Мотиви към присъда №41/01.08.2017 г., постановена по НОХД №253 по описа за 2017 г. на Районен съд - Левски

 

Срещу подсъдимия Ю.М.И., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, за това, че на 23.04.2017г., в с.Трънчовица, обл.Плевен, в близост до гробищния парк на селото, при условията на опасен рецидив, направил опит да се съвъкупи с Г.Б.К., с ЕГН ********** ***, като я принудил към това със сила и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл.152, ал.3, т.5, във вр. с чл.152, ал.1, т.2, пр.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

По искане на подсъдимия и назначеният му служебен защитник, делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.370 и следващите от НПК, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.

Подсъдимият Ю.М.И. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие поддържа изцяло внесения обвинителен акт. Счита, че в хода на разследването са събрани категорични доказателства. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен по предявеното обвинение, като му наложи наказание лишаване от свобода в максималния размер, предвиден от законодателя, което да бъде изтърпяно при строг режим, като счита, че  предишните му осъждания не са оказали превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия.

Подсъдимият Ю.М.И. лично, и чрез служебния си защитник адв. С., счита, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. Счита, че предходните осъждания не следва да се считат като такива, тъй като те са отчетени от самия законодател. Моли съда да му наложи наказание за извършеното престъпление лишаване от свобода за срок от шест години, като съдът приложи разпоредбата на чл.58а от НК. Намира, че и ролята и целите на специалната и генерална превенция биха били постигнати с наказание лишаване от свобода около средния предвиден от законодателя размер, като се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК.

Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Ю.М.И., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Ю.И. е многократно осъждан на наказание лишаване от свобода, които е изтърпял.

Подсъдимият И. ***. В следобедните часове на 23.04.2017г., около 15.30 ч. И. се намирал в с.Трънчовица, в близост до гробищния парк на селото, като същият бил употребил алкохол. По същото това време свидетелката Г.Б. се намирала на гробищния парк, за да почисти гробовете на свои роднини. След като приключила, тръгнала към дома, който се намирал в близост до гробищата.

Тогава подсъдимият И. възприел свидетелката и решил да се съвкупи с нея.

Проследил я на излизане от гробищата и в близост до къщата за ритуали я хванал с ръцете си от към гърба и за фланелата и започнал да я дърпа.

 Свидетелката се обърнала, видяла, че зад нея стои непознато лице от ромски произход. Изплашена от проявената му агресия към нея и предусещаща заплахата над нея, свидетелката ударила подсъдимия в областта на главата с мотиката, която държала. Въпреки изразеното от свидетелката несъгласие, подсъдимият започнал да я дърпа и влачи по пътя, като демонстрирал желание и намерение за интимен контакт с Б.. Подсъдимият я дърпал, като искал да я замъкне в силно затревената част. В резултат на дърпането, влаченето и употребената сила, на пострадалата били причинена разкъсно – контузна рана, кръвонасядание и охлузване. Многократно Б. правела несполучливи опити да се отърве от подсъдимия, като се дърпала, непрестанно молила да я остави. В резултат на дърпането свидетелката многократно падала на земята, след което ставала, като подсъдимият не преставал да я дърпа. По този начин се отдалечили на 100-200 метра от гробищния парк. Свидетелката Б. викала за помощ, но наоколо нямало никого. Подсъдимият категорично заявил, че ще я ебе. Свидетелката започнала да вика по имена мъжа си, сина си, но и те не чули. Подсъдимият започнал да прави опити да й събуе анцуга. Свидетелката започнала да се моли да я остави, че няма да каже на полицията, само да я остави и пусне. Той категорично заявил, че няма да я пусне, като продължавал да я дърпа към храстите. Б. се съпротивлявала според възможностите и възрастта си. Тя отново го молила да я остави. В резултат на усилията ме и сила, като се възползвал от момент, в който Б. била повалена на земята, подсъдимият успял да й събуе анцуга в областта на седалището. С всички усилия Б. успяла да си задържи анцунга в предната част, за да не се свлече. Подсъдимият оголил половия си член и въпреки съпротивата на Б., възнамерявал да проникне във влагалището на Б..

По това време свидетелите З. Т. и К. Т. се придвижвали с лек автомобил в землището на с.***. В близост до гробищния парк забелязали свидетелката Б. на земята и непознато лице от ромски произход зад нея. В това време свидетелката била на колене, главата й била към тревата, разголена в доилната част на тялото, махала с ръце и викала за помощ. Подсъдимият разбрал, че няма да може да осъществи намерението си да изнасили Б., загащил се и побягнал към селото, опитвайки се да прикрие лицето си, но бил ясно възприет от свидетелите. Свидетелят Т. слязъл от колата и започнал да бяга след подсъдимия, като св. Т. го следвал с автомобила. Свидетелят Т. възприел посоката на движение на подсъдимия, позвънил на телефона на Т. и му казал да пресрещне лицето. По пътя срещнал св. Г. на когото обяснил ситуацията и му казал да помогне на св. Б.. Двамата свидетели успели да задържат подсъдимия, който се опитал да избяга. Свидетелите подали сигнал до РУ – Левски.

През това време свидетелят Г. отишъл при Б., която видимо била много изплашена и разстроена и му разказала за случилото се.

По случая било образувано досъдебно производство.

При извършен оглед на местопроизшествието бил иззет 1 бр. бял чувал с бутилки и 1 бр. дървен сап.

С протокол от 23.04.2017г. са взети образци за сравнително изследване. От приложената декларация се установява, че подсъдимият дал доброволно образци за изследване.

 С протокол за доброволно предаване св. Б. е предала 1 бр. полиетиленов плик със съдържащи се в него 1 чифт терлици, 1 чифт чорапи тъмни на цвят, 1 бр. бял потник, 1 бр. бикини черни, 1 бр. чорапогащник, 1 бр. черно долнище на анцуг, 1 бр. черна жилетка с цип, 1 бр. розова престилка и 1 бр. черна блуза.

С протокол за оглед от 02.05.2017г. е извършен оглед на предадените от Б. вещи.

От заключението на вещото лице  по назначената съдебно - медицинска експертиза е видно, че при прегледа на Г.Б. са установени малка разкъсно – контузна рана, кръвонасядане и охлузване по дланта на едната ръка; полови органи на раждала жена без пресни травматични увреждания по и около тях; липса на сперматозоиди в секрет иззето от влагалището.

Не били установени данни за извършен полов акт, за което и самата пострадала не е заявявала. От медицинска гледна точка не се изключва възможността за извършване на други действия с цел възбуждане и/или удовлетворяване на полово желание, без съвкупление.

При изследването били установени малки на площ разкъсно – контузна рана, кръвонасядане и охлузване на дланта на едната ръка. Тези увреждания са резултат от тъпи травми. Могат да са получени от удари с или върху твърди предмети, дърпане и стискане с ръце, драскане с нокти.

 Сами по себе си те са причинили разстройство на здравето временно и неопасно за живота.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно - медицинска експертиза за изследване на живо лице е видно, че при прегледа на Ю.И. било установено малки на площ охлузвания и драскотини, които могат да бъдат получени по начин, по който съобщава. Горните травми са причинили болки и страдания без разстройство на здравето, като оздравителния процес ще трае няколко денонощия.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – психолого – психиатрична експертиза е видно, че комплексната интерпретация за данните от делото, психологичното и психиатрично изследване дават основание да се приеме, че Г.Б.К. е клинично психично здрава, няма интелектуални и паметови нарушения, които да възпрепятстват способността й да възприема възпроизвежда адекватно факти и събития, вкл. касаещи настоящото производство.

От медицинска гледна точка св. Б. е била в състояние правилно да възприема и запаметява на 23.04.2017 г. по време на инкриминираното деяние, както и понастоящем да възпроизвежда факти и събития от значение за разкриване на обективната истина по настоящото ДП.

Осв. Г.К. притежава психична годност за адекватно разбиране и противодействие при упражнено физическо и/или психическо насилие.

По отношение на конкретната инкриминирана ситуация, предмет на настоящото производство, данните, които предоставя свидетелката, е за преживяна от нея ситуация на остър стрес, причинен от внезапно неочаквано събитие със значими за нея физически и емоционални последици със страх за собствената сигурност и интимна неприкосновеност. След нападението споделя за емоционални и поведенчески симптоми – обърканост, неразположеност, срам, вегетативни реакции, които могат пряко да се свържат с настъпилата дезорганизация вследствие на острото психотравмено събитие.

От заключението на вещото лице по назначената комплексна съдебно – психолого - психиатрична експертиза по отношение на Ю.И. е видно, че същият е с личностово разстройство – емоционално нестабилна личност, което не може да бъде приравнено към продължително разстройство на съзнанието в съответствие с чл. 33 от НК.

Към момента на изследване нивото на общо интелектуално функционирането на осв. е в рамките на граничния вариант на нормална надареност. Понастоящем не следва да се потвърди и приеме диагноза умствена изостаналост при осв.

Състоянието му не може да бъде приравнено към „слабоумие” в съответствие с чл. 33 от НК.

Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието.

Към момента на специализираното изследване на 23.04.2017 г. осв. има съхранени спомени, които подрежда в правилен хронологичен ред. Паметовите му възможности позволяват на осв. да дава логически свързани описания на ситуацията, свързана с настоящото производство и на участниците в нея макар и на елементарно ниво, пресъздадено с беден речник.

 Осв. Ю.И. е могъл правилно да възприема, запаметява и понастоящем да произвежда фактите от действителността и да дава достоверни показания за тях.

По отношение на извършеното деяние и липсата на адекватен контрол над сексуалното поведение могат да се коментират недостатъчното социална зрялост на осв. със затруднения в приемането и спазването на морални и правни норми, с подценяване тежестта на постъпката и нейната наказуемост, ниското морално развитие, заучени модели на поведение, дефицити в способността за интимност, както и в сексуалната и общата саморегулация и нагласи в подкрепа на престъпленията. Описаните личностови особености при осв. лице обхващат базови сфери на личностовата структура, изразени са в степен на личностово разстройство и грубо разстройват социалната му адаптация.

Осв. Ю.И. притежава психична годност да участва във воденото срещу него досъдебно производство и да носи наказателна отговорност.

Разпитан в качеството му на обвиняем, в присъствието на защитник И. се признава за виновен.  

Изложената фактическа обстановка и направеното от подсъдимия И. самопризнание се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства, именно, че на 23.04.2017г., в с.***, в близост до гробищния парк на селото, при условията на опасен рецидив, направил опит да се съвкупи с Г.Б.К., с ЕГН ********** ***, като я принудил към това със сила и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

 

Изложената по – горе фактическа обстановка се установява и от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели,  назначените експертизи, които си кореспондират напълно, както по-между си, така и на данните от извършените процесуално – следствени действия, за които са съставени съответните протоколи.

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.152, ал.3, т.5, във вр. с чл.152, ал.1, т.2, пр.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

От обективна страна обектът на престъплението е половата неприкосновеност на личността.

       Престъплението е двуактно – принуда и съвкупление.

Подсъдимият е осъществил принудата, тъй като е упражнил върху пострадалата сила, за да преодолее съпротивата, като насилието е насочено към постигане на целта – съвкуплението.

Въпреки, че подсъдимият е сломил съпротивата на пострадалата, той не успял да се съвкупи с нея поради намесата на свидетелите Т. и Т.. Изпълнителното деяние е останало недовършено, тъй като макар и осъществена принудата, липсва извършване на втория акт – съвкуплението.

Пострадалата е лице от женски пол, поради което е и жертва по смисъла на чл. 152 от НК. Налице е и липсата на желание от страна на пострадалата за съвкупление с подсъдимия, изразено чрез съпротивата й.

С оглед на съдебното минало на подсъдимия, се установява, че деянието е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.”а” и б. „б” от НК. Престъплението е извършено от подсъдимия преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишното му осъждане.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че извършва действия за съвкупяване с пострадалата против волята й. Съзнавал е, че пострадалата не е съгласна да участва в тези действия се съвкупи с него и целял чрез упражняване на физическа сила да сломи съпротивата й. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Поради изложеното съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл. 152, ал.3, т.5, вр. чл. 152, ал.1, т.2, пр.1 от НК.

Подсъдимият И. следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК.

При определяне на размера на наказанието по отношение на подсъдимия съдът счита, че предходните осъждания по отношение на подсъдимия не следва да се отчитат като отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, с оглед на това, че подсъдимият отговаря за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив.

Съдът съобрази признанието на вината от страна на подсъдимия, оказаното съдействие органите на досъдебното и съдебното производство, както и че деянието е останало недовършено, в стадия на опита.

Така мотивиран съдът налага на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест години.

Съобразявайки, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК задължителното прилагане на чл. 58а от НК, и тъй като делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.371 т.2 от НПК, като е открита процедура по предварително изслушване на страните, съдът намалява така определеното наказание с една трета и налага на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

 Съдът е приложил разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, като приспада времето, през което подсъдимият Ю.М.И. е бил задържан, считано от 24.04.2017г.

При този изход на делото следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият да бъде осъден да заплати направените на досъдебното производство деловодни разноски в размер на на 698.28 лв.

Веществените доказателства: 1 бр. бял чувал с празни бутилки, капачки и един дървен сап, съдът е разпоредил да се върнат на подсъдимия Ю.М.И., а останалите веществени доказателства да се върнат на пострадалата Г.Б.К., намиращи се при домакин при РУ – Левски.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: