О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260053
гр.Пловдив, 26.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и шести август, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№1592 по описа на ПОС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 15408/28.02.2021 год., подадена от „Дивет-ИТ“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Пловдив,ул. „Света Петка“ № 22, ап. 1, представлявано от Управителя И. К. И., срещу Определение № 2257/18.02.2020 год., по гр.д. № 10935/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив, ХII гр. състав, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена Заповед за изпълнение № 3662, издадена по ч.гр.д. № 6771/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив. В жалбата се навеждат твърдения, че в мотивите на определението е констатирана невярна фактическа обстановка, а именно – липсата на депозиран отговор на исковата молба от страна на дружеството „Дивет-ИТ“ ЕООД, поради което съдът е формирал и погрешна представа за липсата на искане от страна на ответника за присъждане на сторени от него разноски. На това се дължало и непроизнасянето на първата инстанция в тази посока. Посочено е, че видно от книжата по делото, в частност на л. 58 до 61, се намира отговор на исковата молба, изходящ от „Дивет-ИТ“ ЕООД, постъпил по делото на 14.11.2019 год. с вх. № 74160. На л. 61 от същото било обективирано искането за присъждане на сторените от дружеството разноски. Иска се отмяната на постановеното определение като неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и постановяването на ново такова от настоящия съд, с което същият да се произнесе по въпроса за разноските.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ищците по делото.
Въззивният съд е сезиран и с втора частна жалба с вх. № 21132/27.07.2020 год., подадена от Д. Ж. Д. и И. П. Д., и двамата в качеството им на съдружници в „РД Груп“ ДЗЗД, ЕИК *********, чрез адв. К.К., срещу Определение № 4565/07.05.2020 год., постановено по гр. дело № 10935/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив, ГК, ХII граждански състав, по реда на чл. 248 ГПК, в частта с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Дивет-ИТ“ ЕООД, ЕИК *********, разноски над сумата от 1500 лв. до 4000 лв., а именно тези в размер на 2500 лв., сторени по ч.гр.д. № 6771/2019 год. Твърди се, че определението по реда на чл. 248 ГПК, е постановено по повод изрична молба на ответното дружество за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, към която е представен списък по реда на чл. 80 ГПК, с искане за присъждане единствено на сумата от 1500 лв. Същата молба препращала към искане, обективирано в отговора на исковата молба, за присъждане на разноските, сторени само в настоящото производство. Твърди се, че дори да съществували данни за платено и поискано възнаграждение в размер на 2500 лв. по заповедното производство, нямало искане до съда за присъждането им и същите не били включени в списъка по чл. 80 ГПК. Искането за присъждане на разноски в заповедното производство не било направено нито в отговора на исковата молба, нито в молбата по чл. 248 ГПК, с оглед приключването на делото в закритото заседание. Ето защо било налице недопустимо произнасяне на съда, при липса на сезиране на същия. Съображенията за неправилност на съдебния акт са относно непредставянето на списък по чл. 80 ГПК.. Жалбоподателите твърдят, че за претенцията за присъждане и размера на адвокатски хонорар, заплатен от дружеството в заповедното производство, са уведомени едва от получаването на обжалваното определение, поради което с настоящата жалба правят възражение за прекомерност на претендираното в производство по чл. 410 ГПК възнаграждение. Обективирането на възражението по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК едва в частната жалба се обосновава с обстоятелството, че в депозираната по реда на чл. 248 ГПК молба посоченото възнаграждение не било претендирано от страна на ответното дружество, нито пък било включено в представения по чл. 80 ГПК списък на сторените разноски. Ето защо се твърди възможността същото да не е преклудирано към момента на депозиране на жалбата. Възнаграждението освен това било прекомерно съобразно чл. 7 от Наредба № 1, но също и с оглед фактически извършената в заповедното производство дейност по депозиране на бланково заявление, без посочване на доказателства, или излагане на каквато и да било защитна теза. Иска се от съда да бъде обезсилено като недопустимо Определение № 4565/07.05.2020 год. постановено от Районен съд – Пловдив в обжалваната му част, а в условията на евентуалност – да бъде отменено определението в обжалваната му част и да се постанови ново, с което присъдените разноски да бъдат съобразени с минималния размер по Наредба № 1/2004 год. Претендират се разноски в настоящото производство в размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение и ДТ в размер на 15 лв.
В едноседмичния срок е постъпил отговор на частната жалба от „Дивет-ИТ“ ЕООД, представлявано от адв. М.К., в което е изразено становище за недопустимост на подадената частна жалба като предявена от ненадлежна страна. Твърди се, че жалбата освен това е изцяло неоснователна. С находящите в кориците на делото документи по безспорен начин се установявало, че дружеството „Дивет-ИТ“ ЕООД изрично е поискало присъждането на всички сторени и доказани разноски и по двете дела, които искания били направени с отговора на исковата молба и с молба, депозирана в деловодството на Районен съд – Пловдив. Било представено и доказателство за заплатения в заповедното производство хонорар в размер на 2500 лв. С оглед посоченото неправилни били твърденията на жалбоподателите за недопустимост на Определение № 4565/07.05.2020 год. Твърди се с молбата по чл. 248 ГПК да е заявено искане към компетентния съд за произнасяне с акт, с който на дружеството да се присъдят всички сторени и доказани разноски. Претендират се разноски за настоящото производство и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателите на процесуалния му представител.
По редовността и допустимостта на частните жалби:
По отношение на Частна жалба с вх. № 15408/28.02.2021 год.
Частната жалба е срещу Определение № 2257/18.02.2020 год., с което се прекратява исковото производство, поради постъпила молба за оттегляне на иска. Оплакванията в жалбата касаят преразглеждане на въпроса за разноските. В случаят, в който страната не е доволна от постановения съдебен акт, в частта за разноските следва да се приложи процесуалния ред предвиден в разпоредбата на чл. 248 ГПК.. В този случай компетентен да се произнесе е решаващият съд, след представянето на молба по реда на чл. 248 ГПК.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че от данните по делото е видно, че успоредно с частната жалба, на 21.02.2020 год., до първоинстанционния съд е подаден молба с искане за произнасяне по отношение по въпроса за разноските, съдържаща и приложен списък по реда на чл. 80 ГПК. Предвид времето, необходимо за вземане на становище по молбата от другата страна в спора, допълнително прекъснато и от спирането на сроковете по време на Извънредното положение, обявено със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., районният съд се е произнесъл по въпроса за разноските с Определение № 4565 на 07.05.2020 год.
Независимо от констатираното,
доколкото по направеното искане по чл.248 ГПК,
обективирано в частната жалба е компетентен да се произнесе решаващия
съд, то производството по настоящото дело касаещо Частна жалба с вх. № 15408/28.02.2021 год,
следва да бъде прекратено, а жалбата , в която е инкорпорирано искане по чл.248 ГПК върната на ПРС за произнасяне по същото.
По отношение на Частна жалба с вх. № 29397/04.06.2020 год.
Същата е депозирана от легитимирана
страна в спора, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално
допустима.
С оглед събраните по
делото доказателства съдът намира за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив е било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „РД ГРУП“ ДЗЗД, с ЕИК *********, представлявано от Управителя Д. Ж. Д., с която се иска издаването на Заповед за изпълнение за сума в размер на 24000 лв., представляваща част от главницата по фактура № 132/31.01.2019 год., както и сума в размер 260 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 год. до 25.04.2019 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Съдът е издал Заповед № 3662/02.05.2019 год. по частно гражданско дело № 6771/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав. Срещу Заповедта, в срока по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от дружеството ответник Дивет-ИТ“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. М.Д.К.. След указания на съда, от адв. К. е постъпила молба, с приложени Договор за правна защита и съдействие и валидно пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. К.. В договора за правна помощ е удостоверено с разписка заплащането на хонорар за процесуално представителство по частно гражданско дело № 6771/2019 год. по описа на ПдРС, 12 състав, в размер на 2500 лв.
В указания едномесечен срок, от заявителя е предявен иск по чл. 422 във вр. с чл. 414 ГПК за признаване за установено, че се дължат сумите по заповедта. На ответното дружество е изпратен препис от исковата молба, след отстраняване на нередовности по същата. Отговор от „Дивет-ИТ“ ЕООД от е подаден чрез процесуалния представител – адв. К., към който е приложен Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно. В договора е отразено, че се сключва по повод процес по гр. дело № 10935/19 год. по описа на районния съд, за което е заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв/ л.57 от делото на ПРС/ .В отговора / стр.61 от делото на ПРС/, в последния абзац е направено искане за присъждане на всички направени и доказани в исковото производство разноски, като е посочено, че за разходите ще бъде представен точен опис, посредством представянето на списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК.
След постъпването на молба от страна на ищците за оттегляне на иска, съдът се произнася с Определение № 2257/18.02.2020 год., с което същата е уважена. В посоченото определение не е разгледан въпросът за разноските. След съобщаването на определението на ответната страна, същата подава молба на 21.02.2020 год., с която е направено искане на основание чл. 78, ал. 4 ГПК съдът да се произнесе по въпроса за разноските. В тази връзка се представя списък на разноските, съобразно изискванията в разпоредбата на чл. 80 ГПК. В списъка са посочени единствено разходите за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Съобщението за молбата е връчено заедно с приложенията на Д. Ж. Д. и И. П. Д., чрез адв. К.К., на 21.02.2020 год. От тях е постъпил отговор в срок.
С Определение № 4565/07.05.2020 год., Районен съд - Пловдив присъжда на ответното дружество сторените в исковото и в заповедното производство разноски, общо в размер на 4000 лв., според приложените договори за правна защита и съдействие.
Жалбоподателят твърди, че постановеният съдебен акт е недопустим, необоснован и неправилен в частта, с която са присъдени разноски над 1500 лв., а именно тези в размер на 2500 лв., сторени по ч.гр.д. № 6771/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив. Аргументите са: че определението е недопустимо в тази част – тъй като има изрично представен списък по чл. 80 ГПК, с който тези разноски не се претендират – тоест съдът се е произнесъл без да е сезиран за това искане; в условията на евентуалност твърди че определението е неправилно, тъй като в представения списък не се претендират разноски направени в заповедното производство. Направено е възражение за прекомерност на претендираното в заповедното производство възнаграждение, с твърдения че същото е направено в срок, тъй като за претендираната и присъдена сума, страната разбира с получаването на определението по чл. 248 ГПК. Иска се обезсилването или отмяната на обжалваното определение.
Спорът се свежда до това, правилно ли са присъдени разноски направени от длъжника и в заповедното производство, при условие, че същите не са включени в списъка с разноски по чл.80 ГПК представен в исковото производство.
Представянето на списък по чл. 80 от ГПК в същността си представлява конкретизация на искането за присъждане на разноските, чрез изброяването на претендираните за присъждане разходи. Списъкът изразява обобщено претенциите на страна и обвързва съдът по отношение на заявеното от страна. Съгласно т. 11 от ТР 6/2012 год. списъкът следва да се представи най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция. Това правило не се прилага, когато съдът се произнася в закрито заседание с крайния си съдебен акт. Тогава срокът тече от узнаване за присъждане на разноските, или от връчване на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК /Определение № 130/12.03.2014 год., ВКС, I ГО, ч.гр.д. № 7566/2013 г./.
Видно от данните по делото, в заповедното производство е представен договор за правна защита и съдействие, за извършеното плащане на хонорар от 2500 лв. за процесуално представителство. В последствие, в исковото производство ответникът-длъжник е представил отговор на исковата молба , с който е направено искане за присъждане на разноски в производството. Искането е формулирано общо, като изрично е изразено намерение то да бъде конкретизирано с опис на претендираните суми, в списък по чл. 80 ГПК.Такъв е представен на л.78 от гр.д. № 10935/2019 год., които съгласно изразената воля от страната, съдът приема, че съдържа обобщено всички претендирани от страната разноски. Това важи в още по-голяма степен предвид факта, че ответната страна е била наясно, че производството по делото се прекратява и заповедта за изпълнение е обезсилена, което преклудира възможността за преразглеждане на въпросите по всички сторени до момента разноски. Макар да има доказателства за заплащането на хонорар в размер на 2500 лв. за представителството в заповедното производство, същият не е включен в списъка по чл. 80 ГПК, поради което и не би могъл да се счете като такъв, който ответното дружество изрично е заявило, че иска да му бъде възстановен.
Съгласно установената съдебна практика на присъждане подлежат разноските, включени в списъка. Той се предоставя именно за улеснение на съда и когато дадени суми, макар с представени доказателства за заплащането им, не са включени в него, то същите не подлежат на присъждане, тъй като се предполага, че не са търсени от страната. В настоящият случай ответникът е заявил желанието си да му бъдат присъдени единствено сторените разходи в размер на 1500 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че на ответникът следва да бъдат присъдени само поисканите и включени в списъка по чл. 80 ГПК, разноски в размер на 1 500лв. Като е присъдил разноски за 1500лв, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който за разликата над 1500лв до присъдения размер от 4000лв, следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, следва да се присъдят на жалбоподателите разноски за настоящата инстанция в размер на 215 лв. По отношение на направеното възражение за прекомерност на възнаграждението за настоящото производство, съдът намира същото за необосновано и неоснователно. Възнаграждението е съответно на фактическата и правна сложност на производството и на извършените от защитника действия.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 4565/07.05.2020 год., постановено по гражданско дело № 10935/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, в частта, с която Д. Ж. Д., ЕГН ********** и И. П. Д., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Дивет-ИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Света Петка“ № 1, сумата над 1500 лв., до пълния размер от 4000 лв., представляваща разноски по частно гражданско дело № 6771/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав.
ОСЪЖДА „Дивет-ИТ“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Пловдив,ул. „Света Петка“ № 22, ап. 1, представлявано от Управителя И.К. И. да заплати на Д. Ж. Д., ЕГН ********** и И. П..Д., ЕГН ********** разноски за настоящото производство в размер на 215 лв. /двеста и петнадесет лв./.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№1592/2020 по описа на ПОС, по отношение на Частна жалба с вх. № 15408/28.02.2021 год., като връща същата на ПРС за произнасяне по обективираното в нея искане по чл.248 ГПК.
Определението, в частта с която се отменя частично Определение № 4565/07.05.2020 год., постановено по гражданско дело № 10935/2019 год., по описа на ПРС, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните., а в останалата част – с която се прекратява производството, определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: