Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.05.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1748/2021година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „П.С.Г., ЕГН ********** с адрес ***
срещу Р.И.С., ЕГН ********** с адрес *** с правно основание чл. чл.55, ал.1,
пр. 3 вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 2300лева, подлежаща на връщане като дадена
на отпаднало основание- по развален договор за извършване на всички необходими
действия за придобиване разрешение за строеж на обект „надстройка и пристройка
към жилищна сграда“ находяща се в УПИ XXII- 2151, ПИ
с идентификатор 10135.2552.2.2151 по плана на жк. И.,
ул. Т. сключен между страните като формален на 19.10.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 04.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 580,24лева, представляваща обезщетение
за забава, от което 111,91лева върху главница от 300лева за периода
02.06.2017г. до 03.02.2021г. и 468,33лева върху главница от 2000лева начислено
за периода 15.10.2018г. до 03.02.2021г.
Ищeцът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата и
уточняваща я молба: Собственик е на ПИ 2552.2151 с адм.адрес
гр. Варна, ул. Т. и находящите се в него сгради. През
2017г. с ответницата са започнали преговори, а на 19.10.2018г. е бил сключен в
писмен вид договор за изработка, по който ответницата като изпълнител е поела
задължение да извърши всички необходими действия за придобиване разрешение за
строеж в имота на ищеца, а именно „надстройка и
пристройка към жилищна сграда“. По т. 5 от договора ответницата поела
задължение да внесе необходимата документация в район Приморски за издаване на
разрешение за строеж в срок до 190дни от датата на подписване на договора. В
изпълнение на своите задължения, ищецът заплатил на 15.10.2018г. възнаграждение
от 2000лева, а при водене на преговорите на 02.06.2017г. и сумата от 300лева,
за които ответницата е издала РКО. Твърди, че срокът за изпълнение на
задълженията на ответницата е изтекъл безрезултатно и изпълнение на тях до
настоящия момент няма. На 29.07.2020г. е била проведена среща между съпругата
на ищеца и ответницата, на която последната е изразила несигурност относно
изпълнение на възложената й работа. Отказала е да върне дадените й документи и
показала на екран на компютър две схеми за идейна предварителна разработка,
които не били окомплектован проект дори само по част архитектура и не били
показвани до тогава на възложителя за обсъждане и одобряване. Съпругата на
ищеца поискала да й бъдат върнати платените до момента суми по договора, което
ответницата отказала да стори. На 07.12.2020г. ответницата получила изявлението
на ищеца за разваляне на договора и покана за връщане на даденото по него.
Счита, че доколкото задължението на ответницата не е изпълнено в уговорения
срок, то за него се е породило правото за разваляне на договора. Доколкото и
понастоящем ответницата не е изпълнила задължението си по договора, респ. не е
върнала полученото по него, ищецът заявява правата си пред съда, ведно с
дължимото обезщетение за забава. Искането е за уважаване на исковата претенция
и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника. Потвърждава, че между страните е бил
сключен твърдяния договор, по който е получила
плащане на сумата от 2300лева от ищеца. Твърди, че при получаване на сумата от
300лева на 02.06.2017г. са и били предоставени от възложителя документи, като
на последния е разяснено, че за да бъде законосъобразен проектът, същият следва
да отговаря на действащия ПУП- ПЗР одобрен със заповед № Г-184/13.05.2016г. на
зам. кмета на Варна. Затова изискала виза за проектиране. На 03.06.2017г. е
извършила оглед и мерене в имота, а на 24.07.2017г. консулт с гл. архитект на
район Приморски. На 09.08.2017г. ищецът й предоставил виза за проектиране и на
28.08.2017г. подала молба в Енерго про за съгласуването й. На 29.08.2017г. подала молба до Енерго про за получаване
удостоверение за мощност. На 11.09.2017г. получила от Енерго
про съгласувана виза и удостоверение за мощност. На
13.09.2017г. подала молба във ВиК за съгласуване на
виза, получена на 26.09.2017г. На 15.10.2018г. е била проведена среща с ищеца,
на която е било обсъдено проектно решение на надстройката и тогава е платен
втори аванс от 2000лева. На 17.10.2018г. в нова среща са били обсъдени
изготвени варианти по част архитектура и на 19.10.2018г. страните подписали
писмен договор. На 03.09.2019г. подала молба до ВиК
за пресъгласовка на визата, получена на 12.04.2019г.
