Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, ………….г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV „в“ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на
първи октомври , две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия Любомир Игнатов
При участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното
от съдия Зл.Чолева гр.дело № 1112 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение под № 42691
от 31.08.2018г. , постановено по гр. дело № 61988/2017г. по описа на СРС, 154 състав в частта, с която е която е признато за
установено на основание чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК ,
че жалбоподателят П.М.П. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 1/ сумата от 974,46лв.
- главница, включваща неизплатена цена
на топлинна енергия и цена на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2014г.
– м.04.2016г. за имот – таванско помещение, находящо се на адрес: гр.София,
ул.“**********, ведно със законната лихва от 22.06.2017г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 168,98лв. – мораторни лихви върху
горепосочената обща главница, натрупана за периода от 15.08.2014г. до
08.06.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 40653/2017г. по описа на СРС, 154 състав. Решението се
обжалва и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД,
направените разноски за исковото производство и заповедно производство в размер
на 600,00лв. и юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедно
производство в размер на 350,00лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивникът,
П.М. П., заявява искане за отмяна на атакуваното решение, като се позовава на
отменителните основания – нарушения на процесуалния и на
материалния закон и неправилност, произтичаща от неправилната преценка на
събраните по делото доказателнства. Поддържа, че в нарушение на разпоредбата на
чл.154 от ГПК от първоинстанционният съд не е разпределена доказателствената
тежест между страните. Въззивникът възразява,
че в нарушение на закона с обжалваното решение е прието, че е собственик
на процесния топлоснабден имот, поради
което има качеството на качеството на потребител/ клиент на ТЕ за имота и е
обвързан с договорно правоотношение с ищеца с предмет- доставката на ТЕ за
процесния имот. Възразява, че част от
вземанията на ищеца попадат в приложното поле на погасителната давност, която
неправилно не е зачетена от първата инстанция. Позовава се но ново обстоятелство-
постановеното решение на ВАС № 4777 от 13.04.2018г. по адв.дело №
1372/2016г. Поддържа, че в нарушение на
процесуалните правила от първоинстанционния съд е оставено без уважение
искането му за представяне на документи,
целящи установяване на реалното количество доставена ТЕ за процесния имот. Счита,
че неправилно от първата инстанция е кредитирано заключението на СТЕ, като
намира, че то е необосновано – почиващо на данни по документи, непредставени по
делото. Въззивникът възразява, че не дължи мораторни лихви, тъй като не е изпаднал
в забава за плащане на главниците, поради липсата на доказателства по делото за публикуване
на фактурите от ищеца. С изложените доводи въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното
решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД – не депозира отговор на жалбата в срока
по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
заявява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за
присъждане на разноските по делото за въззивното производство. При условията на
евентуалност поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззивника-ответник.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок
, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда
на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно заявеното от ответника възражение с жалбата
за липса на валидно облигационно правоотношение между него и ищеца. Съдът
приема, че ответника има качеството на битов клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на легалните
дефиниции на приложимия към исковия период от време параграф 2“а“ от ДР на ЗЕ и чл.153,ал.1 от
ЗЕ. По делото е представено писмено доказателства, от което се установява, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден имот - нот.акт № 31 по нот.дело № 26/2009г. , с който ответникът е
придобил процесния имот по силата на договор за дарение. При така представеното
по делото доказателство, настоящият съдебен състав намира за правилен и
обоснован извода на първоинстанционния съд, с който е прието, че ищецът и
ответникът са обвързана от договорно правоотношение, попадащо в приложното поле
на чл.150,ал.1 от ЗЕ, вр. с чл.153,ал.1 от ЗЕ. Ответникът дължи заплащането на
стойността на доставената за процесния имот ТЕ, на основание чл.153,ал.1 от ЗЕ,
като клиент на ТЕ и по смисъла на
пар.2“а“ от ЗЕ.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на
клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, каквито са Общите условия, публикувани от 12.03.2014г.,
публикувани във в-к 24 часа“ – броя от 10.02.2014г. и в-к „ 19 минути“. В случая съдът съобразява и разпоредбата на
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите, които не са
съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Ответникът не твърди и не установява да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия,
поради което съдът намира, че ги е приел. С оглед изложените мотиви съдът приема, че за
исковия период от време между ищеца и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл.139 –
чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването / отм., но приложима към
исковия период от време, съгласно
нормите на ЗНА/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1,
т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за
които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота
на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за
процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на
документите за отчет на индивидуалния уред за разпределение, като в последните документи е отразена разликата между старите и новите
показания. От тези документи, проверени от вещото лице по СТЕ и изготвеното въз основа на тях заключение се
установява стойността на действително доставената ТЕ за имота на ответника за отопление и сградна
инсталация / в процесния имот не е доставяна ТЕ за БГВ/, която за исковия период от време възлиза на сумата от 950,20лв. , както правилно е прието и с
обжалваното решение. Напълно неоснователен е доводът на въззивника- ответник за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, основано на отказ за
събиране на поискани от него доказателства по делото. От ответника не е
депозиран отговор на исковата молба. Ето защо, заявеното от него искане по
чл.190 от ГПК след изтичане на срока по чл.131 от ГПК - с молбата му от 19.04.2018г.- за
задължаване на ищеца да представи документи за отчисляване на технологичните
загуби от общия топломер , се явява преклудирано , на основание чл.133 от ГПК и
като такова законосъобразно не е разгледано и уважено от първата инстанция.
Във
връзка с дължимата стойност на доставеното количество ТЕ за процесния имот следва
да се посочи, че на настоящия съдебен състав служебно са му известни влезлите в
сила решение № 4777/13.04.2018г. по
адм.дело № 1372/2016г. на ВАС,
обезсилено с решение № 2187/ 11.02.2020г. на 5-чл. състав на ВАС, както
и решение № 11603/ 31.07.2019г. по адм.дело № 13721/2017г. на ВАС и решение №
8294/26.06.2020г. на 5 чл. състав на ВАС, като с последното влязло в сила
решение са отменени нормите от методиката към Наредба № 16-334/
2007г. , установяващи формулите за
разпределение на ТЕ за сградна инсталация, както и решение № 7276 от
03.07.2023г. по адм.дело № 746/2021г. на 3 чл.състав на ВАС и решение №
1037/10.02.2025г. по адм.д.№ 85/2024г. на 5 чл.състав, с което е потвърдено
решението от 03.07.2023г.- за отмяна на т.6.1.1 от Методиката по Приложението
към чл.61, ал.1 от Наредбата, но тази
отмяна има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в сила
/считано от 26.06.2020г.- за в бъдеще/, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК,
поради което и не рефлектира върху приложимите правни норми за конкретния
казус, които остават в сила за процесния
минал /предходен / период, доколкото
отмяната няма обратно действие. Що се отнася до правните последици ,
възникнали от отменения подзаконов нормативен акт- те следва да се уредят по
реда на чл.195,ал.2 от АПК.
На следващо място, на
основание разпоредбата на чл.61,ал.1 от Наредба № 16-344/2007г. за
топлоснабдяването /в приложимата към исковия период от време редакция, обн. в
ДВ, бр.34/24.04.2007г./ и клаузата на чл.22,ал.2 от приложимите към исковия период Общи условия от
2014г., която договорна клауза има силата на закон между
страните, съгласно нормата на чл.20“а“ от ЗЗД, купувачът на ТЕ –ответник по
делото, заплаща на ищеца-продавач на ТЕ стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания търговец- ФДР. Ето защо, настоящият съдебен състав приема,
че ищецът е активно-материално правно легитимиран да получи претендираното
вземане за стойността на услугата „дялово разпределение“ , която е дължима от
ответника и която за исковия период, съгласно ССЕ възлиза на общата сума от 24,26лв.
С оглед гореизложените мотиви, настоящият
съдебен състав приема, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение
искът за главниците, представляващи стойността на
доставената през исковия период ТЕ и цената на услугата за дялово
разпределение са уважени за общата сума от 974,46лв. /= 950,20лв.- стойност на
ТЕ+ 24,26лв.- стойност на услугата за дялово разпределение/, поради което
обжалваното решение в частта, с която претенциите за главниците са уважени
следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените мотиви
настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение в частта, с която е
уважена исковата претенция за главницата- цена на доставена ТЕ за процесния
имот за исковия период от време в размер на доказаната сума от 950,20лв. следва
да бъде потвърдено като законосъобразно
и правилно.
Основателността на претенцията за
главницата- цена на ТЕ за
сумата от 950,20лв. обуславя
основателността и на иска за акцесорното вземане за мораторна лихва, дължима за
времето на забавата. Настоящият съдебен
състав приема, обаче, че за главницата – цена на ТЕ за исковия период от време в размер на сумата от
950,20лв. ответникът не е изпаднал в забава за
плащане, поради което и не дължи претендираното обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД по
следните мотиви: Настоящият съдебен състав приема, че върху главницата,
представляваща стойност на ТЕ за м.05.2014г.- м.04.2016г. , ответникът не е изпаднал в забава за
плащане, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за
този период от време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените
договорни клаузи е регламентиран падежът
за изпълнение на задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият
съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г.
са нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на
потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на
потребителя /купувач/ - ответник по делото.
С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ,
определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на
чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на
дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по
чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет
страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият съдебен състав приема, че така
обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да
обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема,
че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни
парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може
да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с
тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на
чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на
чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на
основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата
стойност на ТЕ за периода м.05.2014г.-
м.04.2016г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от
12.03.2014г./, съдът приема, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като липсва
договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно изискването
на чл.84,ал.2 от ЗЗД. Поради липса на нормативно и договорно установен падеж за
плащане на цената на услугата за дялово разпределение, както и поради липса на
отправена от ищеца покана за плащане на същата преди образуване на настоящото
дело в съответствие с чл.84,ал.2 от ЗЗД ответникът не дължи мораторни лихви. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение в частта, с която претенцията по
чл.86,ал.1 от ЗЗД е уважена за признатата като дължима сума върху тази главница
от 164,80лв., /съгласно кредитираното от първата инстанция заключение на ССЕ
въз основа на която е определен размерът на лихвите върху тази главница/ следва
да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което искът за тази сума
от 164,80лв. бъде отхвърлен. По отношение на уважената претенция по чл.86,ал.1
от ЗЗД за разликата над сумата от 164,80лв.- до пълния общ размер от 168,98лв.
/или за сумата от 4,18лв./ , представляваща мораторна лихва, натрупана върху
главницата от 24,26лв.- цена на услугата за дялово разпределение, доколкото в
жалбата липсват конкретни оплаквания и доводи на ответника по тази претенция
уважена с обжалваното решение, настоящият съдебен състав приема, че
жалбата им бланкетен характер по отношение на нея , поради което дължи
служебно произнасяне само по приложението на императивните правни норми. При
липса на такива приложими разпоредби съдът и предвид блакетния характер на
жалбата на ответника досежно този иск въззивният съд приема, че обжалваното решение в
частта, с която претенциите на ищеца за това вземане от 4,18лв. следва да бъде потвърдено
На последно място, настоящият
съдебен състав намира, че законосъобразно
- в съответствие с разпоредбата на чл.133 от ГПК от първата инстанция не
е обсъдено заявеното след срока по чл.131 от ГПК възражение за давност от
страна на ответника. То е направено за пръв път след изтичане на срока за
отговор на исковата молба - с молбата 19.04.2018г.
По разноските по делото:
Предвид горния изход на делото и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски за първата
инстанция и заповедното производство, /включващи заплатени държавни такси в двете производства
и депозити за вещи лица/, съразмерно с уважената част от исковете от 506,15лв.
като за разликата над тази сума до пълния присъден размер от 600,00лв. –
първоинстанционното решение следва да бъде отменено. За дължимо юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за първата инстанция и заповедното
производство съразмерната част на уважените искове възлиза на сумата от
295,25лв. като за разлика над тази сума до пълния присъден размер на сумата от
350,00лв. първоинстанционното решение следва да бъде отменено. За въззивното
производство настоящият съдебен състав приема, че на ищеца не се следват разноски, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата на ответника по следните мотиви: От ищеца се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение , но във въззивното производство от
упълномощения от ищеца процесуален представител не са извършени реално никакви
процесуални действия, /извън бланкетната молба с която единствено е заявено бланкетно
оспорване на жалбата/, поради което съдът приема, че разноски за настоящата
инстанция не се дължат на ищцовата страна
Съответно, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, на ответника се дължат разноски за първоинстанционното
производство съразмерно с отхвърлената част от исковете, но доказателства за
извършени такива от ответника не са представени , поради което и не следва да
му се присъждат. За въззивното производство ищецът следва да заплати на
ответника разноските за държавна такса, съразмерно с уважената част от жалбата
на ответника от 3,46лв.
Воден от горните мотиви,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение под № 42691
от 31.08.2018г. , постановено по гр. дело № 61988/2017г. по описа на СРС, 154 състав в частта, с която е която е признато за
установено на основание чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК , че П.М.П.
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 164,80лв. –
мораторни лихви върху главницата-цена на топлинната енергия, натрупана за периода от 15.08.2014г. до
08.06.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 40653/2017г. по описа на СРС, 154 състав, както и в частта, с която П.М.П. е осъден да заплати на „Т.С.”
ЕАД, направените разноски за исковото производство и заповедно производство за
разликата над дължимата сума от 506,15лв.- до размера сумата на 600,00лв. и юрисконсултско възнаграждение
за исковото и заповедно производство за разликата над сумата от 295,25лв.- до
пълния размер на сумата от 350,00лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Т.С.“ ЕАД установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124,ал.1 от ГПК,
вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД срещу П.М. П., с предмет – признаване за
установено, че ответникът П.М. П. дължи
на ищеца „Т.С.” ЕАД – сумата от 164,80лв., претендирана като мораторна лихва
върху главницата- цена на топлинната енергия, натрупана за периода 15.08.2014г. до 08.06.2017г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 40653/2017г. по описа на
СРС, 154 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение под № 42691 от 31.08.2018г. , постановено по гр.
дело № 61988/2017г. по описа на СРС, 154
състав в останалата обжалвана част, с
която е която е признато за установено на основание чл.415,ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.124,ал.1 от ГПК , че П.М.П. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 1/ сумата от 974,46лв.
- главница, включваща неизплатена цена
на топлинна енергия и цена на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2014г.–
м.04.2016г. за имот – таванско помещение, находящо се на адрес: гр.София, ул.“**********,
ведно със законната лихва от 22.06.2017г. - до окончателното изплащане, както и разликата над сумата от
164,80лв.- до пълния общ размер на сумата
от 168,98лв. /или сумата от 4,18лв./ , представляваща мораторна лихва,
натрупана върху главницата от цена на
услугата за дялово разпределение, натрупана за периода от 15.08.2014г. до
08.06.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 40653/2017г. по описа на СРС, 154 състав, както и в частта,
с която П.М.П. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за исковото
производство и заповедно производство в размер на 506,15лв. и юрисконсултско
възнаграждение за исковото и заповедно производство в размер на 295,25лв., на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
В останалата отхвърлена част като необжалвано първоинстанционното
решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД да
заплати на П.М. П. – сумата от 3,46 лв.- разноски по делото за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
/о.м./2.