Присъда по дело №599/2024 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И към ПРИСЪДА по НОХД №599/2024 година на Районен съд –
Свиленград

С Обвинителен акт по Бързо производство №278/2024 година по
описа на РУ - Свиленград, пр.преписка с вх.№ 1074/2024 год по описа на
Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, Милена Славова –Прокурор
повдига обвинение на:
Д.А.Д. с ЕГН: **********, роден на ******г. в гр.Хасково,
българин, български гражданин, с постоянен адрес: село ******, общ.
Харманли и адрес за призоваване: село ******, обл.Хасково, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, за това, че: В периода от месец
януари 2024г. до месец юли 2024 г. включително, в град Свиленград, обл.
Хасково, след като е бил осъден с Решение №****** г. по гражданско дело №
****** г. по описа на Районен съд - Свиленград, влязло в сила на ****** г., да
издържа свой низходящ - дъщеря си Р.Д.А., родена на ****** г.,съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 7 - месечни вноски по 200.00 лева месечно, или всичко общо дължима
сума за издръжка:1400 лева, като деянието е извършено повторно-
престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК
В съдебно заседание подсъдимият Д.А.Д. и защитникът й адв.Р.Б.
заявяват,че подс. Д.А.Д. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода
на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за
липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава
ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият
по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще
се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Д.А.Д. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е
предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно и категорично
доказано, досежно извършването на престъпното деяние в съставомерните му
обективни и субективни признаци, както и неговото авторство, при изцяло
1

потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се
аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга
на тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за
недостоверност и опровергаване от останалите.Съобразно която
интерпретация и в съвкупна преценка на доказателствата се поддържа довод за
доказаност на обвинителната теза, формират се изводи за обективните факти
на извършеното от подсъдимата срещу пострадалите деца,по начина описан в
обвинителния акт, неговия субект и наличието на умисъл, поради което
прокурорът пледира за признаването на подсъдимият за виновин в
извършването на престъплението описано в обвинителния акт и осъждането
му, като и бъде наложено предвидените в чл.183,ал.4 НК наказания, които да
се индивидуализират при условията на чл.54,ал.1 от НК. Представителя на
РП Хасково,ТО Свиленград предлага на съда на подсъдимият да бъде
наложено наказание Пробация,като визира две конкретни мерки и размерите
им и в условията на кумулативност и наказание Обществено порицание.
По същество адв.Р.Б. пледира на подсъдимият да бъде наложено
наказание при предпоставките на чл.54 от НК ,а именно Пробация в размера
близък до претендирания от представителя на прокуратурата ,както и
кумулативно предвиденото наказание Обществено порицание,като излага
подробни съображения в тази насока.
Подсъдимият Д.А.Д., се придържа се към становището на защитника си
по същество . В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за
сторенето.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:
Подсъдимият Д.А.Д. и св. Т.Т.П. в продължение на осем години живели
на семейни начала в село ******, общ. Гълъбово.
От съвместното им съжителство на ****** год. се родила дъщеря им
Р.Д.А..
През 2016 год. Петрова и подс. Д.А.Д. се разделили, като св. Т.П. и
детето Р.Д.А. се преместили да живеят в село ******, общ. Свиленград.
След раздялата им подс. Д.А.Д. не помагал в отглеждането на дъщеря
си, нито с грижи, нито финансово. Това било повод св. Т.П. на ****** г. да
подаде граждански иск до Районен съд гр. Свиленград, с който искала съдът
да предостави упражняването на родителските права върху дъщеря , да
определи режима на лични отношения с нея, както и това подс. Д.А.Д. да бъде
осъден да изплаща месечна издръжка.
По силата на Съдебно решение №****** год. по гр. дело №****** год.
по описа на РС-Свиленград, влязло в сила на ****** година, упражняването
на родителските права върху малолетната Р.Д.А. били предоставени на майка
- св. Т.П., а подс. Д.А.Д. бил осъден да издържа свой низходящ - дъщеря си
Р.Д.А., като изплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лева, чрез
нейната майка и законен представител – св. Т.П., считано от датата на
2

подаване на исковата молба /****** г./, до настъпването на законна причина за
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа.
След като подс. Д.А.Д. бил осъден да заплаща месечна издръжка за
малолетната си дъщеря Р.Д.А., той не бил изплатил нито една месечна
издръжка.
Това принудило св. Т.П., като майка и законен представител на детето
Р.Д.А., на 20.03.2023 година да подаде жалба до ТО-Свиленград към РП-
Хасково, като по случая било образувано бързо производство срещу Д.А.Д. за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, което е приключило с Присъда №
******г. по НОХД №******г. по описа на РС-Свиленград влязла в сила на
****** година, с която на последния било наложено наказание „Пробация“ за
срок от 6 месеца.
И след влизане в сила на въпросния съдебен акт, с който подс. Д.А.Д.
бил осъден за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, плащанията на
същия за дължимата издръжка на дъщеря му били епизодични, като общо
покриват 4 месеца след влизане в сила на Присъда № ******г. по НОХД
№******г. по описа на РС-Свиленград.
За периода от месец януари 2024г. до месец юли 2024г. включително
подс. Д.А.Д. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 7 - месечни вноски по 200.00 лева месечно, или
всичко общо дължима сума за издръжка:1400 лева, с което се осъществява
състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК като деянието на подс.
Д.А.Д. е извършено повторно предвид факта на влязлата в сила присъда
спрямо същия за друго такова престъпление и в случая съставлява-
престъпление по чл.183 ал.4, вр. ал.1 вр. чл.28,ал.1 от НК.
С оглед горното в хода на образуваното и водено срещу Д.А.Д.
наказателно производство на последния било предявено обвинение за
извършено престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК
В хода на разследването било установено от изготвената справка на
Съдебно-изпълнителна служба при РС-Свиленград, че има образувано
изпълнително дело № ****** г. срещу Д.А.Д. и издаден изпълнителен лист №
****** г., издаден по гражданско дело № 191/2022 г. по описа на РС-
Свиленград.
По това изпълнително дело нямало изплатени никакви суми за
издръжката на детето Р.Д.А. от длъжника - подс. Д.А.Д. на взискателя по
делото – св. Т.П., по сметка на държавния съдебен изпълнител.
Разпитан в хода на досъдебното производство подс. Д.А.Д. се признава
за виновен, по предявеното му обвинение и дава кратки обяснения, като
твърди, че била финансово затруднен и съжалява че не е изпълнил
задължението си.
Видно от приложената Справка за съдимост подсъдимият е осъждан
3

общо два пъти ,като за първото осъждане ,същият е реабилитиран на
основание чл.86,ал.1 от НК на 19.08.2016г.,а по второто осъждане ,същият е
осъден с Присъда №****** г. постановена по НОХД №****** г. по описа на
РС-Свиленград, вл.в сила на ******г.подс. Д.А.Д. била признат за виновен,
че в периода от месец септември 2022 година до месец юли 2023 година,
включително, в село ******, област Хасково, след като е бил осъден по силата
на Решение № ****** год ина по гражданско дело № ****** година по описа
на Районен съд - Свиленград, влязло в сила на ****** година, да издържа свой
низходящ – дъщеря си Р.Д.А., родена на ****** година, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно:
11 броя месечни вноски по 200 лв., всичко на обща стойност 2 200 лв. -
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК ,поради което съдъ му е наложил наказание
„ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца с периодичност на явяването 2
(два) пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6 (шест) месеца. На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС,
съдът е постановил наказанието „Пробация” да се изпълни по настоящия
адрес на подсъдимия, а именно: село ******, област Хасково.
Видно от приложената характеристика на подс. Д.А.Д. , същият е
осъждан,но няма данни да се занимава с престъпна дейност . Не е обявяван за
ОДИ,няма налагани мерки по закона за домашното насилие и няма налагани
мерки по УБДХ или по чл.218 от НК и няма регистрирани нарушения на
обществения ред.
По делото е приложена ДСМПИС на Д.А.Д.,видно от която същият е
неженен,но живее на съпружески начала с лице от женски пол, не получава
месечно трудово възнаграждение и не притежава движими вещи или
недвижими вещи,както и МПС-ва .
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното
престъпление от страна на подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен
начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи се помежду си. При анализа на
събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на
които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви
и логични : Сигнал от Т.Т.П. Удостоверение за раждане на детето
Р.Д.А.;Решение № 132/27.07.2022 г. по гр.дело №191/2022 г. на РС-
Свиленград;Присъда по НОХД №******г. по описа на РС Свиленград,ведно с
мотиви към нея;писма;Справка за съдимост,ведно с бюлетин към нея;
Протокол за полицейско предупреждение,разписки за платени издръжки чрез
изи пей;Писмо от ДСИ при РС Свиленград, характеристична
справка,Декларация за семейно и материално положение и т.н.
За достоверни по своето съдържание се цениха от съдебния състав и
4

писмените доказателства, представляващи и писмени доказателствени
средства материализиращи извършените процесуално –следствени действия.
Последните са съставени съобразно изискванията на НПК и имат
необходимото съдържание и реквизити. Те не се оспориха от която и да е от
страните, поради което съдът ги кредитира относно фактите възпроизведени в
тях, респ. валидно удостоверяващи извършените процесуални действия от
разследващия орган.
От формираната обща доказателствена съвкупност на гласните
източници, съдебният състав кредитира при изграждането на фактическите си
изводи, свидетелските показания на разпитаните по делото свидетел – Т.Т.П.,
които са напълно безпротиворечиви и логично структурирани,
последователни, с ясна конкретика за фактите, изчерпателни и правдиво
звучащи, така също и в пълна корелация помежду си и с писмените
доказателствени източници, като не се опровергават по какъвто и да е начин
при съотнасянето им едни с др. Свидетелят възпроизвежда обстоятелства,
възприети от него лично и непосредствено, същевременно липсват и индиции
за неговата предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, поради
което не са налице основания за критика на показанията му, като достоверен
източник на информация. По своя доказателествен ефект, същите са пряко
относими и допринасят за изясняването на фактите от предмета на доказване,
свързани с извършването на деянието, времето и мястото на осъществяването
му, неговия механизъм и предмета на същото, както и авторството му.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимият признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност
установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване
на престъплението, както и авторството на подсъдимият. Показанията на
свидетеля са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата
обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Свидетеля съдът
намира за незаинтересован и непредубедени свидетел, като показанията му
съдът кредитира изцяло.
Следва да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава
всички изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно
5

заседение изразява съжаление за случилото се. Кореспонденцията на така
направеното от подсъдимият признание на тази част от инкриминираната
фактология със заявеното от свидетеля, окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминираното противозаконно неплащане на месечна
издръжка за детето на подсъдимия и за периода посочен в обвинителния акт,
осъществено от подсъдимият /така както е посочено в обвинителния акт/ и
липсата на необходимост от подробна аргументация относно
доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент от подложените
на доказване събития.
Съобразявайки събраните доказателства по делото и вземайки впредвид
реда по който премина съдебното следствие ,съдът прие че деянието
осъществено от подсъдимият по начина описан в обвинителният акт и се
доказа по безспорен и категоричен начин .
Писмените доказателствени средства, не се оспориха от която и да е от
страните, досежното тяхната истинност и по съдържание. Тези от тях,
представляващи и доказателствени средства, възпроизвеждащи извършените
процесуално –следствени действия от разследващ орган, са и годни такива,
изготвени са по правилата на НПК и имат необходимите реквизити и
съдържание. Доколкото не се констатират и недостатъци от външна страна, в
последните и др. приложени документи, съдът ги кредитира за достоверни по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, относими към
предмета на доказване.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства
се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и
изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване,
както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимата
Д.А.Д. е осъществила състава на престъплението по чл.183, ал.4 вр с ал.1
вр с чл.28,ал.1 от НК.
Подсъдимият Д.А.Д. с ЕГН: **********, роден на ******г. в гр.Хасково,
българин, български гражданин, с постоянен адрес: село ******, общ.
Харманли и адрес за призоваване: село ******, обл.Хасково, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан
Обект на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК са обществени отношения,
свързани с престъпленията против брака и семейството, засягащи
задължението на посочените от закона лица да доставят средства на
6

нуждаещите се. Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества. Ето защо издръжката е изискуема през течението на целия месец,
за който тя се отнася. Това е така, защото издръжката служи за задоволяване
на бъдещи нужди на лицето, в полза на което тя е присъдена. За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
размер за два или повече месеца.Съгласно СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.
За съставомерността на деянието следва да се отчита периода след влизане
в сила на съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането на
месечните вноски за издръжка за времето след влизането в сила на съдебния
акт, а забавеното плащане на издръжка за минало време т.е. преди влизане в
сила на съдебния акт не съставлява престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а в
конкретния случай и по друг текст от НК.
Няма спор, че Решение №****** г. по гражданско дело № ****** г. по
описа на Районен съд - Свиленград, влязло в сила на ****** г., по описа на РС
Свиленград, по силата на която възникват тези задължения.
Наказателна отговорност за неплащане на издръжка обаче се носи само
при неизпълнение на това задължение /в размер на две или повече месечни
вноски/ само за периода от време след влизане в сила на съдебния акт, от
които произтича задължението, а не и за минало време.
Съдебната практика наистина е последователна по отношение на
становището, че наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка
само за напред и то от влизане в сила на съдебния акт, по силата на който
възниква задължението за плащане на издръжка. В този смисъл е както и
практиката на ВКС от последните години – като напр. решение № 111 от
4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което „От този
момент /влизането в сила на решението за присъждане на издръжка/ в
наказателно-правен аспект е правно значимо поведението на осъдения, защото
при умишлено проявено бездействие към задължението да изплаща
присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той
осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от
НК“, така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484 от
16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
7

размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди
да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само
гражданска такава“.
Анализът на така установените факти, сочи за безспорно доказано
осъществяването от страна на подсъдимата на престъпление по чл.183,ал.1
НК, в неговите съвкупни съставомерни признаци – обективни и субективни.
И това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец януари 2024г. до
месец юли 2024 г. включително, в град Свиленград, обл. Хасково, след като е
бил осъден с Решение №****** г. по гражданско дело № ****** г. по описа на
Районен съд - Свиленград, влязло в сила на ****** г., да издържа свой
низходящ - дъщеря си Р.Д.А., родена на ****** г.,съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 -
месечни вноски по 200.00 лева месечно, или всичко общо дължима сума за
издръжка:1400 лева.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето -
низходящо на подс. Д.А.Д. и осъждането му с влязло в сила Решение
№****** г. по гражданско дело № ****** г. по описа на Районен съд -
Свиленград, влязло в сила на ****** г.,, да издържа своят низходящ - дъщеря
си Р.Д.А., родена на ****** г, както и неизпълнението на това му задължение,
за повече от две месечни вноски.
Така установеният период на негово бездействие, обхваща времето от
от месец януари 2024г. до месец юли 2024 г. включително, като подсъдимият
е неизправен длъжник за общо от по 7-месечни вноски за паричната издръжка
на детето си, която е осъден да плаща, тъй като упражняването на
родителските права и непосредствени грижи за отглеждането на детето, са
предоставени,респ. поети от др. родител (майката).
До тези основни обективни признаци се свеждат и предвидените в
престъпния състав на чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са
налице и са доказани – постановен е съдебен акт за присъждане на
ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две вноски от същата.
Това престъпление, осъществено през посочения по-горе период, подс.
Д.А.Д. е извършил при условията на „повторност“ по смисъла на на чл. 28,
ал.1 от НК - след като е бил осъден за друго такова престъпление с Присъда
№****** г. постановена по НОХД №****** г. по описа на РС-Свиленград,
влязла в сила на ******г /за престъпление по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1, във
вр. с чл. 28, ал.1 от НК/, което е видно от приложената справка за съдимост на
Бюро за съдимост при РС-Свиленград.
Това е така, тъй като това деяние, подс. Д.А.Д. е осъществил в 5-
годишния срок по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК от осъждането му по Присъда
№****** г. постановена по НОХД №****** г. по описа на РС-Свиленград,
влязла в сила на ******г, при което му е било наложено наказание
„Пробация“.
8

Съгласно приложената актуална справка за съдимост на подс. Д.А.Д., за
наложеното му наказание „Пробация“ няма данни да е било изтърпяно.
С оглед на така изложеното, видно е, че не са изтекли 5 години от
изтърпяване на наказанието, наложено по предишната присъда - Присъда
№****** г. постановена по НОХД №****** г. по описа на РС-Свиленград,
влязла в сила на ****** - за същото престъпление /деяние по чл. 183, ал. 1 от
НК/, извършено при условията на повторност, съгласно чл. 28, ал.1 НК,
поради което настоящата престъпна дейност на подсъдимият /от месец януари
2024 г. до месец юли 2024 г., включително/ се явява осъществена в условията
на повторност, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от НК ,доколкото
деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е извършено преди
изтичането на 5-годишния срок посочен в чл. 30, ал.1 от НК.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на
подсъдимият да заплаща присъдената издръжка. Същият е в трудоспособна
възраст, следователно и няма пречки да реализира доходи от трудово или др.
правоотношение. Липсата на имущество, като източник на доходи, както и
обстоятелството, че същият е бил безработен в определен период от време, не
го освобождава от задължението като родител да издържа ненавършилите си
пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер на това
задължение. Следва да се отбележи ,че факта че подсъдимият не е работил за
периода, не е релавантен за наказателното производство, доколкото при
наличието на подобни обективни пречки, има специален ред, по който следва
то да се установи и с изричен съдебен акт, което предполага да е инициирала
гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжката или
нейното намаляване. С тези съображения и съдът приема, отсъствие на
обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимият да изпълни
задължението си и да плати издръжката на своият низходящ , след като е бил
осъден да плаща такава със съдебен акт.
До приключване на съдебното дирене пред настоящият съдебен състав
от страна на подсъдимият не се ангажираха писмени доказателства за
заплащане от негова страна на дължимата сума предмет на обвинението .
Доказани са авторството на деянието,времето и мястото на извършването
му- гр.Свиленград, където се дължи действието за престиране на носимото
парично задължение за издръжка, според местоживеенето на детето.
Като пълнолетно вменяемо лице подс. Д.А.Д. е годен субект на
престъплението.
От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината.
Бездействието на подсъдимият и неизпълнението на задължението му за
издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл с цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване
неговия общественоопасен характер, както и последиците – обществено
опасни. Подс. Д.А.Д. е имал знание за дължимостта на издръжката на своето
9

