Р Е Ш Е
Н И Е № 273/19.4.2019г.
гр. Ямбол, 19.4.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря И. Г. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 3795/
Образувано е по искова
молба, вх. № *** г. предявена „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *** адрес гр.П.,ул.“Христо Г.Данов“№ 37,чрез *** Б. К., срещу Я.И.М. ***.
Ищецът твърди, че на 21.05.2018
год. депозирал
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 204,98 лв. – стойността
на консумирана ел.енергия за периода от 24.12.2015 г. до 23.01.2016 г., както и
сумата от 46,41 лв. – лихва за забава за периода от 26.02.2016 г. до 20.05.2018
г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното
изплащане на
вземането.По предявеното заявление било образувано частно гр. дело
№*** год. по описа
на ЯРС, и била издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била връчена на ответника по
реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, поради което и в
законоустановения едномесечен срок
ищецът депозирал искова молба за
установяване със сила на присъдено
нещо, че е носител на правата
на вземания за посочените суми.
Ищецът твърди,че в качеството си на
краен потребител,съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за
енергетиката,продава електрическа
енергия на клиентите си при
публично известни общи условия.Действащите общи условия през
процесния период са Общите условия
на договорите за продажба на
ел.енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,одобрени с решение на ДКВР № ОУ-*** год. и влезли
в сила на 27.06.2008 год. Съгласно чл.35,ал.1 от общите условия
същите влизали в сила 30 дни след
първото им публикуване,без да е необходимо изричното им приемане от
потребителите,като същите били публикувани на сайта на
дружеството. По силата на чл.7,т.1
от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява
с електрическа енергия обект на ответника
с ИТН ***,находящ се в гр.Я.,ул.“***. За ответника бил открит клиентски номер ***.
Същия от своя страна,съгласно чл.11,т.1 от общите условия
се задължил да заплаща всички
свои задължения,свързани със снабдяването с ел.енергия,в срокове и по начините,определени в същите –чл.18,ал.1 и ал.2.Съгласно чл.27,ал.1 от общите условия
при неплащане в срок на дължимите
суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки
просрочен ден. В изпълнение на
задължението си по общите условия
ищцовото дружество доставило на обекта
на ответника за периода 24.12.2015г.-23.01.2016 год. електроенергия на
обща стойност 204.98 лв.,която към момента
на подаване на заявлението,така и към момента на
подаване на исковата молба не била заплатена.
Поради забава в заплащането на горепосочената главница ответника дължал законна лихва в общ размер 46,41
лв. за
периода 26.02.2016 г. -20.05.2018 год. Законната лихва се дължала
за всяка една фактура отделно
за период от датата на
падежа на същата до датата
на образуване на настоящото производство.Срокът
за плащане на фактурата бил
посочен в същата.Издадените
фактури,техния падеж и период,както и размерът и периодът на дължимата
лихва за забава,били подробно описани в приложения препис-извлечение от клиентската сметка на ответника.
С оглед
на което ищеца предявява иск за установяване
на вземането им за сумата
204,98 лв. – стойността на консумирана ел.енергия за периода от
24.12.2015 г. до 23.01.2016 г., както и сумата от 46,41 лв. – лихва за забава
за периода от 26.02.2016 г. до 20.05.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението до окончателното изплащане на вземането
.
Иска се присъждане на
разноските както в заповедното производство,така и в исковото производство.
В с.з. исковете се поддържат от
процесуалния представител.
В срока
по чл.131 ответника е депозирал отговор на исковата
молба,чрез назначения му особен представител
адв.Ж.Г.-ЯАК,с койо е оспорен иска по основание и размер,като се счита,че същия е недоказан и
неоснователен. Оспорва се,че облигационното правоотношение,не възниквало само
по силата на закона и от момента в който лицето придобиело правото на
собственост или вещното право да ползва имота,присъединен към електроразпределителната мрежа,но същия
следвало да се счита за сключен от момента,когато се направи предложение от
едната страна и се приеме от другата. Противно на логиката и на правните
принципи било да се приеме само с факта на придобиване на собствеността и по
силата на легалната дефиниция за клиент,без никакво друго действие от страна на
лицето,то ставало страна по договора при ОУ. Оспорва се,че нямало молба за
започване на продажба на ел.енергия,нито молба за промяна на партидата,като не
са възникнали облигационни отношения между страните. Фактурите и препис
извлечение от сметка представени по делото били съставени едностранно от ищцовото дружество. Иска се отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан,като с оглед на това,че ответника не е дал повод за
завеждане на делото,разноските по същото да се възложат на ищеца.
В с.з. ответника се
представлява от особен представител,чрез който оспорва предявените искове и
пледира за тяхното отхвърляне.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е
спорно, че ответникът е титуляр на партида при ищеца за имота му в гр. Я., ул. „***.
Видно от фактура № ***,издадена
за отчетен период 24.12.2015 г.-23.01.2016 г. за сумата от 204,98 лв.,с
краен срок на плащане в срок до 25.02.2016 г. Представен е препис-извлечение от
сметка по посочената фактура. С оглед на това на ответника,като клиент на ищеца
са начислени суми в общ размер на 204,98 лв. за отчетен период 24.12.2015
г.-23.01.2016 г.,както и за сумата 46,41 лева - мораторна лихва за периода
26.02.2016 г. – 20.05.2018 г.,като общата сума за плащане възлиза
на 135,09 лв.
От назначената по
делото съдебно-техническа експертиза,неоспорена от страните се установява,че в процесния период 24.12.2015 г.-23.01.2016 г. до процесния обект е доставяна ел.енергия,като общото
количество доставена електрическа енергия за посочения период била в размер на
1171 KWh,от които 776 KWh по дневна тарифа и 395 KWhпо нощна тарифа. От приложените
по делото материали и от извършената справка в ЕВН България се установявало,че
през процесния период обект с ИТН *** е бил
присъединен към разпределителната мрежа. Налице бил разкрит клиентски номер ***
измерена и регистрирана консумация на
електрическа енергия от обекта. Данните от отчета на електромера за общото
количество доставена електрическа енергия за посочения период в размер на1171 KWh,от които 776 KWh по дневна тарифа и 395 KWhпо нощна тарифа. И пресметнатите
количества ел.енергия съвпадали с фактурираните такива.
Не се спори относно
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните суми,
видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79
ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени. Съгласно чл. 98а ал.1 от ЗЕ крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично
известни общи условия.
В случая вземането
на ищеца произтича от сключени между страните общоизвестни Общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия, заверено копие от които е представено по
делото, съгласно чл.1 т.4 от ОУ от които
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца, което ползва
енергията за домакинството си. С оглед на това ответникът като потребител на ел.енергия
за битови нужди дължи заплащане на кредитора, тъй като е
страна по договор при общи условия. В настоящия случай се
установи, че ищецът е доставил ел.енергия на стойност, посочена във фактурата
за процесния период в обекта на ответника, за който е
отредена измервателна точка, клиентски номер. С оглед на това,съдът приема че е
монтиран изправен електромер. Падежите на вземанията са настъпили и те са
изискуеми. Не се твърди от ответника, че сумите са платени.
Дължима е и законната лихва върху главницата, тъй
като се касае до забава на парично задължение, възникнала преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При основателността
на главния иск, основателен е и акцесорният за мораторна лихва.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските по настоящото дело е основателно и следва да се
уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК .
Дължими са и разноските, направени
в заповедното производство.
Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Я.И.М. ***, ЕГН **********, дължи на ЕВН България
Електроснабдяване” АД- гр.П., ЕИК ***, адрес гр.П., ул.”Христо Г.Данов” № 37,
сумата 204,98 лв.-главница, представляваща стойността на ел.енергия, доставена
за периода от 24.12.2015 г.-23.01.2016 г. за обект на потребление: гр.Я., ул. ***,
клиентски номер ***, както и обезщетение за забава в
размер на 46,41 лв. за периода 26.02.2016 г.-20.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение № ***г. по
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Я.И.М., ЕГН ********** да заплати на ”ЕВН България
Електроснабдяване” АД- гр.П. направените по делото разноски в размер на 525,00
лв. и разноските, направени в
заповедното производство, в размер на 75 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: