Решение по дело №886/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 22.05.2024 г. (л. 11), подадена от Е. А. А., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. С. Н., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, неприятно усещане от хигиенна гледна точка, лишаване от уединение, унизително положение, неприятни усещания, поведенческа и личностна криза, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, както следва:

- 10 000 лева за периода от 10.01.2016 г. до 20.07.2019 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;

- 2 000 лева за периода от 05.06.2020 г. до 11.12.2021 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЕКЗПЧ, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (предоставената площ не е надвишавала 4 кв.м.) - по време на престоя на Трети пост бил в стая № 37 и № 39; липса на вентилация, чрез която да се пречиства въздухът, което, наред с пренаселеността, е довело до липса на достатъчно свеж въздух, а оттам и задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетната в стаите – с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, липса на шумоизолация, като за относително дълъг период, когато е пребивавал на Трети пост, не е имал осигурен санитарен възел и му се е налагало да ползва кофи и туби за облекчаване на физиологичните нужди; лошо състояние на баните в стаите – налагало се е да се къпят заедно по 30 – 40 л.св., при работещи само 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода и в повечето случаи били неработещи; липса на осигурена достатъчно светлина – прозорците били с големина „...около 1 кв.м. на 0,50 кв.м.“, а стаята била с площ от около 18 кв.м.; наличие на мухъл и плесен; липса на външна и вътрешна изолация, в следствие на което отоплението през зимата било много трудно и е имало случаи, в които ищецът не е можел да заспи през зимата; непредоставяне на достатъчно дебели завивки на ищеца, а на молбите за предоставяне на такива, му е отговаряно, че не разполагат с никакви одеяла и завивки; спалното и постелъчното бельо се сменяло изключително рядко, което е предпоставка за развъждане на насекоми – дървеници и бълхи в леглата; неосигуряване на препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; с ищеца не е водена никаква индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица и не му е била дадена възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа; липсвали шкафове, столове и маси, поради което били принудени да ползват общи шкафове. От адв. Н. се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно представен списък.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

От събраните и неоспорени от страните доказателства, представени с писмо рег. № 3013/30.05.2024 г. на Началника на Затвора Пловдив, в т.ч. Справка относно правното положение на ищеца с рег. № 243/21 г. от 29.05.2024 г., изготвена от Ст. Ч. – анализатор при Затвора Пловдив, Справка на вх. № 3773/10.05.2024 г. от 15.05.2024 г., изготвена от Г. А. – инспектор „СДВР“ при Затвора Пловдив, Становище към рег. № 3773/10.05.2024 г. от 27.05.2024 г. на Инспектор СДВР Д. Б. (л. 12 и сл.) и с писмо рег. № 6147/10.10.2024 г. на Началника на Затвора Пловдив, в т.ч. Становище към рег. № 7944/20.09.2024 г. от 03.10.2024 г. на Инспектор СДВР Д. Б. и Справка рег. № 7944/20.09.2024 г. от 30.09.2024 г., изготвена от НС „ФЛКР“ К. С. (л. 89 и сл.) се установява следното:

По отношение на първата исковата претенция за сумата от 10 000 лева за периода от 10.01.2016 г. до 20.07.2019 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата:

Ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 09.11.2018 г. и е пребивавал в него до 26.11.2018 г. вкл., след което е бил преведен в ЗООТ Смолян, където е пребивавал до освобождаването си на 08.04.2019 г., т.е. по отношение на първия исков период (от 10.01.2016 г. до 20.07.2019 г. вкл.) се установява, че от 10.01.2016 г. до 08.11.2018 г. вкл. и от 27.11.2018 г. до 20.07.2019 г. вкл. ищецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да са разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Или, установява се, че ищецът реално е пребивавал в Затвора Пловдив от 09.11.2018 г. до 26.11.2018 г. вкл., като е бил настанен в Приемно отделение, но няма запазени данни в коя стая е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно до превода си в ЗООТ Смолян.

С оглед направеното възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност, следва да бъде съобразено, че съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено единствено доброволно (аргумент от чл. 118 от ЗЗД). И най-сетне, съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено от страна на ответника.

В конкретния случай, както вече се посочи, от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 09.11.2018 г. и е пребивавал в него до 26.11.2018 г., тъй като след тази дата е бил преведен в друго затворническо заведение, а именно ЗООТ Смолян. В тази връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им, е от момента на преустановяването им. При това положение, следва да се приеме, че на 26.11.2018 г. твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата администрация в Затвора Пловдив са преустановени, тъй като на тази дата ищецът е бил освободен. Следователно, искът за периода от 09.11.2018 г. до 26.11.2018 г. вкл. може да бъде предявен най-късно до 26.11.2023 г. Исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 24.04.2024 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което и вземането следва да се счита погасено и искът в тази му част, а именно от 09.11.2018 г. до 26.11.2018 г. вкл. подлежи на отхвърляне като погасен по давност.

С оглед, всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че предявените искови претенции за сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя на ищеца в Затвора Пловдив в периода от 10.01.2016 г. до 20.07.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2019 г. до окончателното й изплащане, следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По отношение на втората искова претенция за сумата от 2 000 лева за периода от 05.06.2020 г. до 11.12.2021 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата:

Ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 24.09.2019 г. и е бил освободен на 25.11.2020 г., т.е. към 05.06.2020 г. (началната дата на този исков период) ищецът е бил в Затвора Пловдив и е пребивавал в него до 25.11.2020 г. След това отново е постъпил в Затвора Пловдив на 10.06.2021 г. и пребивавал в него до 09.09.2021 г., когато е бил освободен. Казано по друг начин, по отношение на втория исков период (от 05.06.2020 г. до 11.12.2021 г. вкл.) се установява, че от 26.11.2020 г. до 09.06.2021 г. вкл. и от 10.09.2021 г. до 11.12.2021 г. вкл. ищецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да са разглеждат наведените твърдения за извършени нарушения.

Или, установява се, че ищецът реално е пребивавал в Затвора Пловдив:

- от 05.06.2020 г. (доколкото това е началната дата на втория исков период) до 25.11.2020 г. – когато е бил освободен и

- от 10.06.2021 г. до 09.09.2021 г. – когато е бил освободен.

От цитираните по-горе справки се установява, че ищецът е пребивавал последователно, както следва:

- от 05.06.2020 г. до 25.11.2020 г. - в спално помещение № 37, което е с площ от 46,55 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20 м. и 0,40/1,20 м., със санитарен възел с площ от 4,44 кв.м. с един прозорец с размери 0,50/1,20 м. и в спално помещение № 39, което е с площ от 47,80 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20 м. и 0,60/1,20 м., със санитарен възел с площ от 2,50 кв.м. с един прозорец с размери 0,60/1,20 м., като за този период не е посочена информация с колко други л.св. е пребивавал ищецът в тези спални помещения. Посочено е, че в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на л.св. по спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавна агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години (л. 90-91).

При тези данни, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за претърпени вреди от наличието на пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал в Затвора Пловдив за период от 173 дни, а именно: от 05.06.2020 г. до 24.11.2020 г. вкл. (доколкото на 25.11.2020 г. ищецът вече е бил освободен), с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че нито от ответника, нито от Началника на Затвора Пловдив се представиха доказателства, които да ги оборят.

При последващото пребиваване на ищеца в Затвора Пловдив в периода от 10.06.2021 г. до 09.09.2021 г. – когато е бил освободен:

- от 10.06.2021 г. до 14.06.2021 г. вкл. в Приемно отделение, стая ОП-2, която е с площ от 26,28 кв.м. с два прозореца с размери 0,44/1,18 м. и 0,98/1,18 м. със санитарен възел с площ от 2,70 кв.м. с един прозорец с размери 0,35/1,18 м. и с капацитет до 6 л.св., като на 10.06.2021 г. (един ден) в тази стая са били настанени 7 л.св., а в останалите периоди – до 6 л.св. (л. 14-15);

- от 15.06.2021 г. до 29.07.2021 г. вкл. (45 дни) няма данни в кое спално помещение е бил настанен ищецът, както и с колко други л.св.;

- от 30.07.2021 г. до 26.08.2021 г. вкл. в Трета група в стая № 37, която е с площ от 46,55 кв.м. и с капацитет до 11 л.св., с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20 м. и 0,40/1,20 м. със санитарен възел с площ от 4,44 кв.м. с прозорец с размери 0,50/1,20 м., като в периода от 30.07.2021 г. до 19.08.2021 г. вкл. и от 24.08.2021 г. до 26.08.2021 г. (24 дни) в нея са пребивавали между 12 и 13 л.св., а в останалите периоди – 11 л.св. (л. 19);

- от 27.08.2021 г. до 09.09.2021 г. – когато е бил освободен, в Трета група в стая № 30, която е с площ от 16,86 кв.м. и с капацитет до 4 л.св., с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20 м., със санитарен възел с площ от 1,04 кв.м. с един прозорец с размери 1,20/1,20 м., като през целия период (13 дни, доколкото на 09.09.2021 г. ищецът вече е бил освободен, в нея са пребивавали 7 л.св. (л. 91).

При тези данни, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за претърпени вреди от наличието на пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал в Затвора Пловдив при второто си постъпване (част от втория исков период) на 10.06.2021 г., от 15.06.2021 г. до 19.08.2021 г. вкл., от 24.08.2021 г. до 08.09.2021 г. вкл. (83 дни), с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че нито от ответника, нито от Началника на Затвора Пловдив се представиха доказателства, които да ги оборят.

Или, за период от общо 256 дни, а именно: от 05.06.2020 г. до 24.11.2020 г. вкл., на 10.06.2021 г., от 15.06.2021 г. до 19.08.2021 г. вкл. и от 24.08.2021 г. до 08.09.2021 г. вкл., ищецът е живял в условията на пренаселеност.

В останалите периоди не се установи да е налице нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

Няма нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал ищецът А., е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложеното от ответника становище се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група (така графици за разпределение на времето на лишените от свобода от Пети пост, в който е вписано и разпределението на времето на лишените от свобода от Приемно отделение – л. 17 и л. 22, График за разпределение на времето на лишени от свобода от Трети пост – л. 23), което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Във всеки санитарен възел всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода, като имат право да притежават и нагреватели, с които могат да си топлят вода, а санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Банята пък се установи, че е обща, подът на която е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето, а всички лишени от свобода, които работят, имат право да ползват баня всеки ден. Установява се също така и че хигиената в спалните помещения, в т.ч. и санитарните възли към тях, се осъществява от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си, съгласно Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието. В тази смисъл не могат да се приемат за доказани твърденията на ищеца за лошо състояние на тоалетната в стаите – че липсват прегради, че са с неработещи казанчета, че липсват работещи чешми или умивалници. Що се касае до твърдението, че тоалетната не е шумоизолирана, съдът намира, че неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови условия. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, като тук е мястото да се посочи, че съдът приема показанията за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, но на съда е служебно известно, че свидетелят С. е инициирал производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК. Друг е въпросът, че и свидетелят не твърди да не е бил осигурен санитарен възел и да се е налагало да се ползват кофи и туби за облекчаване на физиологичните нужди. Все в тази насока следва да се посочи, че показанията на разпитания по делото свидетел не потвърждават твърденията на л.св., че се налага да се къпят заедно по 30-40 човека, доколкото същият заявява, че са пускали по 15 човека, а и самият ищец се оплаква от лошото състояние на баните в стаите, каквито пък се установи, че няма във всяко едно спално помещение, а са общи такива, поради което и само на това основание тези му възражения, следва да бъдат приети за недоказани.

Установява се също така и че спалните помещения, в които е пребивавал ищецът, са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването на помещенията се извършва от лишените от свобода, настанени вътре и няма проблем стаята да бъде проветрявана, за да не се избегне образуването на мухъл. В този смисъл като недоказани следва да се приемат твърденията му, че липсва вентилация, чрез която да се пречиства въздухът, което, наред с пренаселеността, е довело до липса на достатъчно свеж въздух, а оттам и задух и кашлица у ищеца, както и че в помещенията има мухъл и плесен. Друг е въпросът и че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства да е имал въпросните заболявания. Действително, установява се, че в периода от 27.08.2021 г. до 09.09.2021 г. - когато е бил освободен, ищецът е пребивавал в стая № 30, която е с площ от 16,86 кв.м. и която разполага само с един прозорец с размери 1,20/1,20 м., но в същата стая е бил наличен и санитарен възел с площ от 1,04 кв.м., в който също е имало прозорец с размери 1,20/1,20 м., поради което и не може да се приеме за вярно твърдението му, че помещението е било затъмнено.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници и бълхи в обсъжданите периоди в Затвора Пловдив, доколкото от страна на затворническата администрация е налице нарочно изявление, че ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, като има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, в подкрепа на което са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целите периоди на престой на ищеца в Затвора Пловдив (л. 24 и сл. и л. 94 и сл.). Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти. Действително, от твърденията на ищеца и разпитания свидетел, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но отново следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения, включително и на спалното бельо, изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за почистването и на които се установява от показанията на разпитания свидетел, които съдът кредитира в тази им част, че макар и в ограничени количества, са били раздавани препарати за целта, в т.ч. същите са разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и да поискат да им предоставени от техните близки.

Останалите, наведени твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, а именно, че липсва външна и вътрешна изолация, в следствие на което отоплението през зимата било много трудно и е имало случаи, в които ищецът не е можел да заспи, че не са му предоставили достатъчно дебели завивки, а на молбите за предоставяне на такива, му е отговаряно, че не разполагат с никакви одеяла и завивки, както и че с него не е водена никаква индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица и не му е била дадена възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, а така също и че липсвали шкафове, столове и маси, поради което били принудени да ползват общи шкафове, не са подкрепени с никакви доказателства. Независимо, че от страна на ищеца, комуто е доказателствената тежест, не са ангажирани конкретни доказателства в подкрепа на тези му твърдения, от страна на ответника са представени данни, че за всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90/180 см., а шкафовете са с размери 45/50 см., отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон, като при постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо и е осигурена възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Ето защо и с оглед доказателствената тежест в процеса, съдът намира за недоказани коментираните тук твърдения. До извод за противното не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, които в тази част съдът не кредитира по посочените вече по-горе съображения.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от общо 256 дни, а именно: от 05.06.2020 г. до 24.11.2020 г. вкл., на 10.06.2021 г., от 15.06.2021 г. до 19.08.2021 г. вкл. и от 24.08.2021 г. до 08.09.2021 г. вкл. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че А. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

При съобразяване с характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2020 г. - 2021 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 921,60 лева, който размер съответства и на претентираните от самия ищец 2 000 лева за период от 555 дни (т.е. по около 3,60 лв. на ден) и който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените негативни емоции от ищеца и съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. За пълнота е необходимо да се посочи, че тази искова претенция не е погасена по давност.

В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва върху главницата. Тук е мястото да се посочи, че според общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната (мораторна) лихва е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения независимо от техния произход. В тази връзка трайно установената съдебна практика е в смисъл, че правилото на чл. 86 от ЗЗД се прилага, без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение и субектите на правоотношението - независимо дали се касае за търговска сделка или такава между граждани, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови правоотношения и др. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава. Кредиторът винаги има право на законната (мораторна) лихва, без да е необходимо тя да е изрично уговорена. Спорният в случая въпрос е кога длъжникът е изпаднал в забава, с оглед обстоятелството, че се касае за обезщетение по специалния закон - ЗИНЗС и за вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията. В т. 4 от диспозитива на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС дословно е посочено, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

В случая незаконосъобразните бездействия от страна на служители на ответника са преустановени на 09.09.2021 г. – когато ищецът е бил освободен от Затвора Пловдив, но лихвите следва да бъдат присъдени, считано от 11.12.2021 г. – така, както са претендирани.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 113,66 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Е. А. А., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, за присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за периода от 10.01.2016 г. до 20.07.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Е. А. А., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], сумата от 921,60 (деветстотин двадесет и един лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, изразили се в пребиваване за период от 256 дни (от 05.06.2020 г. до 24.11.2020 г. вкл., на 10.06.2021 г., от 15.06.2021 г. до 19.08.2021 г. вкл. и от 24.08.2021 г. до 08.09.2021 г. вкл.) в пренаселени спални помещения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 921,60 лева до пълния предявен размер от 2 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания (от 05.06.2020 г. до 11.12.2021 г. вкл.).

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на адвокат С. Н., АК - Пловдив със съдебен адрес [населено място], [улица], сумата в размер на 113,66 (сто и тринадесет лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.