Р
Е Ш Е Н И Е
№
982/4.12.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в открито
съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева
и с участието на прокурора Стефан Янев, като
разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.
дело № 1040 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е образувано по искова молба, подадена от Г.С.П., ЕГН ********** чрез адв. В.П. ***, против ОДМВР, гр. София,
с адрес за призоваване гр. София, ул. „Гео Милев“ № 71 с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди- заплатено адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по АНД 610/2015 г. по описа на РС Ихтиман и КАНД № 832/2016
г. на АС София Област, във
връзка с отменено наказателно
постановление № 15-1204-000790 от 13.07.2015 г. на началник група към ОДМВР
София, сектор „ПП“ както и законната лихва върху тази сума, считано от
15.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменено по надлежния ред наказателно
постановление № 15-1204-000790 от 13.07.2015 г. на началник група към ОДМВР
София, сектор „ПП“ е
претърпял имуществени вреди в размер на 1200 лв., представляващи сторени разноски по АНД 610/2015 г. по описа на РС Ихтиман и КАНД № 832/2016
г. на АС София Област във връзка с
обжалване на посоченото по-горе нааказатено постановление пред съда за заплатен
адвокатски хонорар. Твърди, че по посоченото дело от
административнонаказателен характер пред Районен съд Ихтиман и Административен съд София
област е ползвал
адвокатска защита, за която е заплатил съответните хонорари- 600 лв. за процесуално
представителство пред РС Ихтиман и 600 лв. за процесуално представителство пред
АС София област. Моли съда
да уважи изцяло предявения иск за заплащане на сумата от 1200 лв, както и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в
съда- 15.09.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира да му бъдат присъдени и сторените в настоящото дело разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се
представлява от адв. В.П., който
моли за уважаване на исковата молба. Моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящото
производство съдебно- деловодни разноски, съгласно представен списък за
разноски.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. В
писмена защита оспорва иска. Твърди, че в настоящото производство не е доказана
по безспорен начин претърпяната от ищеца имуществена вреда. Алтернативно, моли
съда да определи справедливо обезщетение, като се съобрази с указанията, дадени
в ТР № 1/2017 г. Прави възражение за прекомерност на запатения адвокатски
хонорар в настоящото производство и моли съда същият да бъде намален съласно
минималния размер в чл. 8 ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнагаждения.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява
становище, за основателност на ищцовата претенция.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Спрямо ищеца Г.С.П., ЕГН ********** е било издадено наказателно постановление № 15-1204-000790 от 13.07.2015 г. на
началник група към ОДМВР София, сектор „ПП“. Ищецът е обжалвал в срок пред съда наказателното
постановление, поради което било образувано АНД № 610/2015 г. по описа на Районен съд Ихтиман, като за осигуряване на защитата и процесуалното си
представителство е ангажирал адвокат В.П. и
е заплатил сума от 600 /шестотин/ лева, представляваща адвокатски хонорар за
процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 14.05.2015 г., приложен по АНД /л.9/.
По делото са проведени три открити съдебни заседания, в което
адвокат П. е участвал. С Решение от 15.07.2016 г. по анд 610/2015 г. наказателното
постановление било потвърдено като правилно и законосъобразно. Това решение било
обжалвано в законоустановения срок от страната за която било неблагоприятно- в
сучая ищеца и по жалбата било образувано КНАД 832/2016 г по описа на АССО. Пред касационната инстанция било проведено едно открито
съдебно заседание. С решение № 1041/23.11.2016 г. по КНАД 832/2016 г по описа
на АССО решението на РС Ихтиман било отменено, като било отменено и наказателно
постановление № 15-1204-000790 от 13.07.2015 г. на началник група към ОДМВР
София, сектор „ПП“. Решението като необжалваемо влязло в законна сила.
Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за
допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба,
че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от отменено по съдебен ред незаконосъобразно
наказателно постановление. Искът е предявен е срещу надлежен ответник -
юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното
наказателно постановление и е допустим за разглеждане в производството пред
Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред
съда по седалището на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест
за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
доказа наличието на всички предвидени в закона материалноправни предпоставки.
Налице е издаден незаконосъобразно
наказателно постановление, което е оспорено
и отменен от съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че
именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял
имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски за процесуално
представителство по обжалваното наказателно постановление в размер на 600 лв. по АНД 610/2015 г. по описа на РС Ихтиман и 600 лв.
по КАНД № 832/2016 г. на АС София Област. Дължимите
адвокатски хонорари са реално заплатени, което изрично е удостоверено в
договорите за правна защита и съдействие
от 14.10.2015 г./л.9 по АНД/ и 22.07.2016 г./л.6 по КНАД/. В частта относно
заплащането на сумата за дължимия адвокатски хонорар, договора за правна защита
и съдействие има характера на разписка.
Издаването на отмененото наказателно постановление е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл
наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен
орган и въпреки че не поражда наказателноправни последици,
то е правен резултат от санкционираща административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът
не би заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред РС Ихтиман и АССО и респективно това не би
представлявало вреда, ако не беше издаден незаконосъобразно наказателно
постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – наказателно постановление. Това е така, тъй като
намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателно постановление, с
което е наложена глоба, която той е счел за незаконосъобразно наложена.
Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС, I и II
колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните
съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ангажирането на адвокатска защита е
израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и
интереси.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е доказана по основание и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение
за имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение,
в резултат на отменено като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение наказателно постановление.
За да отговори на възражението на ответника за
несъответствие размера на исковата претенция с принципите на справедливостта и
съразмерността, съдът отново се позовава на мотивите на цитираното и по-горе
Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ВАС, в което изрично е отбелязано, че
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, сиреч да е обоснован и справедлив,
което означава да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да
обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от
държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява, или да облагодетелства
интересите, на която и да е от страните в производството. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА е предвидено, освен, че размерът на договореното адвокатско
възнаграждение следва да е обоснован и справедлив, също и че не може да е
по-нисък от предвидения в наредбата на ВСС размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела срещу наказателни постановления, каквото е установено в случая да е
извършено за ищеца пред районния и административния съд от адвокат, когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административно -наказателен характер, извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 300 лв. /чл. 18, ал. 3 от Наредбата/. В случая размерът на
имуществената санкция по отмененото наказателно постановление е бил 1500 лева, поради което и минималният размер на
адвокатското възнаграждение за представителство пред съда, изчислен съобразно с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата / в приложимата редакция към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие по адм. дело 610/15 на РС Ихтиман и договора за правна защита и
съдействие по КНАД 832/2016 г. по описа
на АССО/, възлиза на 335 лв. за всяка инстанция. Предвидените по Наредбата размери са само
долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за
оказаната от тях правна помощ, а самият размер се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният
минимален размер не е равнозначен на обоснован и справедлив размер по смисъл на
чл. 36, ал. 2 от ЗА, а определянето на размера на
възнаграждението като обоснован и справедлив е в зависимост от характеристиките
и обема на конкретно оказаната правна помощ и във връзка със спецификите,
сложността, продължителността и предмета на конкретното производство. В случая,
оказаната от адвокат П. правна помощ
по адм. дело 610/15 на РС Ихтиман се
изразява в изготвяне на жалба срещу наказателното постановление, както и
явяване в съдено заседание, където са били извършвани разпити на двама
свидетели. По делото са поведени три съдебни заседания, в които адв. П. се е
явявал и макар и казусът да не разкрива фактическа и правна сложност, се налага
извода, че обема на конкретно предоставената правна помощ обуславя по- висок размер на адвокатско
възнаграждение. Независимо от посоченото, в процесния случай
уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 600 лева, за процесуално представителство пред РС Ихтиман надхвърля значително минималния размер на
предвиденото в Наредбата адвокатско възнаграждение,
изчислено съобразно с материалния интерес, поради което и не може да се
определи като съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА и поради това съдът намира, че присъждане на обезщетение в
претендирания размер е несъответно на принципа на справедливостта, доколкото
така направеният разход за адвокат за представителство пред Районен съд Ихтиман, не е отговарял напълно на фактическата и правна
сложност на развилото се пред този съд производство. В този смисъл, основателен се
явява доводът на процесуалния представител на ответника, че заплатения на адв. П.
хонорар за процесуално представителство пред РС Ихтиман е прекомерен и не се
вмества в критериите за „справедливост и обоснованост“, визирани в чл. 36 ал.2
от ЗА. Съдът намира, че
съответен на посочените в чл. 36 ал.2 от ЗА принципи
в конкретния случай относно осъществената работа пред РС Пазарджик ще е размер на възнаграждението от 500
лева, в каквато насока и намира искът за частично основателен. Тъй
като ответникът не е имал процесуалната възможност да прави възражение по
размера на адвокатското възнаграждение в рамките на това съдебно производство,
то в настоящото производство искането му за обявяване на направения разход за прекомерен и съответно намаляване на претендираното
обезщетение следва да се уважи, като искът се отхвърли за горницата над 500 лв. до пълния предявен с
исковата молба размер от 600 лв.
За процесуалното представителство на ищеца пред АССО,
последният отново е заплатил адв. П. адвокатски хонорар в размер на 600 лв. Там
предоставената правна помощ се изразява в изготвяне на касационна жалба и
процесуално представителсто на адв. П. в едно съдебно заседание, в което не са
събирани доказателства. Предвид изложеното по- горе становище, че казусът не
разкрива фактическа и правна сложност, заплатения адвокатски хонорар за
процесуално представителство пред касационната инстанция, където е проведено
само едно съдебно заседание без събирането на доказателства не може да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Ето защо, съдът намира, че присъждане на обезщетение
в претендирания размер е несъответно на принципа на справедливост и според настоящата инстанция,
този размер следва да бъде редуциран на 400 лв., като именно тази сума се явява
адевкватна на обема на предоставената правна помощ по КНАД 832/2016 г. по описа
на АССО и отговаря на критериите в чл. 36 ал.2 от ЗА. Или общо, искът на Г.С.П.
следва да бъде уважен за сумата от 900 лв, като за горницата до претендирания
размер от 1200 лв., искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Следва да
бъде уважен и акцеорния иск за законната лилихва върху уважения размер на иска
от 900 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното й изплащане
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца ще следва да бъдат присъдени и сторените в
настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска му. По
възражението на представителя на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие,
който се съдържа в кориците на делото, следва да се посочи, че възнаграждението,
посочено там от 300 лева, не е прекомерно, като не са налице основания за присъждането
на по-нисък размер на разноските в тази им част по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим съгласно препращането на чл. 144 от АПК. Поради това и не следва да се уважава искането за
намаляването му. С оглед на изложеното и размерът на направените разноски от
страна на ищеца възлиза общо на сумата от 310 лева
и предвид изискването на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло внесената държавна такса от
10 лева, както и разноски за адвокат от 225
лева, изчислени съразмерно на уважената част от иска. Ответникът не претендира
юрисконултско възнаграждение и такова не следва да му се присъжда.
Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. София да заплати на Г.С.П., ЕГН ********** сумата в размер
на 900 /деветстотин/
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по по АНД 610/2015 г.
по описа на РС Ихтиман и КАНД № 832/2016 г. на АС София Област, във връзка с отменено наказателно постановление №
15-1204-000790 от 13.07.2015 г. на началник група към ОДМВР София, сектор
„ПП“., както и законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 900 лв. до пълния предявен размер от 1200 лв. като
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. София да заплати на Г.С.П., ЕГН ********** сторените в
настоящото производство разноски в размер на 235 лв. /двеста тридесет и пет
лева/, от които 10 лева държавна
такса и 225 лв. разноски за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/