РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Русе, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Васил Петков
Катина Кавърова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20254500500564 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 798 от 22.05.2025г. постановено
по гр.д.№ 6339/24г.
- е намалил на основание чл.30 ЗН, завещателното разпореждане,
извършено от наследодателя М. Ц. И. направено със саморъчно завещание от
20.12.2023г., в полза на Л. А. П. в частта относно офис-магазин № 1,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор с площ 20,81
кв.м;
- възстановил е запазената част на Р. М. И.а- В. от наследството на М. Ц.
И. ЕГН в размер на 65482,88/88160 ид. част. от правото на собственост върху
офис-магазин №*, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.1676.1.**, находящ се в гр. Русе;
- възстановил е запазената част на Ц. М. И. от наследството на М. Ц. И. в
размер на 3228,88/88160 ид. част. от правото на собственост върху офис-
магазин № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.1676.1.**, находящ се в гр. Русе;
- отхвърлил е предявените от Р. М. И. и Ц. М. И. искове с правно
основание чл. 30 ЗН, за намаляване на завещателното разпореждане на М. Ц.
И. направено със саморъчно завещание от 20.12.2023г., в полза на Л. А. П. и
1
възстановяване на запазената им част над посочените по-горе размери до 1/4
ид. част от офис-магазин № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.1676.1.**, и по 1/8 ид. част от апартамент с
идентификатор 63427.2.1676.1.7, находящ се в гр. Русе, пл. „С.Т.“ № **, ет. *,
ап. *;
- допуснал е съдебна делба между Р. М. И.а- В., Ц. М. И. и Л. А. П.
следния недвижим имот: офис-магазин № *, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.1676.1.**, находящ се в гр. Русе, пл.
„С.Т.“ № **, ет. *, обект 1, с площ 20,81 кв.м., ведно с 1.1492% идеални части
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж ПРИ ПРАВА
65482,88/88160 ид. част. за Р. М. И., 3228,88/88160 ид. части за Ц. М. И. и
19448,24/88160 ид. части за Л. А. П.;
- Отхвърлил е предявения от Р. М. И. и Ц. М. И. срещу Л. А. П. иск за
допускане до съдебна делба на апартамент с идентификатор 63427.2.1676.*.*,
находящ се в гр. Русе, пл. „С.Т.“ № **, ет. *, ап. *, с площ 145.15 кв.м., ведно с
8.4194% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж, като неоснователен;
- Присъдил е разноски.
Недоволни от постановеното по делото решение остА.ли Ц. М. И. и Р.
М. И.а- В., които го обжалват. Сочат, че дареният имот в полза на Ц. М. И., със
стойността на който е намалена запазената част на последния, впоследствие е
бил дарен/върнат на наследодателя и така според жалбоподателите дарението
фактически не е осъществено. Считат решението за неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо. Считат го и за немотивирано, тъй като е
поощрена недобросъвестността на наследницата по завещание, нарушава
принципа на справедливост и нарушава баланса между интересите на
наследниците. Позовава се на разпоредба от ГПК съгласно която при липса на
закон съдът ползва справедливостта и основните начала на правото като
нормативен източник. Сочи и хипотези на запълване на празноти в закона по
чл. 46, ал.2 от ЗНА. Счита, че чрез справедливост при прилагане на закона
трябва да се засили защита на интересите на наследниците по закон.
По така изложените съображения се иска да бъде отменено обжалваното
решение и да се възстанови запазената част на Ц. М. И. от наследството на М.
Ц. И. в пълен размер, а именно при права 65482,88/88160 идеални части от
офис-магазин № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.1676.1.16, находящ се в гр. Русе, пл. „С.Т.“ № **, ет. *,
обект /, с площ 20,81 кв.м. Изрично се сочи, че първоинстанционното решение
се обжалва и в частта за присъдените разноски.
Първоинстанционното решение не се обжалва в частите, с които:
- е допусната делба на офис-магазин № *, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.1676.1.16, находящ се в гр. Русе, пл.
„С.Т.“ № **, ет. *, обект *, с площ 20,81 кв.м и са определени квотите на
съделителите;
- е отхвърлен иска за делба на апартамент с идентификатор
63427.2.1676.**, находящ се в гр. Русе, пл. „С.Т.“ № **, ет. *, ап. *, с площ
2
145.15 кв.м., ведно с 8.4194% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж.
В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвА.та му част. По
остА.лите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Спорът между страните се свежда до въпроса, трябва ли да се намали
запазената на Ц. М. И. част в наследството на М. Ц. И. със стойността на
апартамент в гр. Русе, кв. „Здравец-север“, в ж.б. „Л.“, вх.*, ет.*, ап.* с площ
от 58,93 кв.м, който имот през 1989г. М. Ц. И. дарява на Ц. М. И., а през 2001г.
Ц. М. И. е дарил на М. Ц. И..
При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приел,
че е правноирелевантно за основателността на иска по чл. 30 ЗН
обстоятелството какви дарения е извършвал наследникът в полза на
наследодателя, а съгласно чл. 31 ЗН в наследствената маса се включват и
дарените имущества от наследодателя, независимо от времето, когато са били
дарени.
Обжалваното решение е правилно.
Фактите по делото са безспорни, като са детайлно описани в
първоинстанционното решение и не е необходимо да се преповтарят.
Неточно е посочено, че е правно ирелевантно какви дарения е
извършвал наследникът в полза на наследодателя. Съгласно чл.31 от ЗН при
определянето на разполагаемата и запазената част се взема предвид и
увеличението на наследството по чл. 12, ал.2 от ЗН. Дарението от наследника
в полза на наследодателя би могло да увеличи наследството, което
увеличение, което би следвало да се извади от наследствената маса и
съответно това увеличение „да се пресметне в тяхна полза“ /на дарителя
наследник/, както разпорежда чл. 12, ал.2 от ЗН. За това дарението от
наследник към наследодател не е ирелевантно, а има предвиден ред, по който
то да се зачете при извършване на делбата и това е чл.12, ал.2 от ЗН. Т.е.
дарението от наследник към наследодател следва да се зачете, но само ако то е
„спомогнало да се увеличи наследството“, както повелява закона. Дареният
имот обаче е бил отчужден от наследодателя приживе (безспорно е по делото),
поради което дарението от Ц. М. И. към наследодателя М. Ц. И. не е
увеличило наследството. След като има изрично предвиден ред да се зачетат
даренията от наследник към наследодател- по чл. 12, ал.2 от ЗН, но само ако са
налични към момента на откриване на наследството, то не може да се твърди,
че има празнота в закона, нито да се навеждат доводи за справедливост. Закона
създава правила при конкуриращи се интереси и не може да се приеме, че
когато закона е спазен и е даден приоритет на един от интересите то това е
несправедливо и не трябва да се приложи закона. За това дарението в полза на
Ц. М. И. правилно е отчетено при пресмятане на запазената му част.
3
Дарението в полза на Ц. М. И. би могло да не бъде зачетено при
определяне на запазената и разполагаемата част единствено при условие, че
беше доказано при условията на пълно и главно доказване, че последващото
дарение от Ц. М. И. към М. Ц. И. е привидно съглашение, при което волята на
страните е била да се отмени предходното дарение, а не да се надари
приобретателя. Такива доказателства обаче не са събрани. Нещо повече, не
само, че не е доказА. воля за отмяна/разваляне на предходната сделка, но и
вероятността за такова нещо е ниска предвид дългия период между двете
сделки (повече от 12 години)- предвид което е малко вероятно страните да са
искали да преуредят последиците от една отдавна сключена сделка. А и
вероятността това да е така не е достатъчна- нужно е пълно и главно
доказване на намерение да се преуреди предходна сделка, при наличието на
изрично посочено друго намерение- да се надари приобретателя. Както е
известно дарственото намерение е част от основанието на договора за
дарение. Именно за това релевантно е намерението при сключване на договора
за дарение от 2001г. и при липса на други доказателства за това, следва да се
приеме намерението да се дари вещта (както е посочено в договора), а не да се
преуреди предходното правоотношение.
Не на последно място- първоинстанционното решение не се обжалва в
частта, с която е допусната делбата на офиса и са определени правата на
страните, нито в частта с която е отхвърлен иска за делба на апартамента. В
тази част решението е влязло в сила, за това промяната само на размера на
запазената част няма да промени правата на жалбоподателите в делбата. Освен
това е обективно невъзможно да се допусне делба на офис-магазин № *, с
идентификатор 63427.2.1676.1.**, при права на Ц. М. И. 65482,88/88160
(както се иска в жалбата), тъй като с влязлото в сила решение вече са
определени права в същия имот на Р. М. И.а- В. в размер 65482,88/88160, като
ако бъде уважена жалбата общия размер на квотите на жалбоподателите в
офиса би бил 130965,76/88160- над единица или над 100%, което е
аритметично недопустимо. Ц. М. И. не оспорва размера на правата на Р. М.
И.а- В. в офиса, като е невъзможно и двамата да получат по
65482,88/88160 части от този имот. Това е още един мотив за
неоснователност на жалбата при спазване на принципа, че въззивният съд се
произнася за правилността на решението само в обжалвА.та част.
В остА.лата част окръжният съд споделя изводите на районния съд и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Разноски:
На ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокат в
размер на 2000 лева. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за
прекомерност на адвокатския хонорар на ответницата по жалбата предвид
факта, че общия размер на заплатените от жалбоподателите възнаграждения за
адвокат – 1700 лева е близък до размера заплатен от ответницата по жалбата.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 798 от 22.05.2025г. постановено по гр.д.№
6339/24г. на Районен съд- Русе в частта с която е отхвърлен иска на Ц. М.
И. ЕГН ********** за възстановяване на запазената част от наследството на
М. Ц. И. ЕГН **********, починал на ******2024г., над уважения размер от
3228,88/88160 ид. част. от правото на собственост върху офис-магазин № *,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.1676.1.**, находящ се в гр. Р., пл. „С.Т.“ № **, ет. *, обект *, с площ
20,81 кв.м., ведно с 1.1492% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж.
В остА.лата част като необжалвано решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р. М. И. ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул. „Ч.“ №**, вх.*,
ет.** и Ц. М. И. ЕГН********** с адрес гр. В., ул. „Т.“ №**, ет.2, ап.* да
заплатят на Л. А. П. ЕГН********** с адрес гр. Р., пл. „С.Т.“ №**, ет.*, ап.*
разноски във въззивното производство в общ размер 2000 лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5