Решение по дело №1480/2019 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 26.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 08 ноември Две хиляди и деветнадесета                     година, в състав:

 

    Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

 

При секретаря В.Апостолова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 1480 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове от „Топлофикация – Враца” ЕАД гр.Враца против Е.С.Т. *** за признаване за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 1265.56 лева, представляваща стойността на консумираната, но незаплатена топлинна енергия в обект на адрес: гр.Враца, ***********магазин на партерен етаж за периода от 30.11.2015г. до 28.02.2018г. и сумата от 181.28 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №3492/2018г. по описа на ВРС. Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане, както и на направените в заповедното и исковото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. В исковата молба се поддържа, че претендираните суми представляват задължение по партида при ищеца с титуляр ответника. Ищецът твърди, че последният не е изпълнил задължението си за плащане, поради което счита, че дължи незаплатените за процесното жилище и дължими суми за отопление, БГВ и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация. Заявява се, че по ч. гр. дело №3492/2018г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която ответникът е възразил, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.

Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК вр. чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.

В писмен отговор по чл.131 ГПК назначения на ответника особен представител адв.Кр.К. представя писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер, както и фактите на които се позовава ищеца. Твърди, че ответника не се намира в облигационна връзка с ищеца и не е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Посочва, че представените Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия противоречат  на закона и са нищожни, оспорва и тяхната истинност, тъй като не било ясно дали съдържанието им е утвърдено от ДКЕВР. Развива и доводи, че заявените претенции са в противоречие със ЗСч., поради липсата на надлежни счетоводни документи за всеобхватно и хронологично регистриране  но счетоводните операции. Позовава се и на изтекла погасителна давност по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД по отношение на главното и акцесорно вземане на ищеца.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е  ч. гр. дело № 3492/2018г. на ВРС. Назначена и изслушана е специализирана съдебно-икономическа и техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното:

     По заявление на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 3492/2018г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът, настоящ ответник да заплати на заявителя сумата от 1262,56 лева, представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2015 г. до 28.02.2018 г. за обект с адрес: гр. Враца, ЖК ”Дъбника”, № 34, вх. Б, ап. 37, сумата от 181,28 лева - лихва за забавено плащане, за периода от 31.12.2015 г.  до 04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 28,88 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., определено от съда по реда на чл. 28, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.

Съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Като доказателства по делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на потребителите в гр.Враца”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР и справки за неплатените фактури и дължими суми.

Видно от представената справка по лице от СВ Враца, на името на ответника като физическо лице е регистриран процесния имот, придобит чрез договор за покупко-продажба през 2007г.

Изслушана е съдебно-икономическа и техническа експертиза, според която при ищеца е открита и се води партида аб.№ 17082 към аб.станция № 425 за имот на адрес гр.Враца, ***********магазин на партерен етаж. През процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление и БГВ от етажната собственост на посочения адрес. Отчитането, дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия е извършвано в съответствие с нормативната уредба, въз основа на информация от „Нелбо” ЕАД. За процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, общи разходи разпределена база отопляем обем на имота по проект – 706 куб.м. и за БГВ. Осигуряван е достъп на топлинния счетоводител за отчитане показанията на уредите. В имота отоплителните тела са демонтирани и топлинна енергия за отопление и за БГВ не е използвана. Относно стойността на отчетената и разпределена топлоенергия за процесния имот дължимите суми за периода са: главница 1262.56 лв. и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху всяко едно месечно задължение, считано от 31-ия ден след изтичане на срока, за който се отнася до предявяване на заявлението, което възлиза за периода 31.12.2015 г. до 04.07.2018г. на сумата от 181.11 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за основателни и доказани.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези в общите условия.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ предвижда, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като по силата на т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Въведеният при това положение от закона принцип за формиране на сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е, че независимо от обема на потреблението на топлинна енергия в даден имот, в това число и при липса на индивидуално потребление, се начисляват суми за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.143, ал.3 ЗЕ, според която топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

При така действащата нормативна уредба към момента на начисляване на дължимите суми, се налага извода, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на ищцовото топлофикационно дружество количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части. При липсата на ангажирани от страна на ответника доказателства за неправилно начисляване на стойностите за топлинна енергия, твърдението му по заповедното производство, че не дължи, е неоснователно.

Според чл. 32, ал. 1 от „Общи условия”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Разпоредбата на ал.3 дава право на купувачите да предявят възражения за начислената сума за топлинна енергия, а ал. 6 указва следващата се при неизпълнение на задълженията за плащане санкция – обезщетение за забава в размер на законната лихва.

По делото са налични доказателства, които установяват по категоричен начин, че за имота на ответника са отчетени и таксувани топлинна енергия за отопление и за БГВ на обща стойност исковата сума, от което се налага извода, че за процесния период начислените суми са дължими.

С оглед на установените срокове за заплащане на главницата, следва да се приеме, че ответника е изпаднал в забава с изтичането им и дължи и начислената сума, представляваща обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко едно периодично задължение до датата на предявяване на иска.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД по отношение на главното и акцесорно вземане на ищеца. Както се посочи претендиранато вземане обхваща периода 30.11.2015 г. до 28.02.2018 г. – главното и периода 31.12.2015 г. до 04.07.2018г. – акцесорното, за лихва за забава. Заповедното производство е образувано с подаване на заявлението на 02.08.2018г., поради което нито едно от двете вземания не е обхванато от кратката тригодишна погасителна давност, приложима в конкретния случай.

  При това положение съгласно приложената справка за начислени суми за топлинна енергия на ищеца и съобразно заключението на съд.-икономическата и техническа експертиза са дължими от ответника следните суми: главница от 1262.56 лв. лв. и лихва за забава в размер на 181.11 лева, в които размери исковете са основателни и доказани и следва да се уважат, ведно със законните последици. В останалата част исковата претенция за дължима лихва за забава до пълния претендиран размер от 181.28 лв. следва да се отхвърли.

  С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на осн. чл.78, ал.1 ГПК направените в настоящото производство деловодни разноски, както и тези в заповедното производство.

 

  Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.С.Т., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца, ЕИК ********* сумата 1265.56 лева, представляваща стойността на консумираната, но незаплатена топлинна енергия в обект, находящ се на адрес: гр.Враца, ***********магазин на партерен етаж, за периода от 30.11.2015г. до 28.02.2018г. и сумата от 181.28 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 31.12.2015 г. до 04.07.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3492/2018г. по описа на ВРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Топлофикация-Враца” ЕАД, гр.Враца иск за лихва за забава в останалата му част до пълния претендиран размер.

ОСЪЖДА Е.С.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца, ЕИК ********* направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 751.88 лева, както и направените в производството по ч. гр. дело № 3492/2018г. по описа на ВРС разноски в размер на 58.88 лева.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........