О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............... /10.02.2021 г., гр. Панагюрище
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на десети февруари две хиляди и двадесет и първа
година закрито заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
като разгледа докладваното от съдия Татарева гр.
дело № 325 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация с чл. 79 ЗЗД и 86
ЗЗД предявени от „НД Мениджмунт“ ООД срещу К.И.Б. ЕГН **********, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 486,00 лв., представляващи непогасена главница по
договор за потребителски кредит № 23297 от 04.01.2018 г. сключен между страните
по делото; 105,58 лв. – възнаградителна
(договорна) лихва за периода от 03.05.2018 г. до 22.06.2020 г.
След както е извършил служебно проверка за
редовност на исковата молба съдът е изпратил същата до ответника К.Б..
Съобщението изпратено до ответника се е върнало в цялост с отбелязване, че по
сведение на майката на ответника – Белоконска лицето живее и работи в Англия от
3 години и от този период не пребивава на адреса. От справка в НБД Население е
установено, че настоящият и постоянният адрес на ответника съвпадат с посочения
в исковата молба. Въз основа на посоченото и предвид направената справка в НАП
за липса на трудови договори сключени от ответника Б. (считано от 20179 г.),
съдът е пристъпил към изпълнение на
процедурата регламентирана в чл. 47, ал. 1 ГПК и е залепил уведомление на
настоящия адрес на ответника, който съвпада с постоянния му адрес и с посочения
в исковата молба. След изтичане на срока по чл.47, ал. 2 ГПК ответникът не се е
явил в съда да получи книжата, като в срока по чл. 131 ГПК не е представен
отговор на исковата молба.
Предвид разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК,
съдът е пристъпил към назначаване на особен представител на ответника на
разноски на ищеца, като в срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от особения представител на ищеца и допълнителна молба, в
която е посочено, че делото не е международно подсъдно на настоящата съдебна
инстанция, доколкото ответникът живее и работи в чужбина.
Постъпил е
отговор на исковата молба от особения представител на ответника, в който се
излагат доводи за неоснователност на предявения иск.
Съдът след като се запозна с
материалите по делото констатира следното от правна страна:
С Регламент
(ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламента и на Съвет от 12 декември 2012
година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по граждански и търговски дела се определя международната компетентност на
съдилищата в държавите-членки на ЕС. В
раздел четвърти от посочения регламент е предвидена компетентност по
потребителки договори, като чл. 17, ал. 1, т. „б“ от регламента посочва, че
потребителски са и договорите сключени с лице - потребител , които се отнасят
за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит предоставен за
финансиране на продажба на стоки (какъвто е настоящия случай). Разпоредбата на
чл. 18 от регламента, пък предвижда че другата страна по потребителския договор
може да предяви иск срещу потребителя само в съдилищата на държавата членка
където има местоживеене потребителят. Същевременно чл. 26 от Регламента
предвижда пророгация на тази специална компетентност, като се предвижда, че
компетентен е и този съд на държава членка, пред който се яви ответникът.
Ето защо, за да определи дали настоящото
производство е международно подведомствено на Районен съд – Панагюрище, следва
да се изследва въпросът къде се намира местоживеенето на ответника и дали той
се е явил пред настоящия съд съда.
На първо място следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 62 от Регламента посочва, че за да се определи дали една
страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело,
съдът прилага вътрешното си право. При липсата на легална дефиниция за
понятието „местоживеене“ в българското позитивно право, отговор се извлича от
посоченото в Решение № 3 от 08.02.2001г. постановено по к.д. №16/2000 г.по
описа на Конституционния съд на РБ „ ..живеенето е физическо състояние на едно
лице. За да се свърже пребиваването на едно лице с определено място в смисъла
на местоживеене, трябва да са налице още признаците на продължителност и
трайност. Живеенето представлява именно фактическото пребиваване на определена
територия за един относително продължителен период, в който лице трайно се е
установило на тази територия. Признакът трайност характеризира връзката на
лицето с това място чрез установяване на лични връзки (семейство, родители) или
професионални връзки (месторабота)….“. В
този смисъл е и константната практика на ВКС. В конкретния случай съобщението
изпратено до ответника е върнато с отбелязване (с посочване на източника), че
ответникът живее и работи в Англия и не се прибира. Тук е мястото да се посочи,
че връчителят е длъжностно лице, овластено да извърши и удостовери връчването.
Разписката за извършеното връчване, подписана от връчителя е официален
свидетелстващ документ, който доказва пълно връчване и всички обстоятелства,
които имат значение за него, в този смисъл е и константата
съдебна практика на ВКС обективирана в (Определение № 733 от 06.11.2013 г. по
ч.т.д. № 3278/2013 по описа на Второ т.о., ВКС, Определение № 96 от 04.02.2015
г. по ч.гр.д. №617/2015 г. на Четвърто гр.о., ВКС и много др.). Предвид така
даденото тълкувание на понятието „местоживеене“ и събраните по делото данни от
връчителя, че ответникът живее и работи във Великобритания, следва да се
направи изводът, че ответникът действително има местоживеене в Обединеното
кралство, доколкото същият трайно се е установил на тази територия, като е
изградил професионални връзки – работи и живее там.
По отношение
на обстоятелството дали ответникът се е явил пред съда съдът намира следното:
Практиката на ВКС приема, че за да е налице хипотезата
на чл. 26 от Регламента, респ. да е налице изразено съгласие от ответника да се
гледа делото пред съответния съд, следва ответникът да може да изрази такова
становище, което на практика се случва едва след като ответникът бъде уведомен
от съда за предявения иск, което се извършва с връчване на препис от исковата
молба. След това връчване било с отговора си по чл. 131 от ГПК, било с друг
нарочен документ, ответникът може да направи изрично изявление за това дали
приема компетентността на сезирания съд или да предприеме съответни действия,
от които да бъде направен недвусмислен извод за това. Преди ответникът да бъде
уведомен за предявения иск, обстоятелството дали той приема или не
компетентността на сезирания съд не може да бъде прието за установено. (така и
Определение № 217 от 07.04.2015 г. по ч. гр. д. № 522/2015 на Трето г.о. ВКС и Определение
№ 402 от 23.08.2016 г. по ч. гр. д. № 1790/2016 г. на Четвърто гр.о., ВКС). В
конкретния случай следва да се приеме, че на ответника е връчен препис от
исковата молба, арг. чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 131 ГПК същият не е
представил отговор на исковата молба, респ. не се е явил пред настоящата
съдебна инстанция, за да се приеме, че е налице хипотезиса предвиден в
посочената вече разпоредба на чл. 26 от Регламента. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че явяването пред съд (респ. подаването на отговор на
исковата молба) от назначение особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
не представлява явяване на ответника пред съда, тъй като такъв представител
няма контакт с ответника, той не може да получи от него информацията,
необходима за съзнателното приемане или оспорване на компетентността на съда (в
този смисъл е и решение на СЕС, Четвърти състав от 21.10.2015г. по дело C‑215/15
Василка Иванова Гогова срещу Илия Димитров Илиев, по повод преюдициално
запитване от ВКС на Р. България). В цитираното решение на СЕС е посочено, че възприетото
в решението тълкуване не лишава ищеца от възможността да бъде постановено
съдебно решение, евентуално в отсъствието на ответника, пред съдилищата на
държавата членка, които са компетентни в този смисъл са и Определение № 260222
от 30.12.2020 г. в.ч.гр.д. № 857/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик,
Определение № 260224 от 30.12.2020 г. в.ч.гр.д. № 825/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик и Определение № 260240 от 26.01.2021 г. в.ч.гр.д. №
59/2021 г.
Тук е мястото да се посочи, че чл. 28 от
Регламента задължава служебно съдът да
прогласи, че не е компетентен, когато срещу ответник с местоживеене в
друга държава членка е предявен иск в друга държава членка и той не се яви. Предвид
всичко гореизложено настоящият съдебен състав приема, че не е международно
компетентен да разгледа настоящото производство, доколкото същото произтича от
потребителски договор, като потребителят има местоживеене в друга държава, като
същият не се е явил пред настоящия съд. Освен това видно от данните по
делото искът по настоящия спор е висящ (по см. на раздел 9 от Регламента ) пред
българския съд от 24.06.2020 г., поради което приложение следва да намери
посочения Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламента и на Съвет от 12
декември 2012 година.
На основание гореизложеното, съдът счита, че
следва да прекрати производството по настоящото дело.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОГЛАСЯВА, че не е
компетентен да разгледа и реши спора между „НД Мениджмунт“ ООД ЕИК: ********* и К.И.Б. ЕГН **********
по отношение на дължими суми по Договор за потребителски кредит № 23297 от 04.01.2018
г. сключен между страните по делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 325 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Панагюрище, поради неподведомственост на спора на съдилищата в Р. България.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Пазарджик, с частна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: