№ 122
гр. гр. Добрич, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500350 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за обжалване на постановените по гр.д.
№1523/2019 год. на Районен съд Добрич съдебни актове,както следва:
І./решение № 260020/17.08.2020 год.,с което е
1./признато за установено в отношенията между страните по делото на
основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че АНДР. М. АНДР., ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Д.ул.П.Х.** дължи на „Теленор
България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град С.р.М.М.*, ЕИК
********* по заповед № 306 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 19.02.2019 г. по ч.гр.дело № 00290/2019 г. по описа на ДРС,
сумите: 122,31 лева , представляваща вземане по договор за мобилни услуги
№ ********* от 01.08.2016г. и договор за мобилни услуги № ********* от
15.11.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху паричното
задължение от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.12.2018
1
г., до окончателното й изплащане и 251,80 лева, представляваща вземане по
договор за лизинг от 01.08.2016г., ведно със законната лихва за забава върху
паричното задължение от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
04.12.2018г., до окончателното й изплащане;
2./ отхвърлен е предявения от „Теленор България”ЕАД със седалище и
адрес на управление: ***, ЕИК ********* срещу АНДР. М. АНДР., ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Д.ул.П.Х.** иск на основание чл.422 във
връзка с чл.415 ГПК, за признаване за установено, че длъжникът дължи на
ищеца по заповед № 306 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 19.02.2019г. по ч.гр.дело № 00290/2019г. по описа на ДРС, сумата от
общо 154,98 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги от 01.08.2016г. и 15.11.2016г.
3./в тежест на страните са възложени разноски както следва: АНДР. М.
АНДР., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д.ул.П.Х.** е осъден да
заплати на „Теленор България”ЕАД със седалище и адрес на управление:
град С.р.М.М.*, ЕИК *********, сумата от 509,35 лева, представляваща
разноските в производството по гр.дело № 1253/2019г. по описа на ДРС и
сумата от 270,48 лева, представляваща разноските в производството по
ч.гр.дело № 00290/2019г. по описа на ДРС,а „Теленор България”ЕАД със
седалище и адрес на управление: град С.р.М.М.*, ЕИК ********* е осъдено
да заплати на АНДР. М. АНДР., ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Д.ул.П.Х.**, сумата от 178,47 лева, представляваща разноските в
производството по гр.дело № 1253/2019г. по описа на ДРС.
ІІ.определение № 260893/27.04.2021 год.,с което е оставена без
уважение молбата на АНДР. М. АНДР., ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Д.ул.П.Х.** за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решение №
260020/17.08.2020 год. по гр.д.№ 1523/2019 год. на Районен съд Добрич в
частта ,в която е осъден да заплати на „Теленор България”ЕАД със седалище
и адрес на управление: град С.р.М.М.*, ЕИК *********, сумата от 509,35
лева, представляваща разноските в производството по гр.дело № 1253/2019г.
по описа на ДРС и сумата от 270,48 лева, представляваща разноските в
производството по ч.гр.дело № 00290/2019г. по описа на ДРС.
Образувано е въз основа на подадените от АНДР. М. АНДР., ЕГН
2
********** ,чрез процесуалния му представител адв.М.В. :
1./жалба рег.№ 261176/04.09.2020 год.,уточнена с молба рег.№
262036/23.09.2020 год. срещу решение № 260020/17.08.2020 год. по гр.д.№
1523/2019 год. в частта ,в която са уважени заявените срещу въззивника
искове по чл.422 ,във връзка с чл.415 от ГПК. Въззивникът счита решението
за тенденциозно, недопустимо,необосновано,неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон и на
процесуалните правила и в противоречие с действителната фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства.Съдът не бил обсъдил
правилно,обстойно и прецизно събраните по делото доказателства,твърдения
и възражения на страните.Не обсъдил доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност.Не приложил разпоредбата на чл. 161 от ГПК и дал
възможност на ищеца да представя доказателства при условията на
преклузия. Не събрал в пълен обем изисканите от ответника доказателства-
детайлизирана справка , досиета и други от ищеца,както и относно
оспорената съдебно-счетоводна експертиза.Неправилно в обжалваното
решение е вписано,че не е оспорено заключението на вещото лице.Съдът не
взел предвид всички направени от ответника възражения,в това число и
относно разноските, претендирани от ищеца.
Въззиваемата страна “Теленор България ”ЕАД , гр. С. счита, че
обжалвания съдебен акт не страда от сочените от въззивника пороци и
настоява жалбата му да не бъде уважавана.
2./частна жалба рег.№ 266428/05.05.2021 год. срещу определение от
27.04.2021 год. Частният жалбоподател счита определението за
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при неизяснена
фактическа обстановка и при противоречие с материалния закон и
процесуалните правила.Несъответствието между датата на договорите за
правна защита и съдействие и отразеното авансово плащане в тях,съпоставено
с отразеното данъчно събитие във фактурите,опровергавало реалното
плащане от ищеца на адвокатско възнаграждение.Не ставало ясно,какъв е
общия размер на разноските на страните,обсъдени от съда,поради което не
можело да се установи правилността на тяхното разпределение съобразно
изхода по делото.Не ставало ясно и защо на ответника не са присъдени
3
разноски по ч.гр.д.№ 290/2019 год. на ДРС,след като претенцията не била
уважена в пълен размер.В частната жалба са наведени и доводи,относими
към произнасянето от първоинстанционния съд по същество на спора,които
като заявени след срока за обжалване на съдебния акт-решение,не подлежат
на разглеждане от въззивния съд.
Въззивната и частната жалба са неоснователни въз основа на
фактически констатации и правни изводи,както следва:
Решението е постановено по предявени кумулативно обективно
съединени искове по чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК с правно
основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземания,заявени първоначално в заповедно производство.
Заявената с искова молба рег.№ 8891/07.05.2019 год. претенция е
основана на твърдения за сключени между страните 3 договора-два за
мобилни услуги от дати 01.08.2016 год. и 15.11.2016 год. за предоставени
мобилни номера *** и *** и един от дата 01.08.2016 год. за лизинг на
предоставено мобилно устройство Huawei P8 Lite Black.Ответникът не
изпълнил задълженията за заплащане стойността на предоставени
телефонни услуги чрез посочените мобилни номера,нито пък заплатил
лизинговите вноски за мобилното устройство,чието именно размер се
претендира да бъде установен по делото.
С отговор рег.№ 18422/16.09.2019 год. ,ответникът е заявил,че оспорва
изложените твърдения и фактически обстановка в исковата молба,както и
предявените с нея искове по основание и размер.Конкретни доводи не са
посочени.Заявено е оспорване,както на съдържанието,така също на положени
подписи на всички 16 бр. писмени доказателства,приложени към исковата
молба и е отправено искане за представянето в оригинал и откриване на
производство по чл.193 от ГПК по отношение на всички
документи:договори,запис на заповед, писма,декларации-съгласие;ценови
листи,фактури,общи потребления.С отговора е отречено,на ответника да са
били предадени общите условия по трите договора. В първото по делото
съдебно заседание, процесуалният представител на ответника,не е дал
отговор на зададен му от съда въпроси:получил ли е мобилното
устройство,ползвал ли е мобилните услуги за посочения в исковата молба
4
период .Заявил ,че категоричен отговор ще даде в едноседмичния срок за
запознаване с представена в това съдебно заседание подробна молба
становище от ищеца.С молба рег.№ 21097/21.10.2019 год. е заявил
единствено,че поддържа отговора на исковата молба и изложеното в съдебно
заседание,а след събиране на всички доказателства,щяла да се установи
действителната фактическа обстановка,въз основа на която можело конкретно
да бъдат посочени доказателства.
Вещото лице,изготвило назначената по делото графическа експертиза е
посочило в заключение рег.№ 24074/25.11.2019 год.,че и в трите договора
,ведно с ценови листи и декларации за съгласие,подписите за абонат са
положени от ответника по делото,с изключение декларацията от дата
01.08.2016 год.Тази декларация е за получени от абоната екземпляр от ОУ и
информация по чл. 4 ал.1 от Закона за защита на
потребителите.Същевременно и в трите договора,под формата на клаузи по
т.11 от договорите за мобилни услуги и т.6 от договора за лизинг е
инкорпорирана декларация на абоната,че е запознат,получил е екземпляр и е
съгласен да спазва ОУ,поради което липсата на подпис на абоната в
декларацията е ирелевантен.
Вещото лице ,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза е направило в заключението рег.№ 1871/27.01.2020 год.
констатации за осигурен достъп до мрежата на оператора,
количеството/времетраенето на потребените мобилни услуги за съответните
отчетни периоди и остойностяването им от мобилния оператор по ценови
листи за частни лица и съобразно избрани абонаментни планове, за
надлеженото им осчетоводяване в редовно водени счетоводни книги,размер
на направени плащания,респ.остатък от задължения по трите договора.
Въз основа на така очертания с твърденията на страните и събраните
по делото доказателства, първоинстанционният съд е счел,че дружеството
ищец е провело пълно доказване на основанието и размера на задълженията
на своя абонат за потребени мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски
и уважил предявените искове,срещу което е насочена жалбата на
въззивника- абонат.
Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са
5
представени нови доказателства. Във въззивната жалба е изразено
недоволството на нейния подател от обжалвания съдебен акт,заявено общо
чрез позоваване на всички възможни пороци,които процесуалния закон
урежда, а даже и на непознат такъв “тенденциозност“ , независимо от това
дали обективно са налични и поради субективната преценка на процесуалния
представител,че е дискриминиран от съдебния състав,както и с оглед
явстващото му виждане, че пълното оспорване на всички
документи,извършвани действия и становища на съда ще е резултатно.
Съгласно императивната норма на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост
- в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Това означава, че в решаващата си дейност въззивният съд следва да
се ограничи до преценка на валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, а на неговата правилност - само по
посочените в жалбата конкретни доводи за неправилност на това решение.
При въззивното обжалване по новия ГПК порокът следва да е указан чрез
посочване в какво се изразява, за да извърши въззивният съд проверка за
правилността на първоинстанционното решение до посоченото; посочването
следва да е с конкретни доводи и твърдения по спора в зависимост от
приетото в обжалваното първоинстанционно решение ,като общото
изброяване на видове пороци на съдебния акт не изпълнява това изискване.По
същество си такава въззивна жалба е с характер на бланкетна . Трайна е
практиката на ВКС,че бланкетната въззивна жалба е редовна и допустима,но
по такава бланкетна жалба въззивният съд следва да се произнесе само по
валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по
правилното или неправилно приложение на императивни материалноправни
норми.При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се
установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или
недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен
състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентост , съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно.
Правото на иск е надлежно упражнено,а произнасянето на съда съответства
на предявеното искане, поради което производството и решението са
допустими .Не се установява и нарушение на императивни правни норми.
6
С оглед на горното ,следва да бъде потвърдено обжалваното решение на
ДРС, тъй като е валидно и допустимо и тъй като във въззивната жалба
липсват посочени конкретни основания за неправилността на това решение.
В мотивите на съдебното решение са посочени детайлно сторените от
страните разходи (заплатени държавни такси,възнаграждения на вещо лице и
адвокати) и частта от същите,които следва да им бъде възстановена по
правилата на чл. 78 от ГПК.За процесуално представителство от адвокат в
заповедното производство е бил представен договор за правна защита и
съдействие № 3901/14.11.2018 год. ,съобразно който е договорено
възнаграждение в размер на 300 лв. без ДДС и 60 лв. ДДС,като начин на
плащане е посочено:авансово,в брой,както и е отразено,че е била платена в
брой сума от 360 лв.,с включен ДДС.За така платеното възнаграждение по
посочения договор е била издадена фактура от дата 19.11.2018 год.За
процесуално представителство от адвокат в исковото производство пред ДРС
е бил представен договор за правна защита и съдействие № 3901-1/23.04.2019
год.,съобразно който е договорено възнаграждение в размер на 300 лв. без
ДДС и 60 лв.ДДС,като начин на плащане е посочено:авансово,в брой,както и
е отразено ,че е била платена в брой сума от 360 лв.,с включен ДДС.За така
платеното възнаграждение по посочения договор е била издадена фактура от
дата 25.04.2019 год.Размера на адвокатското възнаграждение съответства на
уреденото в чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ,на фактическата и правна сложност
на делото- брой на направени оспорвания и възражения, извършени
процесуални действия и проведени съдебни заседания.Съгласно чл. 2 ал.6 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,заплащането на възнаграждението е авансово и платимо към
датата на сключване на договора за правна помощ. Съобразно посоченото в
т.1 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 год. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.При съобразяване нормативната уредба,даденото от
7
ВКС разрешение и посоченото съдържание на представените договори за
правна защита и съдействие ,то следва извод за уговорено и заплатено
авансово възнаграждение ,надлежно удостоверено с инкорпорирани в
документа разписки.Горното не налага обсъждане доводите на частния
жалбоподател по отношение съставените фактури.Частно гражданско дело №
290/2019 год. на ДРС е образувано по заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК,т.е. при съобразяване на едностранни характер
на заповедното производство, ответникът не е страна в същото и няма как да
е направил разноски,които подлежат на възстановяване.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020/17.08.2020 год. по гр.д.№1523/2019 год.
на Районен съд Добрич ,с което е признато за установено в отношенията
между страните по делото на основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че
АНДР. М. АНДР., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д.ул.П.Х.** дължи
на „Теленор България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град
С.р.М.М.*, ЕИК ********* по заповед № 306 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 19.02.2019 г. по ч.гр.дело № 00290/2019 г. по
описа на ДРС, сумите: 122,31 лева , представляваща вземане по договор за
мобилни услуги № ********* от 01.08.2016г. и договор за мобилни услуги №
********* от 15.11.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху
паричното задължение от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
04.12.2018 г., до окончателното й изплащане и 251,80 лева, представляваща
вземане по договор за лизинг от 01.08.2016г., ведно със законната лихва за
забава върху паричното задължение от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 04.12.2018г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020/17.08.2020 год. по гр.д.№1523/2019 год.
на Районен съд Добрич в частта за отговорността за разноски,както и
определение № 260893/27.04.2021 год. по гр.д.№1523/2019 год. на Районен
съд Добрич,с което е оставена без уважение молбата на АНДР. М. АНДР.,
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д.ул.П.Х.** за изменението му по
8
реда на чл.248 от ГПК .
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9