Решение по гр. дело №824/2024 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 172
Дата: 20 октомври 2025 г.
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20241880100824
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря М. Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20241880100824 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Ц. С. А. от
гр. С., ЕГН **********, чрез пълномощник, против Г. В. С., ЕГН **********,
и Я. В. З. – С., ЕГН **********, двамата от гр. С. Предявен е иск с правно
основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Страните са
собственици на съседни недвижими имот – УПИ V-604 и УПИ VI-604, които
са на ищеца и УПИ Х-605, който е на ответниците. В началото на 2023 г.
последните са предявили срещу ищеца иск за собственост, с предмет реални
части от имотите му. Образувано е гр.д. № 44/2023 г. по описа на Районен съд
Своге. На 10.02.2023 г. А. е сключил предварителен договор за продажба на
двата имота при цена от 80000 лева, като е декларирал, че същите, към
момента на сключване на договора, не са обременени с тежести. Купувачът по
предварителния договор е направил справки в Агенция по вписванията, като е
установил, че има вписана искова молба. След проверка в деловодството на
съда е констатирал, че предмет на делото е правото на собственост върху
реални части от имотите предмет на предварителния договор. В тази връзка
купувачът е развалил предварителния договор, поради това, че декларираното
обстоятелство се е оказало неистинно (или такова обстоятелство е възникнало
впоследствие), като продавачът му е заплатил неустойка в размер на 10000
лева с платежно от 13.06.2023 г. Със съдебно решение от 26.08.2024 г., влязло
в сила на 26.09.2024 г., са отхвърлени исковете предявени от С. срещу А.. При
така изложената фактология ищецът смята, че по вина на С. е загубил 10000
лева, поради което иска те да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 10000
лева, дадени от А. като неустойка по разваления предварителен договор.
От страна на ответниците, чрез пълномощник, е подаден писмен
1
отговор, в който се твърди, че предявените искове са неоснователни и
недоказани. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения
изложени в исковата молба. Направено е възражение, че предварителният
договор е нищожен – поради липса на съгласие, евентуално като привиден.
Оспорени са част от документите представени от ищеца. По искане на
ответниците е открито производство по оспорване на истинността
(автентичността) на документите предварителен договор за покупко-продажба
на недвижими имоти от 10.02.2023 г., уведомление от З. П. от 02.03.2023 г. и
разписка от 10.03.2023 г., като се оспорва обстоятелството, че са подписани от
З. П. (купувач) и от Ц. А. (продавач).
По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е свидетел, като
ищецът даде обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК). В открито съдебно заседание пълномощниците на страните
обосновават застъпваните от тях тези, като по делото постъпиха и подробни
писмени защити.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и от правна
страна :
На 24.01.2023 г. ответниците са предявили иск за собственост срещу
ищеца, като са поискали да се признае за установено спрямо него, че те са
собственици на два терена, представляващи реални части от УПИ № V-604 от
кв. 122 по ПУП на гр. С., както и от УПИ № VI-604. Посочените два
урегулирани поземлени имота са собственост на ищеца, а ответниците са
собственици на съседния УПИ Х-605, като последните са смятали, че
въпросните реални части са част от техния имот. Исковата молба е вписана на
27.02.2023 г., а препис от нея е връчен на ответника на 20.03.2023 г., като
делото е с № 44/2023 г. и е приложено към настоящото дело. Междувременно,
на 10.02.2023 г., е сключен предварителен договор между свидетеля З. П. и
ищеца Ц. А. с предмет УПИ № V-604 и УПИ № VI-604.
При така установените обстоятелства е безспорно, че ответниците
предявявайки иск на 24.01.2023 г. е нямало как да знаят, че след 17 дни П. и А.
ще сключат предварителен договор. По този начин се опровергава, както
предположението за вина, така и се изключва възможността за някаква
противоправност на тяхното поведение. Това е така, тъй като при Г. С. и Я. В.
З. – С. на 24.01.2023 г. е липсвало знание за обстоятелство, което още не е било
настъпило, включително е нямало откъде да предположат какво ще се случи
след повече от две седмици, каквито и усилия да бяха положили (т.нар.
„дължима грижа“). Следователно от тяхна страна не е налице злоупотреба с
процесуално право, в случая право да се предяви иск за собственост, което пък
изключва и ангажирането на отговорността им за обезщетяване на вредите
претърпяни от ищеца, тъй като ответниците са действали добросъвестно, за
удовлетворяване на признати от закона цели и интереси.
По изложените съображения не е необходимо да се изследват другите
елементи на непозволеното увреждане, както и възраженията за нищожност на
предварителния договор. Относно оспорените документи, по делото се
установи, че те са подписани от лицата посочени в тях. Независимо, че не
2
беше изслушана почеркова експертиза, от показанията на незаинтересувания
свидетел З. С., с предишна фамилия П., се доказа, че оспорените документи са
подписани от нея и от Ц. А., като показанията й кореспондират с обясненията
на последния, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така установеното предявеният иск подлежи на отхвърляне, както и
оспорването на документите.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да понесе направените от
ответника разноски по делото. По искането с правно основание чл. 78, ал. 5
ГПК, съдът счита за неоснователно възражението на пълномощника на
ищеца, тъй като не е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, както и с обема на извършената работа. Делото се отличава с известна
правна и фактическа сложност, първоначално са предявени два иска,
проведени са две открити съдебни заседания с участието на пълномощника,
открито е производство по оспорване на документи, цената на разгледания иск
е 10000 лева, поради което адвокатско възнаграждение от 1200 лева не е
прекомерно. До този извод съдът стигна като съобрази материалният интерес,
за който успешно е проведена адвокатска защита, правната и фактическа
сложност на спора между страните, извършените от адвоката процесуални
действия, както и размерите посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и в Наредбата за
заплащането на правната помощ, които ползва като ориентир.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
предявен от Ц. С. А. от гр. С., ЕГН **********, срещу Г. В. С., ЕГН
**********, и Я. В. З. – С., ЕГН **********, двамата от гр. С., за заплащане
на сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неустойка по
развален предварителен договор от 10.02.2023 г., заплатена на 13.06.2023 г. от
Ц. С. А. на З. Е. С., ЕГН **********, към момента на плащането с фамилия
П..
Отхвърля, като недоказано, направеното от Г. В. С., ЕГН **********, и
Я. В. З. – С., ЕГН **********, оспорване на истинността (автентичността) на
документите предварителен договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 10.02.2023 г., уведомление от 02.03.2023 г. и разписка от 10.03.2023
г., в частта им относно подписите на лицата З. П. и Ц. А..
Осъжда Ц. С. А. от гр. С., ж.к. „...“, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********,
да заплати на Г. В. С. от гр. С., ул. „..." № , ЕГН **********, и Я. В. З. – С. от
гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и за призоваване на свидетел в общ размер на
1240 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
3
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________

4