Определение по дело №296/2025 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 338
Дата: 25 юни 2025 г.
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20254300200296
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 338
гр. Ловеч, 25.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20254300200296 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от М. А. Х., който моли да бъде условно
предсрочно освободен.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч – инспектор режимна
дейност Д.С. счита, че не следва да бъде уважена молбата на лишения от
свобода М. А. Х., тъй като не са налице достатъчно доказателства за
поправяне и поддържа становището на Началника на Затвора – Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, зам.окр. прокурор Ц.
П., счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на
лишения от свобода, поради което приема, че молбата на М. А. Х. следва да
бъде оставена без уважение.
Защитникът на М. Х. - адв. Тихолова счита, че са налице условията на
условно предсрочно освобождаване, поради което моли подадената молба от
Х. да бъде уважена от съда. Позовава се на това, че подзащитният й не е
наказван и упражнява право на труд.
Лишеният от свобода М. А. Х. в съдебно заседание заявява, че
поддържа молбата си и моли да бъде уважена. Заявява, че поддържа казаното
от защитника му. Добавя,че живее в общинско жилище и предстои
1
преподписване на договора за наем и ако не се яви се опасява, че ще остане без
дом. Също така сочи, че иска да се бори за 8 годишното си дете, за което
според него не се упражняват правилно родителски грижи от неговата
съпруга.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
В момента осъденият М. А. Х. изтърпява наказание лишаване от
свобода, наложено с Присъда № 5/06.02.2025 г. по НОХД № 1691/2024 год. по
описа на РС-Велико Търново, в размер на 1 година, 1 месец и 12 дни
лишаване от свобода, влязла в законна сила на 22.02.2024 г. Начало на
наказанието 17.10.2024 г. Към днешна дата 25.06.2025 г. фактически е
изтърпял 9 месеца и 8 дни, пр. изтърпяно 1 месец и 12 дни, фактически
изтърпял 9 месеца и 20 дни, от работа 27 дни, или ВСИЧКО 10 месеца и 17
дни и има ОСТАТЪК от 2 месеца и 25 дни. Следователно същият към
настоящият момент е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание съгласно изискването на чл. 70 от НК.
От приложеното становище на Началник на Затвора-Ловеч е видно, че
лишеният от свобода М. А. Х. е постъпил в затвора на 03.12.2024 г. за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 1
месец лишаване от свобода, наложено по НОХ д. № 1691/2024 г. на РС-Велико
Търново при първоначално определен „строг“ режим.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности -
70 т., като проблемните зони с най-големи нужди са: настоящо
правонарушение, отношение към правонарушението ,взаимоотношения,
образование и обучение, управление на финансите и доходи и умения за
мислене.
Анализа на риск от сериозни вреди е със високи стойности за
обществото, предвид естеството на деянието, склонността да реагира
импулсивно. Слаби морално волеви задръжки, ниско правно съзнание,
множество комплекси. Рискът от вреди е висок за обществото, а за
служителите и останали лишени от свобода е нисък.
2
На база резултатите от корекционното въздействие не са фиксирани
промените в личностов план. Към настоящия момент, за краткия период на
третиране не биха могли да се правят категорични изводи, относно
поправянето на лишения от свобода, констатира се липса на мотивация.
Във входа на наблюдението и разговорите, същият не признава вината
си в престъпното деяние, отрича вина. Прехвърля вината на собствените си
постъпки към външниобстоятелства. На престъпните си прояви гледа
повърхностно. Няма зряла асертивна стратегия за справянето с проблемите.
Продължава се индивидуална корекционна дейност по задачите
заложени в плана на присъдата.
На 10.04.2025 г. е настанен в 5-та работеща група, където е назначен на
работа със Заповед № Л-280/10.04.2025 г. на началника на затвора на
доброволен труд по чл. 80 като строител, поддръжка в цеховете към затвора
Ловеч. Не е награждаван. Не е наказван.
Лишеният от свобода продължава да работи по плана на присъдата и
поставените цели в него. Плана на присъдата се изпълнява частично. Към
настоящия момент, за краткия период на третиране не биха могли да се правят
категорични изводи, относно поправянето на лишения от свобода, констатира
се липса на мотивация. Оскъдните ресурси, устойчиво и личностно
обусловено криминално поведение, значително ограничават възможностите за
позитивна промяна в корекционен аспект на нагласи,
начин на живот. Не изпълнява задачите за формиране на умения да предвижда
последиците от действията си и при проблеми да търси алтернативи в рамките
на закона- повтаря едни и същи грешки. Продължава провеждането на
индивидуална работа, с цел корекция на поведенческите дефицити.
Л. св. Х. е наясно с изискванията на средата, тъй като има минал опит
от предишни осъждания. Все още не е придобил формално право за промяна
на постановения режим, който е строг. Пренебрежителен с към норми,
склонен да поема риск, като игнорира негативните последици. Решенията и
действията му са лекомислени и спонтанно повлияни от обстоятелствата и
налице са утвърдени криминални нагласи свързани с кражби, неизпълнение
заповед за защита от домашно насилие, нанасяне на побой и причиняване на
средна телесна повреда. Същият е за пореден път в МЛС за аналогично деяние
спрямо една и съща жертва. Продължава да обвинява жертвата, че тя е
3
виновна за неговите престъпления. Фрустрационната устойчивост не е на
необходимото ниво и при провокация е напълно възможно да прояви агресия.
За това кратко време не с дал достатъчно основания да се мисли, че са
настъпили някакви устойчиви и необратими позитивни промени, остава
рисков фактор за обществото. Това показва липса на разбирането, че в
обществото има закони и те не са пожелателни. Все още не е дал
доказателства, че е започнал да се поправя и превъзпитава.
В доклада изготвен от ИСДВР Ценка Н. е изложено, че целите на
корекционните дейности са свързани с преодоляване на дефицитите в
основните криминогенни зони. Наблюдава се недостатъчна способност за
разпознаване и решаване на проблеми, целеполагането в по-голяма степен е в
късата времева перспектива. Не осъзнава последствията от постъпките си. Не
осъзнава проблемите в поведението си, няма зряла стратегия за справянето с
проблемите.
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба от осъдения М. А. Х.,
становището от Началника на Затвора – Ловеч и доказателствата по делото
счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Видно от приложената към делото справка към настоящия момент М.
А. Х. е изтърпял фактически 9 месеца и 20 дни, или ВСИЧКО 10 месеца и 17
дни и има ОСТАТЪК от 2 месеца и 25 дни, от наложеното му наказание с
Присъда № 5/06.02.2025 г. по НОХД № 1691/2024 год. по описа на РС-Велико
Търново, в размер на 1 година, 1 месец и 12 дни лишаване от свобода. Т.е.
налице е едно от изискванията на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а именно осъденото
лице да е изтърпяло не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения Х.. Съгласно установената съдебна
практика – ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред
и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието,
с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото
4
общежитие по отношение на Х., тъй като не са налице трайни доказателства за
промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и
поправил.
Предвид доказателствата, приложени към затворническото досие, до
настоящия момент Х. не е показал действителни позитивни промени в пълен
обем, от които да се направи извод, че така наложеното наказание е
въздействало поправително спрямо него, поради което и настоящата
инстанция приема, че на този етап не са постигнати в пълна степен целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното
наказание, поради което не е налице втората кумулативно дадена
предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
Както сочи и в становището си Началника на Затвора гр. Ловеч, за
периода на изтърпяване на наказанието, лишеният от М. А. Х., не е показал
никаква мотивация за промяна на поведението си в положителна насока, както
и осъзнаване на собствените си грешки. Ценностите са ориентирани към
задоволяване на първичните нужди и потребности. Липсва ясно изразена
позиция. Не показва желание за оползотворяването на престоя си в
затворническото общежитие.
Следва да бъде посочено, че видно от социалният доклад, изготвен от
ИСДВР Ценка Н., М. Х. не осъзнава напълно факторите и мотивите
допринесли за криминалното му поведение. Омаловажава вината си и не
признава вредата, която е причинил на жертвата си. Още повече от
посоченото в доклада се установява, че рискът за обществото е висок,
продиктуван от възможността Х. да реализира ново престъпление предвид
извършеното от него и криминалното му минало.
Безспорно, както се сочи и от служебно назначения защитник адв.
Тихолова, осъдения Х. не е наказван за престоя си в пенитенциарното
заведение, но от посочения факт настоящата инстанция приема, че не се
извлича позитивен факт, от който да се направи извод, че поправянето и
превъзпитанието на Х. е настъпило в пълен обем, тъй като спазването на реда
и дисциплината в пенитенциарното заведение е негово задължение, съгласно
ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Колкото до посоченото от осъдения Х., че предстои преподписване на
договора за наем с Община Велико Търново, посоченото обстоятелство не е от
5
кръга на тези, които да дават основание за УПО. По-скоро е основание за
прекъсване на наказанието и по този начин даване на възможност на осъдения
Х. да преподпише договора за наем, за който твърди. Безспорно всеки родител
следва да полага родителски грижи за своето дете, но заявеното в тази насока
от страна на осъдения Х. също така не е от фактите, които да дават основание
на съда да освободи същия от остатъка от така наложеното наказание
лишаване от свобода. Нещо повече, както сочи и в социалния доклад ИСДВР
Н., рискът от сериозни вреди за обществото е с високи стойности и към
настоящия момент /л.10 от делото/.
С оглед гореизложеното съдът приема, че не са налице останалите
изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си М. А. Х.
не е доказал, че наказанието лишаване от свобода към настоящия момент му е
оказало нужното корекционно въздействие в пълен обем, поради което и
следва да продължи работата с него в тази насока в местата за лишаване от
свобода. С оглед на което настоящата инстанция приема, че процесната молба
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода М. А. Х. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 /два/ месеца и 25 /двадесет и
пет/ дни, от наложеното му наказание с Присъда № 5/06.02.2025 г. по НОХД
№ 1691/2024 год. по описа на РС-Велико Търново в размер на 1 година, 1
месец и 12 дни лишаване от свобода, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода М. А. Х.,
роден на 27.03.1976 г. в гр. Велико Търново, с постоянен и настоящ адрес: гр.
**** ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване на същия от
изтърпяване на остатъка от 2 /два/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни, от
наложеното му наказание с Присъда № 5/06.02.2025 г. по НОХД № 1691/2024
год. по описа на РС-Велико Търново в размер на 1 година, 1 месец и 12 дни
лишаване от свобода, като неоснователна.
6
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора гр. Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Окръжна
прокуратура гр. Ловеч и Затвора гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
7