Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 15993 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 241902 от 13.10.2019г.,
постановено по гр. д. № 26794/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 76
състав, е признато за установено по предявените
от „Т. – София“ ЕАД, ЕИК********, срещу Р.М.А., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 150 ЗЕ сумата в размер на 2 175,01 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 121,15 лева – мораторна лихва за
периода от 14.09.2017г. до 26.11.2018г., като е отхвърлен искът за горницата до
пълния предявен размер от 2 175,16 лева.
С решението съдът се е произнесъл по разноските
в производството, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник Р.М.А.,
посредством назначения си в първоинстанционното производство особен
представител адв.В.Н. – САК, обжалва решението в частта за уважаване на
исковете, с оплакване за неправилност, нарушение на материалния и процесуалния закон,
както и необоснованост. На първо място
поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът А. има
качеството на потребител на топлинна енергия, както и че има сключен договор с
ищеца за доставка на такава енергия, предвид обстоятелството, че собственици на
процесния имот са двете й деца, а тя има единствено учредено право на ползване
на същия. Сочи, че съдът не е осигурил равна възможност на страните за упражняване
на правата им и е извършил нарушение на чл.9 от ГПК, посредством оказано
недопустимо съдействие на ищеца чрез назначаване в производството на съдебно –
техническа и съдебно – счетоводна експертизи за установяване на обстоятелства,
за които ищецът носи доказателствената тежест в процеса. Отделно от това
твърди, че ищецът не извършва услугата дялово разпределение, поради което няма
и основание да претендира нейната цена. В подкрепа на изложеното сочи че
визираната услуга следва да се извършва от трето лице – ФДР, с оглед което
ищецът недопустимо предявява пред съда чужди права.
По изложените съображения, моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част, като
вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
Въззиваемият
- ищец „Т.С.“ ЕАД не е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК. С писмена молба от 09.07.2020г.
въззиваемият – ищец моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, а
депозираната жалба – оставена без уважение. Претендира сторените в
производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението в частта
за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва
да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС,
към които препраща по реда на чл. 272 ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за
наличието на вземания на ищеца спрямо ответника, в качеството му на ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, за заплащане на
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода от месец 05.2016г.
– месец 04.2018г.
За да постанови
обжалваното решение, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните съществува действително правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, който е сключен при публично
оповестени общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл.150 от ЗЕ.
Кредитирани са приетите и неоспорени от страните
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като е
направен извод, че от същите се установява обемът на реално потребеното
количество топлинна енергия в имота и неговата стойност, както и дължимата сума
за дялово разпределение, също за процесния имот.
Правилно е прието
от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания,
т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника
като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Основното спорно по делото обстоятелство на етапа на
въззивното производство е свързано с установяване качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. По така наведените възражения, настоящият съдебен
състав намира следното:
Източникът на едно облигационно договорно отношение
може да бъде само един - договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато
между тях съгласие за правно обвързване - чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат,
като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи
съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да
изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия
се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно - когато се касае до
топлоснабдена сграда - етажна собственост, при което всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Обстоятелството дали и
кога е открита партида при ищцовото дружество е ирелевантно, доколкото в
разглеждания случай ответникът – въззивник в настоящото производство има
учредено пожизнено право на ползване върху процесния имот, а партидата има само
счетоводно значение и не може да дерогира законовата разпоредба на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Видно от представените по делото писмени доказателства, в това число
и писмо с № Г – 26275/05.12.2016г. на „Т. – София“ ЕАД до Р.М.А., последната е
вписана като титуляр на партида с абонатен № ***** на имот с административен
адрес в гр.София, ж.к.“********ап.3, поради което и наведените във въззивната
жалба доводи за липса на връзка между вещния ползвател и имота, съдът намира за
неоснователни. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за
сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/
или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което
последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за
преценката с кого дружеството - ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/. Без значение са предвидените в
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители
за битови нужди в гр.София правила във връзка с промяната на собствеността
върху топлоснабдявания имот и предвидените задължения на стария собственик за
уведомяване за настъпилите изменения на обстоятелствата. И това е така, тъй
като както вече бе посочено по-горе, чрез императивни правни норми са
установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на
договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и
ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване,
респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия.
В разглеждания
случай, от представения и неоспорен от страните нотариален акт за учредяване
право на ползване и продажба на недвижим имот от 20.08.2015г. се установява, че
е учредено в полза на Р.М.А. право на пожизнено ползване върху следния недвижим
имот – апартамент 3, находящ се в гр.София, ж.к.“********ет.1.
Като носител на
ограничено вещно право на ползване върху недвижимия имот, за който не е спорно,
че е топлофициран /същият се намира в сграда – етажна собственост, присъединена
към топлопреносната мрежа/, ответникът Р.М.А. има качеството на потребител на
топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр.
пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Обстоятелството, че трето за спора лице е титуляр на
правото на собственост върху отопляемия обект /носител на т.нар. "гола
собственост"/ е ирелевантно за конкретната материалноправна легитимация на
ответника да отговаря по предявените искове за стойността на доставената
топлинна енергия, доколкото именно носителят на вещното право на ползване
упражнява правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен за
разноските, свързани с ползването му /чл. 57 от ЗС/, а не се установява за
процесния период правото на ползване да е прекратено или конкретно да е
упражнявано от лице, различно от ползвателя. С оглед изложеното съдът приема,
че ответникът като физическо лице, вещен ползвател на имота, е лице, ползващо
топлинна енергия за битови нужди в процесното жилище и по смисъла на цитираните
по-горе разпоредби е придобил качеството потребител на топлинна енергия.
Придобитото качеството на потребител законът не ограничава със срок и не го
поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на
търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на
това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на
други законоустановени факти /например прекратяване на учредено вещно право на
ползване/, прекратяващи облигационните отношения. Предвид изложеното се налага
извод, че районният съд при правилно приложение на закона е приел наличието на
договорна връзка между страните и при формирането на този извод не е допуснато
нарушение на материалния закон. С оглед последното, доводите на въззивника в
противоположния смисъл, съдът намира за неоснователни.
Не е спорно по
делото, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на
етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди.
Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в
жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на
иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК. От заключението на СТЕ, което въззивният
съд цени изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че постъпилата
топлинна енергия в СЕС на адрес в гр.София, ж.к.“****“, бл.********се измерва с
определеното от нормативната уредба средство за измерване /СИ/ за търговско
плащане – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Установява се, че през
исковия период в СЕС няма подаване на топлоносител за отопление, т.е. бл.*** в ж.к.“****“
не се отоплява от ищеца, а абонатите в него са потребители само на ТЕ за битово
горещо водоснабдяване. Посочено е от вещото лице, че топлинен счетоводител в
блока е „Т. – София“ ЕАД и тъй като в СЕС няма подаване на ТЕ за отопление,
фирмата е извършила разпределението на постъпилата в АС енергия по отчет на
водомерите за топла вода, монтирани с сградата. Вещото лице изрично е отразило,
че в процесния апартамент през исковия период има узаконени два топли водомера,
като отчет за тези водомери е извършен а 21.04.2017г. за отчетен период
2016/2017г. За период 2017/2018г. не е
осигурен достъп до имота на 03.05.2018г. (първа дата за отчет) и на
06.06.2018г. (втора дата за отчет), поради което водомерите не са отчетени,
като вещото лице е посочило, че разполага с отчетния формуляр от м.04.2017г. –
подписан от абоната, както и с протоколите за неосигурен достъп до имота през
м.05.2018г. и м.06.2018г.
По делото пред
районния съд е приета и ССчЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентно
изготвена, в която е посочено, че стойността на подадената топлинна енергия на
абонат с аб.№ 152988, с адрес в гр.София, ж.к.“****“ бл.***, вх* ап.3 за
периода м.05.2016г. до м.04.2018г., изчислена по текущите цени за съответния
период, определени от държавния регулатор, възлиза на сумата от 2 137,99
лева. Отразено е, че при направена проверка в счетоводството на „Т. – София“
ЕАД се констатира, че няма данни за постъпили плащания за дължимите суми за
топлинна енергия на процесния имот за процесния период.
Настоящият съдебен
състав изцяло кредитира и двете заключения по допуснатите пред Софийски районен
съд експертизи. Същите са изготвени от експерти, притежаващи необходимите
професионални знания и квалификация, и са съобразени с целия доказателствен
материал по делото, поради което съдът поставя същите в основата на
доказателствените си изводи. Експертите са основали изводите си въз основа на
доказателствения материал по делото, преценен поотделно и в съвкупност, като
експертизите са приети без възражения от страна на страните в производството,
поради което и възраженията на въззивника А. в този аспект, съдът намира за
неоснователни.
Не може да бъде
споделено възражението за наличие на съществено процесуално нарушение в
първоинстанционното производство във връзка с неосигуряване на страните на
равна възможност за упражняване на процесуалните им права. Въззивникът е
изложил декларативно определени принципни положения, без обаче да аргументира
по какъв точно начин съдебният акт се намира в колизия с тях. Производството по
реда на Гражданския процесуален кодекс се развива при прилагане на принципите
на равенство на страните (чл. 9 ГПК) и състезателно начало (чл. 8 ГПК), като
всяка от страните разполага с възможност да изложи пред съда становището си и
да представи доказателства, а решението на районния съд подлежи на инстанционен
контрол. Затова и в тази насока възраженията във въззивната жалба, настоящият
състав намира за неоснователни. За пълнота следва да се посочи, че ищецът в
първоинстанционното производство е поискал своевременно – с исковата молба,
назначаване на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, за
установяване на фактите и обстоятелствата, по отношение на които носи
доказателствената тежест в процеса и за изясняването на които са необходими
специални знания. Последните са допуснати от първостепенния съд предвид
изричните оспорвания, релевирани от страна на ответника, а заключенията по
изготвените експертизи са приети по делото без възражения.
Останалите доводи
във въззивната жалба, свързани с това, че ищецът не извършва услугата дялово
разпределение, поради което няма и основание да претендира нейната цена, както
и че същият недопустимо предявява пред съда чужди права, доколкото визираната услуга следва да се извършва от трето лице
– ФДР, са неотносими към установената фактическа обстановка и по същество са
неоснователни. Установява се по делото, че „Т. – София“ ЕАД извършва услугата
дялово разпределение за топлофицираната сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“****“,
бл.***, без да е налице твърдение по делото за наличие на сключен договор с
дружество топлинен – счетоводител.
При липса на
конкретен довод относно акцесорните искове, съдът на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, касаещи тяхната изискуемост,
определения размер и период.
По изложените
съображения, исковете са основателни и доказани до присъдените от първоинстанционния
съд размери, а предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, решението
следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия
- ищец следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК да бъдат
присъдени сторените от него разноски за заплатено възнаграждение за особен
представител на въззивника – ответник Р.М.А. в размер от 195,37 лева. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, намира,
че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, следва да бъде определен в размер от 100 лв. Следователно
общият размер на сторените от ищеца разноски във въззивното производство е 295,37
лв., която сума следва да му бъде присъдена.
Доколкото
въззивник – ответник е представлявана в производството от особен представител,
който е освободен и не следва да внася държавна такса за настоящото производство,
то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета и по сметка на СГС сумата от 45,92 лева, представляваща
дължима държавна такса в производството пред СГС.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 241902 от 13.10.2019г., постановено по гр. д. № 26794/2019г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 76 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Т. – София“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сума в размер на 295,37 лева – представляваща
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СГС държавна такса в настоящото производство размер на 45,92 лева
(четиридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки).
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.