РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Дряново, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на втори юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Г. Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно
наказателно дело № 20254220200054 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Жалбоподателят Н. Н. К. обжалва наказателно постановление (НП) № 24-0258-
4-18/ 19.08.2024г., издадено от началника на Районно управление (РУ) Дряново, като
моли съда да го отмени изцяло. Посочва, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, издадено при неустановена обективно и подробно фактическа
обстановка. Твърди, че проверката била приключила на 19.07.2024г., а НП било
издадено на 19.08.2024г., като било връчено на 14.04.2025г. – извън законоустановения
срок. Заявява, че въпросната медна тава била закупена преди повече от 30 години със
собствени средства от четири семейства, включително неговите родители.
Наследниците на част от съсобствениците на вещта били починали и незнайно кога тя
се озовала във владение на М. Д. Р. от гр. Дряново. Действително му поискал тавата да
я ползва за неустановен период от време, при което той я предоставил доброволно без
никакви възражение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата.
За ответника по жалбата началника на РУ Дряново, редовно призован, не се
явява представител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид
изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя и доказателствата по делото
1
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не изцяло на изложените в
нея съображения.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели И. П., Г. Й. и Н. К. –
служители на РУ Дряново по сигнал на М. Д. Р. била извършена проверка.
Жалбоподателят предал медна тава с дръжки с протокол за доброволно предаване и тя
била върната на М. Р. на 19.07.2024г.
На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на основание чл. 424, ал. 1 от НК, вр. чл. 218б, ал. 1 от НК № 288-4-18/
30.07.2024г., като актосъставителят посочил, че през периода от м. октомври 2023г. до
17.07.2024г. присвоил чужда движима вещ – медна тава, която е владеел, собственост
на М. Д. Р. от гр. Дряново. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 218б, ал. 1,
вр. чл. 206, ал. 5, вр. ал. 1 от НК. Въз основа на така съставения акт е издадено
обжалваното НП № 24-0258-4-18/ 19.08.2024г. от началника на РУ Дряново, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 218б, ал. 1 от НК на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушеине по чл. 218б, ал.
1 от НК, вр. чл. 206, ал. 5 от НК.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание
на актосъставителя и свидетелите, както и от приобщените на основание чл. 283 от
НПК материали, съдържащи се в преписка № 258000-2265/2024год. по описа на РУ
Дряново.
По искане на жалбоподателя бяха разпитани посочени от него свидетели.
Свидетелят М. Р. заяви, че тавата не била негова собственост, а му била дадена от хора,
които се изселили в гр. Горна Оряховица. През 2021г. жалбоподателят взел тавата, не
били говорили колко време ще стои в него. Минали две години и не я върнал. След
това свидетелят подал жалба до кмета на с. Българене и след това в полицията. След
това полицаите му върнали тавата.
Свидетелките С. К. – съпруга на жалбоподателя и П. Я. – сестра на
жалбоподателя посочиха, че тавата била купена от дядото на жалбоподателя заедно с
други съседи от махалата и я ползвали, когато имат нужда. Който имал нужда, вземал
тавата и тя оставала в него, докато друг не я поиска. Последно М. Р. ползвал тавата
дълги години и тя останала в него. Св. Я. заяви, че не знае за случай, в който М. Р. да е
поискал тавата и тя да не му била предоставена за ползване.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
2
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваното НП е
издадено от упълномощен за това орган с оглед заповед № 8121з –694/ 07.06.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи. НП съдържа изискуемите от закона задължителни
реквизити. АУАН е издаден на 30.07.2024г., а НП - на 19.08.2024г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН). Обстоятелството, че постановлението е връчено на
жалбоподателя по-късно, а именно на 14.04.2025г., не опорочава проведеното
административнонаказателно производство. Поради което възражението на
жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
Съдът намира, че при издаване на НП е допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, като не е посочено правното основание, на което жалбоподателят е
владеел процесната движима вещ и в какво се изразява присвоителната дейност, т. е.
как се е разпоредил с нея. В разглеждания случай по делото не се установява
разпореждане от страна на жалбоподателя с чуждата вещ, тъй като по делото има
данни единствено, че същата е била върната след образуване на проверката. Освен
това не е посочена стойността на движимата вещ, предмет на нарушението – медна
тава. Съобразно разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК стойността на предмета следва
да бъде до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към
датата на извършване на деянието, за да може да се ангажира отговорността на
жалбоподателя по този ред.
От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че
процесната движима вещ е била собственост на св. Р.. В показанията си пред съда в
съдебно заседание на 02.07.2025г. същият заяви, че не е собственик на медната тава,
която му била дадена от други хора, изселили се в гр. Горна Оряховица. От друга
страна се събраха доказателства от разпита на свидетелите Н. К., С. К. и П. Я., както и
от обясненията на жалбоподателя, че медната тава била закупена от четири семейства
от с. Петковци, общ. Дряново и била ползвана общо от тях. Действително съобразно
разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от НК е възможно обсебване и при съсобствена вещ, но
в НП не са изложени съображения по какъв начин е установена собствеността на
вещта. Точното описание на изпълнителното деяние на нарушение, а именно в случая
присвояването на чужда движима вещ, която дееца владее на правно основание,
очертава обхвата на фактическото и юридическото обвинение против нарушителя.
Допуснатите неясноти и пропуски при установяване на фактическия състав във всички
случаи затрудняват правото на защита на наказаното лице и са самостоятелно
3
основание за отмяна на НП поради допуснато съществено процесуално нарушение.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0258-4-18/ 19.08.2024г., издадено от
началника на Районно управление Дряново, с което на Н. Н. К., ЕГН **********, гр.
Дряново, ул. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева
на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 218б, ал. 1 от НК за нарушение по чл. 218б,
ал. 1, вр. чл. 206, ал. 5 от НК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Габрово в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4