На 28.10.2019г. е проведена нова среща, на която ищецът е отказал да види
изготвения проект част архитектура и е заявил, че не желае да събаря. Твърди,
че изготвеният проект е в съответствие с предоставената й виза за проектиране и
действащ ПУП- ПРЗ. Сградата, чието над- и пристрояване е искано е търпима съгл.
удостоверение № 172/05.08.2015г. и била на разстояние 1,80м. от западния и
2,10м. от източния имот, вместо на 3м. по действащ план. Възложителят отказвал
да я приведе в параметрите на действащия ПУП и вариант за запазването й бил
направата на изменение в действащия ПУП ПРЗ. Твърди, че устройствената
зона, в която попадал имотът позволява предвиждане на свързано застрояване на
двете странични регулационни линии. Това е било възприето от ищеца и е
започнато обсъждане със собствениците на съседните два парцела евентуалната
промяна в ПУП. Принципното им съгласие е било получено, с което се твърди, че е
изпълнила всичко необходимо по изпълнение задълженията й по договора.
Поставянето на допълнителни задачи съгл. чл.7.1 от договора е уговорено в
писмен вид и срещу съотв. допълнително
възнаграждение. Понастоящем такива възложени нямало, а ищецът отказвал да
приеме работата по част архитектура като изготвена в съответствие с визата за
проектиране и действащ план, предвиждаща частта на търпимата сграда излизаща
извън линиите на застрояване да бъде премахната, с цел привеждането й във вид
позволяващ над- и пристрояване съгл. пар. 53, ал.1
ПЗР на ЗИД на ЗУТ. С това се сочи, че продължаването на работата й по
изпълнение на договора е станало невъзможно. На 27.07.2020г. ищецът в телефонен
разговор й съобщил, че се отказва и иска връщане на документите му, както и на
платеното от него по договора. На 29.10.2020г. в среща със съпругата на ищеца
отново било изразеното нежеланието на възложителя да събаря. Твърди, че в
изпълнение на задълженията си е платила 229,98лева такси към ВиК и Енерго про.
За направеното заснемане съгл. пар. 53, ал.3 ПЗР на
ЗИД на ЗУТ се дължи възнаграждение от 342лева, а за проекта част архитектура
1895лева. Предвид изложеното твърди, че в случая ищецът е ползвал правото си по
чл. 7.3 на отказ от договора, защото не
е било в негов интерес възлагането на нова задача- изготвяне на ПУП, поради
което и няма основание за връщане на платената от него по договора сума.
Затова, към момента на покана от 04.12.2020г. се твърди, че действащ между
страните договор реално е нямало. В евентуалност се твърди, че неизправната
страна в правоотношение се явява ищецът, доколкото не е възложил писмено
изработване промяна в ПУП. Изразява готовност в случай на възлагане изготвяне
на изменение на действащия ПУП- ПРЗ или ако ищецът премахне част от сградата да
изпълни възложената й работа в цялост при актуализация на дължимото се за това
възнаграждение. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В открито съдебно
исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на
страните.
