№ 250
гр. Перник, 05.11.2021
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е. В.***, като разгледа
докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 424 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по жалба на С.Л.К. с ЕГН ********** и адрес:
***, чрез адвокат И.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 21-1158-000595/18.08.2021 година, издадена от Р.С.Е.***–
командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР П.***, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 9 месеца.
Административният
акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби. Излага се, че прилагането на принудителната
административна мярка е наложена преди да е установено по безспорен и
категоричен начин извършването на нарушението. Твърди се, че същата ще накърни
необосновано правата и интересите на жалбоподателя, а налагането на ПАМ ще лиши
него и семейството му от прехрана и всякакви доходи за дълъг период от време.
Моли се за отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски,
съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата – Р.С.Е.***– командир на отделение в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР П.***, редовно призован, не се явява. Представлява
се от главен юрисконсулт З. В.***, която изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, като
извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е
подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
При преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 21-1158-000595/18.08.2021 година, издадена от Р.С.Е.***–
командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР П., с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 9 месеца, за това, че на 18.08.2021 година, около 21:40 ч., в с. Г.**, на около
200 м. от центъра на селото И.Г.С.**, като водач на МПС – товарен автомобил „***
**308 ЦДИ“, с рег. № **, управлява същото като неправоспособен водач. За
извършеното деяние, съставляващо според полицейския инспектор нарушение по чл.
150 от ЗДвП, срещу С.Л.К. било образувано и
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН серия GА, № ***/18.08.2021 година. В
обстоятелствената част на последния е отразена фактическа обстановка, идентична
с тази, описана в оспорената заповед.
Пред
настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля Л. С. К.**, воден от страна
на жалбоподателя, от чиито показания се установява, че на посочената дата в
оспорената заповед дал ключовете от МПС на майка си, за да изчисти автомобила
от превозвана преди това пшеница. Заявява, че впоследствие разбрал за случилото
се. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира,
като обективни, последователни и кореспондиращи на приетите по делото писмени
доказателства.
Административен
съд – Перник, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните
съображения:
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 2а, т. 4, т.5, б.“а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са
представени и приети като доказателства Заповед № 8121з-48/16.01.2015 година на
министъра на вътрешните работи за определяне на служби по контрол по ЗДвП и
Заповед № 313з-328/18.02.2020 година на директора на ОДМВР Перник за
определяне на длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да
прилагат принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, съобразно
тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР Перник. Сред тези лица
са командирите на отделения, каквато длъжност заема и издателя на процесната
заповед Р. С. Е.***. Последният се
явява материално и териториално компетентен административен
орган.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП /ред. Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г./.
Относно
съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за
издаване на процесната ПАМ са били налице.
Относно
съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:
Съгласно чл. 171,
ал. 1, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в приложимата редакция, се налага принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от
жалбоподателя товарен автомобил за срок от 6 месеца до 1 година, за това, че е
предоставен за управление от лице, без да притежава СУМПС. В тежест на административния орган е да установи всички фактически
основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната
продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й във всяка една от хипотезите на чл. 171 от ЗДвП. Заповедта за
налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени
фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от
него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при
определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна
самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за
който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай
не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността на прилагане на
мярката и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой ред, да прецени
дали това правомощие е упражнено в съответствие с целите на закона, което е
едно от основанията по чл. 146 от АПК за оспорване на индивидуалните
административни актове. Съдът не следва да гадае или тълкува съображенията на
административния орган - те следва да бъдат изложени в мотивите, а съдът,
анализирайки ги, да прецени дали съответстват и обосновават разпореденото в
административния акт. Самостоятелното посочване на влязло в сила НП само по
себе си не обосновава прекратяването на регистрацията на ППС за срок от 9
месеца, с оглед на законодателно определения срок от 6 месеца до 1 година, като
в случая определения срок се доближава до максималния такъв, поради което административният
орган не е обосновал в достатъчна степен упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока
представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания административен
акт като незаконосъобразен.
На следващо
място съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения
и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез
налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение
или на вредните последици от извършеното. В този смисъл е и постоянната практика
на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 15796 от 20.12.2017
година, постановено по адм. дело № 10768/2017 година, VII отделение и Решение №
910 от 23.01.2018 година, постановено по адм. дело № 9379/2017 година, VII отделение.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на разноски е основателно, поради което ответникът по жалбата ОДМВР
П.*** следва да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер на 410,00 /четиристотин
и десет/ лева, от които 10,00 /десет/ лева, представляващи внесена държавна
такса и 400,00 /четиристотин/ лева, представляващо платено адвокатско възнаграждение.
Искането от
процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 21-1158-000595/18.08.2021 година, издадена от Р.С.Е.***–
командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР П., с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 9 месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – П.,
с адрес гр. П., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Л.К. с ЕГН
********** и адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 410,00 /четиристотин
и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО,
на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/