Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.01.2025 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното
заседание на първи февруари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
МАРИНОВА
ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря Виктория И., като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 159 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20238568 от 29.10.2020
г. СРС, 169 с-в, по гр.д.№ 73668/18 г. е признал за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че С.А.М. и В.А.М. дължат на „Т.С.” ЕАД по
½ от сумата от 1 244,05 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр.София, ул. „********за периода м.08.2015 г.-м.04.2017 г., както и 34,50 лв.
сума за дялово разпределение със законната лихва, считано от 03.08.2018 г. до
окончателното погасяване, като е отхвърлил предявения от „Т.С.” ЕАД срещу С.А.М.
и В.А.М. за периода м.05.2017 г.-м.07.2017 г. вкл., като погасен по давност и
чрез плащане, както и иска, предявен по реда на чл.422 ГПК с правно основание
чл.86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 161,47 лв.-лихва за забава за
периода от 15.09.2016 г. до 25.07.2018 г., както и 6,95 лв. лихва върху сумата
за дялово разпределение.Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.” ЕАД в частта, с която са
отхвърлени исковете с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон.Излага доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че дължимите суми са погасени по
давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, като се позовава на чл.33, ал.2 от ОУ
от 2014 г. и от 2016 г.Твърди, че задълженията по общата фактура от 31.07.2015
г. стават изискуеми едва на 15.09.2015 г., като от този момент следва да тече
давностният срок.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло
исковете.Претендира разноски.
Ответниците по
въззивната жалба- С.А.М. и В.А.М. оспорват същата.Твърдят, че решението е
правилно и законосъобразно и молят съда да отхвърли въззивната
жалба.Претендират разноски.
Третото лице-помагач не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени
становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил
сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 03.08.2018
г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу С.А.М. и В.А.М. при условията на разделна отговорност /по 1/2/ за сумата от 1 244,05 лв.-главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г.,
както и сума за реално потребена топлинна енергия, отразена във фактури № **********/31.07.2016
г. и № **********/31.07.2017 г.; 161,47 лв.-законна лихва за забава за периода 15.09.2016
г.-25.07.2018 г.; 34,50 лв.-главница за услугата дялово разпределение и 6,95
лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението.С разпореждане по
ч.гр.д.№ 51454/2018 г. СРС, 169 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжниците и със съобщение, получено от ищеца на 22.10.2018 г. му е указано, че
в 1-месечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че
ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за апартамент № Б-8,
находящ се в гр.София, ул. „********с аб.№ ******.Твърди, че им е доставил
топлинна енергия при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от 2008 г. и 2014 г.Твърди, че съгласно ОУ от 2008 г. купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Съгласно
ОУ от 2014 г. месечните дължими суми се за топлинна енергия се заплащат в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството.Сградата, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.Б.”
ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците С.А.М. и В.А.М., че му дължат при условията на
разделна отговорност /по 1/2/ сумата от
1 244,05 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г., както и сума за реално потребена
топлинна енергия, отразена във фактури № **********/31.07.2016 г. и №
**********/31.07.2017 г.; 161,47 лв.-законна лихва за забава за периода
15.09.2016 г.-25.07.2018 г.; 34,50 лв.-главница за услугата дялово
разпределение и 6,95 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението.
Ответниците са оспорили
предявените искове чрез назначения им особен представител по чл.47, ал.6 ГПК,
като са направили и възражение за изтекла погасителна давност за периода
м.05.2015 -м.09.2015 г.
Със заявление вх.№ 3061971/03.08.2018
г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу С.А.М. и В.А.М. за процесните суми при условията на
разделна отговорност.На 10.08.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено
от ищеца на 22.10.2018 г.Исковата молба е подадена на 20.11.2018 г. /в срока по
чл.415 ГПК/.
Видно от протокол от 11.10.2001 г. на проведено ОС на
етажните собственици на ЕС, находяща се в гр.София, ул. „******е взето решение
за сключване на договор за индивидуално разпределяне на топлинната енергия по
апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване, прилагана от „Б.Б.“
ООД.
Видно от нотариален акт
за дарение № 114 по н.д.№ 60/2003 г. С.А.М. и В.А.М. са признати за собственици
по наследство при равни квоти на апартамент № Б-8, находящ се в гр.София, ул. „******.
Представени са и
индивидуални справки за използваната топлинна енергия и формуляри за отчет на
уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период.
Първоинстанционният съд
е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ответниците са собственици на процесния имот и потребители на топлинна енергия
за същия, както и че между страните е налице валидно правоотношение, въз основа
на което ищецът е доставил на процесния имот топлинна енергия.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на в.л.Е.Стоянова е установено, че през
процесния период са извършени плащания в общ размер на 54,14 лв. преди подаване
на заявлението.Общият размер на изравнителните сметки за периода м.05.2015
г.-м.04.2017 г. е 103,42 лв. за доплащане от абоната, а размерът на корекциите
от изравнения, отнесени за коригиране на суми за процесния период е 103,51
лв.Размерът на главницата за топлинна енергия за процесния период е
1 244,05 лв. /1 194,68 лв.-прогнозни стойности и103,51 лв.-изравнителни
сметки, отчетени за периода и намалени с 54,14 лв. от плащания за
м.05.-м.07.2015 г./.Сумите за отчитане на уредите за дялово разпределение са
34,05 лв.Размерът на мораторната лихва върху фактурираните суми за топлинна
енергия за процесния период от начална дата, следваща датата на падежа на
посочените сметки до 25.07.2018 г. е 161,16 лв., а на мораторната лихва върху
претендираните суми за разходи за отчитане на уредите за дялово
разпределение-7,24 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В
частта, с която са уважени исковете, обжалваното решение е влязло в сила поради
необжалването му.Предмет на въззивното производство са исковете за главница и
топлинна енергия в отхвърлителната им част.
Първоинстанционният съд
е приел, че ответниците са потребители
на топлинна енергия за процесния период и че размерът на незаплатената
потребена топлинна енергия възлиза на 1 244,05 лв.Съдът е разгледал
своевременно въведеното възражение за погасителна давност и е приел, че
вземанията на продавача за цена на топлинна енергия за всеки месец, включен в
съответния отчетен период, са възникнали след извършване на доставката на
топлинна енергия за съответния месец, т.е. от 1-во число на месеца, следващ
периода на извършване на доставката.С оглед датата на подаване на
заявлението-03.08.2018 г. погасени по давност се явяват вземанията до м.07.2015
г. вкл., поради което претендираните суми за м.08.2015 г.-м.04.2017 г. в размер
на 1 244,05 лв. са дължими.Съдът е изложил и допълнителен аргумент, че
сумата за периода м.05.-м.07.2015 г. в размер на 54,14 лв., е и платена.По
отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия съдът е изложил мотиви, че съгласно чл.32, ал.2 от ОУ от 2014 г., в
сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл.33, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача.Предвид липсата на доказателства за публикуване на фактурите за
конкретния абонатен номер и топлоснабден имот, искът за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия е отхвърлен като неоснователен.По отношение на
услугата за дялово разпределение липсва срок за плащане от страна на
потребителя, поради което длъжникът изпада в забава след покана и доколкото по
делото не е представена такава, поради което съдът е отхвърлил и този иск.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за
да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или
право, когато има интерес от
това.Ищецът мотивира правния си интерес с твърдението, че ответниците са подали
възражение в срока по чл.414 ГПК, поради
което в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове относно вземането си за главница и лихва за
забава.При това положение е налице правен интерес от предявяване на
положителните установителни искове и същите се явяват допустими.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно
чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след
влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия.По делото липсват данни ответниците да са възразили срещу ОУ в
законовия срок.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Видно от представените по делото доказателства през исковия
период ответниците са били съсобственик на по 1/2 идеална част от процесния.От
приетата ССчЕ е установен размера на реално потребената топлинна енергия и на
мораторната лихва.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд в частта относно
частично погасяване на претендираните суми.Съгласно разпоредбата на чл.111, б.
„в“ ЗЗД периодичните плащания се погасяват с изтичането на 3-годишна
давност.Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г.
на ОСГК на ВКС, задълженията за заплащане на топлинна енергия са такива за
периодични плащания.Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г.,
приложими към част от процесния период /м.05.2015 г.-м.07.2016 г./, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача, каквито доказателства по делото не са представени.При
липса на договорен падеж и изискуемост на вземането след покана съгласно
чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по делото не е представена/, погасителната давност е
започнала да тече от датата на възникване на задължението или от първия ден
след изтичане на месеца, за който е осъществена доставката на топлинната
енергия.За м.08.2015 г. тригодишната погасителна давност е започнала да тече на
01.09.2015 г. и изтича на 01.09.2018 г.-след датата на подаване на заявлението
/03.08.2018 г./.Поради изложеното погасени по давност се явяват вземанията за
главница за топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-м.07.2015 г. вкл.Датата на
издаване на фактурата не променя началния период на погасителната давност,
поради което оплакванията във въззивната жалба, че сумите не са погасени, са
неоснователни.
Настоящият съдебен състав счита, че по отношение на
претенцията за лихва за забава за дължимите суми за топлинна енергия за периода
м.08.2014 г.-м.07.2016 г., за който са приложими ОУ в сила от 2014 г.,
ответникът не е изпаднал в забава поради липса на доказателства за датата на
публикуване нито на месечните, нито на общата фактура.
По отношение на вземанията за периода от м.08.2016 г. до
м.04.2017 г. са приложими ОУ в сила от 2016 г.Съгласно чл.33, ал.2 и ал.4 от посочените
ОУ ответниците са изпаднали в забава с изтичане на 45 дни от датата на издаване
на общата фактура /№ **********/31.07.2017 г./-от 15.09.2017 г.Изчислен по реда
на чл.162 ГПК, размерът на мораторната лихва за посочения период върху сумите,
за които са приложими ОУ от 2016 г., възлиза на 55,86 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение
липсва срок за плащане, не са представени и доказателства за отправена покана
до ответниците, поради което претенцията за мораторна лихва върху посочената
главница искът е неоснователен.
Поради частично
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху сумите за топлинна енергия за
периода м.08.2016 г.-м.04.2017 г. в размер на 55,86 лв. за
периода от 15.09.2017 г. до 25.07.2018 г., като вместо това се постанови
решение, с което в посочената част искът се уважи.В останалата обжалвана част
решението следва да се потвърди.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сумата от 45,21 лв.-разноски за първата
инстанция, както и 1,52 лв.-разноски за заповедното производство, както и
сумата от 140,96 лв. или общо сумата от 187,69 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
20238568 от 29.10.2020 г. на СРС, 169 с-в, по гр.д.№ 73668/18 г. в частта, с
която е отхвърлен иска на „Т.С.“ ЕАД срещу С.А.М. и В.А.М. с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху
сумите за топлинна енергия за периода м.08.2016 г.-м.04.2017
г. в размер на 55,86 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 25.07.2018 г., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че С.А.М. с ЕГН ********** и В.А.М.
с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***-8 дължат на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *********
и със седалище и адрес на управление:*** и сумата от 55,86 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 25.07.2018 г. върху сумите за топлинна енергия за периода м.08.2016 г.-м.04.2017
г., за които е издадена заповед за изпълнение от 10.08.2018 г. по ч.гр.д.№
52454/2018 г. на СРС, 169 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА С.А.М. с ЕГН ********** и В.А.М. с ЕГН **********, и двамата с
адрес: ***-8 да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление:*** сумата от 187,69 лв.-разноски за двете инстанции.
Решението е постановено при
участието на „Бруната” ООД /сега „Далсия“ ООД/ като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.