№ 112
гр. Варна, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110200003 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Г. Н. П. срещу НП, издадено
от началник на група в ОДМВР Варна, сектор СПС- Варна, с което й е наложено
административно наказание ГЛОБА.
В жалбата си въззивницата моли да бъде отменено наказателното постановление
като оспорва фактическата обстановка. Счита, че са нарушени чл.42 т.4,5 и 7 от ЗАНН, както
и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочи се, че липсва връзка между посоченото в АУАН, че
въззивницата «предоставя» и посоченото в НП- че «допуска до управление». Налице е
противоречие между възприетата квалификация на деянието по чл.150 от ЗДП и
приложената санкционна разпоредба на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП. Алтернативно се претендира
наличието на маловажен случай на нарушение и се сочи на неправилно определен размер на
наказанието.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуални представители.По
същество се поддържат основанията за отмяна на наказателното постановление, наведени с
жалбата.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 08.11.2023г. служители на ОДМВР – Варна – св. З. и св. П. възприели момче,
което управлявало л.а. „Мерцедес Г63“ с рег. №***, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, в
1
гр. Варна, по ул. „Вълноломна“ до заведение „БМ залива“. Тъй като момчето било видимо
непълнолетно, св. З. и св. П. последвали автомобила и навлезли в паркинга на Морска гара.
При достигането на св. З. и св. П. до автомобила, той вече не бил в движение, а до
него се намирали въззивницата П. и момчето, което управлявало автомобила. Св. З. и св. П.
установили, че въззивницата П. е майка на момчето, което управлявало автомобила.
Св. З. съставил акт за установяване на административно административно нарушение
в съдържанието на който били описани обстоятелства, че въззивницата П. като родител,
настойник и пътник в автомобила предоставя автомобила, управляван от Н. Б. П., който е
неправоспособен във връзка с чл.26 ал.3 от ЗАНН. Посочена била правна квалификация на
нарушението по чл.150 от ЗДП.
Въззивницата подписала АУАН при вписване , че няма възражения. Възражения
постъпили впоследствие по АНП, но били преценени като неоснователни.
На 27.11.2023г. било издадено наказателно постановление, като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган е приел, че на 08.11.2023г.
въззивницата П. като родител, настойник и пътник в автомобила допуска управлението му
от Н. Б. П., който е неправоспособен във връзка с чл.26 ал.3 от ЗАНН. На нарушението
административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.150 от ЗДП и на осн.
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП било наложено административно наказание глоба.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства:
показанията на св. З. и св. П.; докладна записка; АУАН и други.
За да се произнесе по жалбата, съдът, преди всичко констатира основателността на
наведеното възражение по отношение на вменените във вина на въззивницата факти и
санкционирането им.
С АУАН спрямо въззивницата е било възведено обвинение, че като родител,
настойник и пътник в автомобила предоставя автомобила, управляван от Н. Б. П., който е
неправоспособен във връзка с чл.26 ал.3 от ЗАНН. Посочена била правна квалификация на
нарушението по чл.150 от ЗДП.
Впоследствие с обстоятелствената част на НП фактите от обвинението са били
подменени, като срещу въззивницата е формулирано обвинение , че като родител, настойник
и пътник в автомобила допуска управлението му от Н. Б. П., който е неправоспособен във
връзка с чл.26 ал.3 от ЗАНН.
Действително, чл.26 ал.3 от ЗАНН предвижда, че за административни нарушения,
извършени от малолетни и непълнолетни отговарят техните родители, попечители или
настойници, които съзнателно са допуснали извършването на нарушение от тези лица, но в
конкретния случай следва да се отчете следното:
Със съставения АУАН на въззивницата са вменени обстоятелства по предоставяне на
управление на автомобила на неправоспособно лице - нарушение, подлежащо на
2
санкциониране по реда на чл.177 ал.1 т.3 от ЗДП.
Санкционирайки въззивницата по смисъла на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП, наказващия
орган е изменил обстоятелствената част на обвинението, сочейки на допускане на
управлението на МПС от неправоспособен водач.
За да се приеме обаче, че лицето е следвало да се санкционира по посочения с НП
текст, в обстоятелствените части на АУАН и НП е следвало да бъде изрично описано като
факти, че се касае за извършено нарушение от непълнолетното или малолетно лице, при
съзнателно допускане на извършване на нарушението от страна на неговия родител,
попечител или настойник.
Такива факти в хода на проведеното административнонаказателно производство не
са били вменявани на въззивницата П..
С горното съществено е нарушено правото й на защита, доколкото се препятства
възможността на разбере конкретното обвинение и да се защитава срещу него.
Предвид изложеното по- горе, съдът намери , че следва да отмени наказателното
постановление на това основание като необосновано и незаконосъобразно издадено, без да
обсъжда доводите за неправилно определен размер на наказанието и за наличието на
маловажен случай на нарушение, наведени с жалбата.
С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното
адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ
№1 ОТ 09.07.2004г.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-8703-001330/27.11.2023г. на Началник група в ОДМВР Варна,
сектор СПС- Варна, с което на Г. Н. П. е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 200 лева на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Варна, да заплати на Г. Н. П., ЕГН ********** сумата от 750
лв. представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3