Определение по дело №220/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. И. Ц. от [населено място], [улица], ет.3, ап.23, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1304786/18.04.2025г., издадена от младши автоконтрольор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – [населено място], с която на жалбоподателката е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП – „временно спиране от движение на ППС, което е технически неизправно, до отстраняване на неизправността“, считано от 18.04.2025г. В жалбата се излагат аргументи, че атакуваната заповед е издадена от некомпетентен орган, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Сочи се, че същата не е постановена от оправомощено лице, доколкото не е налице изрична заповед, овластяваща младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Шумен да издава актове от вида на процесния. Твърдението за материална незаконосъобразност на заповедта се мотивира с незначителността на техническата изправност на МПС, което временно е спряно от движение с оспорвания акт. Навеждат се и доводи за несъразмерност на наложената с него принудителна административна мярка. Отправя се искане за отмяна на обжалваната заповед, както и за присъждане на сторените деловодни разноски.

С определение от 02.05.2025г. съдът е констатирал, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.151, т.3 от АПК, тъй като към нея не е приложен документ за внесена държавна такса в размер на 10 лева по сметка на ШАдмС, поради което и на основание чл.158, ал.1 от АПК същата е оставена без движение.

С молба от 08.05.2025г. жалбоподателката е отстранила констатираната от съда нередовност, като е представила документ за внесена дължима държавна такса за образуване на делото.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото ЗППАМ е връчена на 22.04.2025г., а жалбата срещу нея е депозирана на 25.04.2025г. в ОДМВР - Шумен. Същата е депозирана пред компетентния съд и от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт в качеството му на адресат на заповедта, чиито права са засегнати неблагоприятно от обективираното в нея властническо волеизявление. Поради това жалбата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - Г. И. Ц. от [населено място] и ответник – младши автоконтрольор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Шумен.

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.171, ал.4, във връзка с чл.170, ал.1 и ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на жалбоподателката следва да се укаже, че е в нейна тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

- на ответната страна следва да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на процедурата, и при наличие на посоченото в него материално правно основание по чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП.

С придружително писмо рег.№ 869000-5696/28.04.2025г. ответникът е поискал, с оглед изясняване на фактите от мотивите на оспорената заповед, да бъде допуснат до разпит при режим на довеждане като свидетел полицейския служител К. Н. М. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Шумен. Съдът намира направеното доказателствено искане за допустимо и относимо към правния спор, поради което същото следва да бъде уважено, респективно посоченият по-горе полицейски служител следва да бъде допуснат до разпит за насроченото открито съдебно заседание, при режим на довеждане от ответната страна.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство, както следва:

Оспорващ: Г. И. Ц. - [населено място], [улица], чрез адв.Д. К..

Ответник: младши автоконтрольор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Шумен.

НАСРОЧВА адм.д. № 220/2025 г. по описа на АдмС - [населено място] в открито съдебно заседание на 10.06.2025 г. от 10.00 часа, за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси.

ДОПУСКА до разпит като свидетел К. Н. М. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Шумен, за установяване на фактите, отразени в мотивите на обжалваната ЗППАМ, при режим на довеждане от ответната страна за насроченото открито заседание на 10.06.2025г.

УКАЗВА на жалбоподателката, Г. И. Ц., че е в нейна тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

УКАЗВА на ответната страна, младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Шумен, че е в негова тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на процедурата, и при наличие на посоченото в него материално правно основание по чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП.

Съдът, на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, предупреждава страните за следното:

Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.