Ищецът оспорва
твърдението да му е предоставян от ответницата
архитектурен проект за одобрение. Твърди, че на 02.06.2017г. когато е
била първата му среща с ответницата, когато й е дал пълномощно и първите
авансови суми, същата е поискала срок, в който да проучи дали е възможно
исканото проектиране. През м.10.2018г. е получил уверение от нея, че няма
законови пречки и без никакви условия извън вече уговорените, може да изпълни
заданието. До изтичане на уговорения в договор срок за изпълнение, се твърди,
че ответницата не е изпълнила нищо. Оспорва да е уведомяван, че трябва да се
процедира нов ПУП-ПЗР или събаряне на съществуващата сграда. Оспорва и
твърдението, че надстрояването е било невъзможно по действащия ПУП без събаряне
на част от сградата. Оспорват се и твърденията ответницата да е извършила
заснемане съгласно изискванията на пар.53, ал.3 ПЗР
на ЗУТ, както и че е изготвила проект архитектура съответстващ на визата за
проектиране и действащия ПУП ПРЗ с изходни данни от възложителя. Не се оспорва
факта, че ответницата е заплатила такси към експлоатационните дружества, но се
твърди, че така получените от тях становища са вече безполезни и не биха могли
да се ползват.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на заявените
претенции, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да
установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие
на валидно сключен с ответника договор за извършване на
всички необходими действия за придобиване разрешение за строеж на обект
„надстройка и пристройка към жилищна сграда“ находяща
се в УПИ XXII- 2151, ПИ с идентификатор 10135.2552.2.2151 по плана на жк. И., ул. Т. със соченото съдържание, предмет;
изправността си по договора, а именно че е платил част от уговореното
възнаграждение в размер от 2300лева, както и е оказал нужното съдействие по
предоставяне на нормативната предпроектна
документация вкл. одобрен и вл. в сила ПУП- ПРЗ за
парцела, в който се иска извършване на над- и пристрояване на съществуваща
сграда; съответствие на предвижданията по ПУП- ПРЗ с даденото от него задание
на проектанта- изпълнител относно параметрите на бъдещото строителство, а при
противоречие между предвиждания по ПУП- ПРЗ и заданието му, валидна уговорка с
изпълнителя за извършване на проектиране, което е съобразено с нормативната
уредба и с неговото задание; разваляне
на договора, поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника чрез
отправяне на писмено изявление в този смисъл до него и получаването му от
ответника; падеж на задължението и размер на обезщетението за забава. Успешно проведеното им доказване
възлага в тежест на ответника да докаже своите положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици и в частност твърденията си, че е
изправна страна по договора, като е изпълнил точно задълженията
си по договора, за които от възложителя са му били предоставени нужните му
материали /документи и друго/, в т.ч. че се е снабдил със съгласувателни
документи от съотв. снабдителни дружества, че е
предприел действия по изработване на проект, съобразно заданието на
възложителя, а при пречка за изпълнение на заданието, че своевременно е
уведомил възложителя и разяснил действията, които е необходимо да предприеме по
отстраняване на пречката.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
Ищецът е собственик на
недвижим имот представляващ ПИ 2552.2151 в гр. Варна, кв. И. и на построените в
него две сгради. Съгласно удостоверение за търпимост № 172/05.08.2015г.
построената в имота сграда с площ от 114кв.м. е търпима съгласно пар.127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. За имота има одобрен ПУП- ПРЗ
със заповед № Г-184/13.05.2016г. в сила от 23.06.2016г. На 19.10.2018г. с
ответницата, като изпълнител са сключили договор с предмет извършване на всички
необходими действия за придобиване разрешение за строеж за обект „надстройка и
пристройка към жилищна сграда” в имота му. Изпълнението на предмета на договора
включва изготвяне на проектна документация от следните части: проект част архитертура, проект част конструкции/съгласуван с
технически контрол/, проект част Ел, проект част ВиК,
проект част Пожарна безопасност, проект част Енергийна ефективност, проект част
План за безопасност и здраве, проект част Озеленяване; съгласуване на визата за
проектиране и инвестиционните проекти със специализираните инстанции, внасяне
на документацията в район Приморски и придобиване на разрешение за строеж;
изготвяне на комплексен доклад за съответствие и изготвяне на доклад за
енергийна ефективност. Извършването на промени в заданието и изходните данни от
възложителя се извършват след уведомяване на изпълнителя, като това ограничение
не се отнася до промени наложили се от изменения в нормативната уредба или
изискванията на компетентните органи, за които се сключва допълнително
споразумение. В чл.3 страните са уговорили размер и срок за изплащане на
дължимото възнаграждение, в което не се включват държавните, общински и др.
такси. Съгласно чл. 5 срокът за внасяне на необходимата документация в район
Приморски е 190дни от датата на подписване на договора. Сред задълженията на
възложителя са оказване съдействие на изпълнителя по повод изпълнение на
задълженията му по предоставяне на нужната информация, копия от документи за
собственост, данни за собственика, нотариално заверено пълномощно и задание за
проектиране /чл.6/. Поставянето на допълнителни задачи е уговорено, че ще става
писмено и срещу допълнително възнаграждение. Съгласно чл.13, когато
изпълнението се осъществява по проект или с материали на възложителя и те се
окажат негодни или неподходящи за извършване на работата, изпълнителят трябва
да предупреди възложителя и да иска предоставяне на подходящ материал или
промени в проекта.
Между страните не е било
спорно, че са сключили договор за извършване на всички
необходими действия за придобиване разрешение за строеж на обект „надстройка и
пристройка към жилищна сграда“ находяща се в УПИ XXII- 2151, ПИ с идентификатор 10135.2552.2.2151 по плана на жк. И., ул. Т., по който ищецът е
платил аванс на 02.06.2017г. сумата от 300лева и на 15.10.2018г. сумата от
2000лева, както и че на 07.12.2020г. ответникът е получил писмено изявление на
ищеца за разваляне на договора. Не е било спорно, а и са ангажирани
доказателства видно, от които е, че по повод изпълнението ответницата е
заплатила към експлоатационните дружества Енерго про и ВиК, такси в размер на общо
229,98лева.
За установява твърденията на ищеца за оказване
съдействие на изпълнителя по повод изпълнение на възложената работа са събрани
гласни доказателства- показанията на свидетеля Виктория Влаева /съпруга на
ищеца/. Свидетелката разказва, че първата им среща с ответницата е била през
2017г., когато са й дали архитектурно заснемане, становища и др. документи. Тяхното
желание е било върху съществуващата сграда да надстроят още един етаж. Тогава
ответницата е взела документите и им е казала, че й е нужно време, за да проучи
нещата. Дали й 300лева. През м. октомври 2018г. е била следващата среща, като
преди това ответницата им поискали виза, която те й дали. На срещата
ответницата казала, че нещата могат да се случат и затова съпругът й подписал
договора подготвен от ответницата. Тогава ответницата идвала на място да мери
плочата и имота. До м. Октомври 2019г. не били потърсени от нея. Съпругът й
звънял по телефона, но тя или не вдигала, или ако вдигнела казвала, че все още
няма нищо. М. октомври 2019г. я потърсили в офиса й. Тогава ги уведомила, че за
да се случат нещата ще е нужно изменение на ПУП-а в свързано строителство,
който вариант те приели за обмисляне. Тогава ответницата отново ходила да мери
в имота. Говорили със съседите и те казали, че са съгласни. След това обаче се
поинтересували и станало ясно, че така няма как да се случат нещата, защото
съседите им няма как да си променят сградите. Вторият вариант било да се събори
и отново да се изгражда, което никога не са коментирали с ответницата, тъй като
изначално не желаели това. Архитектурен проект никога не им бил показван. През
м. октомври 2019г. били уведомени от ответницата, че изпълнението е невъзможно
така, както са говорили заради отстоянието от
съседите. Говорили, че може да стане надстрояването с тераса от страната,
където нямало три метра отстояние.
За установяване
твърденията на ответника, че ищецът е бил уведомен за необходимостта търпимата
сграда да бъде приведена в параметрите на действащия ПУП, респ. че за запазване
търпимата сграда в действащия контур е необходимо изменение на действащия ПУП
са събрани гласни доказателства- показанията на свидетел Надежда Б..
Свидетелката е присъствала на срещата на страните през м.юли 2020г. На тази
среща поради голямото забавяне, съпругата на ищеца е поискала да им се върнат
документите и платеното капаро. Връщането на аванса е отказано, тъй като арх. С.
била работила по проекта и аванса не покривал дължимото й се възнаграждение за
това. На компютър им показала изготвения проект с отбелязване на това, което
трябва да се събори от съществуващата сграда. Тъй като обаче те не били
съгласни с това събаряне, арх. С. ги е уведомила, че другият вариант е
изработване на нов ПУП, за което ищецът я бил уведомил, че ще помисли дали да й
се възлага.
По делото са приети и
други писмени доказателства, обект на изследване от вещото лице по допусната
СТЕ, поради което и съдът не ги обсъжда отделно. От заключението на в.лице арх.
Д., вкл. с разясненията дадени при изслушването му се установява следното: По
действащ ПУП ПРЗ предвижданията за процесния имот са с начин на застрояване-
свободно разположени линии на застрояване на отстояние
3м. от страничните граници. В ПУП ПРЗ и визата за проектиране са отразени две
сгради почти напълно попадащи в ограничителните линии на застрояване- на 3м. от
страничните граници на имота, докато съществуващото застрояване по КК е
отразено по различен начин- една едноетажна сграда с площ от 115кв.м. Няма
отразени в действащия ПУП заварени сгради, които се запазват и вкл. в системата
на застрояването. Съгласно действащия ПУП сградата не е повдигната в плътна
линия, т.е няма и траен устройствен статут. Възможностите
за пристрояване или надстрояване на съществуваща сграда според в.л. за тези по
чл.36, ал.2 ЗУТ или чл.50, ал.1б ЗУТ, или изменение на ПУП по реда на чл. 134,
ал.2 ЗУТ. Тъй като процесната сграда е незаконен
строеж /за нея липсват строителни книжа/ възможностите на чл.36 и чл. 50 ЗУТ са
неприложими. Част от съществуващата в имота сграда попада извън допустимия обем
за застрояване изчертан в червен цвят на скицата на
в.л. по отговор на въпрос 5. Според в.л. в този й вид съществуващата сграда не
може да бъде пристроявана или надстроявана, и частите попадащи извън
ограничителните линии на застрояване при реализиране на строителство по
прилагане на ПУП подлежат на премахване, защото действащият ПУП не е предвидил
петното на сградата да се запази. Възможностите за надстрояване на сградата са
чрез изменение на ПУП и РУП, при което с РУП се обоснове, че съществуващата
дистанция на сградата е допустима като съответно нужно е и съседите да не
възразяват по запазването й в този й вид. В този случай не е необходимо да се
прави свързано застрояване. С изменение в ПУП се дава очертание на контура на
сградата като постоянна линия на застрояване, а следващите нива се конфигурират
съобразно изискуемите отстояния и дистанция откъм
съседните имоти. Според в.л. представеният проект част Архитектура е съобразен
с действащия ПУП и виза за проектиране, извършените проектни и проучвателни
работи са в съответствие с изискуемите, но са в непълен и неокончателен вид,
тъй като липсвали проекти по част Конструктивна, ВиК,
Ел, Геодезия и не са достатъчни за издаване на разрешение за строеж.
Становищата от присъединителните дружества са с конкретно посочен в тях срок на
валидност и не може да бъдат подновени.
При така установените
факти по повод договорните отношения между страните, спорният въпрос между тях
е относно наличието на предпоставките за разваляне на договора, основани на
твърдения за наличие на пълно неизпълнение, съотв. то
резултат на поведението на ответника ли е.
Развалянето
на договора по правило е крайното средство и като последица има обратно
действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение- чл.
88, ал.1, изр.1 ЗЗД, какъвто настоящият договор за изработка не е. С
упражняване на потестативното право на кредитора по
чл. 87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента на сключване на договора,
всички породени от него права и задължения, включително за страната извършила престация по него, възниква правото за нейното връщане. По
правило това право принадлежи на изправната в облигацията страна. Безспорно е,
че ищецът е извършил авансово плащане на част от дължимото възнаграждение,
както и платени такси към експлоатационни дружество, общо 2300лева. Затова на
преценка подлежи изправността на ответника в договорната връзка. Анализът на
ангажираните по делото доказателства, а и принципно страните не са спорили за
това, че във връзка с изпълнение на договорните задължения на ответника по
снабдяване с разрешение за строеж- надстрояване на жилищна сграда, са били в преддоговорни отношения още от м.06.2017г. В този момент
ответницата е била уведомена относно съдържанието на възложената й работа, а
именно желание за извършване на надстрояване на съществуваща в имота на ищеца
сграда. Към него момент е получила пълномощно, документи за имота, вкл. виза за
проектиране, извършила е оглед и замерване на място в имота, отпочнала е дейност по съгласуване с присъединителни
дружества, провела е и консултация с гл. архитект на района. Съгласно чл. 148 ЗУТ строеж може да се
извърши само, ако е разрешен, като разрешението се издава от архитекта на
общината въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект,
когато такъв се изисква. Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен
технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква и служи за
издаване на разрешение за строеж, ако за него е извършена предварителна оценка
за съответствие с предвижданията на подробния устройствен
план, с правилата и нормативите по устройство на територията и др, и е одобрен от органа по чл. 145 /така чл. 142 ЗУТ/. Нямало е спор между страните, че въпросната сграда
представлява търпим строеж, без издадени строителни книжа, с който факт
ответницата е била запозната. Съгласно пар. 53, ал.1
на ЗИД на ЗУТ /ДВ 101/2015г./ търпимите строежи по пар.
16, ал.1 ПР на ЗИД на ЗУТ и по пар. 127, ал.1 ПЗР на
ЗИД на ЗУТ /ДВ 82/2012, изм. с ДВ бр.66/2013г. и ДВ бр. 98/2014г., които са с
постоянен устройствен статут по действащ ПУП, могат
да се пристрояват и надстрояват и в тях могат да се извършват основни ремонти,
реконструкции и преустройства, включително с промяна на предназначението, както
и всички допустими строителни и монтажни работи в съответствие с предвижданията
на действащия ПУП, като съгласно ал.2 търпимите строежи по ал. 1, които нямат
постоянен устройствен статут по действащ ПУП, могат
при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се
променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им
очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да
се укрепват носещите конструкци, след представяне на проект- заснемане на
съществуващия строеж, одобряване на инвестиционния проект за новия строеж и
издаване на разрешение за строеж по общия ред на този
закон. От експертното заключение обаче се установи, че процесната
сграда по действащ ПУП няма траен устройствен статут,
т.е тази разпоредба е неприложима. Разпоредбата на чл. 36 ЗУТ пък третира
възможностите за запазване в РУП на заварени годни сгради, които не
отговарят
на изискващите се най- малки разстояния до имотните граници. Доколкото в случая за сградата няма
строителни книжа, то тя не е законна и съответно и тази разпоредба не е
приложима, понеже съгласно пар.21 от ЗР на ЗУТ когато във връзка с устройството на територията се държи сметка за
заварени строежи, се имат предвид законните строежи. Безспорно
се установява от заключението на в.л. и че сградата не съответства на ПУП,
което е и пречка за извършване на исканото й надстрояване. Предметът на
договора е ясно разписан и тълкувайки действителната обща воля на страните по
него,
разкрита посредством тълкувателните критерии по чл. 20 ЗЗД, а и сочените норми на ЗУТ, е била задълженията на проектанта /изпълнителя/
да се изчерпят със снабдяване на възложителя с разрешение за строеж, в т.ч. изготвяне на цялата нужна проектна документация. Към датата
на сключване на процесния договор /19.10.2018г./ ищецът е получил уверение, че
исканото от него надстрояване на сградата му е възможно, което е мотивирало и
подписване на договора между страните с уговорения предмет. От ангажираните по
делото доказателства не може да се изведе извод, че към датата на подписване на
договора ответникът е уведомил възложителя относно вариантите, по който е
възможно да бъде изпълнена възложената работата- изменение на ПУП /с
предвиждане за свързано застрояване/ или събаряне на част от сграда извън
линията на застрояване по ПУП. С тези варианти реално изпълнителят като
професионалист в областта и предвид предоставения му почти едногодишен срок за
извършване на проучване, е следвало да е бил наясно, респ. да ги съобщи на
възложителя като вид пречки по изпълнение на възложеното задание. Имал е
достатъчно време да установи тези несъответствия на сградата с действащия ПУП,
тъй като преди сключване на договора е получил виза за проектиране, скица, а и
са извършвани измервания на място. В съответствие с разпоредбата на чл. 260 ЗЗД, изпълнителят е бил длъжен да предупреди веднага другата страна, че
даденият му проект е неподходящ за правилното изпълнение на работата и да иска
извършване на нужните промени в проекта. Данни това да е сторено от изпълнителя
по делото няма. От ангажираните гласни доказателства се установява само, че
комуникацията между страните се е осъществявала трудно, а продължителен период
от време изобщо е нямало такава. Уведомяването на възложителя, че за направата
на проектирането е налице необходимост от привеждане сградата му в съответствие
с
предвижданията на действащия подробен устройствен
план, дава възможност на изпълнителят да се откаже от договора, защото в
противен случай би отговарял пред възложителя за причинените вреди / чл.
260 ЗЗД/, респ. ще загуби
правото си да получи дължимото му се възнаграждение /чл.267 ЗЗД/. В случая не
се твърди и няма доказателства изпълнителят да е предупредил своевременно възложителя
за пречката по изпълнение, поради което отговорността за неизпълнението ще тежи
върху него. Данните сочат, че за тези варианти ищецът
е бил уведомен едва през м.10.2019г., а според св. Б. едва м.07.2020г., т.е
значително след сключване, а и след изтичане срока за изпълнение на договора.
Тогава всъщност вариантът за събаряне на част от сградата е отхвърлен
изначално, а по отношение на другия вариант е изразено принципно съгласие, с
което се обясняват и впоследствие провеждани разговори със съседи и извършвани
нови замервания на място от изпълнителя. Впоследствие и този вариант е бил
отхвърлен от възложителя, но това не би могло да се тълкува като отказ на същия
от договора по см. на чл.7.3, защото такива варианти по повод изпълнението на
работата няма данни да са били уговаряни между страните. А и принципно от
експертното заключение стана ясно, че от техническа гледна точка свързаното
застрояване засяга в по- голяма степен правата на съседните имоти, а е бил
възможен и друг вариант за изпълнение на задачата- а именно чрез изготвяне на
РУП по чл. 113 вр. чл. 110, ал.1, т. 4 ЗУТ, който не
е изисквал събаряне на сградата, респ. изменение на ПУП ПРЗ относно начин на
застрояване, който обаче няма данни да е
предлаган от изпълнителя. До този момент, явно е, че изпълнителят не е работил
по възложената му работа, който факт принципно не е бил и оспорван. От друга
страна, възраженията на ответника, че изменението в ПУП ПРЗ изисква
допълнително възлагане на тази работа по см. на чл. 7.1, съдът приема за
неоснователни. Както се посочи предметът на договора възлага на изпълнителя извършване
на действия по снабдяване на възложителя с разрешение за строеж, в т.ч. изготвяне на цялата нужна проектна документация. Липсващото
изпълнение на така възложеното, вкл. към настоящия момент обосновава извод, че
правото на разваляне на договора е надлежно упражнено от възложителя.
Полученото по договора няма основание да бъде задържано. Безспорно е, че
изпълнителят е заплатил разходи по получаване становища от
присъединителните дружества Енерго
про и ВиК, замервания в
имота и разработка част архитектура. Предвид срока на валидност на становищата
и факта, че изпълнената част не може да служи за издаване разрешение за строеж,
следва че така извършената работа няма полезност за възложителя, поради което и
на основание чл. 267 ЗЗД изпълнителят няма право на възнаграждение за нея. Няма
основания и да се приеме, че е налице приета работа по смисъла на чл. 266, ал.1 ЗЗД, която да подлежи на заплащане. В заключение, исковата
претенция следва да бъде уважена в цялост, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 04.02.2021г.,
така както е поискано.
Със самото
изявление за разваляне на договора обаче е даден срок за отстраняване на
недостатъците- 7дни от получаването му. Такъв срок е даден и за връщане на
даденото по договора. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Доколкото в случая се касае за парично вземане основано на
правилата на неоснователното обогатяване, респ. обезщетяване вреди от
неизпълнението, то денят за изпълнение не е определен, поради което и за да
бъде поставен в забава длъжника, то необходимо е той да е бил поканен да
изпълни. Същата има правопораждащо действие, което се
отнася занапред и касае само и единствено задължението, което поражда. Затова и следва да се приеме, че едва с изтичане на дадения
срок е настъпило прекратяването на облигационната връзка, съответно е настъпил
и падежът за връщане на даденото по него. Т.е от деня следващ изтичане срока
предоставен за връщане на платените по договора суми, ответникът е изпаднал в
забава и от него момент дължи обезщетение за това. Така, претенцията по чл. 86 ЗЗД се явява основателна за периода 15.12.2020- 03.02.2021г. Изчислена по
размер от съда с помощта на програмен продукт Апис
финанси, дължимото обезщетение за забава върху главницата от 300лева за
посочения период възлиза в размер на сумата от
4,25лева, а върху главницата от 2000лева в размер на 28,33лева. Или
претенцията по чл.86 ЗЗД върху главницата от 300лева следва да се отхвърли са
периода 02.06.2017г.-14.12.2020г. и за разликата над 4,25лева до пълния заявен
размер от 111,91лева, съответно върху главницата от 2000лева за разликата над
28,33лева до пълния заявен размер от 468,33лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 144лева платена дължима
държавна такса, 250лева за СТЕ, 400лева адв.
възнаграждение по гл.иск и 300лева адв. възнаграждение
по акцесорния му. Основателността на главния иск налага сторените за него
разноски да бъдат възложени в цялост на ответника- 400лева за адв. възнаграждение, 93лева платена държавна такса и
250лева депозит за в.л. Останалата част от разноските в размер на 351лева
следва да се разпределят съобразно уважената част от исковата претенция, т.е в размер на 19,71лева. Или
общо 762,71лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът имат право на поискани и доказани разноски. Представен е списък
по чл. 80 ГПК. Претендира се такива от 650лева за адв.възнаграждение
в настоящото производство и 250лева депозит за вещо лице. Понеже не може да се
разграничи каква част от адв.възнаграждение се отнася
за всеки от исковете, то разпределението им следва да се извърши поравно, т.е по 325лева за всеки.
Разноските за депозит за вещо лице следва да останат изцяло в тежест на
ответника, тъй като направата им има отношение само към доказването по главния
иск, приет от съда за изцяло основателен. Съобразно отхвърлената част на
акцесорната искова претенция в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 306,75лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН ********** с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумите: 2300лева, подлежаща на връщане като дадена на отпаднало
основание- по развален договор за извършване на всички необходими действия за
придобиване разрешение за строеж на обект „надстройка и пристройка към жилищна
сграда“ находяща се в УПИ XXII- 2151, ПИ с
идентификатор 10135.2552.2.2151 по плана на жк. И.,
ул. Т. сключен между страните като формален на 19.10.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 04.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 32,58лева, представляваща обезщетение
за забава, от което 4,25лева върху главница от 300лева за периода 15.12.2020г.
до 03.02.2021г. и 28,33лева върху главница от 2000лева начислено за периода
15.10.2018г. до 03.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86 ЗЗД върху главницата от 300лева за
периода 02.06.2017г.-14.12.2020г. и за разликата над 4,25лева до пълния заявен
размер от 111,91лева, и върху главницата от 2000лева за периода
02.06.2017г.-14.12.2020г. и за разликата над 28,33лева до пълния заявен
размер от 468,33лева.
ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН ********** с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Г., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 762,71лева представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съобразно уважената част
на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.С.Г., ЕГН ********** с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.С., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 306,75лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция
съобразно отхвърлената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: