Решение по дело №778/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 651
Дата: 23 февруари 2024 г.
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20237060700778
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

651

Велико Търново, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар С.А. като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 20237060700778 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ във връзка с чл.107, ал.3 от ДОПК.

Жалбоподателят „Спринк“ ЕООД в несъстоятелност със седалище село Беляковец, чрез синдика си, е обжалвал като незаконосъобразен акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №54072023-4/02.11.2023 година на данъчен инспектор приходи в Община Полски Тръмбеш, потвърден по административен ред с решение №005 от 1.12.2023 година на ръководителя на звено „Местни приходи“ при Община Полски Тръмбеш. В жалбата лаконично се поддържа, че въпросният акт е незаконосъобразен, доколкото е издаден от неиндвидауализиран данъчен инспектор, а и липсва индивидуализация на имуществото, за което са начислени данъци и такси.

Ответникът, Ръководителят на звено „Местни приходи“ в община Полски Тръмбеш не взема становище в открито заседание, като придружителното писмо, с което изпраща преписката на съда развива подробни съображения за неоснователността на жалбата.

Жалбата е допустима. Съгласно чл.144, ал.1 от ДОПК „По реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.“. Според чл.107, ал.4, която изключва прилагането на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК „Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага.“.

В процесният случай няма данни кога е връчено решението на ответника, с което е потвърден процесният АУЗД по чл.107 от ДОПК, но самото то е издадено на 1.12.2023 година, а жалбата е подадена чрез ответника на 12.12.2023 година, при което е спазен срокът по чл.156, ал.1 от ЗОПК вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК.

По валидността на ревизионния акт:

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.3 от ЗМДТ „В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.“. Разпоредбата на чл.4, ал.4 от този специален закон предвижда следното: “ Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.“. Разпоредбата на чл.4, ал.5 от ЗМДТ гласи: „Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.“

В случая процесният акт е подписан от С.П., който е посочен в него като данъчен инспектор „Приходи“ при Община Полски Тръмбеш. Видно от заповед №РД-01-05-9664 от 29.10.2020 година на Кмета на община Полски Тръмбеш, посоченият служител на общинската администрация е определен да упражнява правомощията на орган по приходите в производствата по установяване и събиране на местни данъци и такси по реда на ДОПК.

При това положение съдът намира, че актът за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентни по материя, степен и територия органи по приходите, надлежно определен да издава актове като процесния.

По същество:

С процесният акт, за имоти на дружеството с партидни номера, както следва:

1/ имот с п.№ 5407F42885192 в село Стефан Стамболово е установен за внасяне ДНИ за 2023 година от 14, 02 лв. и лихва от 0,33 лв. и ТБО за същата година в размер от 66, 71 лв. в едно с лихва от 1,54 лв.;

2/ имот с п.№ 5407F42895192 в село Стефан Стамболово е установена ТБО за 2023 година в размер от 8,85 лв. в едно с лихва от 0,20 лв.;

3/ имот с п.№ 5407F42905192 в село Стефан Стамболово е установена ТБО за 2023 година в размер от 19, 82 лв. в едно с лихва от 0,46 лв.;

4/ имот с п.№ 5407F42915192 в село Стефан Стамболово е установен ДНИ за 2023 година в размер от 20,07 лв. в едно с лихва от 0,47 лв.;, както и ТБО за 2023 година в размер от 95,55 лв. в едно с лихва от 2,20 лв.;

5/ имот с п.№ 5407F42925192 в село Стефан Стамболово е установен ДНИ за 2023 година в размер от 17, 84 лв. в едно с лихва от 0,42 лв., както и ТБО за 2023 година в размер от 84, 94 лв. в едно с лихва от 1,96 лв.

6/ имот с п.№ 5407F42935192 в село Стефан Стамболово е установен за внасяне ДНИ за 2023 година от 25,56 лв. в едно с лихва от 0,59 лв. и ТБО за 2023 година от 121,65 лв.и лихва от 2,80 лв.;

7/ имот с п.№ 5407F42945192 в село Стефан Стамболово е установен за внасяне ДНИ за 2023 година от 13.01 лв. в едно с лихва от 13.01 лв. и ТБО от 61,93 лв. и лихва от 1,43 лв.

8/ имот с п.№ 5407F42955192 в село Стефан Стамболово е установен за внасяне ДНИ за 2023 година от 35,22 лв.и лихва от 0,81 лв. и ТБО от 167, 66 лв. и лихва от 3,87 лв.;

9/ имот с п.№ 5407F43555192 в село Стефан Стамболово е установен за внасяне ДНИ за 2023 година от 9,97 лв. и лихва от 0,23 лв., както и ТБО от 47, 45 лв. в едно с лихва от 1,10 лв.;

10/ имот с п.№ 5407F43556192 в село Стефан Стамболово е установен за внасяне ДНИ за 2023 година от 4,52 лв. и лихва от 0,10 лв., както и ТБО от 21,50 лв. в едно с лихва от 0,50 лв.;

11/ имот с п.№ 5407F43557192 в село Стефан Стамболово е установена за внасяне ТБО от 3,54 лв. и лихва от 0,08 лв.

12/ имот с п.№ М000223_0411115193 в село Полски Сеновец е установен за внасяне ДНИ за 2023 година от 82,50 лв. в едно с лихва от 1,91 лв.и ТБО от 495 лв. и лихва от 11,43 лв.;

13/ имот с п.№ М0426012_0802135184 в село Петко Каравелово е установен за внасяне ДНИ за 2023 година от 99,63 лв. в едно с лихва от 2,30 лв. и ТБО от 426,41 лв. и лихва от 9, 85 лв.;

14/ имот с п.№ М0426046_********** *** Сеновец е установен за внасяне ДНИ за 2023 година от 32,50 лв. в едно с лихва от 0,75лв. и ТБО от 195, 02 лв. и лихва от 4,50 лв.;

15/ имот с п.№ М0426047_********** *** Сеновец е установен за внасяне ДНИ за 2023 година от 33,75 лв. в едно с лихва от 0,78 лв. и ТБО от 202, 52 лв. и лихва от 4,67 лв.;

Общият размер на публичните вземания на общината, установен с процесният акт е 2462, 72 лв., от които главници от 2407, 14 лв. и лихви от 55, 58 лв.

Не е спорно, че за всички посочени имоти на дружеството са подадени декларации по чл. от ЗМДТ, както и че за тях не са заплатени нито ДНИ, нито ТБО за 2023 година. Не е спорно и, че тези имоти са дружествена собственост, като така са и декларирани в представените по делото декларации по ЗМДТ.

Според разпоредбата на чл.107, ал.1 от ДОПК, към която разпоредба нормата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ отпраща „Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон.“. Следователно по отношение на ДНИ приложим е ЗМДТ досежно датата, на която настъпва изискуемостта му. С оглед разпоредбата на чл.9б от ЗМДТ същото касае и изискемостта на ТБО.

Процесуалната норма на чл.107, ал.3 от ДОПК, която е приложимия процесуален закон, предвижда следното „Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.“. В настоящият случай не се претендира от общинската администрация, че има несъответствие между декларираните данни и получени от трети лица и/или организации, при което е неприложима процедурата по чл.103 от ДОПК. Както вече беше отбелязано по-горе, причината за служебното издаване на процесният акт е неплащането в съответният срок както на ДНИ, така и на ТБО, като съдът по до-долу ще аргументира настъпването на изискуемостта и на данъка и на таксата.

1/ По отношение на дължимия ДНИ за изброените по –горе имоти:

Според разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ „Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.“, като видно от представените декларации за въпросните имоти, подадени от самият жалбоподател, навсякъде е посочено, че именно дружеството е техен собственик, прилагайки актовете за собственост.

Самите нотариални актове за имотите установяват, че са изпълнени условията на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, като изключение правят три имота в землището на село Стефан Стамболов, които не отговарят на тези изисквания, тъй като са извън строителните граници на населеното място. Впрочем за тях така или иначе – както се констатира по-горе – не е установен за събиране ДНИ.

Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗМДТ, която е приложима в случая предвижда следното: „Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.“. В случая става въпрос за имоти, които не са жилищни, видно от преписката, предоставена на съда.

Както се установява от преписката, а и с оглед данните в съпровидителното писмо, при установяване на данъчната основа администрацията се е съобразила с тази императивна норма, като във всички случаи като данъчна основа е приета по – високата от установените за имотите данъчни оценки и отчетни стойности /за имотите в село Стефан Стамболово във всички случаи данъчните оценки са по-високи от отчетните им стойности/.

Според нормата на чл.10, ал.1 от НАРЕДБА № 22 за определяне размера на местните данъци на територията на ОБЩИНА ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ /Наредба №22 за лаконичност/ „Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31октомври на годината, за която е дължим“, като в процесните случаи изискуемостта на данъка е настъпила предвид липсата на доброволното му заплащане до 31.10.2023 година.

Според разпоредбата на чл.13 от Наредба №22 „Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 2,50 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.“, като в случая за имотите, които са в село Стефан Стамболово всички имоти имат по-висока данъчна оценка от отчетната им стойност. Един от имотите в село Полски Сеновец има по-висока отчетна стойност от данъчната оценка, като останалите нямат данъчна оценка,а основата за изчисляване на данъка е отчетната им стойност. Правилно с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ именно върху тази данъчна основа е приложен посочения промил. Подобно е положението и за декларирания имот в село Петко Каравелово, като и в този случай ставката от 2,5 промила е приложена върху основа, представляваща отчетната стойност на имота.

По делото не са представени доказателства за обстоятелствата, които биха довели до липсата на задължение за заплащане на данъка върху който и да е от имотите, които попадат в хипотезата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, и които да се вписват в хипотезите, посочени в чл.24 от закона.

При това положение съдът намира, че законосъобразно с процесният АУЗД са установени допълнително задължения за ДНИ за 2023 година за посочените в акта 12 недвижими имота, като законосъобразно е начислена и лихвата върху невнесените в срок задължения.

Единственото конкретно оплакване на жалбоподателя е, че имотите не били индивидуализирани в достатъчна степен, за да се определи данъчната основа за тях. Съдът преценява, че то е неоснователно. Както правилно сочи ответника и в решението си и в писмото, с което изпраща на съда преписката, актът е основан единствено на декларациите, подадени от самото дружество, съответно придружени с нотариални актове, установяващи собствеността на имотите, които съдържат точно описание на същите. Както вече се отбеляза по-горе, в случая не е налице хипотезата на закона за определяне на задълженията за ДНИ заради констатирани несъответствия между декларираното и посоченото от трети лица.

2/ По отношение на ТБО за изброените имоти

:

Според приложимата редакция на разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ „Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.“. Съответно, чл.62, ал.2 от закона „Видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.“.

По преписката е налична заповед №РД-01-06-11251 от 28.10.2022 година на кмета на Община Полски Тръмбеш, видно от която е, че в границите на районите, в които се извършват посочените услуги, попадат село Стефан Стамболово, село Петко Каравелово и село Полски Сеновец. Както се установява от АУЗД, тъй като имотите на дружеството, които се намират извън населените граници на село Стефан Стамболово, не се извършва услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци според посочената заповед и с оглед на местонахождението им, то за тях този компонент не е начисляван чрез АУЗД.

По силата на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 88 от 2017 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) действието на измененията на чл. 67 ЗМДТ, приети с § 6 от този закон е отложено, считано от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Резултатите от преброяването са публикувани през месец октомври 2022 г., поради което към датата на издаването на процесният акт е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 88/2017 г., съгласно която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Според чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Относно ограничението данъчната оценка, балансовата стойност или пазарната цена на недвижимите имоти, да не се включват в основата, определена от общинския съвет по ал. 2 на чл. 67 ЗМДТ, на основание § 13 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 88 от 2017 г., в сила от 3.11.2017 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) това ограничение, прието с § 6 от ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г.) влиза в сила от 31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Следователно, към датата на приемането на процесният акт приложима са редакциите на нормата на чл.67, ал.1 и ал.2 от закона, според които Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет /в този смисъл например решение № 1290 от 6.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6513/2023 г. Съответно според приложимата редакция на чл.67, ал.4 от ЗМДТ „Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.“.

Разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба № 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Полски Тръмбеш /Наредба №14 за лаконичност/ предвижда следното: „Размерът на таксата се определя пропорционално върху данъчна основа по смисъла на чл.19, чл.20 и чл21 от Закона за местните данъци и такси, или според количеството отпадъци. При определяне размера на таксата в зависимост количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл.16,ал.(1),т.1,2 и 3, а таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.“.

Според разпоредбата на чл.17, ал.1 от Наредба № „Таксата се заплаща на две равни вноски за годината за която се дължи в съответните срокове, определени за събиране на задълженията за данъка върху недвижимите имоти.“. Следователно, към момента на издаването на процесният акт изискуемостта на ТБО за 2023 година е била настъпила, като няма спор, че не е таксата не е платена за нито един от изброените по-горе имоти.

Разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредбата гласи следното: “ Когато таксата за сметосъбиране и сметоизвозване се определя според количеството на битовите отпадъци, собственици или ползватели на имота подават декларация в Община Полски Тръмбеш до 31 декември на предходната година. За придобитите през годината имоти, декларация се подава в 2 месечен срок от датата на придобиването им.“. Алинея 3 от тази норма сочи че :“ В Декларацията по ал.2 се посочват вида и броя на съдовете за битови отпадъци и честота на извозването им в годината. При несъответствие на горепосочените данни виновният заплаща годишна такса върху изчислена пропорционално върху данъчна основа по смисъла на чл.19, чл.20 и чл.21 от Закона за местните данъци и такси.“.

Следва да се констатира, че тези разпоредби на подзаконовия нормативен акт не противоречат на приложимите редакции на нормите на чл.67 от ЗМДТ, тъй като е предвидена възможност таксата да се определя според количеството отпадъци, като единствено ако е невъзможно това да стане, таксата се определя върху основа, определена от общинския съвет, която в случая с оглед препращането към чл.21 от закона, е по – високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност на имотите.

В Наредбата е предвидено, че за определянето на таксата според количествата отпадъци, следва да се подаде декларация до 31 декември на предходната година, като по преписката липсват такива декларации.

Затова таксата е определена върху основа, която за имотите в село Стефан Стамболово е данъчната оценка /тъй като тя е по-висока от отчетната им стойност/, а за имотите в село Полски Сеновец и Петко Каравелово е отчетната им стойност, като това се отнася за компонентите на таксата, които касаят разходите за осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; за събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им и за проучване,проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците.“, т.е. компонентите, които има предвид чл.66, ал.1, т.1 и 2 от ЗМДТ.

В съответствие със закона, компонентът на тази такса, касаещ поддържането на териториите за обществено ползване в населените места е определен върху основа, посочена в чл.21 от ЗМДТ, като такава възможност е предвидена в приложимата редакция на разпоредбата на чл.67, ал.4 от ЗМДТ.

От решение №577, взето по протокол №42/22.12.2022 година за проведеното заседание на Общински Съвет Полски Тръмбеш се установява, че ставките за имотите, находящи се в село Стефан Стамболово, са съответно 2,40 промила за услугите по чл.66, ал.1, т.2 от ЗМДТ; 1,40 промила за услугите по чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ и 10,50 промила за услугите по чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ, като именно тези ставки са приложени мв процесния АУЗД, при което правилно са определени и размерите за дължими ТБО за всеки от имотите.

От същото решение се установява, че ставките за имотите, находящи се в село Полски Сеновец, са както следва: 4,50 промила за услугите по чл.66, ал.1, т.2 от ЗМДТ, 2,55 промила за услугите по чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ и 7, 95 промила за услугите по чл.66, ал.1,т.4 от ЗМДТ, като и в този случай са приложени тези ставки върху основата, представляваща отчетната стойност на въпросните имоти, като правилно са определени размерите на ТБО за тях.

Най - сетне, от въпросното решение се установява, че ставките за имотите, които се намират в село Петко Каравелово, са както следва: 4,90 промила за услугите по чл.66, ал.1, т.2 от ЗМДТ, 2,65 промила за услугите по чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ и 3,15 промила за услугите по чл.66, ал.1,т.4 от ЗМДТ, като и в този случай са приложени тези ставки върху основата, представляваща отчетната стойност на притежавания от дружеството недвижим имот, намиращ се в това село, като правилно е определен размера на ТБО и в този случай.

Законосъобразно върху дължимите такси са определени и закъснителните лихви.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Разноски за ответника не се дължат, тъй като не са претендирани .

Така мотивиран, Административен съд – Велико Търново, шести състав

Р Е Ш И :

Отхвърля жалбата на „Спринк“ ЕООД в несъстоятелност, село Беляковец, ЕИК *********, против акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №54072023-4/02.11.2023 година на данъчен инспектор приходи в Община Полски Тръмбеш, потвърден по административен ред с решение №005 от 1.12.2023 година на ръководителя на звено „Местни приходи“ при Общи-на Полски Тръмбеш, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2023 година в общ размер от 2407,14 лева и лихви в размер от 55,58 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: