РЕШЕНИЕ
№ 156/17.12.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното АНД № 316/2019 г. по описа на РС - Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Спринт 94“ООД, ЕИК *********
с. Войводино, обл. Варна, представлявано от Управителя И.А.В. против
Наказателно постановление № 23-0000468, издадено на 12.08.2019 г. от Началника
на Областен отдел”АА” гр. Варна, с което на дружеството – въззивник за
нарушение по чл. 96г ал. 1 пр. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000
лева.
Въззивникът обжалва
наказателното постановление, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Счита, че е нарушено правото му на защита, тъй
като нормата на чл. 96г от ЗАвтП е санкционна, а не материално - правна.
Твърди, че „допустителството“ не съставлява административно нарушение.
Претендира липса на ком0петентност на наказващия орган. На тези основания иска
цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление. В с.з.,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Административно–наказващият орган,
чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита обжалваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от
съда.
Контролиращата страна – ДРП,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
При
извършена комплексна документална проверка на превозвача „Спринт 94“ООД,
притежаващ Лиценз за обществен превоз на товари на територията на РБългария
№08938 било установено, че на 23.08.2018 г. дружеството е допуснало
извършването на обществен превоз на товари с товарен автомобил марка „Волво“
кат. №3 с рег. Н В 46 96 КР с водач Н. И. Б., който няма издадено и валидно
удостоверение за психологическа годност. Превозът бил установен чрез проверка
на информация от дигиталната карта на водача, пътен лист и товарителница за
дата 23.08.2018 г., а липсата на валидно удостоверение за психологическа
годност на водача – при извършена служебна проверка в Регистъра на
психологическите изследвания, при която се установило, че към момента на
превоза водача не притежава такова.
При тези констатации проверяващите
преценили, че дружеството -. превозвач е допуснало нарушение на чл. 96г ал. 1
пр. 2 от ЗАвтП, поради което на 26.06.2019 г. в присъствието на управителя бил
съставен АУАН. В законоустановения
тридневен срок възражение срещу акта не постъпили, поради което направените с
него констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното
наказателно постановление от наказващия орган.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, който
установява лично възприети от тях факти по непротиворечив начин. В подкрепа на
твърденията им са и писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и
правилността му, съдът прави следните правни
изводи:
Относно допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на
органа, издал обжалвания административен акт:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от
ЗАвтП – Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това
правомощие със заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на Транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния
съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване
на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ
всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението, правилно е била определена и посочена
нарушената правна норма. Вярно е, че чл. 96г от ЗАП е
санкционна разпоредба, но тя съдържа в себе си и състав на нарушение, като по
този начин правото на дружеството да разбере в какво е обвинено, не е нарушено
по никакъв начин. Няма пречка една норма да е материално – правна и санкционна
норма едновременно, доколкото същата съдържа в себе си едновременно описание и
санкция.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
От представените по делото
документи, а именно пътен и тахографски лист от 23.08.2018 г. се установява, че
на посочената дата е бил извършен превоз на товари с гореописаните товарен
автомобил и водач, който към момента на превоза не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Безспорно от пътния лист е видно, че
именно дружеството го е издало, съгласно положения печат и подпис. Установява
се също така, че този водач е извършвал и други превози.
Административно – наказателната
отговорност на въззивника е ангажирана за това, че на посочената в АУАН и НП
дата, като превозвач е допуснал конкретно определен водач да управлява превозно
средство за обществен превоз, като водачът не отговарял на изискването на чл. 7а
ал. 2 пр. 3 от ЗАвтП. Нормата на чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвтП
представлява конкретно разписано задължение на превозвача да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства
от съответната категория и за психологическа годност. Доказателствата по делото
сочат, че към момента на превоза, водачът не е притежавал удостоверение за
психологическа годност, следователно е безспорно доказано, че въззивникът е
допуснал превоз на товари за собствена сметка от водач, който няма такова
удостоверение, поради което и правилно е санкциониран с наказанието, предвидено
в нормата на чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП. Разпоредбата
на чл. 96г от ЗАП е
създадена именно за да се санкционира подобно допустителство.
Санкционната разпоредба е
приложена правилно, тъй като се касае за нарушение, извършено от превозвач,
който с издаването на пътен лист и предоставянето му на водача е осъществил
обществен превоз на товари при липса на валидно удостоверение, което да
установи психологическата годност на водача.
В случая АНО законосъобразно е наложил
предвиденото в закона наказание имуществена санкция, което определил във
фиксирания от законодателя размер от 3000 лв., поради което няма възможност за
неговата промяна в посока намаляване.
Съдът счита, че нарушението не е
маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото същото е формално и с осъществяването му всякога се поставят в
опасност обществените отношения, които е призвана да охранява нормата на чл. 96г ал. 1 вр. с чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвПр.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
проверяваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно,
поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000468, издадено на 12.08.2019 г.
от Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, с което на „Спринт 94“ООД, ЕИК
********* с. Войводино за нарушение по чл. 96г ал. 1 пр. 2 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 3 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на
страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: