Р Е Ш Е Н И Е № 260096
18. 05. 2021 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 17. 05. 2021 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: ДОНКА
ВАСИЛЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
АНД номер 502
по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалбата на М.Д.Г., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.
Д.Т.С. *** - 0375- 000511/ 15. 10. 2020 г., издадено от Иван Д.Д., на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ
Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с
което му е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на
200лв.
Жалбоподателят
останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, неправилно ипостановено в
противоречие със закона.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител, но взема писмено становище по
жалбата, като счита същата за неоснователна, и че НП отговаря на законовите
изисквания. Моли в случай, че жалбоподателят в с.з. ползва правна помощ,
възнаграждението на адвоката да бъде определено съобразно чл. 36, ал.2 от
Закона за адвокатурата и съобразно обема на осъществената правна
помощ.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество
основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства
се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП и пощенско
клеймо от 25.11.2020 г./.
Установи се
по делото, че с НП № 20 - 0375- 000511/ 15. 10. 2020
г., издадено от Иван Д.Д., на длъжност Началник група
към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, е наложено на жалбоподателя
административно наказание по чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв. затова че: “ На 21.08.2020 г. в 17:00 часа в община Братя Даскалови на път ВТОРИ
КЛАС № 66 като Водач на лек автомобил с рег № *****,
при обстоятелства: На път 2-66 км 116 по посока гр. Пловдив управлява лек
автомобил Мерцедес МЛ 320 ЦДИ с рег номер ***** собственост
на С. И. Г.с ЕГН ********** като водачът Г. се движи с несъобразена скорост
спрямо пътните и атмосферни условия и интензивността на движението при което
застига и удря движещият се пред него трактор Клас Акцион
850 с рег номер **** собственост на Елит Милк 2000 ООД с Булстат ********* и с прикачено ремарке без
регистрационен номер поставен на определеното за това място, управляван от П.С.
Иванов с ЕГН **********. Г. реализира ПТП с материални щети, е извършил: 1) Водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността
на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението ПТП, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2
от ЗДвП.
Съдът счита, че следва да отбележи, че представеният АУАН е съставен в присъствието на един свидетел – Д.Е.Д.. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай тази императивна разпоредба не е изпълнена, тъй като при съставянето на акта е отбелязан, че присъства само един свидетел по съставянето / като това дори изрично не е посочено/. Изрично в Акта не е отбелязано защо същият не е съставен в присъствието на двама свидетели, както изисква законовата норма посочена по-горе. Последното от своя страна представлява съществено процесуално нарушение, което води до нередовност на акта, а от там и до незаконосъобразност на издаденото НП. Изискването на закона при липса на свидетели / на което е приравнена невъзможността да се състави акт в тяхно присъствие/, установяващи нарушението, актът да се състави в присъствието на двама други свидетели е израз на основния принцип в административнонаказателно-процесуалното право - публичността. Нещо повече, тази нередовност на акта поражда съмнение, относно извършено ли е деянието и вината на нарушителя. В случая следва да се отбележи,че все пак е имало пряк очевидец на случилото се. Другия участник в реализираното ПТП- водача на трактора, който бе разпитан в качеството му на свидетел в съдебното производство.
Относно приложението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му нарушение. Действително не е посочено с каква скорост се е движел същия, не са посочени особености на пътната обстановка, което да обуславя, че жалбоподателя се е движел с несъобразена скорост, съответно несъобразена с пътните и атмосферните условия и интензивността на движението, като действително не са описани конкретните обстоятелства, обуславящи механизма на станалото ПТП. Налице е нарушаване на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и съответно чл. 57, т. 5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е движил в посоченият участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености.
В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение и че е извършено от конкретно лице. В процесният случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.
От изложеното горе, съдът възприема че е налице съществен пропуск, който е в разрез с установените изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на обстоятелствата при които е извършено административното нарушение.
Липсата на съществени обстоятелства около извършване на нарушението, визирано от наказателното постановление, създава неяснота, рефлектираща върху адекватното упражняване правото на защита. Това е липса на задължителни реквизити в съставеният правораздавателен административен акт, с което съществено се ограничава правото на защита на нарушителя. Налице е неизпълнение на задълженията му по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като те се проявяват в частта, свързана с описание на нарушението, извършено от жалбоподателят, както и начина на извършването му.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че следва да отменени наказателното постановление като незаконосъобразно.
По разноските.
Съгласно изхода от производството и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, препращаща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските- за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОДМВР гр. Стара Загора, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 и сл. от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 20 - 0375- 000511/ 15. 10.
2020 г., издадено от Иван Д.Д., на длъжност Началник
група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на М.Д.Г., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** , офис 7 адв. Д.С. *** е
наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП – глоба в
размер на 200лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Стара
Загора да заплати на М.Д.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** , офис 7 адв. Д.С. *** направените по делото разноски в
размер на 300,00 лв.- адвокатско възнаграждение,
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на
Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: