№ 4662
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело
№ 20231100513404 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №
159371/29.07.2022 г., подадена от ответника в първоинстанционното
производство С. П. С. срещу решение № 5570/30.05.2022 г., поправено по реда
на чл. 247 ГПК с решение № 16745/17.10.2023 г., постановено по гр.д.№
31171/2021 г., в частта му, в която съдът е признал за установено по
предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.
П. С., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* следните суми, а именно: сумата от 1 760,67 лева, представляваща
главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за периода:
01.05.2017 г.- 30.11.2017 г., за топлоснабден имот- Апартамент №58, находящ
се в гр.София, ж.к. „*********, както и сумата от 138,02 лева, представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.09.2018г.- 16.12.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№65419/2020г. по описа на СРС, 165 състав. В жалбата се излагат твърдения за
неправилност на съдебния акт в обжалваната му част като постановен в
нарушение на материалния закон. Поддържа се становище за недължимост на
процесните суми, като в допълнение се посочва, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил института на погасителната давност по отношение на
процесните вземания. С оглед на изложеното се отправя искане
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а
1
предявените искове – да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба вх. № 180550/30.08.2022 г., подаден от „Топлофикация София“ ЕАД,
чрез юрк. П., в който се изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба и се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част.
Претендира разноски.
Решение № 5570/30.05.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 16745/17.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 31171/2021 г., в частта
му, в която съдът е отхвърлил като неоснователни предявения от
„Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. за горницата над сумата от 1 760,67
лева до пълния претендиран размер 1 955,58 лв. и за периода от
01.05.2017г.- 30.11.2017г.; иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
горницата над сумата от 138,02 лева до пълния претендиран размер от 320,72
лв. за периода от 15.09.2018г. до 16.12.2020г., както и изцяло предявените
установителни искове относно следните суми: сумата от 55,35 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., както и сумата от 12,28 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.12.2017г. до 16.12.2020г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№65419/2020г. по описа на СРС, 165 състав, като необжалвано е влязло в
законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във
въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
чл. 149 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е
обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на
облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за
потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е
задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на
купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане
2
на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния
период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за заплащане
на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.
Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има
предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията,
дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на
ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице
придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице
следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства,
предвидени в ГПК.
Оплакванията във въззивната жалба за порочност на
първоинстанционния съдебен акт, се отнасят до приложението на института
на погасителната давност по процесните вземания за главница за топлинна
енергия и обезщетение за забава.
Въззивният съд намира изложените от въззивника оплаквания в тази
насока за неоснователни поради следните съображения:
Съобразявайки естеството на задължението на потребителите за
заплащане на цената на консумирана топлинна енергия - а именно парично
задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на топлинна
енергия/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в
този смисъл ТР № 3/2021 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/,
настоящият състав приема, че същото представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, спрямо което се
прилага тригодишната погасителна давност. На следващо място, съгласно чл.
116, б. "б.", пр. 1 от ЗЗД давността се счита за прекъсната с предявяване на иск.
В процесния случай съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на
3
вземането се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Прилагайки двете разпоредби се налага
изводът, че погасителната давност за нуждите на настоящото производство се
счита за прекъсната от 30.12.2020 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Следователно, погасени по давност биха
били вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 30.12.2017 г. При
срочните задължения давността започва да тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение на възникналото задължение. В рамките на
настоящото производство приложение намират Общите условия за продажба
на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за
битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с Решение ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници тригодишният давностен
срок започва да тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане.
При това положение следва да се посочи, че задължението за периода от
01.10.2017 г. до 31.10.2017 г. е станало изискуемо на 15.12.2017 г., като
давността за него следва да изтече на 25.03.2021 г. като се вземе предвид
спирането на всички срокове, в това число и давностните, установено с чл. 3,
ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., отнасящо се за периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Независимо от гореизложеното
първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в законна сила в
частта му, с която предявените искове за главница за топлинна енергия и
обезщетение за забава са отхвърлени като погасени по давност за периода от
м. май 2017 г. до м. ноември 2017 г. включително.
От приетото пред първоинстанционния съд заключение на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че размерът на задължението за
главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за битови нужди за
целия процесен период от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. възлиза на сумата от
1955,57 лв. Предвид възприетия от настоящия въззивен съдебен състав извод
за погасяване поради изтекъл давностен срок за претенциите за главница за
топлинна енергия за периода от м.май 2017 г. до м.ноември 2017 г.
включително, то предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. П. С.
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149
ЗЕ се явява основателен до размера на сумата от 1 760,67 лева, до който извод
е достигнал и първоинстанционния съд.
От приетото пред първоинстанционния съд заключение на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че размерът на задължението за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за целия
процесен период от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. възлиза на сумата от 320,72 лв.
4
Предвид възприетия от настоящия въззивен съдебен състав извод за
погасяване поради изтекъл давностен срок за претенциите за главница за
топлинна енергия за периода от м.май 2017 г. до м.ноември 2017 г., то
предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. П. С. иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен до размера
на сумата от 138,02 лева, до който извод е достигнал и първоинстанционния
съд.
Следва в тази връзка да се посочи, че в действителност е налице
допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението относно размера на обезщетението за забава върху
главницата за топлинна енергия, но доколкото постановеното по реда на чл.
247 ГПК решение е влязло в законна сила като необжалвано, този въпрос не
може да бъде пререшаван във въззивното производство.
С оглед съвпадението в крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски за настоящото производство има въззиваемата страна, която е
направила такова искане с отговора на въззивната жалба, както и с молба от
10.02.2025 г. Поради изложеното, С. П. С. дължи да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. - разноски във
въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5570/30.05.2022 г., поправено по реда на
чл. 247 ГПК с решение № 16745/17.10.2023 г., постановено по гр.д.№
31171/2021 г., в обжалваната част, в която съдът е признал за установено по
предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.
П. С., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* следните суми, а именно: сумата от 1 760,67 лева, представляваща
главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за периода:
01.12.2017 г.- 30.04.2019 г., за топлоснабден имот- Апартамент №58, находящ
се в гр.София, ж.к. „*********, както и сумата от 138,02 лева, представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.09.2018г.- 16.12.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№65419/2020г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК С. П. С., ЕГН
********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
сумата от 100 лева - разноски във въззивното производство.
Решение № 5570/30.05.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
5
решение № 16745/17.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 31171/2021 г., в
останалата му част, като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
въззиваемия: „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване - съгласно чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6