№ 5912
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110150194 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление
гр. ххх, срещу М. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, и Н. И. К., ЕГН
**********, с адрес гр. ххх, при условията на обективно кумулативно и пасивно
субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца при условията на разделност по равно следните суми: 92,09 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м.11.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, абонатен
№ххх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2022г. до
окончателното й изплащане, 12,14 лева – мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 23.08.2022г., 22,23 лева – такса за извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2022г. до
окончателното й изплащане, и 4,56 лева - мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 23.08.2022г.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период, но не са изпълнили в установените срокове
задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна
енергия, поради което моли да бъде постановено решение, с които да бъдат
1
осъдени да му заплатят претендираните суми, както и направените по делото
разноски.
Ответникът Н. И. К. е подал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който заявява, че е заплатил своята част от
задълженията.
Ответникът М. И. К. не е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба от ищеца, чрез юрисконсулт К П, с която същият
заявява, че ответникът Н. И. К. е погасил изцяло задълженията си, претендирани в
настоящото производство. Направено е искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като се излагат доводи, че ответникът е станал
повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск срещу ответника М.
И. К..
Ответникът Н. И. К. се явява лично и оспорва предявения иск, като моли да
бъде отхвърлен поради плащане на задълженията.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно
субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между
страните по делото, че през процесния период ответниците са били битови
клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. №
ххх, относно процесния имот, находящ се в гр. ххх,.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
2
нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той
може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна
енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички
етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки
отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „Т“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, като стойността на
3
доставената топлинна енергия за периода не се оспорва от ответниците.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22,
ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един
уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена
по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска
за заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е
извършвано дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен № ххх.
Поради изложеното предявените претенции за стойността на консумираната
топлинна енергия и таксата за дялово разпределение са основателни и доказани в
пълния им предявен размер и следва да бъдат уважени по отношение на ответника
М. И. К., който не твърди и не установява извършено плащане. Не е спорно между
страните по делото, че ответникът Н. И. К. е заплатил на ищцовото дружество
претендираните в настоящото производство вземания, за което е представен касов
бон от 24.11.2022г., поради което по отношение на него исковете следва да бъдат
4
отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. са
приложими Общи условия на "Т С" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на
база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3,
ако не са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32,
ал. 3 ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2019г. и 2020г.
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този
период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане.
Общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2020 г., и 31.07.2021г., а
45- дневният срок е изтекъл на 14.06.2020г., респективно на 14.06.2021г. (45 дни
след изтичане на периодите, за които се отнасят фактурите, считано от
30.04.2020г., респ. 30.04.2021г.). При това положение, с оглед неприложимостта
на цитираните по-горе клаузи на Общите условия, съобразно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито
5
се доказва да е отправена от ищеца до ответника. Поради изложеното искът по чл.
86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена
топлинна енергия за горепосочения период подлежи на отхвърляне като
неоснователен. Неоснователна е и претенцията за присъждане на мораторна лихва
върху вземанията за дялово разпределение, тъй като същите стават дължими след
покана, каквато не се установи да е отправена от ищеца до ответниците.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК
ответникът М. И. К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
делото в размер на 100 лева. Неоснователно е искането за присъждане на разноски
по отношение на ответника Н. И. К., макар същият действително да е станал
повод за завеждане на делото, предвид извършеното плащане едва в хода на
процеса, но от представения от същия касов бон е видно, че е заплатил на
ищцовото дружество сумата от 166,62 лева, с която са погасени освен
претендираните в настоящото производство вземания, също така и разноски по
делото в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ М. И. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. ххх, да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище
и адрес на управление гр. ххх, следните суми: 46,05 лева, представляваща ½ от
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.11.2019г. до
м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, абонатен №ххх, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2022г. до окончателното й
изплащане, 11,12 лева – ½ от такса за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.09.2022г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК разноски по делото в размер
на 100 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, срещу Н. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ за присъждане на
следните суми: 46,05 лева, представляваща ½ от стойността на доставена
топлинна енергия за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ххх, абонатен №ххх, ведно със законната лихва върху тази сума,
6
считано от 15.09.2022г. до окончателното й изплащане, 11,12 лева – ½ от такса за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.09.2022г. до окончателното й изплащане, като погасени чрез плащане в хода на
процеса, извършено на 24.11.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, срещу Н. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, и М. И. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. ххх, искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на следните суми: 12,14 лева – мораторна лихва върху стойността на
доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2022г., и 4,56
лева - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019г. до 23.08.2022г., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
– помагач „Т“ ООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7