РЕШЕНИЕ
№
01.10.2020 г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на единадесети септември през
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица Караджова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №1971 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.А.А.,
ЕГН **********, съд. адрес: *** против Наказателно постановление №18-1006-004582
от 18.03.2019 г. на Началникгрупа КПДГПА към ОД на МВР Пазарджик, с което на
същия за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е ГЛОБА наложена в размер на 200 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез своя пълномощник
поддържа жалбата. Не сочи доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на ВМВР Пазарджик не изпраща представител.
Депозира писмано становище, в което излага доводи, че НП като правилно и
дзканосъобразно следва да бъде потвръдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и по същество ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 19.11.2018 г. в 20,10 часа в Община Пазарджик, на Автомагистрала
„Траския“ км 86 в посока към гр.София управлява лек автомобил „…” с ДК №…,
собственост на Д. И. И. който не е регистриран по надлежния ред-автобомилът е с
прекратена регистрация на 03.07.2018 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Въз
основа на същите фактически обстоятелства е била образувана преписка за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 06.03.2019 г. на Районна
прокуратура Пазарджик е постановен отказ да се образува наказателно
производство. Прието е че престъплението не е осъществено от субективна страна,
като материалите са изпратени на административен орган за проверка на случая и
евентулано ангажиране на отговорност за административно нарушение.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетеля А. М. и писмените доказателства представени по делото.
Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която поставя задължително изискване
по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Не
е спорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал процесният и описан по-горе лек автомобил. Не се спори и, че регистрацията на
автомобила е прекратена на 03.07.2018 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП във връзка с чл.18б, ал.1, т.10 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Установи
се от представените по делото доказателства, че с договор, от 02.05.2018 г.,
въпросният автомобил е закупен от В. Г. Н.. Сделката за
покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред нотариус на 02.05.2018 г., за което по електронен път
били подаден данни към системата на Сектор "Пътна полиция". Купувачът
имал задължение в едномесечен срок, считано от
покупката, респ. придобиването на собствеността на автомобила, т.е. до 02.03.2018 година, да
регистрира превозното средство на свое име. Тя обаче не е сторила това, поради
което регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 03.07.2018 г.,
поради изтичане на срока по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Жалбоподателят обаче не е знаел това и управлявал автомобила на 19.11.2019 г., когато били спрян от полицейските, които констатирали, че автомобилът е с
прекратена регистрация.
При така установеното настоящият съдебен
състав намира, че поведението на жалбоподателят не запълва от субективна страна признаците на състава на административното
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
На първо
място следва да се отбележи, че за настоящия съдебен състав е спорен правният характер
на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
Разпоредбата е козифицирана в Глава ІІІ – Пътни превозни
средства на ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане на
движението им по пътищата на страната и изискванията за провеждане на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, участващи в движението по пътищата и други. В същото време, по своя
характер и наименование прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство представлява принудителна
административна мярка, които са нормативно уредени в глава VI на ЗДвП – Принудителни
административни мерки. Именно там,
съгласно чл.171, т.2а за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени изчерпателно хипотезите, при които
се предприема тази мярка, сред които обаче
не
фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира
превозното средство в двумесечен срок от придобиването. Не е посочено нито в
ЗДвП, нито в горецитираната наредба, от кой орган се извършва това служебно
прекратяване на регистрацията и с какъв акт. Не е регламентирано задължение за
уведомяване на собственика на превозното средство за осъщественото служебно
прекратяване на регистрацията, каквото задължение е предвидено в чл.10, ал.2 от
Наредбата при другите случаи на прекратяване на регистрацията. Не е предвиден
ред за обжалване на акта за служебно прекратяване на регистрацията. С оглед на
изложеното съдът счита, че нормата на чл.143, ал. 15 от ЗДвП, послужила като
основа за започването на настоящето АНП, е противоконституционна, тъй като
предвижда възможност да сериозно ограничаване на правото на собственост на
гражданите, без да е предвиден законен ред за защита на това право.
Освен
това съдът
намира, че вмененото нарушение е несъставомерно и недоказано от
субективна страна.
По
делото става ясно, че собственикът на
автомобила, бил той
предстоящ или
предишен, какъвто не е жалбоподателят, не е уведомяван за служебното
прекратяване на регистрацията. Още
по-малко жалбоподателят е бил наясно с този факт, като се има предвид че не е
нито собственик, нито преобретател на автомобила. Напротив, стана категорично
ясно, че именно по време на проверката жалбоподателят е научил за
прекратената регистрация, поради което няма как да се приеме, че от субективна
страна той е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко
нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от
субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя
извод за несъставомерност на деянието.
В конкретния случай АНО е
нарушил разпоредбата на чл.53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по
безспорен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил
наказание без да е било установено безспорно извършването на нарушението от
субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон,
тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано да е извършил.
Всичко това сочи, че обжалваното НП е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По
делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в
полза органа на направените по делото разноски.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В
този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Но
с оглед на резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за
възлагане на разноски за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
От
страна на жалбоподателя до приключване на съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото не е направено
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №18-1006-004582 от
18.03.2019 г. на Началникгрупа КПДГПА към ОД на МВР Пазарджик, с което на А.А.А., ЕГН **********, съд. адрес: *** за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е ГЛОБА
наложена в размер на 200 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОТХВЪЛЯ искането на ОД на МВР Пазарджик за
присъждане на направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: