Преки доказателства в тази насока липсват по делото, но, за да се обоснове наличието на тази предпоставка, е достатъчно съдържащото се в жалбата до съда твърдение, че от около една година и половина собствениците на посочения имот са го оградили, с което са прекъснали достъпа на оспорващите до южно разположената от техния имот ул. „Мара Гидик“, какъвто те са имали продължителен период от време (50 – 60 години).Липсата на съгласие от страна на обслужващия имот, обаче, не е единствено и достатъчно условие за определяне трасе на временен път по реда на чл. 190 от ЗУТ. Законодателят е посочил в разпоредбата и други конкретни материални предпоставки.

Според чл. 190, ал. 1 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. В разглеждания случай не е спорно, че за прилежащата територия към настоящия момент има действащ ПУП- ЗРП, одобрен със Заповед №Е-91 / 04.11.1998г. на Кмета на Община Варна (видно от лист 16, 17 от доп. мат. към Делото), който представлява изменение на застроителен и регулационен план /ИЗРП/ и квартално-застроителен и силуетен план /КЗСП/ на част от кв.91. 28 м.р., гр. Варна, в обхвата на който попадат УПИ VIII-1311, IX-1312 и XI- „за магазин и офиси“. Последното се потвърждава и от заключението на вещото лице, работило по изготвяне на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Предвидените с действащите за процесния имот и за прилежащата му територия регулационни планове са приложени, в това число – изпълнени са и проектираните с тях улици. Реализирана е и ул. „Места“ в участъка пред имота на двете жалбоподателки като е съобразено и наличието на денивелация между нивото на улицата и на имота. От горното следва извод, че не е налице предвидената в ал. 1 на чл. 190 от ЗУТ хипотеза – да има проектирана улица, която все още не е открита /проведена, реализирана/. Този извод на съда не се променя от становището на вещото лице арх. Бр. К., сдържащо се в отговора на поставения въпрос № 2 от СТЕ, че недостатъците в действащия за имота ИЗРП от 1998 г. са прехвърлени и в следващата фаза окончателен проект на предварителния проект за 28 м.р. за УПИ IX-70, тъй като тези планове са одобрени и са влезли в сила.

Текстът на следващата алинея (2) от приложимата разпоредба гласи, че при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план. Както вече се посочи, не е налице втората хипотеза на тази алинея – не се касае за неурегулирана още част от населено място. Не е налице и първата от тях. Вярно е, че от употребения общ израз „при нужда“ не става ясно какво точно е имал предвид законодателят, но тази хипотеза може да се тълкува в полза на оспорващите единствено, ако е налице кумулативно и второто условие на тази хипотеза, а именно за тези конкретни населени места или селищни образувания да се предвижда създаването на нови устройствени планове. В настоящия случай липсват данни да се очаква или предвижда изработването на нови устройствени планове в обхвата на територията, в която попада имотът на оспорващите С. П. Н. и П. П. И..

Горното обосновава извод, че при издаване на оспорения отказ ответникът правилно е приложил материалния закон.

При липсата и на което и да било от останалите основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146 от АПК, следва извод, че оспорената заповед е съответства и на целта на закона.

Единствено за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че разбира какво препятствие е липсата на транспортен достъп до имотапредвид тежкото здравословно състояние на едната от жалбоподателките и майка им, но счита, че двете жалбоподателки разполагат с друг ред да търсят защита на правата си – едната като лице с намалена подвижност по смисъла на § 1, т.1, буква „б“ от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, а другата като лице което полага грижи за двама човека с намалена подвижност. Както е посочено и в приетото от общинската Комисия Решение № 5-11 по Протокол № 5/21.05.2024 г. това може да стане с процедура по изменение на ПУП-ПР по реда на чл. 134 и сл. от ЗУТ. Защита може да се потърси и по реда на Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ и на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове (Загл. доп. – ДВ, бр. 7 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.). В чл. 3, ал. 1, т. 1 от цитираната Наредба е посочено, че тя се прилага при изработване и изменение на подробните устройствени планове на урбанизираните територии за съответствие с чл. 112, ал. 4 ЗУТ, което представлява друга процедура и друг ред. Друга възможност е те да кандидатстват по проекти на Община Варна, провеждани съвместно с Министерство на труда и социалната политика, което организира Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност за хора с увреждания, каквато кампания стартира от м. януари 2025 година. От доводите на оспорващите е видно, че мобилността на С. П. Н. и на нейната майка К. Т. Т. е ограничена от наличната пред имота им денивелация от около 4 метра. В разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗХУ е предвидено, че за съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и достъпна среда на съществуващи сгради и съоръжения, при които не може да се спазят изцяло изискванията за достъпност на наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни строителни елементи или това обременява излишно и непропорционално околните, достъпността се осигурява чрез прилагане на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се налага. Съгласно текста на чл. 17, ал. 1 от цитираната Наредба, преодоляването на различни височини по достъпните маршрути вследствие на разликата между нивата на терена се осъществява чрез един или като комбинация от следните елементи: 1. безопасни и лесни за използване стълби; 2. рампи; 3. подемни платформи; 4. асансьори. Кой от посочените начини или комбинация от начини е подходящ в конкретния случай не е било предмет на производството пред ответника, поради което не е предмет и на настоящото производство. Ето защо мотиви в тази насока не следва да се излагат.

При така обоснованото отсъствие на всички основания по чл. 146 от АПК за оспорване на заповедта, жалбата на С. П. Н. и на П. П. И. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и с оглед заявените претенции 1200лв. за заинтересованата страна П.Д. и 100лв. за юр.к. възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. П. Н. с [ЕГН] и П. П. И. с [ЕГН], от гр. Варна, срещу Заповед № 1852/30.05.2024 г. на Зам. кмета на Община Варна, постановена във връзка със заявление с вх. № АУ042940ВН/29.04.2024 г. от двете жалбоподателки, с която заповед е отказано определяне на трасе и прокарване на временен път на основание чл. 190 от ЗУТ през ПИ 10135.5505.72 до собствения на жалбоподателките УПИ IX-1312 кв. 91 по ПУП-ПРЗ на XXVIII микрорайон на гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.55.05.70 по КК на гр. Варна.

ОСЪЖДА С. П. Н. с [ЕГН] и П. П. И. с [ЕГН], от гр. Варна да заплатят на П. С. Д. с [ЕГН] от гр.Варна сумата от 1200/хиляда и двеста лева/ разноски.

ОСЪЖДА С. П. Н. с [ЕГН] и П. П. И. с [ЕГН], от гр. Варна да заплатят на Община Варна сумата от 100/сто/лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.