№ 18154
[******], 05.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Н.ЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110143329 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [******], срещу М. П., Н. П., К. П. и
Г. П. П., с която са предявени осъдителни искове, произтичащи от договор за продажба
на топлинна енергия, както следва: за сумата 1157,03 – стойност на потребена
топлинна енергия за периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г., сумата 264,83 лева – лихва за
забава върху главното вземане, дължима за периода 15.09.2019 г. – 13.07.2022 г.,
сумата 19,14 лева – стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода м.06.2019 г. – м.04.2020 г. и сумата 4,65 лева – лихва за забава върху тази
главница, дължима за периода 31.07.2019 г. – 13.07.2022 г., претендирани от
ответниците при условията на разделна отговорност при равни дялове /от всеки
ответник по ¼ част от сумите/.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е им доставил на адреса на топлоснабдения имот: [******] с аб. № [******] за
процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не
са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са съсобственици на
топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, са изпаднали в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане.
Ответниците, чрез назначения им особен представител адв. К. М., оспорват
1
предявените искове, като считат, че претенциите на ищеца са недопустими и
неоснователни. Оспорва исковете по основание и размер. Въвежда възражение за
изтекла кратка погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявените искове:
Отводът за недопустимост на производството съдът намира за неоснователен.
Ищецът е изложил фактическите основания, от които счита, че произтичат процесните
вземания, с оглед което и са налице всички процесуални предпоставки, обуславящи
допустимостта на тези искове.
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало
на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед настъпило
наследствено правоприемство в договорното правоотношение, обема на доставената на
топлинна енергия, че са били налице предпоставките ТЕ да бъде начислена по
нормативен път, поради неосигурен достъп до имота, че за ищеца е възникнало
правото да начисли топлинна енергия в размер именно на спорната сума, изпадането в
забава в плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че
услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и
легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане. В тежест на ищеца е да
установи спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за вземанията.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора
между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор
2
за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с
друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период,
е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия.
С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика
разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна
енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните
по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на
облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК,
например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства и
отделените като безспорни с доклада по делото обстоятелства, съдът приема, че
ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че ответниците се
явяват пасивно материално легитимирани да отговарят за процесните вземания, като
съображенията за това са следните:
С доклада по делото съдът е обявил за общоизвестно на основание чл.155 ГПК
съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
[******], одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, както и обстоятелството,
че за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. по силата на чл. 3 ЗМДВИП давността за
вземанията е спряла да тече.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че ответниците притежават правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот. Видно е, че с нотариален акт № 186, том I, рег. № 4983, дело №
160/2002 г. на нотариус [******], [******] и [******] са признати за собственици по
наследство на по ½ ид.ч. за всеки от тях на следния недвижим имот: апартамент,
находящ се на [******] в сградата на [******] С нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 164 от 07.06.2018 г. ответниците са придобили правото на
собственост върху ½ ид.ч. от ап. 4, находящ се на [******] в сградата на [******]
Не е спорен фактът, че [******] Г. П. е починал на 22.06.2014 г., като е оставил
за свои наследници по закон ответниците, които са негови низходящи от първи ред и
негова съпруга.
Следователно и съобразно правилата на ЗН по силата на наследственото
правоприемство от своя наследодател, настъпило през 2014 г., всеки от ищците е
придобил по 1/8 ид.ч. от процесния имот, а въз основа на прехвърлителната сделка
/договор за замяна/, сключена през 2018 г., всеки от тях е придобил по още 1/8 ид.ч. от
апартамента и така е станал собственик на по ¼ ид.ч. от същите.
Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя
право на собственост или вещно право на ползване. От събраните по делото писмени
доказателства е несъмнено, че през процесния период страна по договора с ищеца са
били ответниците, с оглед което и задължението за заплащане на топлинната енергия
3
за имота е възникнало за тях. Доколкото от събраните по делото доказателства не
следва противното, а ищецът претендира заплащането на цената за потребената в
имота топлинна енергия от ответниците разделно при равни квоти, то и следва да се
приеме, че всеки от тях е задължен за по ¼ част от неплатената цена на топлинната
енергия, потребена в имота през исковия период.
Установява се от приобщените по делото писмени доказателства и заключението
на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато
топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано.
Като доказателства по делото са приети протокол за проведено на 01.08.2002 г. общо
събрание на етажните собственици от адрес: [******], на което е взето решение да се
сключи договор с [******] за извършване на измерване на потреблението на топлинна
енергия и нейното разпределение и издаване на общи и индивидуални сметки и
договорът, сключен на 15.08.2002 г. с това дружество.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните
собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да
се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е
обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват
нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на
4
топлинната енергия, която купувачът по правоотношението дължи на продавача.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от [******]. За процесния период за имота е начислена топлинна
енергия за отопление за имот за 1 брой отоплително тяло при условията на неосигурен
достъп до имота. Начислена е била ТЕ отдадена от сградната инсталация според
отопляемия обем на имота – 132 куб.м. Не е била начислявана ТЕ за общи части, нито
такса мощност. За подгряване на вода е била начислена ТЕ за 1 брой потребители при
норма разход 140 л. за потребител за денонощие с оглед неосигурения достъп.
Установява се, че за процесния период начислената ТЕ е в размер на сумата 1181,48
лева. След извършеното изравняване вещото лице е посочило, че дължима е сумата
1146,47 лева. Вещото лице е подчертало, че тази сума не включва предишни неплатени
и просрочени суми извън периода, както и лихви по тях.
Съгласно заключението на СТЕ дължимата сума за дялово разпределение е в
размер на 19,14 лева.
Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за
начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е преминавал метрологични проверки
на 30.03.2018 г. и на 13.11.2021 г., когато не са констатирани отклонения при
измрването, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същия е бил годно
средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.
Следва да се обсъди своевременно заявеното с отговора на исковата молба
възражение за погасяване на част от вземанията с кратка тригодишна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в [******]
от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията
настъпва след изтичане на 45 дни, считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е
заявил претенция за заплащане на сума за периода от м.06.2018 г. до 30.04.2020 г., като
е подал исковата молба на 11.08.2022 г.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че по силата на ЗМДВИП,
обявено с решение на НС на РБ от 13.03.2020 г., давността за вземанията е спряла да
тече за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
5
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/,
обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права
от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на
течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според
който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен
срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително. След добавяне на посочения период, погасено по давност се явява
вземането за периода от 01.06.2018 г. до 31.03.2019 г., тъй като вземането за м.03.2019
г. е станало изискуемо на 15.05.2019 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни,
по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за него е изтекла на
22.07.2022 г., т.е. преди подаване на исковата молба на 10.08.2022 г. На основание чл.
162 ГПК и като съобрази заключението на СТЕ по този въпрос, съдът приема, че
непогасеното по давност задължение за цената на топлинната енергия за имота за
периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на сумата 608,93 лева, от която всеки
ответник дължи по една четвърт част /по 152,23 лева/.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от третото лице помагач, като са били изготвени
изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [******], от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период, още повече в конкретния случай именно ищецът е
извършвал услугата.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че
услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на
приобщението по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, съдът
приема, че искът е доказан по размер за сумата от 19,14 лева. Възражението за
погасяване на това вземане по давност е неоснователно предвид датата на подаване на
исковата молба и спирането на давността по силата на закона за периода на обявеното
извънредно положение. По отношение на всеки ответник искът е основателен за по
една четвърт част от посочената сума или за сума от по 4,78 лева.
6
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Ищецът претендира лихва за забава за времето от 15.09.2019 г. до 13.07.2022 г.
Предявеният иск за лихва за забава върху непогасената по давност част
главницата за топлинна енергия за периода следва да се уважи за сумата от 118,34 лева
/по 29,58 лева за всеки ответник/, която съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете изравнителни сметки и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание
на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 264,83 лева този иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 510,04 лева от общо 987,83 лева /за държавна
такса, такса за обявление в неофициалния раздел на ДВ, депизити за особен
представител и за изготвяне на заключение на съдебната техническа експертиза и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП/.
Ответниците са представлявани в производството от особен представител,
7
съответни не са сторили разноски, които следва да им бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД М. П., родена на ********** г. в [******], [******], притежаваща паспорт №
[******], издаден на [******], Н. П., родена на ********** г., притежаваща документ
за самоличност [******], издаден на [******] в [******], К. П., родена на **********
г., притежаваща документ за самоличност № [******], издаден на [******] от [******]
в [******] и срещу Г.-П. П., роден на ********** г., притежаващ документ за
самоличност [******], издаден на [******] в [******], четиримата със съдебен адрес в
настоящото производство: [******], email: [******] чрез особен представител адв. К.
М., да заплатят на [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление:
[******], в условията на разделна отговорност, всеки ответник по ¼ (една
четвърт) част от следните суми: сумата 608.93 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: [******], [******], [******], апартамент с аб. № [******] за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 10.08.2022 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважения размер до пълния
предявен за сумата 1157,03 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. поради
погасяване по давност; сумата 118,34 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.07.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважения размер до пълния предявен за сумата
264,83 лева, като неоснователен; сумата от 19,14 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 10.08.2022 г. до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от [******], ЕИК [******], със седалище и
адрес на управление: [******], срещу М. П., родена на ********** г. в [******],
[******], притежаваща паспорт № [******], издаден на [******], Н. П., родена на
********** г., притежаваща документ за самоличност [******], издаден на [******] в
[******], К. П., родена на ********** г., притежаваща документ за самоличност №
[******], издаден на [******] от [******] в [******] и срещу Г.-П. П., роден на
********** г., притежаващ документ за самоличност [******], издаден на [******] в
[******], четиримата със съдебен адрес в настоящото производство: [******], email:
[******] чрез особен представител адв. К. М., иск с правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
4,65 лева, представляваща лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК М. П., родена на **********
г. в [******], [******], притежаваща паспорт № [******], издаден на [******], Н. П.,
родена на ********** г., притежаваща документ за самоличност [******], издаден на
[******] в [******], К. П., родена на ********** г., притежаваща документ за
самоличност № [******], издаден на [******] от [******] в [******] и срещу Г.-П. П.,
роден на ********** г., притежаващ документ за самоличност [******], издаден на
[******] в [******], четиримата със съдебен адрес в настоящото производство:
[******], email: [******] чрез особен представител адв. К. М., да заплатят на [******],
8
ЕИК [******], със седалище и адрес на управление: [******] сумата 510,04 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [******] на
страната на ищеца [******].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9