№ 522
гр. Видин, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело №
20241320100684 по описа за 2024 година
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от Д. А. С., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул. „Проф. Марин Бъчваров“ № 3, ет. 3, ап. 14, чрез адвокат Д. Николов
Димитров, с адрес за връчване на съобщения: гр. София, кв. „Овча купел“, ул. „Народен
герой“ № 2, сграда А, партер, ет. 1 против „АЛМА АТА“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Пазвантоглу“ № 3, установителен иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че по силата на сключен Договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, изповядан с Нотариален акт № 24, том II, per. № 2762, дело 191 от 03.09.2020 г. на
нотариус Слава Пилякова, peг. № 344 на НК, вписан в СлВп - гр. София под № 61, том
СХХII, дело 37551/ 2020 г. ответното дружество „АЛМА АТА“ ЕООД продало на Д. А. С.
следните недвижими имоти, изградени на етап „груб строеж“, находящи се в Триетажна
жилищна сграда, строящата се в Поземлен имот с идентификатор 68134.905.2699, с адрес в
гр. София, район Лозенец, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, площ 1 278 кв.м., номер по
предходен план 1188, кв. 80, парцел XVII, а именно:
1.) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.905.2699.1.14 по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, СО, адрес на имота: гр. София,
район Лозенец, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, ет. 3, апартамент М 14, разположен в сграда с
идентификатор 68134.905.2699.1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, с посочена площ 67,93 кв.м., който самостоятелен обект,
съгласно строителна документация, представлява АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се на трети
1
жилищен етаж, кота +5,70 м., със застроена площ от 67,93 кв.м.,заедно с МАЗЕ № 14
t
находящо се в подземния етаж, кота -2,85 м, а площ от 15,89 кв.м., заедно с 4,35% ид.ч. от
общите части на сградата, равняващи се на 16,76 кв.м. и заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху УПИ
и
2.) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.905.2699.1,29 по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, СО, адрес на имота: гр. София,
район Лозенец, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, ет. -1, гараж № 9, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж; в сграда, брой нива на обекта 1, с посочена площ 18,52 кв.м.,
който самостоятелен обект, съгласно строителна документация, представлява ГАРАЖ № 9,
находящ се в подземния етаж, кота -2,85 м., със застроена площ от 18,52 кв.м., заедно с 0,68
% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 2,61 кв.м. и заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху УПИ.
Посочва се, че съгласно пункт I. на описания Нотариален акт, правото на собственост върху
гореописаните два недвижими имота се прехвърля срещу общата продажна цена от 165 900
лева.
Излага се, че в пункт III. от описания Нотариален акт, ответното дружество „АЛМА АТА“
ЕООД се задължило да изгради и да предаде на ищеца Д. А. С. гореописаните два
недвижими имота, описани подробно в пункт I. на същия Нотариален акт, с Разрешение за
ползване / Удостоверение за въвеждане в експлоатация за жилищната сграда, в която се
намират продадените два недвижими имота, в срок до 30.11.2020 г.
Поддържа се, че жилищната сграда, в която се намират продадените два недвижими имота е
въведена в експлоатация едва на 08.03.2023 г. с повече от две години забава, за което е
представено като доказателство към искова молба Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 252 от 08.03.2023 г.
Твърди се, че в пункт V. от Нотариалния акт страните са се договорили, че ако продавачът
„АЛМА АТА“ ЕООД не спази с повече от един месец договорения срок в пункт III. за
предаване на имотите по пункт I. с Разрешение за ползване / Удостоверение за въвеждане в
експлоатация в срок до 30.11.2020 г., следва да заплати на купувача Д. А. С. неустойка в
размер на 0,5 % от общата продажна цена в пункт I. за всеки ден забава, но не повече от 5 %
от нея.
Сочи се, че предвид уговорения в пункт III. на Нотариалния акт краен срок за въвеждане на
жилищната сграда в експлоатация до 30.11.2020 г. и едномесечния гратисен период по пункт
V., след изтичането на който възниква задължението за плащане на претендираната по
делото неустойка за забава, следва, че продавачът „АЛМА АТА“ ЕООД е изпаднал в забава и
дължи неустойка, считано от 31.12.2020 г.
Излага се, че съгласно описания в пункт V. на Нотариалния акт размер на неустойката, при
изпадането на продавача „АЛМА АТА“ ЕООД в забава, същият дължи на купувача Д. А. С.
неустойка за забава в размер на 0,5 % от общата продажна цена от 165 900 лева, равняващи
2
се на 829,50 лева за всеки ден забава.
Поддържа се, че при така уговорения размер на неустойката, претендирания с исковата
молба максимален лимит от 8 295.00 лева, представляващи 5 % от общата продажна цена от
165 900 лева, се достига за период от 10 дни забава, които са изтекли в периода от 31.12.2020
г. до 09.01.2021 г. включително.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 508/2023 г. по описа на Районен съд -
Видин, и по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Срещу
заповедта за незабавно изпълнение е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответното дружество, че дължи на ищеца сумата от 8 295.00 лева неустойка за забава,
натрупана за периода от 31.12.2020 г. до 09.01.2021 г., дължима на основание пункт V от
Нотариален акт № 24, том II, peг. № 2762, дело 191 от 03.09.2020 г. на нотариус Слава
Пилякова, per. № 344 на НК, вписан в СлВп - гр. София под № 61, том СХХII, дело 37551/
2020 г., върху продажна цена по пункт I от Нотариалния акт в размер на 165 900.00 лева и
представляваща максимално допустимия размер от 5 %, уговорен между страните, заедно с
дължимата законна лихва за забава, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417
от ГПК на 22.03.2023 г. до пълното погасяване на претендираното вземане, за които е
издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 508/ 2023 г. по описа на III състав
НО на Районен съд - Видин.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който иска се
оспорва като неоснователен. Посочва се, че ищецът е получил държането върху вещта преди
повече от една година и половина, че живее в апартамента и плаща сметки. Ответникът
твърди, че въпреки неговото противопоставяне ищецът е изменил фасадата на апартамента,
поставяйки климатици и правейки други изменения, които са причина за забавянето на
приемането на сградата от Столична община, т.е. забавянето се дължи изключително на
действията на ищеца, което според него изключва отговорността за забава. Моли да бъде
отхвърлен иска и да му се присъдят направените разноски. Прави доказателствени искания.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
техническа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 508/2023 г. по описа на Районен съд – Видин.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното:
Районен съд – Видин е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
Установява се, че по ч. гр. д. № 508/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника. В
законоустановения срок кредиторът е предявил установителен иск за съществуването на
3
спорното вземане, поради което искът се явява допустим.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти,
изградени на етап „груб строеж“ № 24, том II, рег. № 2762, дело № 191 от 2020 г. на нотариус
Слава Пилякова, peг. № 344 на НК, вписан в СлВп - гр. София под № 61, том СХХII, дело
37551/ 2020 г., от който е видно, че на 03.09.2020 г. ответното дружество „АЛМА АТА“
ЕООД продало на Д. А. С. следните недвижими имоти, изградени на етап „груб строеж“,
находящи се в Триетажна жилищна сграда, строящата се в Поземлен имот с идентификатор
68134.905.2699, с адрес в гр. София, район Лозенец, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, площ 1
278 кв.м., номер по предходен план 1188, кв. 80, парцел XVII, а именно:
1.) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.905.2699.1.14 по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, СО, адрес на имота: гр. София,
район Лозенец, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, ет. 3, апартамент М 14, разположен в сграда с
идентификатор 68134.905.2699.1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, с посочена площ 67,93 кв.м., който самостоятелен обект,
съгласно строителна документация, представлява АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се на трети
жилищен етаж, кота +5,70 м., със застроена площ от 67,93 кв.м.,заедно с МАЗЕ № 14,
находящо се в подземния етаж, кота -2,85 м, а площ от 15,89 кв.м., заедно с 4,35% ид.ч. от
общите части на сградата, равняващи се на 16,76 кв.м. и заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху УПИ
и
2.) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.905.2699.1.29 по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, СО, адрес на имота: гр. София,
район Лозенец, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, ет. -1, гараж № 9, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж; в сграда, брой нива на обекта 1, с посочена площ 18,52 кв.м.,
който самостоятелен обект, съгласно строителна документация, представлява ГАРАЖ № 9,
находящ се в подземния етаж, кота -2,85 м., със застроена площ от 18,52 кв.м., заедно с 0,68
% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 2,61 кв.м. и заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху УПИ.
Съгласно пункт I. на описания Нотариален акт, правото на собственост върху гореописаните
два недвижими имота се прехвърля срещу общата продажна цена от 165900.00 лева.
От пункт III. на описания Нотариален акт е видно, че ответното дружество „АЛМА АТА“
ЕООД се задължило да изгради и да предаде на ищеца Д. А. С. гореописаните два
недвижими имота, описани подробно в пункт I. на същия Нотариален акт, с Разрешение за
ползване / Удостоверение за въвеждане в експлоатация за жилищната сграда, в която се
намират продадените два недвижими имота, в срок до 30.11.2020 г.
От пункт V. От гореописания Нотариалния акт е видно, че страните са се договорили, че ако
продавачът „АЛМА АТА“ ЕООД не спази с повече от един месец договорения срок в пункт
III. за предаване на имотите по пункт I. с Разрешение за ползване /Удостоверение за
въвеждане в експлоатация в срок до 30.11.2020 г., следва да заплати на купувача Д. А. С.
4
неустойка в размер на 0,5 % от общата продажна цена в пункт I. за всеки ден забава, но не
повече от 5 % от нея.
По делото е представено Удостоверение № 252/08.03.2023 г. за въвеждане в експлоатация, от
което е видно, че жилищната сграда, в която се намират продадените два недвижими имота е
въведена в експлоатация на 08.03.2023 г.
От писмо вх. № 9675/15.08.2024 г. от Главния архитект на Столична Община е видно че
уведомяват съда, че по преписката, по която е издадено Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 252/08.03.2023 г. на Главен архитект на Столична Община за обект:
„Триетажна жилищна сграда и подземни гаражи“, находящ се в УПИ XVII – 1188, кв. 80, м.
„Витоша Вец Симеоново“, по плана на гр. София, с административен адрес: гр. София,
район „Лозенец“, ул. „Бигла“ № 40, няма назначена комисия за приемане на горепосочената
сграда.
По делото с писмо вх. № 977/27.01.2025 г. са представени от Столична Община,
Направление „Архитектура и градоустройство“ констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа – обр. 15; Заявление за внасяне на допълнителни документи вх. №
САГ23-УВ00-204(2)/07.03.2023 г. и Окончателен доклад № 118/10.10.2022 г.
За установяване на твърденията в отговора на исковата молба, ответникът ангажира гласни
доказателства – свидетелят Манол Мирков Попов.
От показанията на свидетеля Манол Попов се установява, че същият е работил на строежа
на процесната жилищна сграда в гр. София, район Лозенец – Вец Симеоново, бил е
технически ръководител на строежа. Твърди, че познава ищцата, която закупила имот в
обекта. Излага, че в началото на 2020 г. на нея й били предадени ключовете от апартамента и
тя започнала с довършителни работи, а после се нанесла там със семейството си. Посочва, че
си плащали тока. Твърди, че когато си правели довършителните работи монтирали
климатици, без да питат никой и нарушили фасадата. Това довело до забавяне издаването на
разрешително за ползване на сградата. Свидетелят посочва, че ищцата е получила ключове и
е започнала да живее преди да се получи Акт 16 на сградата. Свидетелят твърди също, че в
сградата се били настанили няколко човека, които си били сложили контролни електромери
и си плащали тока. С водата нещата стояли по същия начин, били монтирани контролни
водомери. По принцип имало монтирани водомери. Свидетелят сочи, че настанилите се в
сградата си включили котлите на газовото отопление в отдушниците на кухните.
Продупчили водосточните тръби, за да си вкарат кондензната тръба на климатика. Твърди,
че това било направено от ищцата и от един господин. Излага, че шефът му на добра воля
им предал ключа, за да започнат да си правят довършителни работи. Посочва, че не знае на
коя дата са монтирали климатиците, но било преди издаването на разрешителното за
ползване. Имало монтирани климатици от още един собственик. Свидетелят твърди, че бил
свидетел на разговор между управителя на ответното дружество - Станков и ищцата, на
който на ищцата й било казано да не монтира климатици или да ги махне, като този разговор
се състоял през 2020 г. Акт 16 трябвало да се издаде през 2020 г. Посочва, че на повечето
хора, които пожелали им бил даден ключ да започнат довършителни работи.
5
Вещото лице е посочило в съдебно-техническата експертиза, че жилищната сграда е
въведена в експлоатация с УВЕ № 252/08.03.2023 г. В проектната документация за сградата
по част Отопление, вентилация и климатизация (ОВК) е предвидена и изпълнена
топлоизолация от EPS 10 см на външни стени и 15 см на топъл покрив, XPS - 12 см на
еркери, 5 см на отопляем сутерен и неотопляван гараж; Предвидена е сградна отоплителна
система на газ с индивидуални двуконтурни котли и принудителна смукателна вентилация
на санитарни помещения. Монтаж на климатици в сградата не е предвиждан и не е описан
монтаж на климатици в представените строителни книжа. Посочило е, че процедурата по
въвеждане в експлоатация на сграда в България е регламентирана основно в Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите.
Вещото лице е посочило, че за строежи пета категория (напр. еднофамилна или малка
жилищна сграда), който е изпълнен със строителен надзор, процедурата по въвеждане в
експлоатация е по- облекчена, но строго регламентирана от чл. 177, ал. 3 от ЗУТ и Наредба
№ 2/2003 г. Изложило е, че след приключване на всички СМР по проекта, Строителният
надзор изготвя:
Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Протокол обр. 15 от
Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството) - подписан от строител, проектант, надзор и инвеститор - в конкретния
случай от 31.05.2022 г.;
Комплексен доклад за съответствие със ЗУТ и одобрения инвестиционен проект по чл. 176а,
ал. 3 ЗУТ - в конкретния случай №118 от 10.10.2022 г.
Прилагат се и всички други необходими протоколи (за скрити работи, изпитания, акта за
енергийната ефективност и др.).
Вещото лице е посочило, че от Възложителя на строежа (или от упълномощен представител)
се подава заявление за издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация в
съответната общинска администрация (отдел „Устройство на територията" /
„Инвестиционно проектиране" с приложени: Разрешение за строеж; Протокол обр. 15;
Комплексен доклад от надзора (чл. 176а, ал. 3 ЗУТ); Декларация от строителя за
съответствие с проекта; Сертификати за вложени материали; Документи за собственост;
Протоколи от съответните експлоатационни дружества (ако са необходими - за ел., ВиК и
др.); Удостоверение за енергийните характеристики на сградата (ако се изисква); Документ
за платена такса.
Вещото лице е посочило, че в конкретния случай Възложители са описаните на стр. 1 на
Констативния акт за установяване годността за приемане на строежа физически и
юридически лица с право на собственост или други вещни права в сградата и УПИ (стр. след
977 в делото).
Вещото лице е посочило, че общинският орган в случай на изготвен и представен
Комплексен доклад за съответствие със ЗУТ на одобрения инвестиционен проект по чл.
6
176а, ал. 3 ЗУТ не назначава приемателна комисия. Проверката от страна на общинската
администрация се състои в извършване административна проверка на документацията, и ако
няма отклонения от проекта, се издава Удостоверение за въвеждане в експлоатация от кмета
на общината или упълномощено лице.
Удостоверението потвърждава, че строежът е годен за ползване.
Ако има отклонение (например незаконен монтаж на климатик върху фасадата), общината
може да откаже издаване на удостоверение, да изиска отстраняване на несъответствието или
да изиска актуализиран проект (ако е допустимо).
В конкретния случай вещото лице е посочило, че в приложимите документи - Констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа от 31.05.2022 г. и Комплексен доклад
за съответствие №118 от 10.10.2022 г. не е описано несъответствие с проекта.
Посочило е също, че по делото няма представени документи или друго за подадени в
Общинската администрация или РДНСК жалби за незаконни действия по време на
строителството (неправомерно монтирани климатици или други) в сградата.
Посочило е, че от свидетелските показания на Манол Мирков Попов (Протокол от
10.05.2025 г.) е видно, че на част от собствениците е даден достъп до сградата и
апартаментите за извършване на довършителни работи през 2020 година и са били
монтирани климатици, като по този начин са нарушили целостта на фасадата на сградата.
Строителните работи по фасадата на сградата - монтаж на EPS 10 см на външни стени, са
извършени и удостоверени със съставяне на Акт образец 12 за скрити работи (Акт по
Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството) по част „Архитектура“ от 23.03.2020 г. (описан на стр. 16 от Комплексен
доклад на строителния надзор №11810.10.2022 г.), като последният акт за монтаж на
топлоизолация - на офис 2 около витрина е от 20.05.2022 г. (извършена промяна по чл. 154
от ЗУТ със Заповед №РЛЦ 22- PAS 1-3 от 27.04.2022 г. със заверка от 16.05.2022 г. на
Общинската администрация.
Вещото лице е посочило, че самия монтаж на климатици на фасадата на сградата без да са
част от предварително одобрени проекти представлява нарушение на чл. 154 от ЗУТ
(изменение на одобрен инвестиционен проект без разрешение), тъй като засяга обща част на
сградата.
Ако при подготовката на документацията за въвеждане на сградата в експлоатация, бъде
установено, че на фасадата на сградата е монтиран външен модул на климатична система,
без необходимото съгласие на съсобствениците (в разрез с одобрения инвестиционен
проект) без съответните строителни книжа, това може да е причина компетентните органи да
откажат издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Ако посоченият монтаж е извършен самоволно и в нарушение на чл. 151 и чл. 154 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ), съгласно които за подобен вид дейности е необходимо
съгласие и съответно разрешение (съгласно действащите разпоредби), монтажът на
климатична техника върху фасадата на сграда представлява изменение на архитектурния
7
облик и не може да бъде извършван без разрешение за строеж или становище на главния
архитект на съответната община. Монтажът на външно тяло на климатик на фасадата на
сградата представлява отклонение от архитектурния проект, тъй като: променя външния вид
на сградата; засяга обща част (фасада); не е част от одобрения проект; не е съгласуван с
останалите съсобственици (чл. 38 ЗС); не е разрешен от компетентен орган (чл. 151, ал. 1, т.
11 от ЗУТ).
Съответно, строителният надзор може да откаже съставяне на Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа (Протокол обр. 15 от Наредба № 3 от 31 юли
2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството) или общинската
администрация може да откаже издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация,
докато това нарушение не бъде отстранено.
Вещото лице е посочило, че отговорността за това нарушение е на собственика, извършил
самоволния монтаж, а не на инвеститора. Последният не разполага с правомощия да
премахва или санкционира индивидуални действия на собственици в завършена сграда.
Посочило е, че към момента сградата е въведена в експлоатация и наличието или липсата на
монтирани на фасадата външни климатични тела не би могло да докаже обстоятелства от
края на 2020 година. По тази причина не са приложени снимки на фасадата на сградата.
На база извършените по-горе констатации вещото лице е дало следното заключение:
Въпрос 1: Да установи налице ли са изменения по фасадата от одобрения проект, които да са
пречка за приемане на обекта с Акт 16.
Отговор: Сградата е въведена в експлоатация с УВЕ № 252 от 08.03.2023 г. Ако е имало
такива изменения във времето преди въвеждането в експлоатация, те са отстранени, тъй като
сградата е въведена в експлоатация.
Въпрос 2: Издавана ли е Заповед за отказ от издаване на Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на процесната сграда, на коя дата е постановен отказ и какви са причините за
него?
Отговор: Няма данни, че е издавана такава заповед.
Въпрос 3: Издавани ли са указания от приемателната комисия за отстраняване на причините
за отказа, поради които сградата не е могла да бъде въведена в експлоатация, на коя дата и в
какво се състоят указанията?
Отговор: За въвеждането на сградата в експлоатация не е имало приемателна комисия.
Обектът е въведен в експлоатация на основание Комплексен доклад № 118/10.10.2023 г. и
констатации, че е завършен и ще изпълни предназначението си и предложение до НОГ – СК
(Строителен контрол) СО, да издаде Удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
поради което е прието от съда.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна
8
следното:
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса, поради което
предявеният с молбата иск е допустим.
Не се спори между страните, а и от представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти, изградени на етап „груб строеж“ № 24, том II, рег. № 2762,
дело № 191 от 2020 г. на нотариус Слава Пилякова, peг. № 344 на НК, вписан в СлВп - гр.
София под № 61, том СХХII, дело 37551/ 2020 г. е видно, че на 03.09.2020 г. ответното
дружество „АЛМА АТА“ ЕООД продало на Д. А. С. процесните недвижими имоти,
изградени на етап „груб строеж“ за общата продажна цена от 165 900 лева.
Не се спори между страните, а и от пункт III. на описания Нотариален акт е видно, че
ответното дружество „АЛМА АТА“ ЕООД се задължило да изгради и да предаде на ищеца
Д. А. С. гореописаните два недвижими имота, описани подробно в пункт I. на същия
Нотариален акт, с Разрешение за ползване / Удостоверение за въвеждане в експлоатация за
жилищната сграда, в която се намират продадените два недвижими имота, в срок до
30.11.2020 г.
Не се оспорва от страните, че съгласно договорката им в пункт V. от гореописания
Нотариалния акт, че ако продавачът „АЛМА АТА“ ЕООД не спази с повече от един месец
договорения срок в пункт III. за предаване на имотите по пункт I. с Разрешение за ползване
/Удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 30.11.2020 г., следва да заплати на
купувача Д. А. С. неустойка в размер на 0,5 % от общата продажна цена в пункт I. за всеки
ден забава, но не повече от 5 % от нея.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът
може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
От представено Удостоверение № 252/08.03.2023 г. за въвеждане в експлоатация е видно, че
жилищната сграда, в която се намират продадените два недвижими имота е въведена в
експлоатация на 08.03.2023 г., т.е. неустойката, която се претендира от ищеца е в размер на 5
% от общата продажна цена, което се равнява на сумата от 8295.00 лева.
В облигационното право е възприет общият принцип, че неизпълнението на един договор се
основава на клаузите на този договор и на преценката дали неизпълнението се дължи на
причина, за която длъжникът отговаря.
Ответникът поддържа по делото тезата, че забавянето на въвеждането на сградата в
експлоатация се дължи на поведението на ищцата, която според неговите твърдения е
изменила фасадата на апартамента, поставяйки климатици и правейки други изменения,
които са причина за забавянето на приемането на сградата от Столична община, т.е. твърди,
че забавянето се дължи изключително на действия на ищцата, поради което счита, че не
дължи претендираната неустойка. За доказване на тези твърдения ответникът е ангажирал
гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля - Манол Мирков Попов. Същият
9
твърди, че бил технически ръководител на строежа и че на ищцата били предадени
ключовете от апартамента в началото на 2020 г., като тя започнала с довършителни работи и
после се нанесла да живее там със семейството си. Твърди, че когато извършвала
довършителни работи в апартамента монтирала климатици без да пита никой и по този
начин нарушила фасадата на сградата, което довело до забавяне издаване на разрешително
за ползване на сградата. Твърди, че на ищцата било казано да не монтира климатици или да
ги махне и това се случило през 2020 г. Посочва, че имало монтирани климатици и от още
един собственик.
Вещото лице пък в съдебно-техническата експертиза е посочило, че към момента сградата е
въведена в експлоатация и наличието или липсата на монтирани на фасадата външни
климатични тела не би могло да докаже обстоятелства от края на 2020 година. От съдебно-
техническата експертиза също е видно, че ако има отклонение /например незаконен монтаж
на климатик върху фасадата/, Общината може да откаже издаване на удостоверение, да
изиска отстраняване на несъответствието или да изисква актуализиран проект /ако е
допустимо/. В конкретния случай в приложимите документи – Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа от 31.05.2022 г. и Комплексен доклад за
съответствие № 118 от 10.10.2022 г. не е описано несъответствие с проекта. По делото няма
представени документи или други доказателства за подадени в Общинската администрация
или РДНСК жалби за незаконни действия по време на строителството /неправомерно
монтирани климатици или други/ в сградата.
От гореизложеното се установява, че показанията на свидетеля Манол Попов са
едностранчиви и не се подкрепят от други доказателства по делото, поради което с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК съдът не кредитира същите досежно твърдението, че ищцата
е „монтирала климатици без да пита никой и по този начин нарушила фасадата на сградата,
което довело до забавяне издаване на разрешително за ползване на сградата“ поради
евентуална заинтересованост на свидетеля, с оглед обстоятелството, че същият е бил
технически ръководител на строежа, съответно служител в ответното дружество.
От събраните доказателства по делото не се доказа ответното дружество многократно да е
правило опити да въведе сградата в експлоатация и да е подавало документи, в срока,
посочен в нотариалния акт, в резултат на което регулиращите органи да са констатирали
редица нередовности по сградата и да са постановявали откази. Напротив, от събраните по
делото доказателства се установява, че ответникът със закъснение е задвижил процедурата
по въвеждането на сградата в експлоатация, както и че едва след подаването на документи
се е снабдил с удостоверението за експлоатация.
С оглед гореизложеното съдът намира искът за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 8295.00 лева за основателен и същият следва да бъде уважен.
Върху сумата от 8295.00 лева се дължи и законна лихва за забава, считано от 22.03.2023 г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
до изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът ще следва да бъде
10
осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство, а именно сумата в размер
на 165.90 лева внесена държавна такса и 714.75 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение,
както и разноски в настоящото производство, в размер на 1129.50 лева – адвокатско
възнаграждение, 500.00 лева – допълнително адвокатско възнаграждение, 15.00 лева –
заплатена държавна такса по в.ч.гр.д. № 9202/2023 г. по описа на СГС, 15.00 лева –
заплатена държавна такса по ч.т.д. № 2138/2023 г. по описа на ВКС и 400.00 лева –
възнаграждение за вещо лице . На ищеца не следва да се присъждат разноски за заплатена
държавна такса по настоящото производство, тъй като липсват доказателства за заплатена
такава.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Видин разноски за
държавна такса в размер на 165.90 лева по настоящото производство.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЛМА АТА“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Пазвантоглу“ № 3, че дължи на Д. А.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Проф. Марин Бъчваров“ № 3, ет. 3, ап. 14,
сумата от 8 295.00 лева неустойка за забава, натрупана за периода от 31.12.2020 г. до
09.01.2021 г., дължима на основание пункт V от Нотариален акт № 24, том II, peг. № 2762,
дело 191 от 03.09.2020 г. на нотариус Слава Пилякова, per. № 344 на НК, вписан в СлВп - гр.
София под № 61, том СХХII, дело 37551/ 2020 г., върху продажна цена по пункт I от
Нотариалния акт в размер на 165 900.00 лева и представляваща максимално допустимия
размер от 5 %, уговорен между страните, заедно с дължимата законна лихва за забава,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК на 22.03.2023 г. до пълното
погасяване на претендираното вземане, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.д. № 508/ 2023 г. по описа на III състав НО на Районен съд - Видин.
ОСЪЖДА „АЛМА АТА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Видин, ул. „Пазвантоглу“ № 3 да заплати на Д. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „Проф. Марин Бъчваров“ № 3, ет. 3, ап. 14, разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 508/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, в общ размер на 880.65 лева /165.90
лева внесена държавна такса и 714.75 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА „АЛМА АТА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Видин, ул. „Пазвантоглу“ № 3 да заплати на Д. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Проф. Марин Бъчваров“ № 3, ет. 3, ап. 14, разноски в исковото производство, в
общ размер от 2059.50 лева /1129.50 лева – адвокатско възнаграждение, 500.00 лева –
допълнително адвокатско възнаграждение, 15.00 лева – заплатена държавна такса по
в.ч.гр.д. № 9202/2023 г. по описа на СГС, 15.00 лева – заплатена държавна такса по ч.т.д. №
2138/2023 г. по описа на ВКС и 400.00 лева – разноски за вещо лице/.
11
ОСЪЖДА „АЛМА АТА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Видин, ул. „Пазвантоглу“ № 3 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Видин сумата от 165.90 лева – държавна такса по настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
508/2023 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12