дете – низходящо, съгласно съдебното решение за присъждането й,както и
относно нейния размер, което му е било известно, знаел е и точният размер на
тази издръжка, че се дължи ежемесечно, както и периодът за който не е внесъл
вноските, разбирал е и характера /неотменимостта и периодичност с месечно
престиране на суми/ на задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е
бездействал за прякото им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева
страна, безспорно е предвиждал сигурното и възможно настъпване на
престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните
издръжки, от които е било лишено детето му и тъй като и последните са били
предвиждани от него, инидициран е прекият й умисъл за извършване на
престъплението.
Причина за извършване на деянието от подсъдимият е липсата на
отговорност и чувство за родителски дълг.
Поради изложеното съдът призна подсъдимият за виновен в извършено
престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Относно наказанието:
При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението, за
което подсъдимият бе признат за виновен, съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Констатира се ,че подъдимият не е полагал труд през целия
инкриминиран период от време ,без основателна причина,въпреки
твърденията му за влошено здравословнос състояние,доказателства в тази
насока не се ангажираха. Като смегчаващи вината на подс. обстоятелства
следва да се приемат оказаното съдействие при воденото разследване. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се ценят обремененото
съдебно минало, дължимостта на издръжка по отношение на едно малолетно
лице и нейния размер, които определят една по-висока степен на укоримост на
самия деец.
Обсъдените обстоятелства не обуславят извод за наличие на
многобройни или изключително смегчаващо обстоятелства и определеляне на
наказанието при условията на чл. 55, ал. 1 от НК.
Съставът на чл. 183, ал. 4 от НК предвижда алтернативно две наказания
– "лишаване от свобода" за срок до две години или пробация.
Тук е мястото да се отбележи, че процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК не
обвързва съда единствено с налагане на наказание лишаване от свобода и не
препятства възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие при
признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и за
престъпления, наказуеми с предвидените в Особената част на НК наказания
по чл. 37, ал. 1, т. 2 - т. 11, независимо дали са основни или в условията на
кумулативност или алтернативност с лишаването от свобода. В хипотезите на
предвидени като алтернатива на лишаването от свобода по-леки по вид
наказания, признанието на фактите може да се обсъжда на плоскостта на чл.
10

57, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 2 от НК и да обуслови налагане на по-лекото
наказание, като най-подходящо. Този подход също обезпечава справедлива
компенсация на подсъдимия, който е признал изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти и се е отказал от разглеждане на делото по
общия ред. Адекватната оценка на цялостния комплекс от смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства налага заключение за превес на отгечаващите
обстоятелства, дефиниращи по-висока степен на обществена опасност на
дееца и извършеното от него деяние.
В конкретния случай за престъплението по чл. 183, ал. 4 от НК целите на
чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с наказание, определено при
условията на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54 от НК по по -леката алтернатива от
лишаването от свобода, а именно – пробация около малко над минималния
предвиден от закона размер. Затова и съдът наложи наказание малко над
минималния размер на предвиденото наказание пробация, а именно: 1.
"Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 12 месеца и
определена периодичност на явяване и подписване от два пъти седмично и 2.
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 12
месеца ,което наказание на основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС да се изпълни
по настоящия адрес на подсъдимият.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание "Обществено
порицание", което да се изпълни, чрез обявяване на присъдата на видно място
в Община Симеоновград,обл.Хасково.
Така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване,
съдът прецени за необходимо и достатъчно, с оглед личността на подсъдимия
и неговата възраст, за да бъдат постигнати целите на наказателната
репресия,дефинирани в чл.36 НК с изискванията на специалната и генерална
превенция, обуславящи и адекватността на наказанието, с необходимото
положително въздействие върху съзнанието му и за неговото превъзпитание
към спазването на закона. Наложеното наказание по убеждение на съдебния
състав кореспондира и с принципите на справедливостта, и е съответно с
тежестта на извършеното. С налагането му се удовлетворява и принципа за
общопредупредителния ефект на наказанието за останалите членове на
обществото, но преди всичко с не го би се въздействало за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимият.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................

11

Номер на акта:	16
Дата:	6 август 2024 г. (в сила от 14 август 2024 г.)
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20245620200599
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 юли 2024 г.

Присъда по дело №599/2024 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите