Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.С., 15.08.2017год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-6с-в в открито заседание на двадесет и осми март 2017год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг. дело№ 5764 по описа за 2014год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

           

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, Чл.86, ал.1 от ЗЗД от „А.Ч.М.”АД срещу А.П.И..

Ищецът „А.Ч.М.”АД моли да бъде постановено решение, с което  ответникът А.П.И.да бъде осъден да заплати сумата 351 762,75 лева, представляваща дължимо плащане по Договорно споразумение съгласно договорените условия за строителство, за строителни и инженерни обекти проектирани от възложителя приети от ФИДИК по проект на Европейския съюз „Транзитни пътища” за изпълнение на Лот 6, Рехабилитация на път 1-9 Варна- Бургас от км.142-580 до км. 165-069 с обща дължина от 22 489кв.м., както и на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 172 223,44 лева, представляваща лихва за забавено плащане. Претендира се и законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът А.П.И.оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не дължи плащане по договора тъй като макар и да не оспорва твърдението на ищеца, че е изпълнил задълженията си по договора, е стори това със значително закъснение, което според него е основание да откаже дължимото плащане, претендирайки предвидена в договора неустойка за забавено изпълнение на изпълнителя да извърши уговорените строително-монтажни работи. По отношение на иска за мораторна лихва прави възражение, че е погасен по давност.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства ,приема следното от фактическа и правна страна по делото :

По допустимостта на иска във връзка с възражението на ответника за уговорена арбитражна клауза съдът намира, че такава не е налице.  В договорното споразумение липсва посочване и индивидуализиране на конкретна арбитражна институция, към която да бъде отнесен за разрешаване спора между страните, като такава  не се съдържа и в  договорените условия за строителство, за строителни и инженерни обекти проектирани от възложителя приети от ФИДИК към които препраща договорът между страните с посочване на конкретен арбитражен орган и неговото местоположение. Предвид изложеното възражението за недопустимост на иска поради неподводомственост на спора се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По правната квалификация на предявените искове съдът е обвързан от приетото в отменителното определение на САС от 22.03.2016год. по ч.гр.д.№ 903/2016год., съгласно което е прието, че претенцията на ищеца „А.Ч.М.”АД е свързана със заплащане на възнаграждение, съгласно договор за изработка, а не на извън договорно основание. Предвид изложеното и с оглед дадените от САС задължителни указания съдът приема, че  е действително сезиран с искова претенция с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за възнаграждение за извършени съгласно договора за строителство по проект на Европейския съюз „Транзитни пътища” за изпълнение на Лот 6, Рехабилитация на път 1-9 Варна- Бургас от км.142-580 до км. 165-069 с обща дължина от 22 489кв.м.

По основателността на иска съдът приема следното :

Между страните не се спори, а и от представеното по делото и прието доказателство- Окончателен сертификат № 12, приемането на който е потвърдено с писмо на директора на Национална агенция „Пътна инфраструктура” от 15.07.2009год./ на л. 28 от делото/ се установява, че изпълнителят е изпълнил задълженията си по изграждането и завършването на строителните работи по договора за  изпълнение на Лот 6, Рехабилитация на път 1-9 Варна- Бургас от км.142-580 до км. 165-069, както и че е отстранил всички дефекти на работите в степен, удовлетворяваща възложителя като датата към която всички работи са изцяло изпълнени е датата 24.06.2009год. Видно е също така от текста на окончателния сертификат, че сумата дължима от възложителя при подписването му възлиза на 209 907,47 евро.

Ответникът всъщност не оспорва изпълнението на възложените СМР в качествено и количествено отношение, а твърди, че е налице констатирано забавяне от страна на изпълнителя в рамките на 71 дни, поради което е наложена и неустойка в размер на претендираната от ищеца главница и която е наложена след окончателното приемане на възложените СМР чрез съставянето на Окончателен сертификат № 12. Съдът намира, че правоизключващото възражение на ответника за забавено изпълнение не изключва правото на изпълнителя да претендира плащане на уговореното възнаграждение- той има правото да го получи и при забавено изпълнение, като в този случай дължи обезщетение на възложителя за вредите причинени от забавеното му изпълнение- в конкретния случай това е предвидената в договора мораторна неустойка за претърпените вреди от несвоевременното изпълнение на възложените СМР. Неустойката за забава може да бъде предмет на насрещен иск, респ. на възражение за прихващане/каквото не е предявявано от ответника, респ. не е било прието за съвместно разглеждане в настоящото производство/, поради което и възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за строителство не може да бъде основание да откаже плащане на дължимото възнаграждение.

Окончателният сертификат № 12 е приет от изпълнителния директор на ответника , с което той е  дал съгласието си за приемането на възложените монтажни работи, както и тяхната окончателна стойност, поради което следва да се приеме, че  изпълнителят има правото да получи уговореното възнаграждение, възлизащо в конкретния случай на сумата 209 907,47 евро, като същевременно между страните не се спори, а и от приетата и неоспорена от страните ССЕ се установява, че е налице частично плащане в размер на 140 889,23 лева, поради което е налице непогасен остатък в размер на исковата сума от 351 762,75 лева.

Предвид изложеното искът с правно основание Чл.266,ал.1 от ЗЗД за сумата 351 762,75 лева, представляваща дължимо плащане по Договорно споразумение съгласно договорените условия за строителство, за строителни и инженерни обекти проектирани от възложителя приети от ФИДИК по проект на Европейския съюз „Транзитни пътища” за изпълнение на Лот 6, Рехабилитация на път 1-9 Варна- Бургас от км.142-580 до км. 165-069 с обща дължина от 22 489кв.м., се явява основателен до пълния предявен размер, като на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва от предявяването на исковата молба-05.09.2014год. до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание Чл.92, ал.1 от ЗЗД съдът приема следното :

Задължението за плащане на уговореното възнаграждение е изискуемо от 24.06.2009год. - от датата на одобряването от възложителя на Окончателния сертификат №12, от който момент следва да се счита, че се приети като изпълнени всички СМР, предмет на договора, съотв. от този момент съгл. чл.84, ал.1 от ЗЗД дължи обезщетение за забавено плащане. В този см. се явява основателно и предявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност тъй като към момента на предявяване на иска – 05.09.2014год.е била вече изтекла предвидената в чл. 111, б.б и в. от ЗЗД кратка тригодишна давност, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

 

 

Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

                Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  А.П.И., ЕИК *******, гр.С., пл. ”*******да заплати на „А.Ч.М.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата 351 762,75 лева, представляваща дължимо плащане по Договорно споразумение съгласно договорените условия за строителство, за строителни и инженерни обекти проектирани от възложителя приети от ФИДИК по проект на Европейския съюз „Транзитни пътища” за изпълнение на Лот 6, Рехабилитация на път 1-9 Варна- Бургас от км.142-580 до км. 165-069 с обща дължина от 22 489кв.м., ведно със законната лихва от 05.09.2014год. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Ч.М.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу А.П.И., ЕИК *******, гр.С., пл. ”*******иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 172 223,44 лева, представляваща лихва за забавено плащане, като погасен по давност.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                       

                                                СЪДИЯ :