№ 22445
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110144940 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Армеец“ АД срещу „ЗАД
ДаллБогг:Живот и здраве“ АД.
Ищецът твърди, че на 23.07.2024г. в ***********************************,
настъпило ПТП между т. а. „Ман“ с рег. № ************* и л. а. „БМВ 525“ с рег. №
************. Вина за произшествието имал водачът на товарния автомобил, който
при извършване на маневра завой ударил паркирания на мястото лек автомобил.
Между водачите бил попълнен двустранен констативен протокол. Към датата на ПТП,
лекият автомобил бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото
дружество, като била предявена претенция от застрахования, по която била образувана
преписка. Другият автомобил бил застрахован при ответника по застраховка „ГО“.
Било определено обезщетение от 3186,60лв., от която сума била приспадната
дължимата от застрахования премия от 301,22лв. Счита, че с изплащането на
застрахователно обезщетение встъпил в правата на застрахования спрямо
застрахователя на делинквента по „ГО“, който поканил да плати сумата, но същият го
сторил само частично – платени били 1600,80лв. Оставала дължима разлика от
1585,80лв., като ответникът изпаднал в забава и дължал и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
1585,80лв. – неплатен остатък от изплатеното обезщетение, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 171,92лв.
– мораторна лихва за периода 31.10.2024г.-29.08.2025г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Посочва, че след извършена проверка от тяхна
страна, е заплатена сумата от 1600,80лв. Изтъква, че има съмнение относно начина,
вида и местоположението на възникването на ПТП, както и че е налице
съпричиняване от другия водач поради неправилно паркиране. Оспорва иска и по
размер, като счита претенцията за силно завишена. Поддържа, че в равна степен вина
за ПТП имат и двамата водачи. Оспорва да дължи и мораторна лихва.
1
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач
на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство,
за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното
дружество на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че на
23.07.2024г. е настъпило ПТП между двата автомобила; че за МПС „БМВ“ е имало
сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, като ПТП е
настъпило в периода на действието й; че МПС „МАН“ е било застраховано към датата
на ПТП при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“; че
ищцовото дружество е изпратило покана до ответното дружество за изплащане на
обезщетение в определен срок, като ответникът е изплатил сумата от 1600,80лв.
За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол, който е
представен по делото. В обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, е
отбелязано, че превозно средство „А“ („МАН“), управлявано от В. К., ударило МПС
„Б“ („БМВ“), собственост на Л. Л.. В т. 12 „обстоятелства“ е отбелязано за МПС „А“
точка 2 (при тръгване), а за МПС „Б“ точка 1 (в паркирано/спряло състояние). В т. 10 и
11 е посочено, че повредите по превозно средство Б са в лявата част – предна лява
врата, задна лява врата, заден ляв панел, задна броня. В т. 14 – „Забележка“, е
отбелязано от водач А, че е виновен за ПТП. Начертана е скица, при която МПС А се
движи и удря МПС Б. Протоколът е подписан и за двамата водачи.
Представено е заявление до ищцовото дружество за изплащане на обезщетение от
2
Л. Л., в което е посочено, че автомобилът му бил паркиран и другия автомобил
тръгнал, ударил и завъртял неговия.
По делото са разпитани като свидетели и двамата водачи на превозните средства.
Свидетелят В. К. посочва, че си спомня за ПТП-то, настъпило на 23.07.2024г.
Прибирал се в гаража и трябвало да паркира камиона над 12 тона, като се изнесъл, за
да мине един багер, отпуснал малко, за да може да мине, и като връщал назад не
съобразил и ударил автомобил БМВ от лявата страна. При маневра назад ударил
колата, която била паркирана в гаража в гр. К.. Удареният автомобил бил най-
външният от паркираните три автомобила, като не го видял при маневрата назад и с
десния калник на камиона го ударил. Посочва, че собственикът на другия автомобил го
нямало на място, колата била паркирана, като после бил съставен протокол, за който
нямали противоречия.
Свидетелят Л. Л. посочва, че по време на ПТП-то не бил в България, а в Италия,
защото работил като международен шофьор. Държал си колата на паркинга на
„Лобикар“, който е на ул. „Р.“ № 5 . Собственикът на паркинга му се обадил да му
каже, че колата му била ударена от чичо Васко, който правил някакви маневри и
същата станала „леш“. Колата била ударена от ляво – врати, прозорец, панел.
Автомобилът бил отремонтиран и възстановен, като все още се кара от свидетеля.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е изслушано и
прието експертно заключение по авто-техническа експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено. Според
заключението, причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на
товарния автомобил, който при извършване на маневрата не е оставил достатъчно
безопасна дистанция до паркирания автомобил и го е ударил. Вещото лице посочва, че
уврежданията върху лекия автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото произшествие, като техният размер на база средни пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на 8454,20лв. Според експертизата, тъй като пазарната
стойност на автомобила към датата на ПТП е била 7275лв., а пазарната цена за
отремонтирането му е в по-висок размер, то е била налице тотална щета, като при
приспадане на запазените части от 30%, стойността на автомобила възлиза на 5092лв.
При изчисляване на възстановителната стойност по Методиката към Наредба № 24,
същата възлиза на 3963,56лв.
Съдът намира, че при съвкупната преценка на събраните доказателствени
източници, може да се изгради категоричен извод, че уврежданията по л. а. „БМВ“ са
настъпили в резултат от удар от извършващия маневра водач на т. а. „МАН“. Водачът
на товарния автомобил е нарушил нормативните изисквания, тъй като е бил длъжен да
се убеди преди и по време на извършване на маневрата, че има достатъчно разстояние
от останалите автомобили и ще я извърши безопасно. Другият автомобил се е намирал
в паркирано състояние и водачът на маневриращия автомобил е бил длъжен да се
съобрази с неговото местоположение, което не е сторил. Ето защо, единствено
противоправно се явява поведението на водача на товарния автомобил.
По делото не е спорно, че ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение от 2885,38лв. след приспадане на дължимата вноска за „Каско“, което
изрично е посочено и в платежното, в размер от 301,22лв. Тоест, общият размер на
определеното и изплатено обезщетение възлиза на 3186,60лв., което е в по-нисък
размер от посоченото от вещото лице дължимо такова дори според Методиката към
Наредбата. Ирелевантно е в случая, че уврежданията по автомобила са определени
като тотална щета, след като е изплатено обезщетение в по-нисък размер, с което
автомобилът е бил възстановен в състоянието от преди увреждането. Не е спорно, че
на 29.10.2024г. ответникът е платил доброволно на ищеца по отправената регресна
3
претенция сумата от 1600,80лв. Ето защо, налице е дължим остатък от 1585,80лв. ,
поради което предявеният иск за главното вземане се явява изцяло основателен.
Ищецът претендира и лихва за забава в размер от 171,92лв. за периода
31.10.2024г.-29.08.2025г. Видно от събраните писмени доказателства, ищцовото
дружество е изпратило регресна покана до ответното дружество за възстановяване на
платената сума в 30-дневен срок съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, като е връчена на
30.09.2024г. Предвид че задължението е парично, с изтичане на срока ответникът е
изпаднал в забава и дължи мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
деня, следващ падежа, а именно 31.10.2024г. Нейният размер върху дължимата сума от
1585,80лв. за претендирания период възлиза в размер на 181,92лв., изчислен на
основание чл. 162 ГПК от съда с помощта на интернет калкулатор. Предвид че този
размер е по-висок от претендирания от ищеца, то следва, че и искът за акцесорното
вземане се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива в
общ размер от 1204,35лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 411 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от: 1585,80лв. – остатък от регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 23.07.2024г. в гр. К.
между МПС „МАН“ с рег. № *************, застраховано по застраховка „ГО на
автомобилистите“ при ответника, и МПС „БМВ 525“ с рег. № ************,
застраховано по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, за което при ищеца е
образувана преписка по щета № 10124030103908, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 29.08.2025г. до окончателното плащане, и 171,92лв. –
мораторна лихва за периода 31.10.2024г.-29.08.2025г., както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 1204,35лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4